ОПРЕДЕЛЕНИЕ 508

гр. Варна, 24.08.2016.2016г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                            ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 401/16г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от В.А.В. от гр. Варна срещу определение № 1500/15.06.2016г., постановено по гр.д. 1099/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната исковата му молба и е било прекратено производството по делото. Счита се, че определението е неправилно и се претендира същото да бъде отменено и делото върнато с указание за разглеждането му. Излага се, ча ако първоинстанционният съд е преценил, че отговорността на ответника не е по граждански иск, то е следвало да определи подсъдността и да изпрати делото на компетентния орган. Счита се, че именно съдът е държавния орган, който е задължен да прилага закона и с решенията си да задължава другите органи да го изпълняват. Застъпва се становището, че правомощията /каквото е това на председателя на РС да предлага ДСИ за дисциплинарно наказание/ са наложени от законодателя и по своята същност са права, задължителни за употреба. Определя се, че предмет на делото е бездействието на ответника, отричайки вменените му от закона правомощия, с упражнавянето на които същият е задължен да защитава правния интерес на ищеца, за да се постигне изпълнение на изпълнителното основание. С обжалваното определение е отречен задължителния характер на правомощията и е налице отказ да се приложи закона чрез което се освобождава от задължението му председателя на РС-Варна да изпълни волята на законодателя и да направи предложение за санкциониране на неизпълнилия служебните си задължения държавен съдебен изпълнител.

Тъй като е налице хипотеза, аналогична на тази по чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, то и препис от частната жалба не е връчван на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването и против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното дело е било образувано по подадената от В. против председателя на РС-Варна Е.Я.-П. иск ответника да бъде осъден да се самосезира на основание подадените от ищеца молба вх. № 187/07.04.16г. и жалба вх. № ж-9/15.04.16г. по поиса на СИС при ВРС и да предложи ДСИ Д. К. за налагане на дисциплинарно наказание. В обстоятелствената част на исковата молба са наведени твърдения, че с решение № 585/16.03.15г. АдмС-Варна по адм.д. № 1172/14г. е възложил изпълнението на решението на ДСИ при ВРС, изпращайки му го служебно. Изпълнителното дело е било възложено на ДСИ Д. Кеманова, която обаче е бездействала, което обстоятелство е установено с решение № 16/05.01.16г. по адм.д. № 2848/15г. на АдмС-Варна и на ДСИ е бил определен срок за изпълнение от 3 месеца. Поради изтичане на този срок, ищецът е сезирал председателя на ВРС с молба № 187/07.04.16г. за продължаващото неизпълнение от ДСИ на съдебното решение. Поради връчването на съобщение от друг ДСИ ищецът е приел, че е налице друго нарушение, за което е сезирал ответника с жалбата си вх. № ж-9/15.04.16г. На молбата и жалбата председателят на ВРС е отговорил, че не е компетентен по молбата от 07.04.16г. и я е препратил на председателя на АдмС-Варна. С това си действие председателят на ВРС е оспорил подадените от ищеца с посочените молба и жалба сигнали и отказал да изпълни вменените му от закона правомощия по чл. 312, ал. 2 от ЗСВ и да направи предложение за дисциплинарно наказание на бездействащия ДСИ /който не е изпълнил принудително притезателното право на ищеца, признато му с решението на АдмС-Варна/. Направеният от ДСИ Д. К. самоотвод по изпълнителното дело в края на определения 3-месечен срок според ищеца е индиция за наличието на умисъл да не се осъществи изпълнението на съдебното решение. Правния интерес ищецът обосновава с необходимостта от получаването на законова защита на правото му да бъдат изпълнени съдебните актове в срок /вкл. и чрез сезиране на държавните органи за нарушенията на закона, което сезиране ги задължава да предприемат съответните действия/, нарушаването на което право подлежи на санкциониране.

         Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение, с което е прекратено производството като недопустимо, е законосъобразно.

            Гражданския процес защитава гражданските правоотношения в широк смисъл на думата, т.е. всички материални правоотношения, регулирани с метода на равнопостовяне на участващите в тях субекти /така чл. 2 и чл. 14, ал. 1 от ГПК/. Касае се за широк кръг частноправни отношения. Когато метода на регулиране на отношенията е този на власт и подчинение на субектите в правоотношението, то очевидно не се касае за гражданско дело, а евентуално за административно такова.

            В случая ищецът не навежда твърдения, които да очертават наличието на едно гражданско правоотношение между него и председателя на РС в качеството му на административен ръководител на орган на съдебната власт, имащ правомощие да направи предложение за налагане на дисциплинарно наказание на ДСИ при наличието на извършено дисциплинарно нарушение от последния /чл. 312, ал. 2 от ЗСВ/. Това е така, защото материално правната норма не очертава някакво субективно право на ищеца, неизпълнението на което да го превърне в притезание, годно за защита със способите на гражданския процес /а според петитума на на исковата молба – чрез предявяването на осъдителен иск да се осъди председателя на ВРС да направи предложение за дисциплинарно наказание/.

            Законодателят действително е предвидил искова защита на правата на физическите и юридическите лица при неизпълнението на задълженията на държавните органи /административни и съдебни/, но чрез обезщетяване на вредите, причинени от незаконосъобразните актове, действия или бездействия на държавните органи и длъжностите лица при или по повод изпълнение на административната или правораздавателната дейност.

            В обобщение - след като в наведените с исковата молба твърдения и формулирания петитум не е очертано наличието на незаконосъобразно развитие на гражданско правоотношение чрез очертаването на правен спор или неизпълнение на изискуеми гражданскоправни задължения, то и производството по делото като недопустимо подлежи на прекратяване. Очертания от ищеца „спор” не представлява и административноправен по своята същност, поради което и не е налице задължение за настоящия съд да изпраща делото по подсъдност на административен съд по раг. От чл. 118, ал. 2 от ГПК. Обжалваното определение следва да се потвърди.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

           

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1500/15.06.2016г., постановено по гр.д. 1099/2016 г. на Окръжен съд-Варна, с което е върната исковата молба на В.А.В. от гр. Варна и е било прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: