Р Е Ш Е Н И Е

 

157

    

гр. Варна, 26.10.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЮЛИЯ БАЖЛЕКОВА

при секретаря В.Т. като разгледа докладваното от съдията Бажлекова в.гр.дело № 403 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

     Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. Образувано по подадена въззивна жалба от П.С.К. срещу решение № 800/24.04.2015г., постановено по гр.д.№2338/14г. по описа на ВОС, гр.о., с което е признато за установено в отношенията между В.Д.К. и П.С.К., че ищеца В.Д.К. е собственик на недвижим имот, представляващ жилище, апартамент; брой нива на обекта - 1; представляващ партерен етаж от жилищна сграда, разположена в поземлен имот с идентификатор 10135.2560.306, състоящ се от външно стълбище, входно антре, вестибюл, стая, кухня, черно антре и изолационно антре с тоалет, без посочена площ в н.а., а съгласно Удостоверение за данъчна оценка изх.№ДО-012158/11.08.2014г. на Община Варна: с площ на жилището - 49 (четиридесет и девет)кв.м., а на мазето-4(четири)кв.м., при съседи по Схема № 15-279254-11.08.2014г. на СГКК-Варна: на същия етаж: самостоятелни обекти с идент.№ 10135.2560.306.1.4, 10135.2560.306.1.5, под обекта-няма, над обекта-  няма; ведно с 1/6(една шеста) идеални части от дворното място, в което сградата е построена, находящо се в гр.Варна, ул."Тодор Икономов"№1, цялото застроено и незастроено с площ от 184 кв.м., съставляващо по н.а. парцел 18 в кв. 12/737( дванадесети/седемстотин тридесет и седем) по плана на гр.Варна, а по Скица изх.№ 15-279249-11.08.2014г. - поземлен имот с идент. № 10135. 2560.306, с предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване 10 м., при съседи: 10135.2560.345, 10135.2560. 346, 10135.2560.307 10135.2560.305 и е осъден П.С.К. да предаде владението на гореописания имот на собственика В.Д.К. по иск с правно основание чл.108 от ЗС, както и да й заплати направените по делото разноски в размер на 1 624,78лв. В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения, като се претендира да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС, бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна В.Д.К. в депозирания писмен отговор по жалбата поддържа становище за неоснователност на същата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като й се присъдят сторените във въззивното производство разноски.

     ВнАС прецени следното:

     Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна.

     Пред ВОС е постъпила искова молба от  В.Д.К. срещу П.С.К.. В същата се твърди , че ищцата е собственик на процесния недвижим имот, придобит от нейния баща чрез договор за дарение, обективиран в НА № 93/19992г. Ответникът е син на ищацата и през 2007г., тя му разрешила да се нанесе временно в жилището. След смъртта на съпруга на ищцата през 2009г., ответникът продължил да живее в жилището, макар че притежавал собствено жилище и достатъчно доходи. В края на м. май 2013г. ищцата разбрала от съседи, че ответникът не ползва и не обитава лично жилището, а го е предоставил под наем на трети лица, за което ищцата не е давала съгласие. Помолила ответника да й предаде имота, но той отказал. С покана от 17.02.2014г. рег.№2170/2014г. по описа на нотариус К.Ицков, връчена на ответника на 18.02.2014г. ищцата поканила ответника да освободи имота. На 25.02.2015г. ответникът се явил в кантората на нотариус Ицков и направил изявление, че отказва да предаде имота. Счита, че ответника владее имота без основание, поради което и предявява иск срещу П.С.К. за предаване на владението върху собствения на ищцата недвижим имот.

     Искът е с правно основание чл.108 ЗС.

     Ответникът П.С.К. не оспорва, че ищцата е собственик на имота. Твърди, че от месец март 2014г. не ползва процесния имот и, че е направил разноски за поддържането на имота, подробно описани по пера и размер, както и необходими разноски за запазването му. Предявил е насрещен иск, за осъждане на ищцата да му заплати, стойността на необходимите разноски, като му се признае право на задържане на имота до заплащането им. На основание чл.211, ал.2 ГПК, с определение ВОС е разпоредил разглеждането на насрещният иск в отделно производство, като поради акцесорния му характер не  е прието за разглеждане в настоящото производство  и заявеното право на задържане върху имота до заплащане от страна на ищцата на претендираните разноски.

     Предвид становищата на страните и събраните доказателства съдът намира за установено следното относно релевантните за спора факти:

     Не се спори между страните, а и от представените по делото доказателства безспорно се установява, че ищцата В.Д.К. е собственик на процесния имот. Собствеността е придобита въз основа на договор за дарение, обективиран в НА №93, т.ХV, д.№4641/25.06.1992г.

Не се спори  също, че до месец март 2014г. ответникът е държал лично имота.

Видно от Нотариална покана рег.№2170/2014г., ответникът е поканен да освободи имота и да предаде на ищцата ключовете за него в седемдневен срок от получаване на поканата. Поканата е връчена на ответника на 18.02.2014г. На 25.02.2014г., ответникът се е явил лично в кантората на нотариус К.Ицков и е направил изявление, обективирано в протокол с рег.№2666/2014г., че не носи ключовете на имотите, находящи се в гр.Варна, ул.”Т.Икономов” №1 – партерен етаж от къща и лозе в местност „Панорама” и няма да върне владението им, тъй като притежава наследствен дял от апартамент, останал след смъртта на баща му и В.К. му дължи заплащане на направени от него разходи за имотите, като упражнява право на задържане върху имота до заплащането на тези разходи. От всички представени по делото доказателства, включително и свидетелските показания се установява, че след като отношенията между ищцата и ответника се влошили и след получаване на нотариалната покана за освобождаване на жилището, през м. декември 2013г. ответникът и неговото семейство започнали да се изнасят от жилището и след месец март 2014г. вече не живеят там. Въпреки, че не ползва лично имота, ответникът не го е предал на ищцата, като категорично е отказал и да предаде ключовете за него. От обясненията на свидетелите се установява, че ответникът ползва офис в същата сграда, като входът /външната врата/ на офиса и процесното жилище е един и същ и за нуждите на офиса се ползва антрето на жилището. От обясненията дадени в показанията на ангажираната от ответника свидетелка Иванка Кирова се установява, че не е възможно да се ползва офиса, без да се ползва част от жилището, като ответникът не е предал ключовете за жилището на ищцата и не я допуска в него. Ответникът продължава да ползва жилището за упражняваната от него дейност в офиса. Тези свидетелски показания, кореспондират и със събраните по делото писмени доказателства.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

От доказателствата по делото безспорно се установява, че ищцата е собственик на имота, което обстоятелство не се оспорва от ответника. Ответника държи имота, като не навежда твърдения да притежава права върху същия, които изключват или ограничават правата на ищцата на собственик и не е представил доказателства, от които да се установява, че владее и държи имота на правно основание, след м. март 2014г. От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата е поканила писмено ответника да й предаде имота. След изтичането на срока, даден с поканата за предаване на имота, независимо от основанието, на което му е бил предоставен, следва де се приеме, че ответникът държи имота неоснователно. Изричният му отказ да предаде ключовете на имота, е действие, с което се възпрепятства упражняването на правото на ищцата да упражнява фактическа власт върху имота като част от правото й на собственост. Съдът намира за неоснователни възраженията и твърденията на ответника, че е освободил имота през месец март 2014г. и ползва друг имот в същата сграда, тъй като от ангажираните по делото доказателства се установява, че той продължава да държи имота, въпреки, че не го ползва за живеене. Не са ангажирани доказателства, от които безспорно да се установява, че имота е предаден на ищцата. Без значение е дали фактически и лично ползва имота, тъй като след като държи ключовете и отказва да ги предаде, ответникът разполага с фактическа възможност да го ползва и препятства упражняването на това право на ищцата. В тази връзка, съдът взема предвид и изявлението на ответника, направено в отговора на исковата молба и в хода на производството по делото, че няма да предаде имота и има насрещна претенция срещу ищцата за заплащане на извършени от него разходи за имота. Наличието на неуредени финансови отношения между страните по повод насрещни права на ответника, които имат самостоятелен характер, не представляват правно основание за държането и ползване на имота.

С оглед на изложеното обжалваното решение следва да се потвърди.

Предвид изхода от спора, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени сторените от нея разноски във въззивното производство. Въззиваемата страна е поискала присъждане на разноски пред настоящата инстанция, но липсват ангажирани доказателства за действително извършени разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.

Водим от горното , съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 800/24.04.2015г., постановено по гр.д. № 2338/2014г., по описа на Окръжен съд- Варна.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: