Р Е Ш Е Н И Е

 

143/08.11.2018г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:           МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                                       РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдия Р. Станчева

въззивно гр.д. № 399 по описа за 2017г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по чл.247 ГПК.

            С разпореждане от 17.10.2018г. съдът е констатирал, че в диспозитива на постановеното по настоящото дело решение е налице несъответствие между присъдената в полза на „Спортен комплекс Спартак“ АД сума в общ размер на 1 917 410.50 лева и сбора от сумите на признатите за заплащане подобрения, формиращи същата, поради което е открил производство по чл.247 ГПК.

Междувременно е постъпила и молба от „Спортен комплекс Спартак“ АД, чрез процесуалния му представител адв. Ж., в която е посочено, че в диспозитива на решението действително е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в това, че при посочване на събирателните, формиращи общо присъдената сума не е посочена сумата от 90 966.19 лева, представляваща стойността на признатия като подобрение паркинг над стадиона, с вкл. ДДС. С оглед на това е отправено искане констатираното от съда несъответствие да бъде отстранено като бъде прибавено и това подобрение.

В дадения срок по чл.247 ал.2 ГПК са постъпили писмени отговори от ответната страна – Община Варна, в които се изразява становище, че грешката се изразява в неправилно сборуване на сумите от 1 552 495.91 лева и 270 948.40 лева, чийто сбор е 1 823 444.31 лева, а не както е посочил съда -  1 917 410.50 лева. Оспорва изложеното в молбата на „Спортен комплекс Спартак“ АД като счита, че въпросния паркинг не е нито в ПИ 163, нито в ПИ 162, поради което и не попада в предметните предели на спора, а от там и че не е налице противоречие между мотиви и диспозитив в сочения от насрещната страна смисъл.

С оглед характера на констатирания пропуск и изложеното от страните, съдът намира, че не се налага насрочване на делото в открито съдебно заседание.

С решението си от 13.07.2018г. съдът е отменил обжалваното първоинстанционно решение и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Община Варна да заплати на „Спортен комплекс Спартак“ АД, на осн. чл. 59 ЗЗД, обезщетение за извършени подобрения в чужд имот в размер на 1 914 410,50 лв. с ДДС, от които 1 552 495,91 лв. обезщетение за подобрения в имот ид.№ 10135.3516.163 и 270 948,40 лв. с ДДС обезщетение за подобрения в имот с ид.№ 10135.3516.162, описани по вид и стойност в заключението на вещите лица от 05.06.2018 год., намиращо се на л.181 – 210 от настоящото дело и представляващо неразделна част от решението, ведно със законната лихва върху тази сума от завеждане на исковата молба до окончателното й заплащане, ведно с разноски за двете инстанции в размер на 167746,06 лв., съобразно уважената част от исковете. За горницата над присъдената сума от 1 914 410,50 лв.  до предявения размер искът по чл.59 ЗЗД е отхвърлен.

Изрично в мотивите си, съдът е формирал воля, че исковата претенция е основателна до размер на сумата от 1 914 410.50 лева, включваща и извършени извън предвидени по проекта подобрения, подробно изброени, сред които е и паркинга над стадиона на стойност 75 805.16 лева без ДДС /позиции от 161 до 168 по кредитираното заключение на СТЕ/. С включен ДДС стойността на това подобрение е 90 966.16 лева и същата съответства на разликата между вписаната в диспозитива сума от 1 914 410.50  лева и сбора на включените в нея две пера от по 1 552 495,91 лв. обезщетение за подобрения в имот ид.№ 10135.3516.163 и 270 948,40 лв. с ДДС обезщетение за подобрения в имот с ид.№ 10135.3516.162.

Следователно, налице е несъответствие между формираната от съда воля и обективирането й в диспозитива, изразяващо се в непосочване като елемент на общо присъдената сума и стойността на изградения над стадиона паркинг. Това противоречие следва да бъде отстранено, на основание чл.247 ГПК.

Доводите на Община Варна, че процесния паркинг не попада в нито един от двата поземлени имота и не е в предметните предели на спора са относими към правилността, респ. допустимостта на решението.

Водим от гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И

 

            ДОПУСКА ПОПРАВКА в постановеното по настоящото в.гр.д. № 399/2017г. решение № 93/13.07.2018г. като в осъдителния и отхвърлителния диспозитив на същото след думите „в размер на 1 914 410.50 лв. с ДДС, от които“ и преди сумата „1 552 495.91лв.“ ДА СЕ ЧЕТЕ „90 966.16 лева с вкл. ДДС, обезщетение за подобрение -  паркинг над стадиона “, на основание чл.247 ГПК.

 

            Решението може да се обжалва при условията на чл.280 ГПК с касационна жалба пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от връчването му на страните.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                                          2.