Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

163/17.11.2017 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 25.10.2017 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 400/2017 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Л.Г.Л. чрез адв. Н.В. *** срещу решение № 175/2017 год по гр.д. № 17/2017 год на Окръжен съд Добрич В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният срещу А.Е.С. иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за разликата над 7000 лв до претендирания размер от 35 000 лв, претендиран като част от 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от умишлено причинена средна телесна повреда – счупване на малкопищялна кост на лявата подбедрица, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2015 год до окончателното изплащане. Оплакванията са за недооценяване на събраните по делото доказателства, довело до несъобразяване на решението с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението в отхвърлителната му част и постановяване на ново, с което искът бъде уважен в пълния предявен размер, с присъждане на разноски за двете инстанции.

Отговор на жалбата не е постъпил.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Предявеният иск е с правно осн. чл.45 от ЗЗД.

Деликтната отговорност възниква при едновременното наличие на следните предпоставки: противоправно деяние, вина, вреда и причинна връзка. Когато с влязла в сила присъда е установен фактът на извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, по отношение на тези обстоятелства тя има задължителна сила за съда, който разглежда гражданско-правните последици съгласно чл. 300 от ГПК.

В настоящия случай с влязло в сила определение № 111/26.07.2016 год по НОХД № 785/2016 год на Добрички районен съд е одобрено споразумението, с което подсъдимият А.Е.С. се е признал за виновен в това, че на 15.03.2015 год в село Карапелит, община Добричка причинил на Л.Г.Л. от гр.Добрич – главен съдия на футболен мач между отборите на „Левски 2012“ – с.Карапелит и ФК „Добруджански спортист“ – с.Стефан Караджа, в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на малкия пищял на ляв долен крайник, което е довело до трайно затруднение в движението му за период от около два месеца. Травмата е причинена в резултат от силен удар, нанесен от ответника по време на футболната среща, заради оспорено съдийско отсъждане. Ищецът изпитал силна болка в областта на крака, което наложило незабавна лекарска намеса и прилагане на локално обезболяващо средство. След приключване на мача ищецът посетил болнично заведение, където било констатирано счупването на костта и му била направена гипсова имобилизация. По време на възстановителния период, продължил около два месеца, ищецът изпитвал сериозни затруднения в придвижването, нуждаел се от придружител, който да му помага в ежедневието, възпрепятстван бил да изпълнява ангажиментите си като футболен съдия.

От приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза се установява, че фрактурата е засегнала стабилността на глезенната става, но целостта на крайника и мускулатурата е запазена. Въпреки това обаче състоянието е свързано със значителна болка, както и неудобство от обездвижената става, които са преодоляни в сравнително кратък период от време – около два месеца.

При така установената фактическа обстановка съдът намира, че предявеният иск е основателен. Осъществени са всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, от които произтича отговорността за поправяне на причинените вреди. Върху размера на дължимото обезщетение влияят различни фактори, които се преценяват във всеки конкретен случай в зависимост от характера и интензитета на увреждането, претърпените болки и страдания, времето, необходимо за възстановяване на пострадалия и др. Следва да се отчете също, че нападението върху ищеца е било внезапно, непредизвикано и изключително арогантно. Чрез него ответникът е демонстрирал незачитане към личността на ищеца, но също така и погазване на спортната култура. Такова хулиганско поведение не може да се толерира. Травмата е нанесена умишлено и по изключително болезнен за пострадалия начин. Доколкото обаче увреждането не е засегнало целостта на крайника и носещите му функции, както и предвид сравнително краткия възстановителен период, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е определил справедливо обезщетение за причинените вреди в размер на 7000 лв.

С оглед изхода на спора, съразмерно с уважената част от иска и на осн. чл. 38 ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца възнаграждение в размер на 680 лв съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения.

В тежест на ответника и на осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК следва да се възложи и дължимата държавна такса за настоящата инстанция в размер на 140 лв.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 175/2017 год по гр.д. № 17/2017 год на Окръжен съд Добрич В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Л.Г.Л. с ЕГН ********** срещу А.Е.С. с ЕГН ********** иск с правно осн. чл. 45 от ЗЗД за разликата над 7000 лв до претендирания размер от 35 000 лв, претендиран като част от 50 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от умишлено причинена средна телесна повреда – счупване на малкопищялна кост на лявата подбедрица, ведно със законната лихва, считано от 15.03.2015 год до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА А.Е.С. с ЕГН ********** да заплати на адвокат Н.С.В. ЕГН ********** ***, офис 13 сумата 680 лв възнаграждение на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

ОСЪЖДА А.Е.С. с ЕГН ********** да заплати по сметка на Апелативен съд Варна държавна такса в размер на 140 лв на осн. чл. 78, ал.6 във вр. с чл. 83 ал.1 т.4 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)