ОПРЕДЕЛЕНИЕ 498

гр. Варна,    15.08.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА                                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 403/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.И.Б. срещу разпореждане № 532/26.06.18г. по гр.д. 109/18г. на Окръжен съд-Разград, с което е била върната исковата молба на ищеца на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е било прекратено. Счита се, че разпореждането е необосновано, незаконосъобразно и противоречащо на събраните материали по делото. Отправя се искане същото да бъде отменено и делото върнато на друг състав на съда. Счита се, че ищецът е отговорил точно, ясно и изчерпателно на всички указания на съда, който е търсил само повод, за да откаже разглеждането на исковата молба.

Предвид наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3, изр. 2 от ГПК, препис от частната жалба не е изпращан на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на К.И.Б. *** с посочен в заглавната част ответник Софийски районен съд и с посочена цена на иска от 146 лв. като обезщетение на претърпени материални вреди, изразяващи се в заплщане на 23.04.18г. на вноска по изпълнително дело по описа на ЧСИ М. М. + 6 лв. банкова преводна такса; и от 8 000 000 лв. като обезщетение за претърпени нематериални вреди, вследствие прикриване на виновните и престъпни действия, допуснати по повод издаването на изпълнителен лист в полза на „Топлофикация София” ЕАД на 29.06.17г. от съдия Т. К. по ч.гр.д. № 15670/13г. на СРС, 80 с-в, което производство е било инициирано от юр.к. М. Д.., а след това същата е образувала и изп.д. № 20177860402163 по описа на посочения ЧСИ.

В обстоятелствената част на исковата молба е посочено, че съдебната система и конкретни съдии са корумпирани и една от движещите сили за това е „Топлофикация София” ЕАД, чийто едноличен собственик е ответника по настоящото дело – Столична община. Посочено е по-нататък, че ищецът подава поредната искова молба против настоящия ответник СРС „по повод оказване на корупционен натиск върху съдии от СРС, респ. СГС”, които издават неистински съдебни документи в полза на топлофикационното дружество. Уточнено е, че по посоченото изп.д. № 20177860402163 по описа на ЧСИ М. М. е било изпратено запорно съобщение от 10.11.17г. до работодателя на длъжника Т. Ц. Б. /съпруга на ищеца/, с което е наложен запор върху трудовото ѝ възнаграждение. От обстоятелството, че изпълнителният лист по ч.гр.д. № 15670/13г. на СРС, 80 с-в е бил издаден 4 години след образуването му, се прави извода, че това е резултат на оказан върху съдията корупционен натиск от ответника. Сочи се, че именно ищецът е собственик на имота, за който топлофикационното дружество претендира суми за незаплатена топлинна енергия, а не съпругата му. От това обстоятелство се прави извода, че е бил осъществен корупционен натиск от „ищеца по делото „Топлофикация София” ЕАД” върху съда и поименно съдия Т. К., за да се издаде изпълнителен лист по посоченото дело. От това пък последвали обвинения от Т. Б, против ищеца К.Б., че той не си е плащал сметките за топлоподаване на неговия имот и поради това ще претендира от него тези плащания. Изложени са още твърдения за предприети действия от Б. чрез сезиране на органите по наказателно преследване за извършено престъпно поведение от съдиите от СРС, но наказателно производство не е било образувано поради наличието на съдебен имунитет за магистратите. От внасянето на месечните вноски по изпълнителното дело, ищецът понася отрицателните последици на виновното и пренебрежително спрямо човека отношение и незачитане на човешкото му достойнство. Твърди се, че ищецът е бил емоционално  и морално увреден, с нарушена чест и достойноство, вследствие на създадената необходимост да понесе унижението и упреците на съпругата си, че ѝ причинява материални и нематериални вреди /компроментиране пред ръководството на ведомството, в което работи/. Съпругата и околните се усъмнили в искреността на действията на ищеца и добросъвестността му и подложили на дискусия компетентността му.

Горните обстоятелства ищецът счита за основание да предяви собственото си право на обезщетение на материалните и нематериални вреди от противоправното и виновно поведение на съдия от СРС в полза на  „Топлофикация София” ЕАД, който пък е оказал корупционен натиск за издаването на посочения изпълнителен лист. В петитума на исковата молба след като са посочени отново размерите на претенциите се сочи, че се претендират обезщетенията от предоставянето на неверни данни за потребена топлинна енергия, станали повод за издаването на изпълнителен лист по посоченото дело на СРС и образуването на посоченото изпълнително дело на ЧСИ М. в полза на „Топлофикация София” ЕАД с едноличен собственик – ответника по делото Столична община в лицето на Кмета (понастоящем Й. Ф,). 

С разпореджадеп № 382/15.05.18г. съдът на осн. чл. 129, ал. 2 от ГПК е оставил исковата молба без движение, указвайки на ищеца да отстрани нередовностите ѝ чрез излагане на обстоятелствата, на които се основава иска за претендираното от него обезщетение за причинени неимуществени вреди, като конкретизира на какво основание се претендира тази сума, какви са корупционните действия, конкретните противоправни действия или бездействия на служители на ответника, довело до настъпването на вреди, какъв период от време обхваща претенцията на ищеца за търпени неимуществени вреди, точно изложение на петитума, съобразно дадените указания. На ищеца е указано да заплати и дължимата ДТ в указани размери. Посочени са и последиците при неизпълнение на указанията на съда.

С молба, депозирана в указания срок пред ОС-Кърджали и надлежно препратена по първоинстанционното дело на ОС-Разград, ищецът е посочил, че размера на претендираната сума за обезвреда е съобразен с обстоятелството, че същият е гражданин на най-бедната страна в Европа и поради това претърпените нематериални вреди от обстоятелството, че е обвиняван в деяния, съставомерни по чл. 313 от НК, не могат да се мерят по стойност с това на други европейски граждани или американски такива /напр. Хоган, който иска 100 000 000 щ.д. обезщетение за морални вреди/. Отправено е било искане за освобождаване от ДТ и разноски по делото на осн. чл. 83, ал. 2 от ГПК.

С обжалваното разпореждане /по същността си определение/ съдът е върнал исковата молба и прекратил производството по делото.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че при наличието на хипотезата на чл. 129, ал. 3 от ГПК първоинстанционният съдия законосъобразно е върнал исковата молба, чийто нередовности не са били отстранени в указания от съда срок. Това е така, защото в исковата молба многократно се излагат противоречиви твърдения относно това кой е ответника – в заглавната част и в част от обстоятелственото изложение се сочи СРС; в изложението и в петитума на исковата молба се сочи Столична община; в обстоятелствената част се сочи и като ищец „Топлофикация София” ЕАД /стр. 3 от исковата молба – л. 6 от делото/. Освен това не са уточнени конкретните извършени  „корупционни” и противоправни действия или бездействия на служители на ответника, довели до настъпването на вреди – в изложението е посочено, че ищецът е осъзнал, че е изправен пред една организирана престъпна група, оглавявана от ответника и съставена от самозабравили се корумпирани съдии и ЧСИ, поставили се в услуга на престъпни монополисти. Не са посочени конкретните действия, които са увредили именно ищеца, тъй като е налице неяснота и непълнота на твърденията му относно характера и мястото на извършване на вредоносните деяния от всеки конкретен служител на уточнен ответнк, от които да са настъпили вреди /механизма на причиняване на вредите/, а за последните – не е посочено и кога са претърпени.  Поради това и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане /по същността си определение/ № 532/26.06.18г. по гр.д. 109/18г. на Окръжен съд-Разград, с което е била върната исковата молба на ищеца на осн. чл. 129, ал. 3 от ГПК и производството по делото е било прекратено.

 ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на жалбоподателя, пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: