ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

 

№  69                                  06 февруари, 2014 г.  гр. Варна

 

Апелативен съд - Варна                                 Гражданско отделение

На       06 февруари                                                            2014 год.

в закрито заседание в следния състав:

 

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛСЕВЕРИНА ИЛИЕВА

                                            ЧЛЕНОВЕПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                  ИВАН ЛЕЩЕВ

Като разгледа докладваното от  С. Илиева в. частно гражданско дело №  40 по описа за 2014 година, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 278 от ГПК, образувано по жалбата на А.С.А. от гр. Варна срещу определението на Варненския окръжен съд № 3810 от 16.12.2013 г. по гр. д. № 3127/2013 г., с което се оставя без уважение молбата й да бъде освободена от внасяне на държавна такса по предявения от нея иск с молба като незаконосъобразно да бъде отменено. 

Частната жалба е постъпила в срок, редовна е и е допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

ВОС е бил сезиран от ищцата А. с молба /л. 19/ да бъде освободена от държавна такса по предявения от нея иск с цена 130 000 евро. Към молбата и последваща такава след дадени изрични указания от съда са приложени декларация, актове за раждане- 2 бр., у-ние за семейно положение и членове на семейството, разпореждане на РУ „Социално осигуряване”-Варна, у-ние от АВ-Служба по вписванията-Варна, у-ние от НАП-ТД-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 2 ГПК, такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. Целта на тази разпоредба е да даде възможност за защита на лични или имуществени права и на лица, чието материално положение не позволява поемане изцяло или частично на разходите на съдебното производство. Разпоредбата ясно определя, че материалното състояние на лицето се преценява с оглед неговите и на членовете на семейството му доходи, имущество, здравословно състояние, трудова заетост, възраст и всяко друго констатирано обстоятелство, което е от значение за преценката дали лицето разполага с достатъчно средства да заплати таксите и разноските по делото.

Видно от така представените писмени доказателства молителката е в работоспособна възраст /родена през 1979 г./, на която се изплаща парично обезщетение за безработица за срок до 08.04.2014 г. Няма данни за влошено здравословно състояние. Неомъжена е и отглежда двете си малолетни деца, за които не декларира, че получава издръжки от бащата. Притежава недвижими имоти – апартамент, гараж и офис /л. 28/. В исковата си молба молителката заявява, че е получила заедно с брат си в наследство през 2008 г. 1 милион евро. Към исковата молба е приложен и мемориален ордер / л. 5/ от МКБ Юнионбанк АД, съгласно който А. притежава стандартен спестовен влог в евро, който НЕ Е ДЕКЛАРИРАЛА в подадената декларация към молбата за освобождаване от държавна такса.

От съвкупната преценка на горните данни съгласно критериите по чл. 83, ал. 2, т. 1 – 7 ГПК не следва извод, че молителката не разполага с достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса, поради което и подадената частна жалба се явява неоснователна.

Водим от гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                             ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 3810 от 16.12.2013 г. по гр. д. № 3127/2013 г. на Варненския окръжен съд

Определението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страната.

 

         

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

2.