Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                  №  184/21.11.2013 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и трети октомври две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив. Лещев в.гр.д.№ 403 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

                1.”Вива” ООД гр. Силистра срещу решение № 12/22.04.2013 година на Силистренския окръжен съд, постановено по гр. д. № 38/2012 година, с което дружеството е осъдено да заплати на „Стил дизайн 08” ООД гр.София, приемател-цесионер, вместо на процесуалния субституент - цедента В.П.В. ***, Силистренска област, сумата от 149000.00 лева, която е получило без основание, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба -17.02.2012 година и разноските по делото в размер на 9460.00 лева, както и е отхвърлен насрещния иск на дружеството срещу   В.П.В. за неоснователно обогатяване за разликата от 5000.00 лева до 41000.00 лева, т.е. за 36000.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на процесуалния и материалния закон и се иска от апелативната инстанция да го отмени в посочените части, да отхвърли претенцията по главния иск и уважи насрещния иск за обжалваната разлика, като присъди съразмерната част от разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна В.П.В. е изразил становище за неоснователност на въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение в частта на главния иск и на отхвърлената част от насрещния иск, като му присъди разноските за тази инстанция.

Третото лице-помагач на В.П.В. - „Стил дизайн 08” ООД е изразило становище за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на „Вива” ООД М.В.В. ***, Силистренска област, не е изразило становище по въззивната жалба;

            2.В.П.В. ***, Силистренска област, срещу същото решение на Силистренския окръжен съд,  с което предявения от „Вива” ООД гр.Силистра насрещен иск срещу него е уважен за сумата от 5000.00 лева, както и срещу допълнително постановеното по делото решение №292/11.06.2013 година, с което СОС е отказал да добави към осъдителните си диспозитиви на основното решение ЕИК-ве на юридическите лица. Правят се оплаквания за неправилност на обжалваните съдебни актове и се иска отмяната им в посочените части, отхвърляне на насрещния иск и за сумата от 5000.00 лева, съответно присъждане на дължимите разноски в тази част и допълване на диспозитивите на решението на  СОС с ЕИК-ве на дружествата.

Насрещната страна „Вива”ООД е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба относно насрещния иск.

Помагача „Стил дизайн 08” ООД е изразил становище за основателност на въззивната жалба.

Помагача М. В. В. не е изразила становище по въззивната жалба.

Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество първата е частично основателна, а втората е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваните решение, а по съществото на спора приема следното:

А/За първото (основното) решение № 12/22.04.2013 година:

1.Относно главния иск:

И двете оплаквания във въззивната жалба на „Вива” ООД за съществени процесуални нарушения при разглеждане на делото от СОС, които се поддържат и в писмената защита, са неоснователни. Първото от тях е ,че не е бил даден едномесечен, а двуседмичен, срок за отговор на исковата молба. Такова формално нарушение е допуснато, но то на практика не се е отразило на възможността дружеството да организира своята правна защита, да направи своевременно всичките си възражения и/или искания и да ангажира всички необходими според неговия процесуален представител доказателствени средства в процеса. В подкрепа на това е искането до СОС, съдържащо се в отговора на дружеството по главния иск - л.33,  съда да определи дали делото ще се гледа като търговски спор или по общите правила на ГПК, както и изразеното по-късно от процесуалния му представител адв. Д. К. от СлАК положително становище за направения от съдията доклад. Второто оплакване се отнася до допуснатото от съда изменение на петитума по главния иск, в смисъл сумата по него да се присъди на действителния носител на притезанието - цесионера, тъй-като ищецът В. П. В. вече е само негов процесуален субституент. Апелативната инстанция намира, че това изменение е станало своевременно и в надлежната процесуална форма, поради което ответника по главния иск („Вива” ООД) е могъл да противопостави евентуално  възражения и срещу новия титуляр на вземането-помагача „Стил дизайн 08” ООД. Правната доктрина, както и съдебната практика приемат безпротиворечиво, че при хипотезата на чл.226, ал.2, изречение първо от ГПК приобретателят на вземането, ако не встъпи главно, може да участва в процеса само като помагач, както е станало в случая.

Оплакванията във въззивната жалба за нарушение на материалния закон са частично основателни – за сумата 62500.00 лева, тъй-като до този размер е установено, че дружеството е възстановило (платило) лично на В.В. тази сума, поради което главният иск е следвало да бъде отхвърлен. Възражението на дружеството, че по приложените към писмения му отговор преписи от 100 броя разходни касови ордери (РКО), които по-късно са представени и в оригинал - виж кочана на л.274-л.375 от делото на СОС, то е възстановило на ищеца по главния иск цялата сума от 149000.00 лева е основателно само за 62500.00 лева, тъй-като:

От една страна, по първите 48 бр. РКО от № 1 до № 48 по кочана,   ищецът по главния  иск В.В. е положил саморъчен подпис на мястото за получател на сумите, който не е оспорен. Освен това в повечето от тези РКО е записано като основание за плащането”възстановена сума”. Но дори и там където това не е записано,  щом лицето е получило плащане без посочено основание, то същото лице трябва, с оглед на доказателствената тежест по исковете за неоснователно обогатяване, да доказва наличието на основание. В процесните случаи това не е направено, но  възражението на В. В., че долу посочените РКО са опорочени, тъй-като има дописване с различни химикални пасти или други недостатъци, които пораждат съмнение за достоверността на отразената в тях стопанска операция, следва да се уважи. Апелативната инстанция възприема изцяло заключението на графологическата експертиза, която на страница 3 и 4 (л.269-270 от делото на СОС) приема, че РКО на лист 1,2,9,14,24,29,32,37,39 и 41 от кочана, на обща стойност 14350.00 лева, макар и да са подписани от В., съдържат добавки или различия в почерка и химикалната паста, които поставят под съмнение тяхната достоверност. Въз основа на това въззивният съд приема, че тази сума не е възстановена на същото лице. В този смисъл е и писмената защита на „Вива” ООД. Но разликата между 14350.00 лева до пълния размер на претендираните за възстановени по първите 48 броя РКО  76850.00 лева, т.е. за 62500.00 лева главния иск е бил неоснователен, тъй-като сумата е възстановена на ищеца, а за разликата до претендираните 149000.00 лева, т.е. за 86500.00 лева иска е биел основателен и правилно е уважен.

При това положение въззивната жалба на дружеството се явява основателна за посочената сума , а обжалваното решение следва да се отмени в тази част и главния иск да се отхвърли до посочения размер.

 От друга страна е безспорно  между страните, че за останалата част от РКО, тези от л.49 до л.100 от кочана, на обща стойност 71950.00 лева получател на сумите по тях е друго физическо лице, помагача на „Вива” ООД - М.В.В.. Дали това лице е отчело (предало) тези суми на ищеца по главния иск, било лично или чрез внасянето им в касата на друго негово дружество или на което е бил управител, е въпрос извън предмета на доказване по настоящето делото.

Необяснимо защо ответника по главния иск – „Вива” ООД не е внесъл дължимата държавна такса по предявения от него срещу помагача му обратен иск за същата сума, но като резултат производството в тази част е прекратено.

При този изход на делото по главния иск,   „Вива” ООД следва да понесе разноски по главния иск пред СОС само за 5460.00 лева, както и 1730.00 лева за въззивната инстанция – припадащата се част от внесената държавна такса по главния иск, а разликата от 1250.00 лева да се възложи върху ищеца по главния иск.

 2.Относно насрещния иск:

Насрещният иск на „Вива” ООД е предявен при условие на евентуалност – доколкото бъде уважен главния иск. Тъй-като главния иск е основателен за сума над размера на насрещния иск, то правилно  СОС се е произнесъл по него.

Оплакването във въззивната жалба, което се поддържа и в писмената защита, че в тази част обжалваното решение е недопустимо, евентуално неправилно, поради сгрешена правна квалификация, е неоснователно.

От проверката на апелативната инстанция по подготовката на делото от СОС за открито заседание и размяната на книжата се установява, че претенцията по обратния иск е била квалифицирана от първия докладчик по делото, като по чл.145 от ТЗ - вреди за дружеството от управлението му, макар, че в насрещната искова молба – отговора по главния иск (л.32) „Вива” ООД претендира сумата по насрещния иск като неоснователно обогатяване. С обжалваното решение е била възприета правилната квалификация - неоснователно обогатяване.

Наличието на такъв порок в случая по дефиниция не води до недопустимост на решението. При неправилна правна квалификация постановеното решение може по принцип само да е неправилно (незаконосъобразно), но в настоящия случай обжалваното решение в частта на насрещния иск не е обременено от порок, произлязъл от грешно дадената му първоначално правна квалификация, тъй-като фактически доказателствената тежест по този иск  е разпределена като по иск за неоснователно обогатяване, а събраните писмени доказателства в това отношение дават отговор на спорния въпрос – получил ли е без основание ответника по насрещния иск – В.П. Василев, но за сметка на „Вива” ООД,  сумата от 41000.00 лева.

 СОС е уважил насрещния иск само за сумата от 5000.00 лева, наредени лично от В. В.  да се преведат от сметка на дружеството по негова лична  банкова сметка ***”ДСК” ЕАД - л.52 и л.53 от делото на СОС. В този смисъл въззивната жалба на В. В., че в тази част решението на СОС е неправилно не може да бъде споделена от апелативната инстанция. Посочените доказателства категорично сочат, че сумата е получена без основание и правилно е бил осъден да я възстанови на дружеството.

От приложените на л.49 до л.51 РКО се установява, че В. В., в качеството си на законен представител на „Вива” ООД гр. Силистра е получил плащане на ръка  от „Ситово” ООД, с.Ситово, Силистренска област, общо 36000.00 лева. Подписите в тях за получател на сумите не са оспорени, а ордерите изрично съдържат текста ”възстановена сума (в смисъл на „Вива”) чрез В.В.”, който в този период е бил негов законен представител. Следователно, това плащане е надлежно, но в полза на дружеството , а не на физическото лице - негов управител, което се е обогатило с тази сума за сметка на същото дружество.

 При  това положение апелативната инстанция намира за основателна въззивната жалба на „Вива” по насрещния иск, поради което обжалваното решение следва да се отмени в отхвърлителната му част и сумата от 36000.00 лева да се присъди на дружеството,  ведно със законната лихва от предявяване на насрещния иск-26.03.2012 година до окончателното изплащане, както и разноски за първата инстанция в размер на 1440.00 лева, а за втората инстанция в размер на 720.00 лева или общо 2160.00 лева.

Б/За второто - допълнителното решение на СОС:

Въззивната жалба на В.П.В. е неоснователна. В ГПК няма специално изискване при редактиране на диспозитива на едно осъдително решение в полза или срещу юридическо лице да се изписва неговия идентификационен код или  БУЛСТАТ. В този смисъл решението на СОС се явява правилно и следва да се потвърди.

Независимо от горното, включително и когато наименованието (фирмата) на юридическото лице (търговското дружество) е уникално за страната, съдебната практика е намерила за правилно в подобни случаи да се вписва изрично и съответния идентификационен номер (код), тъй-като това води до по-голяма сигурност в правния обмен и представлява своеобразно заместване на единните граждански номера на физическите лица. Много от съвременните електронни продукти изискват посочване на този код при обработката на данъчна, счетоводна, банкова, статистическа и друга информация. В този смисъл в решението на апелативната инстанция това ще бъде направено.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 12/22.04.2013 година на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 38/2012 година в частите, в които:

1.”Вива” ООД гр.Силистра е осъдено да заплати на „ Стил дизайн 08” ООД гр.София разликата над  86500.00 лева  до 149000.00 лева (т.е. сумата от 62500.00 лева), представляваща извършено плащане без основание от В.П.В., с ЕГН **********, по банкова сметка *** „Вива” ООД гр.Силистра  на 02.03.2007 година и впоследствие прехвърлено вземане чрез договор за цесия от 28.02.2012 година между В.П.В. и „Стил дизайн 08” ООД гр.София, ведно със законната лихва от предявяване на иска- 17.02.2012 година до окончателното изплащане;

2.”Вива” ООД гр.Силистра е осъдено да заплати на В.П.В. с посоченото ЕГН, разликата от 5460.00 лева до 9460.00 лева, представляващи разноски по главния иск;

3.Е отхвърлен насрещния иск на „Вива” ООД гр.Силистра срещу В.П.В. за разликата от 5000.00 лева до 36000.00 лева,

 

И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ:

 

1.ОТХВЪРЛЯ главния иск на В.П.В. ***, Силистренска област, с ЕГН **********, срещу „Вива” ООД гр.Силистра, с ЕИК 118505954 за заплащане на сумата от 86500.00 лева до 149000.00 лева, представляваща извършено плащане без основание  от В.П.В. по банкова сметка *** „Вива” ООД гр.Силистра на 02.03.2007 година и прехвърлено чрез договор за цесия от 28.02.2012 година между В.П.В. и „Стил дизайн 08” ООД гр.София, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба-17.02.2012 година до окончателното изплащане, като неоснователен.

2.ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Силистренския окръжен съд в частта, в която „Вива” ООД гр. Силистра е осъдено да заплати на „Стил дизайн 08” ООД гр.София, с ЕИК 200207652 сумата от 86500 лева, ведно със законната лихва от 17.02.2012 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 5460.00 лева.

3.ОСЪЖДА В.П.В., с посочените лични данни, да заплати на „Вива” ООД гр. Силистра, с посочения ЕИК, сумата от 36000.00 (тридесет и шест хиляди) лева,  получена без основание от „Ситово” ООД с. Ситово, Силистренска област, но за сметка на „Вива” ООД гр. Силистра, ведно със законната лихва от 26.03.2012 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 3410.00 (три хиляди сто и четиридесет) лева, от които  1250.00 лева по главния иск и 2160  лева по насрещния иск.

4.ПОТВЪРЖДАВА горепосоченото решение на Силистренския окръжен съд в частта, в която  В.П.В., с посочените лични данни, е осъден да заплати на „Вива” ООД гр.Силистра сумата от 5000.00 лева, ведно със законната лихва от 26.03.2012 година до окончателното изплащане, както и разноски в размер на 292.10 лева.

5.ПОТВЪРЖДАВА допълнителното решение № 292/11.06.2013 година на Силистренския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 38/2012 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                            2.