РЕШЕНИЕ

№ 166/31.10.2013 год., гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд - гражданско отделение, в публично съдебно заседание на шестнадесети октомври през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

ПЕТЯ ПЕТРОВА

Секретар В.Т.,

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

въззивно гр.д. № 402 по описа за 2013 година:

Производството е образувано по реда на чл. 258 ГПК, по въззивна жалба, подадена от Х.С.Х.,***, срещу РЕШЕНИЕ № 1130/28.05.2013 год. на Окръжен съд - Варна по гр.д. № 246/2013 год., с което СА ОТХВЪРЛЕНИ предявените от него искове срещу Д.И.Д., в качеството му на ЕТ „Диватон – Д.Д.”, ЕИК 020089113, със седалище в гр. Варна, с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС за заплащане на сумата от 74 237,89 лв., представляваща обезщетение за ползване в периода 23.02.2006 год. – 30.11.2011 год. на съсобствен недвижим имот, представляващ бензиностанция със застроена площ от 35 кв.м., склад с полезна площ от 30,80 кв.м., застроена въз основа на отстъпено право на строеж върху парцел част от кв. 179 по плана на гр. Разград; както и за заплащане на сумата от 25 121,35 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 23.02.2006 год. – 30.11.2011 год. на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 31.10.2011 год. до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата се твърди, че решението на Варненският окръжен съд е недопустимо, евентуално - неправилно. Моли се за обезсилване, евентуално за отмяна на решението. Излага се още, че дадената от съда правна квалификация на иска е неправилна – предявеният иск бил по чл. 30, ал. 3 ЗС, а не по чл. 31, ал. 2 ЗС както е приел съдът; че вещта е с особен характер – БЕНЗИНОСТАНЦИЯ, и ползването й за лични нужди е невъзможно, поради което следва да се приеме, че от нея са събрани плодове, което определя и квалификацията на иска. Алтернативно се излага становище, че и предпоставките за уважаване на иск по чл. 31, ал. 2 ЗС са налице.

Насрещната страна ЕТ „Диватон – Д.Д.” е подала писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Жалбата е допустима, подадена е в срок, срещу подлежащ на обжалване акт и от надлежна страна.

ВАпС, за да се произнесе по спора, взе в предвид следното:

Видно от исковата молба от 31.10.2011 год и молбата за увеличение на исковете от 25.10.2012 год. (л. 123) предявеният от Х.С.Х. срещу ЕТ „Диватон – Д.Д.” иск намира своето основание (фактите, от които ищецът черпи своето право) в обстоятелството, че заедно с ответника са съсобственици на недвижим имот, находящ се в гр. Разград и представляващ БЕНЗИНОСТАНЦИЯ със застроена площ от 35 кв.м. и склад с полезна площ от 30,80 кв.м., построени въз основа на отстъпено право на строеж, че ответникът ползва еднолично целия съсобствен имот, като извършва търговска дейност и изцяло получава добивите от вещта несъразмерно с частта му, респ. ищецът е лишен от частта му, която му се пада съобразно неговия дял в съсобствеността.

Изрично в исковата молба ищецът е квалифицирал своето право по чл. 30, ал. 3 от ЗС, въпреки че не е бил длъжен, достатъчно е с исковата молба да индивидуализира спорното право, чрез спорен предмет (основание на иска) и посочване в какво се състои искането (петитум). Правната квалификация се определя от съда, а посочената от страната правна квалификация не е задължителна за съда. Когато съдът се произнесе по спорното материално субективно право, очертано в обстоятелствената част и петитума на исковата молба, но даде неправилна правна квалификация на иска, то това нарушение съставлява нарушение на материалния закон, което след констатацията му следва да бъде поправено във въззивната инстанция. Не е такъв случая обаче в хипотезите, когато съдът се произнесе по непредявен иск.

По въпросите за съотношението между правото на съсобствениците да участват в ползите от съсобствения имот по чл. 30, ал. 3 ЗС и правото на обезщетение за пропуснати ползи, когато е ограничен достъпа до съсобствения имот по чл. 31, ал. 2 ЗС, както и за приложението на чл. 30, ал. 3 ЗС, когато съсобственикът - физическо лице е ползвал имота не за лични нужди, а за развиване на търговска дейност например като ЕТ и няма доказателства за доходите е постановена задължителна съдебна практика с Решение № 212 от 10.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 338/2011 г., IV г. о. и Решение № 108 от 7.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1038/2011 г., III г. о.

В цитираните решения е посочено, че съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си. Ако някой от съсобствениците е извлякъл някаква полза от общата вещ, той дължи на съсобствениците си съответна част от нея. Ако, макар и да е използвал вещта, той не е извлякъл никаква полза, не дължи нищо на съсобствениците, защото има право да си служи с общата вещ наред с тях. По иска по чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже както своето право на собственост, така и ползата, която ответникът е извлякъл. Без значение е как и защо ползващият съсобственик е ползвал общата вещ, за да развива търговска дейност лично, като ЕТ или чрез собствено ЕООД, или като предоставя веща на друго лице - възмездно или безвъзмездно или по друг начин. От правно значение е само дали ползващият съсобственик е реализирал доходи и дали тези доходи са резултат и от ползването на притежаваната от другия съсобственик идеална част, от ползването на която последният е бил лишен. При липса на доказателства за размера на реализирания доход - на ищците следва да се присъди обезщетение поне в средния за идентични хипотези размер.

Когато някой от съсобствениците е лишен от ползването на общата вещ, той може съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС да покани съсобственика, който я използва да му предостави достъп или да му плаща ползите, от които той като неползващ собственик е лишен (пропуснатите ползи). По този иск в тежест на ищеца е да докаже своето право на собственост и ползата, която ищецът е пропуснал СЛЕД поканата. По този иск е без правно значение дали използващият съсобственик, който не е предоставил достъп след поканата е извлякъл някаква полза. Той дължи обезщетение за пропуснатите ползи, дори да не се е обогатил никак от общата вещ.

Видно от хронологията на процеса, ищецът донякъде сам е заблудил съда да приеме разглеждането на друг иск, като не е възразил срещу правната квалификация в доклада по чл. 146 от ГПК, както и е представил нотариална покана до ответника, в която го кани да му заплаща „наем” за ползването на процесната бензиностанция – л. 78 (в хода на настоящия процес ищецът никога не е правил искане за заплащане на обезщетение за след поканата, а още от самото начало - в исковата си молба - е посочил, че иска да получи припадащия му се дял от добивите от търговската експлотация на бензиностанцията). Не може да се приеме, че поради невъзразяването на ищеца против посочената от съда правна квалификация, съдът може с доклада по делото да измени основание на предявения иск и това да доведе до саниране на порока на решението. Такова изменение може да прави само ищецът и то при определени предпоставки и срокове.

С оглед на гореизложеното, Варненският окръжен съд се е произнесъл по иск с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, като е разгледал предпоставките за неговата основателност (лично ползване, възпрепятстване, писмено поискване и т.н.), което прави произнасянето по непредявен иск, в разрез с диспозитивното начало, поради което решението, като недопустимо, следва да се обезсили. На обезсилване подлежи и решението по иска по чл. 86 ЗЗД, като акцесорен на главния иск. Този порок не може да бъде отстранен от въззивната инстанция, доколкото предпоставките за уважаване на иск по чл. 30, ал.3 ЗС са съвсем други /не обедняване, а фактически ползи, събрани от съсобствената вещ, независимо от личното ползване на някоя от страните/, по тях има различни факти, които не са изследвани и анализирани по делото и с оглед пълното осъществяване на правото на защита и на двете страни, делото следва да бъде върнато на първата инстанция за изготвяне на нов доклад по делото и изследване на фактическите основания на предявения иск.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

Р  Е  Ш  И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 1130 от 28.05.2013 год. на Окръжен съд – Варна, постановено по гр.д. № 246/2013 год, като постановено по непредявен иск, а именно чл. 31, ал. 2 ЗС и ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Варна за произнасяне по предявения иск по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: