РЕШЕНИЕ№8

гр.Варна,27.01.2015г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, гражданско отделение в закрито заседание в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдия М. Славов ч.гр.д.№ 40/15г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба, подадена от Ж.И.Ж. и Д.И. ***, представлявани от адв. М. С., срещу решение на ВОС № 1486/28.10.2014г. по в.гр. д. № 2279/14г., с което е оставена без уважение жалбата им от 09.07.2014г. против действия на ДСИ по изп.д.№155/12г. по описа на СИС при ВРС, І район: разпределение от 02.06. 2014г. на постъпили суми по изп.д.№155/12г., предявено на страните на 03.07. 2014г. Счита се, че решението е постановено при неправилна преценка на доказателствата и поради това се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отмени постановлението за разпределение на постъпилите по изпълнителното дело суми и последното да се върне на ДСИ за извършване на ново разпределение. Сочи се, че по изпълнителното дело са били представени единствено удостоверения на НАП, касаещи публичните вземания на държавата спрямо всеки длъжник, но не са посочени конкретните актове, въз основа на които са се формирали тези задължения, поради което и тези суми не следва да се включат в разпределението. Поддържа се още, че в настоящия случай не е приложима нормата на чл. 191 от ДОПК, тъй като няма конкуренция между изпълнението пред ДСИ и това на публичен изпълнител, поради което и не може да има конкуренция и по отношение на сумите, получени от тяхната продажба. Твърди се още, че неправилен е извода на съда, че разпределението съответства на чл. 136 от ЗЗД, тъй като в протокола за разпределение относно двамата жалбоподатели са посочени стойностите на пропорционално полагащите им се дялове, задълженията им към НАП и това, че не получават суми, тъй като върху припадащите им се суми има наложени запори. Неправилно се счита становището на съда, че постъпилите при изпълнението суми, подлежащи на разпределение, са определени правилно и в съответствие със съразмерните части на всеки от взискателите, както и това да е извършено в съответствие със закона.

В предвидения срок е постъпил отговор от М. Г.Т. и Д.В.Д., представлявани от адв. Р. Д., с който жалбата е оспорена като недопустима и евентуално като неоснователна. Позовават се на просрочие на жалбата против извършеното разпределение, тъй като не е подадена чрез надлежна куриерска служба на 07.07.14г., тъй като товарителницата не изхожда от посочения като нейн издател, нито е съставен от служител на куриреска служба, имаща правомощие да осъществява пощенски услуги. Претендира се да се извърши проверка на истинността на документа /товарителницата/ и е направено в тази връзка доказателствено искане за представяне на оригинала на товарителницата от посочената като съставител куриерска служба. Отделно от горното се считат за неоснователни съображенията, основани на нормата на чл. 191 от ДОПК, тъй като е спазена нормата на чл. 458 от ГПК. Разпределението е извършено съобразно издадените от НАП удостоверения, в който смисъл е и нормата на чл. 191, ал. 3 от ДОПК.

Отговор на жалбата е подаден и от представителят на ТД на НАП-Варна, с който същата е оспорена като неоснователна.

Останалите страни по изпълнителното дело не са депозирали отговор на жалбата.

Жалбата е процесуално допустима, подадена от лице с правен интерес, срещу акт, подлежащ на обжалване, в рамките на установения преклузивен срок и при удовлетворяване изискванията за надлежна представителна власт.

Настоящият състав на съда счита, че не следва да се провежда „процес относно процеса”, досежно срочността на депозиране на жалбата до ВОС, тъй като изцяло споделя мотивите на обжалваното решение на ВОС, който служебно е установил, че посочената куриерска служба е вписана в публичния регистър на операторите, извършващи неуниверсални пощенски услуги по чл. 38, т. 1-3 от ЗПУ. Отделно от това и от представеното от адв. Р. Д. доказателство относно вписванията в търгорвския регистър по партидата на посоченото търговско дружество е видно, че дейността на „ШОРТКЪТ КУРИЕР ЕКСПРЕС” ЕООД в несъстоятелност е прекратена, считано от 28.07.14г., а пратката е изпратена на 07.07.14г. /в предвидения по чл. 462, ал. 2 от ГПК срок за обжалване на предявеното на 03.07.14г. разпределение/.

Разгледана по същество обаче жалбата, с която е сезиран настоящият съд е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, досежно предмета на образуваното изп.д. № 155/12г. по описа на СИС при ВРС /по 4 бр. изпълнителни листа, издадени по гр.д. № 4073/01г. на ВРС, ХІІ с-в, с които са изнесени на публична продан 4 недвижими имота, съсобствени между съделителите по това дело/. Подробно са посочени и страните по това изпълнително дело – страните в делбеното производство и правоприемниците на такива страни, починали след допускане на делбата и образуване на изпълнителното производство. След неколкратно насрочвани публични продани и обявени за нестанали, при проведената такава за периода от 28.01.14г. до 28.02.14г., е било депозирано наддавателно предложение за един от имотите с цена от 68010лв. Този участник е бил обявен и за купувач на имота с протокол от 04.03.14г. и в предвидения по чл. 492, ал. 3 от ГПК срок същият е доплатил /над внесения задатък/ предложената до пълния размер покупна цена /платежни нареждания от 07.03.14г./. Издаденото на 11.03.14г. постановление за възлагане не е било обжалвано и е влязло в сила на 31.03.14г.

Изготвения на 02.06.14г. протокол за разпределение на събраната по делото сума /л. 911-913 от изп.д./ е бил предявен на страните на 03.07.14г. /л. 969 от изп.д./. Следва да се отбележи, че действително в посочения протокол ДСИ не е подходил по възприетия в практиката начин за изписване на разпределението съобразно реда на привилегиите по чл. 136, ал. 1 от ЗЗД, но това следва да се отнесе евентуално до въпроса относно яснотата на мотивите му за начина на извършване на разпределението, отколкото до законосъобразността при извършването. Такава яснота обаче е внесена изцяло от ВОС с обжалваното решение, към чиито мотиви настоящият състав на съда изцяло препраща – посочени са сумите, представляващи привилегированото вземане на държавата за такси и разноски по самото изпълнение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД /1668лв. общо като сбор и с посочване на отделните съставляващи я събираеми суми и основанията за дължимостта им и начина на изчислението им/, а остатъка от 66332лв. е подлежащата на разпределение между съделителите сума съобразно квотите им /като в тази връзка ВОС е съобразил и настъпилите промени по отношение на починалите съделители, вкл. и за тези страни в изпълнението, които са участвали на собствено основание в делбата и поради това е увеличен делът им, както и на този съделител, починал след извършване на делбата – с конкретно посочване на дяловете на всеки от съделителите, респ. страните в изпълнителното производство, които са едновременно взискатели и длъжници/. Сумите, посочени в протокола за разпределение, полагащи се пропорционално на всяка от страните в изпълнението, съответства на квотите им в съсобствеността. Правилно са отчетени вземанията на държавата /която на осн. чл. 458 от ГПК се смята взискател по право за дължимите й публични и други вземания, размерът на които е съобщен на СИ до извършване на разпределението/, удостоверени по реда на чл. 191, ал. 4 от ДОПК. Тук е мястото да се посочи, че съобразно чл. 191, ал. 4 от ДОПК в изпращаните от НАП удостоверения за наличието на публични задължения спрямо длъжника в изпълнително производство по ГПК, е предвидено да се съдържа информация за размера на публичните задължения на длъжника, за наложените върху имуществото му мерки за обезпечаването им, ако има такива, както и за имуществото, срещу което е започнато принудително изпълнение, но не и информация за конкретните актове, въз основа на които са се формирали тези задължения. Въпреки това, в изпратените от НАП удостоверения се съдържа информация и за последното /конкретно за жалбоподателката удостоверението е на л. 855 с посочване на основанието, а за жалбоподателя – на л. 900 от изп.д. отново с посочване на основанието/. Отделно от горното, за разсъждения относно конкуренция между изпълнително производство пред публичен изпълнител и изпълнение по ГПК, място няма, тъй като не е налице хипотезата на чл. 191, ал. 1 от ГПК

С оглед на отчетените от ДСИ удостоверени по надлежния ред публични задължения на всеки от длъжниците по делото, в разпределението те правилно са отразени с ред на прилилегията по чл. 136, ал. 1, т. 6 от ЗЗД. Съпоставяйки величините на стойностите на пропорционалния дял на съделителя-взискател със стойността на публичното му задължения, ДСИ е формирал извод за наличието на останало непогасено публично вземане /поради което е посочил, че съответната страна „не получава сума”/ или за погасяването изцяло на публичното вземане и наличието на остатък от пропоционално припадащата му се сума по изпълнителното дело. За част от съделителите с позитивен резултат от горната операция на приспадане на публичните им задължения /вкл. и за двмата жалбоподатели по настоящото дело/ е отчетено наличието на запор върху вземанията им по това дело за задълженията им за разноски към други съделители /с посочване на конкретното основание на задължението и неговия размер/. И след като остатъкът на вземанията на жалбоподателите /и още на 2-ма съделители/ е по-малък по размер от размера на задълженията им за които е наложен запора, то е и направен извода от ДСИ, че същите не получават суми от разпределението /конкретните суми, припадащи се като дял на жалбоподателите и начина на разпределението им за погасяване на техните задължения са конкретно посочени в решението на ВОС/.

От горното следва, че релевираните пред настоящия съд оплаквания за неспазване разпоредбите на чл. 136 от ГПК са изцяло неоснователни и обжалваното решение следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

Р    Е    Ш    И:

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна № 1486/28.10.2014г. по в.гр. д. № 2279/14г., с което е оставена без уважение жалбата от 09.07.2014г. на Ж.И.Ж. и Д.И. ***, представлявани от адв. М. С. против действия на ДСИ по изп.д.№155/12г. по описа на СИС при ВРС, І район: разпределение от 02.06. 2014г. на постъпили суми по изп.д.№155/12г., предявено на страните на 03.07. 2014г.

Решението е окончателно.

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: