Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

113

 

гр.Варна,  04.07.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на осми юни, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

 

 

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 40/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от пълномощника на Р.В.С. *** срещу решение № 1939/24.11.2015 г. по гр.д.№ 2765/2013 г. на Окръжен съд - Варна, с което е уважен иска, предявен от Г.Т.В. по чл.42, б.”б”, вр. с чл.25, ал.1 от ЗН и е обявено за нищожно саморъчно завещание от 22.01.2009 г. на М.Й.В. Оплакванията са за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния и на процесуалния закон, с молба за отмяна и за отхвърляне на предявения иск.

Поради смърт на въззивницата, като страни в процеса са конституирани нейните наследници по закон С.Д.И., Е.Е.Х., Ф.В.П. и К.Б.К. и частният правоприемник М.К.Х.. Първите трима от новоконституираните страни и частният правоприемник на въззивницата изразят становище, че не желаят да участват в процеса и се отказват от претенции спрямо спорния имот и се отказват от наследството на Р.С.. В срока за произнасяне тримата наследници по закон са представили доказателство за надлежно извършен отказ от наследството на починалата въззивница. 

В дадения от съда срок по чл.51, ал.1 от ЗН частният правоприемник на въззивницата – М.К.Х. е заявила отказ от наследството на Р.С., предмет на саморъчно завещание от 20.10.2012 г., поради което съдът приема, че по отношение на нея производството следва да бъде прекратено.

В подаден писмен отговор и в съдебно заседание пълномощникът на въззиваемия оспорва въззивната жалба.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. Жалбата не е оттеглена по надлежния ред, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Предявен е иск от Г.Т.В. *** срещу Р.В.С. с правно основание чл.42 б.”б” от ЗН за прогласяване за нищожно на саморъчно завещание оставено от Марияна Йорданова Василева.

Твърденията са, че ищецът е бил в брак с М.Й.В. Тъй като работел в чужбина, през м.март 2009 год. научил за смъртта й. Обосновава правния си интерес от предявяването на иска с  качеството си на нейн наследник по закон и твърди, че при съставянето на описаното в исковата молба завещание не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗН.

Ответницата оспорва иска. Не оспорва твърдението на ищеца, че съгласно постигнатото помежду им споразумение, е декларирала 1/2 ид. част от имотите, които получила от завещателното споразумение. Новоконституираните страни - наследници по закон не поддържат въззивната жалба.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че ищецът е наследник по закон – преживял съпруг на М. Й.В., б.ж. на гр.Варна, поч. на 05.03.2009 год. - акт за смърт № І 385/2009 год. на Община Варна.

В края на 2008 год. той отишъл да работи на остров Крит. На 06.03.2009г. се прибрал в България, по повод настъпилата смърт на съпругата му.

Като доказателство по делото е приложено саморъчно завещание вписано Вх. рег. № 17743/08.09.2009 год. том. VІІІ, № 77 с дата 22.01.2009 год., с което М.Й.В. е завещала на ответницата Р.В.С. – нейна леля, цялото си недвижимо и движимо имущество, права и влогове. Завещанието е обявено на 04.09.2009 год. с протокол по н.д.№ № 5, т.І, рег. № 2363 на нотариус Камен Костадинов  по молба на ответницата.

На 30.10.2009 год. ищецът и ответницата сключили споразумение с нотариална заверка, с което взаимно си признали правата на наследници на по ½ от наследството на починалата.

За установяване автентичността на спорното завещание са назначени две единични и една тройна съдебно-графологични експертизи от експерти от НИКК София.

Тройната СГЕ е дала заключение, че ръкописния текст и подписът не са положени от завещателката М.Й.В.. При изследването на текста на завещанието е установено изписване с относително равномерен натиск. Направен е анализ на изписването на детайли от отделни букви, като описаните особености при това изписване приемат, че се проявяват обичайно при стремеж за имитация /наподобяване/ на чужд почерк.

Въз основа на доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за основателност на предявения иск.

Като формален акт, саморъчното завещание трябва да отговаря на изискванията на чл. 25, ал. 1 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено и да е подписано от него, като подписът трябва да бъде поставен след завещателните разпореждания.

Липсата на който и да е от тези компоненти обуславя нищожност на акта - чл. 42, б. "б" ЗН.

Заключението на назначената тройна СГЕ установява, че текстът и подписът на саморъчното завещание не са писани от завещателката. При съставянето му не са изпълнени изискванията за форма на завещателното волеизявление, а липсата на форма води до неговата нищожност.

Като е уважил предявения иск, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено.

С оглед факта, че наследниците по закон на въззивницата Р.С. с поведението си не са станали причина за предявяването на иска, че пред настоящата инстанция са изразили становище за неоснователност на жалбата и предвид представените в срока за произнасяне доказателства за отказ от наследството на въззивницата, съдът намира, че разноски в производството пред въззивния съд не следва да бъдат присъждани.  

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                             Р       Е       Ш      И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1939/24.11.2015 г. по гр.д.№ 2765/2013 г. на Окръжен съд – Варна.

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д.№ 40/16 г. по отношение на частния правоприемник на въззивницата Р.С. – М.К.Х..

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

 

                                                                             2.