Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                      №  186/11.11.2014 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                    ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                         ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 403 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Г.С.З. ***, Разградска област, чрез адвокат Д.Д. ***, срещу решение № 26/31.05.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 31/2014 година, с което е признато за установено, че той дължи на Й.Н.К. *** сумата 50000.00 лева главница, лихва в размер на 6% годишно за периода от 28.09.2010 година до 26.09.2011 година в размер на 3000.00 лева, законна лихва в размер на 6033.22 лева за периода от 28.09.2011 година до 28.11.2012 година, законната лихва от датата на подаване на заявлението  за издаване на заповед за изпълнение - 29.11.2012 година до окончателното изплащане на главницата, разноски по заповедното производство в размер общо на 1680.66 лева, както и разноски пред РОС в размер на 2130.66 лева. Правят се оплаквания за неправилност  на обжалвания съдебен акт, като се иска отмяната му, отхвърляне на иска и присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна Й.Н.К. е изразила становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди обжалваното решение, без да претендира разноски за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Спорният по делото въпрос в случая се свежда само до това, дали след като в договора за заем от 28.09.2010 година, подписан лично от страните и заверен нотариално на същата дата, е посочено че „кредиторът”-въззиваемата К. „е предоставила”, а „длъжникът  З. е получил  от кредитора К. сумата от 50000.00 /петдесет хиляди/ лева”…..е необходимо да има и отделна разписка (виж л.5 от приложеното ч.гр.д.№ 822/2012 година на Районен съд гр.Исперих, по което договора е представен в оригинал), която да установи реалното изпълнение на задължението за предаване на същата сума. Отрицателния отговор на този въпрос в конкретния случаи е неизбежен, тъй-като:

От една страна, по договора за заем съгласно чл.240 от ЗЗД трябва да се докаже предаване-приемане (получаване) на заетата сума. Обичайно това става с разписка, но няма пречки волеизявленията на страните по този въпрос да са инкорпорирани и като част от съдържанието на самия договор, както е станало в случая. От представения оригинал на този договор, който не е оспорван по никакъв повод и срещу който не са ангажирани никакви други преки доказателства, които да го опровергават, явства, че кредиторът е предоставил , а длъжникът е получил в заем 50000.00 лева при посочените в договора условия. Буквалното, симантичното и логическото тълкуване на договора подкрепят този извод.

От друга страна, с косвени доказателства не би могло да се  опровергае изявената от длъжника воля, че е получил сумата или както в случая въззивникът се стреми чрез ССч експертиза за декларираните към годишната данъчна декларация суми на въззиваемата да се установи, дали тя е разполагала с процесната сума към датата на сключване на договора за заем. Дори хипотетично да се приеме, че с въпросната експертиза да се установи, че към тази дата кредиторът  не е имал по официални данни наличност от такава сума, това не означава, че той не е разполагал с нея.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото на въззиваемата не се присъждат разноски, тъй-като такива не са направени пред въззивния съд.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 26/31.05.2014 година на Разградския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 31/2014 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                              2.