Р Е Ш Е Н И Е

26

 

гр. Варна, 27.02.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и петнадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ;   

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

 Секретар В.Т.,

като разгледа докладваното от съдията П. Христова

 въззивно гражданско дело № 04 по описа за 2015-та година:

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

 

Производството е образувано след отмяна на въззивно решение и връщане за ново разглеждане на въззивна жалба на М. Д.М. *** срещу решение № 1679/23.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 220/2011 година, с което са отхвърлени установителните му искове срещу П.Н.С. ***, за признаване за установено, че е изключителен собственик на ап.№ 8, в гр.Варна, ул.”Г.Бенковски” № 15, четвърти етаж, ведно с прилежащата му изба, както и на гараж № 12 на същия адрес, ведно с прилежащите за всеки от имотите идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи исковете, тъй като въззиваемата страна няма принос в придобиването им по време на брака, като му се  присъдят разноските за двете съдебни инстанции. Пред настоящия състав жалбата се поддържа.

Насрещната страна – въззиваемата  П.Н. С., е оспорила въззивната жалба в подробен писмен отговор и моли за потвърждаване на обжалваното решение. Пред настоящата инстанция становището се поддържа.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, приложимия закон и по вътрешно убеждение, намира за установено следното:

Производството пред ОС е образувано по искове на г-н М. против П.С., за установяване на осн. чл.23, ал.1СК в отношенията между страните, бивши съпрузи, че по време на брака им са придобити недвижими имоти, които са негова лична собственост, поради заплащането им с негови лични средства, дарени от родителите му, и липса на принос у съпругата му, а именно: ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Варна, ул.Бенковски № 15, на четвърти етаж в жилищен блок на ЖСК „Добротица“, с площ от 111.60 кв.м., при граници на същото: от изток – ап.7, от север – стълбище, ап.8 и 9, от запад – ап.9, от юг – двор, ведно с изба № 8, с площ от 22.87 кв.м., както и 7.5735 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като понастоящем жилището било отразено в кадастралната карта на гр.Варна с идентификатор № 10135.1504.29.1.8., както и ГАРАЖ, находящ се в описаната жилищна сграда на ул.Г.Бенковски, с площ от 21.55 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.6445 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 10135.1504.29.1.22. В исковата молба се твърди, че макар и процесните имоти да са придобити по време на брака с ответницата, тя няма принос за това, поради подробно изложени твърдения в исковата молба за дарени от родителите му средства за заплащане на цената по сделките.

В срока за отговор по реда на чл.131 ГПК, ответницата П.С. е оспорила исковете като изцяло неоснователни. Твърденията й са, че има принос в придобиване на имотите и че те са СИО, тъй като е работила по време на брака, нейните родители също са дарили средства за заплащане на имотите, оспорила е твърденията за заплащане на част от цената на апартамента с обезщетение за отчужден имот на родителите на ищеца.

Не е спорно между страните, че са били в брак в периода 02.09.1984 год.  - 05.02.2010 год., когато е влязло в сила решението за развод на Районен съд Девня. От брака са родени две деца – син и дъщеря, съответно през 1985 год. и 1995 год.

Видно от Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 185, том 4, рег. № 12113, дело № 674/2006 г. на нотариус Жана Кирчева с район на действие Районен съд – гр. Варна, вписана в НК с рег. № 214 е признато правото на собственост на П.Н. М. и М. Д. М., на основание чл.35, ал.2 от ЗЖСК, вр. чл.483, ал.1 от ГПК по отношение на Апартамент № 8, южно изложение, находящ се в сградата на ЖСК „Добротица“ в гр.Варна, ул.Г.Бенковски № 15 на четвърти етаж, с обща площ от 111.60 кв.м., състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухня, баня, тоалет и балкон към училището, при граници – север – стълбище, запад – апартамент № 9, юг – училището, изток – апартамент № 7, ведно с прилежащата Маза № 10 с площ от 22.87 кв.м., при граници: ул.Ж.Карамфилова, маза № 9, маза № 11, като идеалното число на апартамента и мазата е 8.5717 % ид.ч. от общите части на сградата и отстъпеното право на строеж върху държавно място, както и Гараж № 12, находящ се в сградата на ЖСК „Добротица“в гр.Варна, ул.Г.Бенковски № 15, с площ от 21.55 кв.м., при граници: гараж № 11, ул.Ж.Карамфилова, при идеално число за гаража 1.6445 % ид.ч. от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху държавно място.

Видно от Заповед № 1360/10.05.1989 година, че на основание чл.268, ал.2 от ППЗТСУ е отчужден в полза на Държавата недвижим имот, находящ се в кв.410, ул. „Г. Бенковски" 15, подрайон 4, пл. № 1, 2, 3, чиито съсобственици са и родителите на ищеца – Д. и С.М. Видно от същата заповед имота е отчужден за предвиденото от ЗРП мероприятие: жилищен блок в кв.410/4-ти подрайон на КТУ „Лазур“, при определена цена в размер на 13 182.49 лева, равностойна на дела им в съсобствеността, както и че правоимащите са обезщетени, както следва: Д. и С. М. - с четиристайно жилище на основание чл.1, т.1 и чл.2, ал.2 от Указ 2684/83 год., вр.чл.253, ал.1, т.2 и ал.4 от ППЗТСУ в жил. блок в кв.410 в 4-ти подр. на КТУ „Лазур“, а ищецът – М.М. с тристайно жилище на основание чл.2, ал.1 от Указ 2684/83 год., вр.чл.253, ал.1, т.3 от ППЗТСУ – като син на Д. и С. М. в жил.блок в кв.410/4-ти подрайон на КТУ „Лазур“. Приложение към Заповедта е оценителен протокол от 04.04.1989 год. на СД „Изграждане на селищните системи“ – Варна, от който е видно, че общия дял на Д.М. е на стойност 13 182.49 лева.

Видно от Допълнителна заповед № 389/21.03.1990 год. на ИК на ОбНС – Варна по чл.100 от ЗТСУ, че на Д.и С.М. е определено обезщетение в ЖСК „Добротица“, находящ се в гр.Варна, подрайон 4, жилище № 5, на трети етаж, състоящ се от четири стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 124.29 кв.м., при описаните в заповедта граници, ведно с 8.3609 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж в размер на 3682 лева, както и гараж № 7, застроен върху 18.45 кв.м., при посочените граници, ведно с 1.2459 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж в размер на 547 лв. В заповедта е посочена сумата, която собствениците следва да заплатят за отстъпеното като обезщетение жилище - 33 663 лева.

Видно от Допълнителна заповед № 387/21.03.1990 год. на ИК на ОбНС – Варна, че на М.М. на основание чл.100 от ЗТСУ е определено като обезщетение в ЖСК „Добротица“, находящ се в гр.Варна, подрайон 4, Жилище № 8 на IV етаж, състоящо се от три стаи, кухня и сервизни помещения, застроено върху 111.60 кв.м., при граници: изток – ап.8, север – стълбище ап.8 и ап.9, запад – ап.9, юг – двор, както и изба № 8, със светла площ от 17.82 кв.м., при граници: изба № 7, запад – изба № 9, север – коридор, юг – двор с 7.5735 % ид.ч. от общите части на сградата и правото на строеж в размер на 3309 лева, като собственика следва да заплати сумата от 30 643 лева.

Видно от молба от 2.6.1989 год. чрез СД „ИСС“ при ОНС – Варна, до Председателя на ИК на ОбНС гр.Варна от Д.  и С.М., че те са заявили желание от сумата от 13 182.49 лева, представляваща оценка – обезщетение на отчуждения имот, да бъде прехвърлена на сина им М.М. сумата от 8730 лева, с която на основание чл.257, ал.2 от ППЗТСУ да участвува при избора на жилището, което му е отстъпено, както и при покритие на неговата стойност. Молбата се намира на л.25 в заверено копие от делото на ОС и е оспорена по отношение на достоверността на датата й. Оспорено е всъщност действителното прехвърляне на сумата за заплащане на цената на спорното жилище.

Видно от Протокол от 14.03.1990 год. на Общото събрание на ЖСК „Добротица“, че на същото е взето решение на М. Д. М. да се предостави гараж, извън обезщетението за имот на родителите му.

Видно от Разпределителен протокол от 16.03.1990 год. на Общото събрание на ЖСК „Добротица“, че г-н М.М. е избрал апартамент № 8, маза № 8 и гараж № 12. Впоследствие мазата е заменена за №10.

Видно от Таблица за определяне цените на обектите в жилищна сграда в ЖСК „Добротица“ е определена сума в общ размер на 35 961 лева на М. М., която сума е определена и в Таблица за цените на жилищата и допълнителното стойностно покритие по сметка № 341/4939, както следва за ищеца – за ап.8 – 35 961 лева, и за гараж – 6523 лева.

Видно от Окончателен разпределителен протокол на ЖСК „Добротица“ от 03.08.1994 год., че на Общото събрание е взето решение по т.1 от дневния ред  - приемане на П. М. за ап.8 и гараж 12; по т.2 от дневния ред – одобрява замяната на мази между Г. Т. и М.М.; по т.3 от дневния ред – М. и П. М.  получават апартамент № 8, маза № 10 и гараж № 12, при отразена стойност на жилището в размер на 35 961 лева, а на гаража – 6523 лева.

Видно е от Разрешение за ползване № 164/14.06.1999 год. на МРРБ – Дирекция за национален строителен контрол въз основа на Протокол Образец № 16 от 28.05.1999 год., че от тази дата ЖСК „Добротица“ е в експлоатация.

Видно от писмо изх. № 28797/14.04.2011 год. на Виваком, че телефонен пост е активиран на адреса на процесния имот на името на П. М. на 17.02.1993 год.

Представени по делото са и молби до Ректора на ИУ – гр.Варна относно прекратяване на трудовото правоотношение с П. М. от 02.06.1994 год., копие от трудова книжка № 185 издадена от Икономически университет Варна на 20.08.1992 год. с отразен трудов стаж за периода от 27.07.1992 – 03.09.1994 год. и от 05.09.1994 год. до 01.10.1999 год., както и доказателства за изплатени трудови възнаграждения на л.92 – 104 по делото.

От Приложение № 2 на декларация по чл.14, чл.27 и пар.2 от ПЗР на ЗМДТ, подадена от упълномощеното лице – Д. М., съгласно пълномощно от 27.03.1998 год., че в т.3 от същата е отразен начин на придобиване на декларирания процесен имот – членство в ЖСК, както и че същия е собствен на М. и П. М.

От представените писмени доказателства се установява, че е сключен договор за кредит „Жилище“ № 19013/09.10.2006 год. с кредитополучатели – В. М., П. М. и М.М., за сумата от 90 000 лева, от които 65 000 лева за покупка и довършителни работи на ап.37, находящ се в гр.Варна и 25 000 лева за ремонт на процесното жилище, за което е вписана договорна ипотека върху същото с НА № 142, том II, рег. № 2807, дело № 292 от 2006 год.

С удостоверение изх. № 2089/08.11.2011 год. Банка ДСК, че М.М. е сключил индивидуален договор за заем за покупка на жилище на 04.08.1994 год. в размер на 21 912 лева, със срок на изплащане 20 години и приложени към него – копие от договор за заем, окончателен разпределителен протокол, таблица за стойностно покритие, пълномощно на М. М., вносна бележка за стойностно покритие, декларация за семейно положение, заповед № 1360/10.05.1989 год., допълнителна заповед № 387/21.03.1990 год., като от удостоверение № 557/23.03.2012 год. на Банка ДСК, че не може да се установи с какви вноски, размер и периодичност е бил погасяван получения заем, тъй като срокът за съхранение е пет години. Установява се от представеното на л.23 от делото на ОС удостоверение, че родителите на въззивника и ищец по делото са изтеглили също кредит за заплащане на тяхното жилище в размер на 20000 лв.

От заключението по съдебно – графологична експертиза вх. № 15115/09.05.2012 год., която съдът кредитира, се установява, че подписа положен за „Председател на ИК на ОбНС“ в Заповед № 1360/10.05.1989 год., не е изпълнен от Б.Б.К.; подписа положен в Допълнителна заповед № 387/21.03.1990 год. е изпълнен от Г.Я.П.; подписите положени в Окончателния разпределителен протокол на ЖСК „Добротица“ от 03.08.1994 год. под № 8 са изпълнени от М. Д. М. и подписите положени за „Председател“ и „Секретар“ в окончателен разпределителен протокол от 03.08.1994 год. са изпълнени от Н. Д.Г. и М.И.М.. С протоколно определение от 18.05.2012 г. е приет за безспорен факта, че подписа положен на Окончателния разделителен протокол на ЖСК „Добротица” от 03.08.1992 г. не е на П. М. От заключението по назначената по делото повторна съдебно-графологична експертиза вх. № 29267/28.09.2012 год., която съдът кредитира, се установява, че подписът за П. М. е на М.М. на протокол от Общото събрание на ЖСК „Добротица” от 03.08.1994 г.; че подписа положен в графа „Председател на ОбНС Б.К.“ на Заповед № 1360/10.05.1989 год. е изпълнен от Г.П.Т.; подписът в графа „получих сумата“ на Нареждане разписка от 29.07.1996 год. на ТБ „Експресбанк“ – клон Варна за плащане в брой на 99 876.60 лева в полза на С.В.М. е изпълнен от същата.

От заключението по съдебно-графологична експертиза вх. № 38416/19.12.2012 год. се установява, че ръкописният текст в представената вносна бележка № 341 за сумата от 5 559 лева не е изпълнен от М. Д. М., а подписите на вносител в представените вносни бележки № 341-2 бр. са изпълнени от А.Ст. Г.

Видно от писмо изх. № С-71/14.05.2012 год. на Държавна агенция „Архиви“, Дирекция „Регионален държавен архив“ – Варна, че представени в протокол № 1 /л.341-344/ е взето решение за избор на Г.Я.П. в за Зам.Председател на ИК на ОбНС и в т.6 за Г.П.Т. за Председател на комисия към ОбНС, а именно избора му за Председател на Комисия по териториалното и селищно устройство и по строителството, както и от кадрова справка на Г. Т. /л.345 по делото на ОС/, че от м.02.1981 год. до сега /09.03.1988 год., посочена като дата на кадровата справка/ същият е зам.председател на ОбНС.

От заключението по допусната комплексна /тройна/ съдебно – икономическа експертиза вх. № 19609/21.06.2013 год., се установява, че на 19.03.1990 г. със сумата от 8 730 лева е заверена партида 14-90-4-053947-1 на жилищно спестовен влог с титуляр – М. Д. М.. В съдебно заседание вещите лица посочват, че видно от първичния документ – картон, на 19.03.1990 год. има заверяване със сума от 8 730 лева, като в горния край на документа е отбелязано „отч.имот“ или отчужден имот. Сочат, че когато са отчуждавани имотите са откривани жилищно-спестовни влогове с код 14, а на л.183 по делото има заверена сума от собствени средства, 30 % от собствени средства, подписано от Председателя на ЖСК-то и от Секретар. Видно от заверяване на сметка 341 на ЖСК „Добротица” от партида № 14-90-53947 на „М.М.” е постъпила сумата от 15 013 лева на 10.05.1990 г. Същевременно, от заключението на експертизата от 14.06.2012 год. на в.л. Х.Б. се установява, че окончателните цени на апартамента и гаража на страните са били съответно 35961 лв. и 6523 лв.. Според същото заключение, на датата 10.05.1990 год. е внесена сумата от 6282 лв., която сумирана със сумата от 8731 лв. дава резултат, равен на постъпилата по партидата на въззивника сума от 15013 лв. Тази детайлизация е отразена в самата счетоводна справка № 458/10.05.1990 год. Видно е от заключението на вещите лица, че останалата част от цената на апартамента и гаража е заплатена от: получен кредит в размер на 21912 лв. от банка ДСК и сумата от 5559 лв. по вносна бележка № 341/25.03.1992 год., внесени от М. в ДСК. /л.366 от делото на ОС и л. 465 от същото./. Съдът приема, че сумата от 8731 лв. от цената на процесния апартамент е покрита със средства, дарени на въззивника от родителите му, а именно – част от дължимото в тяхна полза обезщетение за отчужден от тях имот. Това твърдение не е оборено с никакви доказателства по делото, включително с представените заповеди, тъй като как е платен апартаментът на родителите на въззивника не е изследвано цялостно.

По делото са разпитани свидетелите Б.Д. М./сестра на въззивника/, майката на М. М. С.М., Д.М. /баща на ищеца и въззивник/, Й. Н. Т. /сестра на ответницата/, В.М.Д. /син на страните по делото/, С.И.Р. /познат на ответницата и въззиваема в процеса/. Всички свидетели са пряко заинтересовани от изхода на спора и показанията им следва да се ценят при условията на чл. 172 ГПК. Според показанията на свидетелите С. и Д. М. и Б. М., гаражът е заплатен с дадена от сестрата на въззивника сума в заем, който бил върнат от родителите на сестрата с дарствени намерения към въззивника. Няма съвпадащи твърдения на свидетелите относно това как и с какви средства родителите на М.М. са върнали заема на сестра му, нито как и с какви средства са заплатили всички суми за покриване на цената на жилището и гаража, както се твърди в исковата молба. Предвид доказателствената тежест, която е за ищеца и въззивник в процеса, както и предвид показанията на останалите свидетели, според които бащата на П.С. е разполагал със средства от отглеждане на животни и активно е подпомагал семейството, включително е по отношение на процесния гараж, твърденията в исковата молба за извършени дарения в полза на М.М. при заплащане на цената на процесните имоти не са доказани. Тези твърдения са оборени и от събраните писмени и гласни доказателства, че голяма част от цената е покрита със заем на името на ищеца и въззивник в процеса, който е погасяван със семейни средства, при това съвсем независимо от кредита, отпуснат на родителите на въззивника и погасяван от техните пенсии. Още в исковата молба е направен опит да се подведе съда, че заемът на родителите на въззивника е за погасяване задължения на самия въззивник, а писмените доказателства по делото доказват обратното.

От друга страна, не се доказва по убедителен начин от разпита на свидетелите, че първоначалната вноска за апартамента от 15000 лв. била дарена от бащата на въззиваемата С. – показанията не съвпадат като твърдения и предвид явната заинтересованост на свидетелите и липсата на детайлни твърдения, тезата на г-жа С., че тази сума не е формирана от част от обезщетение за отчуждаване на имот и от семейни средства, се явява недоказана. Това дава допълнително основание на съда и да кредитира заключенията на вещите лица по ССЕ.

По отношение на правния интерес от водене на иска, въпреки дарението, направено от П.С. на считания за неин дял от ½ ид.ч. от процесните имоти на децата й, искът не е лишен от правен интерес, с оглед заявените права от ищеца и въззивник в производството на лично основание.

С ППВС № 3/83 год., в т.2 са дадени указания, че правото на собственост върху построените от ЖСК имоти се придобива от член кооператора с издаването на нотариалния акт по чл.35, ал.2 от ЗЖСК. Съобразно дадените указания от ВКС в отменителното решение, при съставянето на нот.а. по време на действието на стария СК от 1985 год., както в случая – на 07.08.2006 г., по време на брака на член-кооператор в ЖСК, води до придобиване на право на собственост при режима на стария СК. Или, следва да се приложи презумпцията на чл. 19, ал.3 СК /отм./ за съвместен принос в придобиването, независимо от титулярството на правото на собственост в нотариалния акт. В този случай може да се признае, че единият съпруг е придобил имота в индивидуална собственост, ако обори презумпцията по отношение на другия съпруг. В този смисъл е и ТР 5/29.12.2014 год. на ОГТК на ВКС и цитираните от ВКС решения. Това прави безпредметно обсъждането дали П.С. е била член на ЖСК или не. Спорът следва да се реши само на базата на доказателствата за произхода на средствата по заплащане на процесните имоти.

Няма пречка да се доказва дарение за суми над 5000 лв. с гласни доказателства между роднини по права линия – чл. 164, ал.1, т.3 ГПК. В случая, обаче, не бяха доказани конкретно твърдяните в исковата молба дарения на сума от 20000 лв. от заем, заплащан от родителите на въззивника, нито на цената на гаража, нито други суми, които да е установено, че са предадени на М.М. от родителите му за заплащане именно на процесните имоти. Доказа се само, че част от цената на апартамента е заплатена с лични средства на въззивника – дарени от родителите му 8731 лв. от цената 35961 лв. Само по отношение на тази сума е оборена презумпцията на чл.19, ал.3 от СК /отм./ за съвместния принос при заплащането на цената и погасяването на семейните задължения.

Следва да се приеме, че ищецът и въззивник в процеса е придобил с лични средства 8731/35961 ид.ч. от процесния апартамент, където в числителя е дарената му от родители сума от обезщетение за отчуждаване на техен имот, а в знаменател – придобивната цена на апартамента, а останалата част от апартамента – 27230/35961 ид.ч. и целият гараж са придобити със семейни средства – в СИО.

Предвид частично несъвпадане на крайните изводи на ВАпС с тези на ОС, обжалваното решение следва да бъде отменено само по отношение на 8731/35961 ид.ч. от процесното жилище, както и в частта за разноските, като се признае за установено, че тази ид.ч. от имота въззивникът е придобил в лична собственост, извън СИО по отношение на останалата част от жилището. По отношение на исковете установяване право на собственост за 27230/35961 ид.ч. от апартамента и за целия гараж, отхвърлителното решение следва да бъде потвърдено.

На въззивника следва да се присъдят разноски за всички инстанции съобразно с уважената част от исковете, в размер на 742,65 лв. за първа инстанция, и 722,10 лв. за следващите инстанции, или общо 1464,75  лв.

На въззиваемата следва да се присъдят разноските за всички инстации, съобразно с отхвърлената част от исковете в размер на 500,54 лв. за първа инстанция, за следващи инстанции няма доказателства за извършени разноски.

Следователно, П.С. следва да заплати на М.М. разноски за всички инстации по компенсация в размер на  964,21 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1679/23.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 220/2011 година, САМО В ЧАСТТА, с която е отхвърлен установителния иск на М.Д.М. *** срещу П.Н.С. ***, за признаване за установено, че М.Д.М. е изключителен собственик на 8731/35961 ид.ч от ЖИЛИЩЕ, представляващо ап.№ 8, в гр.Варна, ул.”Г.Бенковски” № 15, четвърти етаж, ведно с прилежащата му изба  и идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж КАКТО И В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ, И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, в отношенията на М.Д.М. ЕГН **********,***, и П.Н.С. ЕГН **********,***, че М.Д.М. е изключителен собственик на 8731/35961 ид.ч. от ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Варна, ул. Георги Бенковски № 15, на четвърти етаж в жилищен блок на ЖСК „Добротица“, с площ от 111.60 кв.м., при граници на същото: от изток – ап.7, от север – стълбище, ап.8 и 9, от запад – ап.9, от юг – двор, ведно с изба № 8, с площ от 22.87 кв.м., както и 7.5735 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като понастоящем жилището било отразено в кадастралната карта на гр.Варна с идентификатор № 10135.1504.29.1.8., като представляващо имущество, придобито по време на брака с лични средства, дарени от родителите му, на осн. чл. 23, ал.1 СК.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1679/23.07.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 220/2011 година, В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ, с която са отхвърлени установителните искове, предявени от М.Д.М. ЕГН **********,***, срещу П.Н.С. ЕГН **********,***, за признаване за установено, че М.Д.М. е изключителен собственик на 27230/35961 ид.ч. от ЖИЛИЩЕ, находящо се в гр.Варна, ул.Бенковски № 15, на четвърти етаж в жилищен блок на ЖСК „Добротица“, с площ от 111.60 кв.м., при граници на същото: от изток – ап.7, от север – стълбище, ап.8 и 9, от запад – ап.9, от юг – двор, ведно с изба № 8, с площ от 22.87 кв.м., както и 7.5735 % ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж, като понастоящем жилището било отразено в кадастралната карта на гр.Варна с идентификатор № 10135.1504.29.1.8., както и на целия ГАРАЖ, находящ се в описаната жилищна сграда на ул.Г.Бенковски, с площ от 21.55 кв.м., ведно с принадлежащите му 1.6445 % ид.ч.от общите части на сградата и от правото на строеж, с идентификатор № 10135.1504.29.1.22, като придобити по време на брака на страните с лични средства, на осн. чл. 23, ал.1 СК.

ОСЪЖДА П.Н.С. ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на М.Д.М. ЕГН **********,***, сумата от 964,21 лв., разноски за всички инстанции, съобразно уважената част от исковете и по компенсация.

 Решението може да се обжалва с КАСАЦИОННА жалба чрез ВКС В ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на препис от съдебният акт при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: