Р Е Ш Е Н И Е № 173

гр. Варна, 07.11.2016г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на деветнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

            МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 400 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е образувано по въззивна жалба подадена от Г.К.И. и Н.Г.И. и двамата от с. Доброславци, обл. София, представлявани от адв. Й. К. *** срещу решение № 22/09.06.2016г., постановено по гражданско дело № 69 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Разград, с което е унищожена на осн.чл.31, ал.2 ЗЗД по иска, предявен от А.Т.И. и Е.Т.И. против Г.К.И. и Н.Г.И., едностранно извършената от общия на ищците, починал на 27.VІІІ.2013г. наследодател Т. К.И. сделка по упълномощаване на Г. К.И., да се разпореди възмездно със собствения му недвижим имот /подробно описан/, от негова име и в своя полза, при изрично предоставена му възможност да договаря сам със себе си, обективирана в пълномощно, удостоверено нотариално на 16.VІІІ.2013г. под рег.№2730-2731 по описа на нотариус Р. К., с рег.№380 НК и р-н на действие при РС Разград, поради обективирана от упълномощителя невъзможност да разбира и ръководи действията си по упълномощаването и следващото се в изпълнение на същото разпореждане със собствения му имот; и е признато за установено по иска, предявен по реда на чл. 42 от ЗЗД от А.Т.И. и от Е.Т.И. против Г.К.И. и Н.Г.И., че договор за покупко-продажба на недвижим имот /подробно описан/, оформен с нотариален акт №55/16.VІІІ.2013г. по нот.д. № 340 по описа на нотариус Р. К., с рег. № 380 и р-н на действие при РРС, е нищожен поради сключването му при липса на представителна власт; въззивниците са осъдени да заплатят на ищците направените в размер на 1 595,53лв. разноски по делото. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно и необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, претендирайки отмяната му и връщане на ОС-Разград със задължителни указания или отхвърляне на исковете като неоснователни, ведно с присъждане на разноските по делото за двете инстанции. Счита се, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, тъй като е налице несъответствие на основанията и петитумите на част от предявените искове, при липса на основание на предявен иск, което е довело до произнасяне по непредявени и непроизнасяне по предявени искове. Не са били обсъдени и в цялост и коректно доказателствата по делото. Твърди се, че ищците въпреки дадената служебно от съда правна квалификация на първия предявен иск по отношение на упълномощителната сделка, не са променили петитума си и той е останал за обявяване на нейната нищожност, а не за унищожаването й. Освен това съдът не е посочил на коя от двете хипотези на чл. 31, ал. 2 от ГПК ищците се позовават, но е приел, че това е втората от посочените в тази правна норма, без това да е посочено въобще от ищците – че се иска унищожаването на пълномощното, поради това, че доказателство за недееспособността произлиза от самата сделка. Наведени са възражения и относно неправилната поредност на произнасянето на съда по пороците на едностранната сделка и договора, изхождайки от естеството на самите пороци и правните им последици, с които законодателят ги свързва. Отделно от това е посочено в жалбата, че относно иска за прогласяване нищожността на пълномощното поради неспазване на изискването на чл. 189 от ГПК, с което е налице неспазване на изискването за форма, съдът е изложил съображения в мотивите на решението си, която обаче не е отразил в диспозитива на съдебния акт. Оспорват се и изводите на съда, изведени от доказателствения материал, тъй като според въззивниците по делото е установено, че упълномощителят е бил в състояние да разбира свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи. Няма отправени доказателствени искания. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуалния представител адв. К., която изразява становище, че независимо от дадените от въззивната инстанция указания за отстраняване нередовности на исковата молба, насрещните страни /в качеството им на ищци/ не са отстранили тези нередовности, поради което и решението по произнесения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗЗД следва да се обезсили. Евентуално се претендира решението да бъде отменено и да се присъдят направените за двете инстанции разноски.

            В предвидения срок е депозиран отговор на въззивната жалба от насрещните страни – А.Т.И. и Е.Т.И., представлявани от адв. М.Е. ***, с който същата е оспорена като неоснователна. Споделят се изцяло мотивите на първоинстанционния съд, в които доказателствения материал е обсъден пълно и всестранно и е обоснован законосъобразния краен извод. Поддържа се, че предявеният от ищците иск е бил по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД за нищожност на упълномощителната сделка, но при служебно дължимата се квалификация на спора, в тази му част същият е докладван и разгледан от съда по същество на осн. чл. 31 от ЗЗД (останалите искове са били за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД поради липсата на представителна власт, а в условията на евентуалност – иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на договора за продажба поради неплащане на покупната цена и като втори евентуален иск – на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване нищожността на договора за продажба поради накърнение на добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации). Сочи се, че предложеният от съда доклад е бил приет от страните без възражения и ищците са заявили, че поддържат иска си на всяко едно от предявените основания. Определят се за правилни изводите на съда относно определянето на здравословноото състояние на наследодателя на ищците към момента на упълномощителната сделка като такова, при което същият не е разбирал свойството и значението на действията си, което според въззиваемите води до нищожност на упълномощителната сделка поради липса на изразена воля и съгласие за сключването й. Признава се факта, че по отношение на упълномощителя Т. И. приживе не е било искано поставянето му под запрещение, поради което и при служебно дадената правна квалификация на първия иск правилно е намерена за налична хипотезата на чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, при която от съдържанието на волеизявлението на упълномощителя може да се направи извод за неговата недееспособност. Излагат се съображения за основателност на уважения иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД и за основателност на предявените в евентуалност искове. Няма отправени доказателствени искания и се претендира обжалваното решение да бъде оставено в сила, ведно с присъждане на разноските по делото. В с.з. становището се поддържа чрез процесуален представител.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по подадената искова молба от А.Т.И. и Е.Т.И. против Г.К.И. като се е претендирало от съда да се обяви на осн. чл. 26, ал. 2 от ЗЗД нищожността на упълномощителна сделка, оформена с пълномощно с нотариална заверка на подписа и на съдържанието с рег. № № 2730 и 2731/16.08.13г. на нотариус Р. К., рег. № 380 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Разград, поради липса на съгласие и неспазена форма; да се обяви на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен с НА № 55, т. 3, рег. № 2732, дело № 340/16.08.13г. на нотариус Р. К., рег. № 380 на НК с район на действие – съдебния район на РС-Разград, поради липса на представителна власт въз основа на горното пълномощно. В условията на евентуалност е бил предявен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на горния договор за покупко-продажба на недвижим имот поради неплащане на цената от купувача. Като втори евентуален иск е отправено искането да се обяви на осн. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД нищожността на описания договор за покупко-продажба на недвижим имот, поради противоречието му с добрите нрави.

Наведените твърдения са били, че с описаното пълномощно бащата на ищците /единствени негови наследници по закон/ Т. К.И. е упълномощил ответника /негов брат/ да продаде на себе си собствения му ап. № 9, находящ се в гр. Разград, ж.к. „Лудогорие”, бл. 2, вх. А, ет. 3, с идентификатор № 61710.502.6337.7.9 по КККР на гр. Разград , одобрени със Заповед № РД-18-37/10.03.08г. на изп. директор на АГКК, за сумата от 27 000 лева, от която ответникът е заплатил на продавача сумата от 18 000 лева по банков път, а останалата част от цената от 9 000 лв., продавачът е получил напълно и в брой от купувача при подписването на нотариалния акт. Поддържано е, че при подписване на пълномощното упълномощителят не е могъл да изяви устно своята воля и да се подпише поради влошеното си здравословно състояние, поради което не е разбирал свойството и значението на действията си и смисъла и значението на пълномощното и не е могъл да изрази волята си. Поради това се счита ,че пълномощното е нищожно поради липсата на воля и съгласие за сключването му. Отделно от това се е поддържало, че е налице нарушение относно изискуемата от закона форма, тъй като подписването на пълномощното е станало чрез поставяне на отпечатък от десния палец на упълномощителя, но при липсата на приподписване от двама свидетели, изискуемо съобразно нормата на чл. 189 от ГПК. Липсата на представителна власт в полза на ответника при изповядване на посочения договор за продажба на имота, легитимиращ се като пълномощник на продавача с нищожното пълномощно, обосновава иска по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД. Наведеното пък твърдение, че цената по договора за продажба на имота изобщо не е била платена от купувача, обосновава предявения в евентуалност иск за развалянето на договора поради виновното неизпълнение от страна на купувача, на осн. чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. В исковата молба се е твърдяло още, че посочената в договора за продажба на имота цена не е била съобразена с пазарната оценка на вещта към момента на продажбата, която е многократно по-висока, което пък обосновава предявения като втори евентуален иск по чл. 26, ал. 1 ат ЗЗД за прогласяване нищожността на договора поради нарушение на добрите нрави.

Съобразно дадени от ОС-Разград указания, че съпругата на ответника е негов необходим другар, тъй като придобиването на ап. № 9 с процесната продажба е станало в условията на СИО, ищците са насочили исковете си и против съпругата на ответника Н.Г.И.. Същата е конституирана като ответник по делото по всички предявени искове - определение № 1061/21.12.15г. на първоинстанционния съд.

            В изпълнение на дадените от въззивния съд указания, ищците с молба от 07.09.16г. са уточнили, че предявяват иск на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗЗД е да се унищожи упълномощителната сделка, тъй като същата е сключена от дееспособно лице, което не е могло да разбира или ръководи действията си към момента на изповядването й. Посочено е още, че не се спори от ищците, че приживе спрямо техния наследодател Т. К.И. не е бил заведен иск за поставянето му под запрещение. С молба от 19.09.16г. ищците са уточнили, че унищожаването на упълномощителната сделка следва да стане на осн. чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, тъй като доказателство за недееспособността на упълномощителя произтича от самата сделка – тъй като няма житейска и правна логика упълномощителят да е заявил, че за продажбата на апартамента си е получил от ответника сума, която последният вече му е платил по повод на друга, извършена на 13.07.2012г. сделка на разпореждане с други имоти; упълномощителят е нямал възможността поради тежкото си увредено здравословно състояние да разбере какво продава, какво ще получи като насрещна престацияи дали в действителност е получил дължимото му се по сключения договор за продажба, тъй като не е бил в състояние включително и да преброи сумата от 9 000 лв., която е вписано, че е получил в брой в деня на сделката.

            С обжалваното решение първоинстанционният съд е унищожил на осн. чл. 31, ал. 2 от ЗЗД упълномощителната сделка поради обективирана в същата от упълномощителя невъзможност да разбира и ръководи действията си по упълномощаването и следващото се в изпълнение на същото разпореждане със собствения му имот, посочвайки, че същото се произнася по отношение на двамата ответници. С решението си съдът е признал за установено, че договорът за продажба на ап. № 9 е нищожен поради сключването му при липса на представителна власт, на осн. чл. 42 от ЗЗД. В мотивите на решението е била формирана воля по иска за прогласяване нищожността на упълномощителната сделка поради липсата на форма, която воля обаче не е намерила израз в диспозитива на съдебния акт. Първоинстанционният съд е намерил, че не се е сбъднало вътрешно процесуалното условие за разглеждане на предявените в евентуалност искове по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради което и не ги е разглеждал и не се е произнасял по тези искове.

            С оглед на изложеното, настоящият състав на съда намира, че обжалваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново произнасяне, поради следните съображения:

            Съобразно формираната по реда на чл. 290 и сл. от ГПК задължителна съдебна практика, изразена в Решение № 199 от 12.07.2016 г. на ВКС по гр. д. № 583/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията С. Ц. и цитираните в същото Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. Б.; Решение № 106 от 01.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1460/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Б. И.; Решение № 97 от 08.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 196/2011 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Т. К., начинът на съединяване на искове зависи от естеството на материалните правоотношения. Начинът за съединяване на искове за недействителност на сделка, независимо от поредността и съотношението, които е посочил ищецът, са предявени в условията евентуалност - ако сделката е нищожна на едно основание, то последващото прогласяване на недействителност на друго основание е безпредметно. Съдът е длъжен да разгледа основанията за нищожност според тежестта на сочения от ищеца порок в поредност от най-тежкия (противоречие със закона или заобикалянето му) през по-леките, каквито са липсата на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет, противоречие на морала или липсата на форма. Когато съдът приеме, че сделката е валидна, той е длъжен да разгледа основанията за унищожаемост, подредени също според тежестта на порока: поради неспазване на режима на настойничеството и попечителството, поради неспособност да се разбират или ръководят действията, поради заплашване, измама, грешка или поради крайна нужда и ако сделката не подлежи на унищожение поради сочените пороци да премине към разглеждане на основания за висяща недействителност като извършването й без или извън надлежно учредената представителна власт.

            Отнасяйки горните указания към настоящото дело следва да се посочи, че първоинстанционният съд не е бил обвързан от начина на съединяване на предявените от ищците искове за недействителност на договора за продажба на имота. Съдът е следвало да съобрази какви са конкретно наведените основания за нищожност/недействителност на договора и подреждайки ги според тежестта на сочения от ищците порок в поредност от най-тежкия /в случая поради накърняване на добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД/ и през по-лекия - за недействителност на същия /поради липсата на представителна власт на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД, тъй като пълномощното, използвано за сключването му е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 3 от ЗЗД поради липсата на форма, евентуално  - унищожаемо на осн. чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД/, да ги разгледа и да се произнесе именно в тази поредност на предявените искове. В тази връзка следва да се съобрази, че разглеждането на исковете, касаещи недействителността на пълномощното /нищожност поради липса на форма, евентуално унищожаване на осн. чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД/ независимо, че са обуславящи само по отношение основателността на предявения иск по чл. 42, ал. 2 от ЗЗД по отношение на договора /а самостоятелното им предявяване е лишено от правен интерес – виж Решение № 113/31.05.12г. на ВКС по гр.д. № 1677/10г., ІV г.о. на ВКС с докладчик Б. Б./, то ако съдът стигне до разглеждането им, също следва да съобрази тежестите на посочените пороци за недействителността на едностранната сделка и да ги разгледа в тази им поредност. Освен това при евентуалното им разглеждане съдът следва да съобрази и кой е надлежно процесуално легитимиран да бъде ответник по исковете за прогласяване нищожност/унищожаване на упълномощителната сделка /това е само пълномощника, а не и неговата съпруга, която е придобила права в СИО чрез договора за продажба/.

Едва при отхвърлянето на горните искове, съдът следва да се произнесе по заявения в евентуалност иск за разваляне на договора поради виновното му неизпълнение от купувача.

При това положение следва да се приеме, че решението, с което е разгледан иска за недействителност на договора за продажба поради сключването му без представителна власт на осн. чл. 42, ал. 2 от ЗЗД при предварителното произнасяне по предявения против упълномощителната сделка иск за унищожаването му на осн. чл. 31, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД, е недопустимо като произнесено първо по евентуалния против договора иск и при липсата на произнасяне по първия предявен иск за нищожност на договора за продажба поради накърнение на добрите нрави. Решението следва да се обезсили и делото да се върне на първоинстанционния съд, който да се произнесе съобразно изложените в настоящите мотиви съображения.

            Тъй като с настоящото решение не се решава спора по същество, то и разноски не следва да се присъждат в полза на въззивниците.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ОБЕЗСИЛВА изцяло решение № 22/09.06.2016г., постановено по гражданско дело № 69 по описа за 2015г. на Окръжен съд – Разград И ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за произнасяне по предявените искове съобразно изложените в мотивите съображения.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: