Р Е Ш Е Н И Е

 

90./30.08.2019г.

 

гр.Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно ч. гр. дело № 404/18г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

 

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК вр. чл.463 ГПК.

Образувано е по жалби на „Предел ойл“ ЕООД и „Предел“ ООД против решение № 129/06.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 170/2019г. на ОС - Шумен, с което са оставени без уважение жалбите им срещу извършено от ЧСИ с рег. № 774 по изп.д. № 20167740400340 разпределение от 08.03.2019г. на сумата от 259 164,15 лева.

Жалбоподателят „Предел ойл“ ЕООД излага доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, постановено в нарушение на материалния закон и направата на необосновани изводи, които не кореспондират на събраните по делото доказателства. Твърди, че съдът не е разгледал всички наведени от него възражения, в частност тези за неправилно определяне размера на вземането му от страна на ЧСИ. Излага подробни доводи за това какъв е действителния размер на същото, както и защо счита, че единствено това вземане се ползва с привилегия, а не вземанията, за които това е прието от ЧСИ и окръжния съд.

Оплакванията за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, наведени в жалбата на „Предел“ ООД са идентични с изложените такива от първия жалбоподател. Излагат се подробни аргументи относно размера на задължението му към „Предел ойл“ ЕООД и в подкрепа на застъпваната теза вр. несеквестируемостта на разпределената сума спрямо вземанията на ЧСИ и взискателите, с изключение на „Предел ойл“ ЕООД.

Отправеното до съда искане от жалбоподателите е за отмяна на обжалваното от тях решение, вкл. и произнасяне по възражението им за нищожност на сключения в полза на „Инвестбанк“ АД договор за особен залог.

Срещу жалбите са постъпили отговори от взискателите „Търговска банка Д“ АД и „Инвестбанк“ АД, в които се изразява становище за тяхната неоснователност.

Останалите взискатели не изразяват становище.

За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството по в.гр.д. № 170/2019г. на ОС – Шумен е образувано по жалби на настоящите жалбоподатели „Предел ойл“ ЕОД и „Предел“ ООД, с които са обжалвали извършено от ЧСИ с рег. № 774 по изп.д. № 20167740400340 разпределение от 08.03.2019г. на сумата от 259 164,15 лева, съставляваща преведена от ДФ „Земеделие“ субсидия за 2015г., предявено им на 22.03.2019г.

Доводите за незаконосъобразност на така извършеното разпределение и на двамата жалбоподатели са еднопосочни. Същите считат, че ЧСИ не е съобразил, че разпределената сума, съставляваща субсидия за 2015г. /АЕП/ е несеквестируема, поради което неправилно е разпределил от същата в полза на себе си, а остатъка за „Инвестбанк“ АД, както и че не е отчел привилегията в полза на „Предел ойл“ ЕООД. Застъпваната теза от тях е, че на основание чл.444 т.8 ГПК вр. чл.520 ГПК субсидиите от държавния бюджет и средствата, получени от фондове на Европейския съюз съставляват несеквестируемо имущество. Извод за това правят и от разпоредбата на чл.94 от Закона за държавния бюджет на РБ за 2015г. С оглед на последната, в частност нормата на ал.1, предвиждаща забрана тези средства да се използват за обезпечение и действала към датата на сключване на договора за залог в полза на „Инвестбанк“ АД, то същият се явявал нищожен поради противоречието му със закона. Поради това твърдят, че този взискател не разполага с привилегията по чл.136 ЗЗД. В същото време, към датата на сключване на договора за залог в полза на „Предейл ойл“  ЕООД действа разпоредбата на чл.94 от ЗДРРБ от 2017г., която уточнява, че несеквесируеми и под забрана за използване като обезпечение са само целево предоставените средства за възложени от държавата и дейности услуги, поради което и считат, че единствен привилегирован взискател, който има право да се удоволетвори от вземането за субсидията за 2015г. е „Предел ойл“ ЕООД. По отношение на останалите взискатели, както и за ЧСИ досежно таксата по т.26 ТТРЗЧСИ несеквестируемостта на тези средства е в сила. Наведени са и оплаквания относно размера на последната като се твърди, че не е ясно по какъв начин е определен.

Производство по изп.д. № 20167740400340 по описа на ЧСИ Я. Д.е образувано е образувано на 25.08.2016 г., след прехвърлянето на образуваното преди това на 15.07.2016 г. по молба на „Каргил България” ЕООД гр. С., против „Предел” ООД изп. д. № 20168410406697 по описа на ЧСИ с рег. № 841, въз основа на изпълнителен лист от 05.07.2016г. по ч.гр.д. № 3838/2016г. по описа на  БРС за заплащане на подробно посочени в него суми. По изпълнителното дело са присъединени и изп. дела № 20177740400115,  № 20177740400108 и № 20187740400248, с взискатели и по трите дела „Търговска банка Д“ АД /въз основа на изп. лист от 20.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1864/2017 г. на РС – Бургас, срещу длъжника „Предел” ООД и др. при условията на пасивна солидарност; изп. лист от 21.03.2017 г. по ч.гр.д. № 1863/2017 г. на РС – Бургас, срещу настоящия длъжник и др. при условията на пасивна солидарност и изп. лист от 10.07.2018 г. по т.д. № 372/2017 г. на ОС гр.Бургас, срещу настоящия длъжни и др. при условията на пасивна солидарност/, както и присъединени взискатели  НАП – Бургас, ЕТ „З. С.“, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, Община Каолиново, „Веди“ ЕООД, „Предел Ойл“ ЕООД, „Първа Инвестиционна банка“ АД и „Ивестбанк” АД. Част от присъединените взискатели са такива въз основа на представен по делото изпълнителен титул, а друга част от тях са такива по право, в качеството им на кредитори с обезпечени с ипотека или залог вземания спрямо които е насочено принудителното изпълнение.

Във връзка с последното, видно от приложеното запорно съобщение до Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, като трето задължено лице е наложен запор на всички вземания на длъжника от фонда, до размер на вземането по делото. В изпълнение на така наложения запор с две платежни нареждания от 11.10.2018 г. /л.1362 и 1363-т.ІІІ/ ДФЗ е превел по особената сметка на ЧСИ сумите 64 791,04 лв. и 194 373,11лв., като основание за плащане е посочено АЕП 2015. С писмо изп.№ 12-2500/1559/25.10.2018 г. е уточнено, че получените суми по специалната сметка на ЧСИ по изп.д.№ 20167740400340 в размер на 64 791,04 лв. са 100% от Национален бюджет, а сумата 19 4373,11лв. е 100% от Европейски фонд за развитие на селските райони. Именно тези две суми, в общ размер на 259 164,15 лв. са предмет на обжалваното разпределение. Със същото ЧСИ е разпределил на основание чл.136 ал.1 т.1 ЗЗД в своя полза сумата от 8 679,98 лева, представляваща начислена такса по т.26 от ТТРЗЧСИ върху постъпилата сума, с вкл. ДДС, а с остатъка от 250 484,17 лв., по реда на чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД, е погасил вземането на „Инвестбанк“ АД като първи вписан заложен кредитор, при размер на цялото вземане, вкл. разноски и такса по т.26, към датата на разпределението 375 391,26 лв.

Видно от материалите на изп.дело е, че „Инвестбанк“ АД е присъединен взискател, на основание чл.456 ГПК, въз основа на удостоверение по изп.д.№ 20178010400127 по описа на ЧСИ с рег.№ 801 за сумите 354 478,99лв. представляваща 282 767,91лв. главница; 1649 лв. лихва; 46 443,92 неолихвяеми вземания; 10 218,73лв. разноски по гр.д.; 1217,80 лв. разноски по изп.д. при ЧСИ с рег. № 801 и 12181,15лв. такси и разноски по ТТР към ЗЧСИ в т.ч. такса по т.26 от тарифата.  

Съгласно представения договор за залог на вземане от 17.04.2015 г. /л.1178 – том ІІІ/, длъжникът „Предел” ООД е учредил в полза на „Инвестбанк” АД особен залог в първа поредност, върху всички настоящи и бъдещи вземания на залогодателя за субсидии и директни плащания от ДФЗ – Разплащателна агенция, получени с УРН 184710, подробно регламентирани в ЗПЗП, подзаконовите нормативни актове по прилагането му и европейското законодателство, по всички схеми за плащане, за които залогодателят „Предел” ООД е подал общо заявление за подпомагане за Кампания 2015г. пред ДФЗ – разплащателна Агенция в съответствие с разпоредбите на ЗПЗП и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Залогът е вписан в ЦРОЗ първоначално под № 2015042002906 /л.1183 и сл./. Видно от приложено заявление и удостоверение от ЦРОЗ е вписано пристъпване към изпълнение от „Инвестбанк” АД на 04.10.2016 г. /л.1232 и сл./, за което длъжникът „Предел” ООД и  ДФЗ /л.1189 и  сл./ са уведомени.

В кориците на изп. дело се съдържат и доказателства, установяващи, че досежно вземането на „Предел“ ООД за субсидии и директни плащания за 2015г. по същата програма е учреден и вписан в ЦРОЗ втори по ред залог в полза на жалбоподателя „Предел ойл“ ЕООД, вписан на 27.07.2017г. под № 2017072701946 /л.1108 и сл., том ІІІ/. Същият обезпечава вземане на „Предел ойл“ ЕООД в размер на 100 000 лева главница, ведно с 6% годишна лихва. Вписано в ЦРОЗ е и пристъпването към изпълнение от дата 16.08.2017г. С молба от 03.04.2018г. жалбоподателят „Предел ойл“ ЕООД е уведомил ЧСИ за тези обстоятелства и е поискал да бъде присъединен като взискател за това си вземане.

            Жалбоподателите не оспорват поредността на учредените и вписани залози по ЗОЗ, респ. на вписванията относно пристъпването към изпълнение. Същите не оспорват и принципното разрешение, че разпределената сума, съставляваща финасиране по Програмите за развитие на селските райони, АЕП мярка 214 за 2015г., има характеристиките на публични средства и като такава е несеквестируема. В този смисъл е и установената към настоящия момент съдебна практика, вкл. и по реда на чл.290 ГПК в ред. преди изм. с ДВ бр.86/27.10.2017г.  /Решение № 143/25.10.2017г. по гр.д. № 466/2016г./, което разрешение се споделя и от настоящия състав -  Макар и да не са част от държавния бюджет на страната ни /неговата структура е определена в чл. 42-44 от ЗПФ/, изхождайки от уредбата на финансовите средства, предоставяни в изпълнение на реализирането на общата селскостопанска политика на ЕС  /като начин на предоставяне, субекти и органи, мониторинг и контрол/ - Регламент /ЕС/ № 1360/2013 на ЕП и на Съвета от 17.12.13г., следва да се приеме, че те се подчиняват на същия режим като средствата от държавния бюджет. Правото на финансова помощ от ЕС, в т.ч. и при съфинансиране от националния бюджет, се предоставя с оглед качеството и личността на земеделския производител, когато са изпълнени определени изисквания, има предназначението да служи за реализиране целите и политиките на ЕС, за съблюдаване на изпълнението им и за опазване финансовите интереси на ЕС се осъществява мониторинг и оценка, плащането се извършва в пълен размер, в определен срок и се оповестява. Бенефициер на това плащане е земеделският стопанин, а ДФ Земеделие е акредитирана разплащателна агенция. Разпоредбите са императивни, по положителен начин овластяват бенефициера да получи пълния размер на публичното целево финансиране /чл. 11 от Регламента/. Поради това, като целево предоставени, те са обект на специален режим и са несеквестируеми.

Тази несеквестируемост не е абсолютна, по арг. от разпоредбата на чл.445 ГПК. Длъжникът сам се е лишил от предоставената му от закона закрила, разпореждайки се с несеквестируемото вземане, учредявайки залог в полза на свой кредитор. В този смисъл е изричното произнасяне по жалба на жалбоподателите по реда на чл.435 ГПК, предявена от тях досежно насочването на изпълнението срещу процесната сума.  Това разрешение е валидно, както към предприемането на действията по принудително изпълнение, налагайки запор върху същата, респ. постановяване на обжалваното разпределение, така и към 2015г., когато е сключен договора за особен залог в полза на „Инвестбанк“ АД.

Доводите на жалбоподателите, че към този момент съществува забрана за подобно разпореждане, позовавайки се на разпоредбата на чл.94 ал.1 ЗДБРБ за 2015г., от което извеждат и възражението си за нищожност на сключения между длъжника и „Инвестбанк“ АД договор са неоснователни.

Цитираната разпоредба действително предвижда, че целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия не могат да се използват за обезпечения. Както в този закон, така и в Закона за публичните финанси липсва легална дефиниция на понятието „нефинансово предприятие“. Доколкото дейността на длъжника „Предел“ ООД като земеделски производител няма финансов характер, то същият може да се определи като нефинансово предприятие. Получаваната от него, в това му качество субсидия за подпомагане обаче няма характер на целево предоставяни средства от държавния бюджет по см. на чл.94 ал.1 ЗДБРБ за 2015г. Същите не са част от структурата на държавния бюджет. Аргумент е и тълкуването на тази разпоредба вр. чл.49 вр. Приложение № 4 и Приложение № 5 от същия закон, в които приложения земеделските производители не фигурират. Коментираната разпоредба регулира целево предоставените средства от държавния бюджет по субсидиране от държавата на нефинансовите предприятия вр. осъществяване на дейности с обществено значим характер, извод за което следва от аналогични разпоредби в предходните закони /§61 от ЗДБРБ за 2012г., §47 ЗДБРБ за 2013г. и чл.95 ал.1 ЗДБРБ за 2014г./, както и конкретизираната разпоредба на чл.94 от ЗДБРБ за 2017г.

Ето защо, не може да се приеме, че към 2015г., макар и да имат характер на несеквестируемо вземане, вземанията на земеделските производители по различните схеми за подпомагане попадат под забраната на чл.94 ал.1 ЗДБРБ за 2015г.

Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на чл.520 ГПК. Адресати на същата са други правни субекти /общини и бюджетно субсидирани учреждения, каквото качество земеделският производител няма/. 

Поради горните съображения сключения между длъжника „Предел“ ООД и „Инвестбанк“ АД договор за особен залог не е нищожен. С оглед на това взискателят „Инвестбанк“ АД се явява кредитор с първи по ред вписан залог, по отношение на когото несеквестируемостта на субсидията за 2015г. не се разпростира и същият се ползва с привилегията по чл.136 ал.1 т.3 ЗЗД.

Отпадането на несеквестируемостта по отношение на дадено имущество/вземане ползва и съдебния изпълнител за разноските, които му се дължат от събраната сума в резултат на осребряването на това имущество, респ. събиране на вземането. Поради това и законосъобразно, прилагайки поредността на привилегиите по чл.136 ЗЗД ЧСИ е разпределил в първи ред сумата от 8 679,98 лв., съставляваща дължимата по т.26 от ТТРЗЧСИ такса. Размерът на следващата се такса е правилно изчислен съобразно методологията в Тарифата.

Остатъкът от разпределяната сума не надхвърля размера на вземането на „Инвестбанк“ АД /361 502,17 лв. съобразно приложената по делото на ОС-Шумен справка от ЧСИ, без разноските по изпълнението/, поради което и същият изцяло следва да бъде отнесен за погасяване това негово вземане, в качеството му на кредитор с първи вписан залог. Суми за другия кредитор, по отношение на когото несеквестируемостта отпада – жалбоподателя „Предел ойл“ ЕООД не остават.

С оглед на така изложеното, следва и извода за законосъобразност на оспорваното разпределение.

Наведеното от жалбоподателя „Предел ойл“ ЕООД оплакване за неправилно посочване в разпределението на размера на вземането му е направено за първи път едва пред настоящата инстанция. Независимо от това, този въпрос е ирелевантен за правилността на извършеното разпределение именно поради липсата на каквито и да било разпределени суми за удоволетворяване на неговите вземания. По същите съображения неотносими са и направените пред окръжния съд оплаквания за непосочване в титулната част на разпределението на всички взискатели. Същите са и неоснователни, доколкото тези, които могат да участват в разпределението на процесната сума /единствено „Предел ойл“ ЕООД и „Инвестбанк“ АД/ изрично са посочени от ЧСИ.

Поради съвпадането на изводите на настоящата инстанция с тези на ОС – Шумен, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ и направеното искане от взискателя „Инвестбанк“ АД жалбоподателите следва да бъдат осъдени да му заплатят юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на 120 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 129/06.06.2019г., постановено по в.гр.д. № 170/2019г. на ОС - Шумен.

 

            ОСЪЖДА „Предел ойл“ ЕООД, ЕИК 204197798, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Б.“ № 16, партер и „Предел“ ООД, ЕИК 102698633, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.“Болярска“ № 16, ет.1 ДА ЗАПЛАТЯТ на „Инвестбанк“ АД, ЕИК 831663282 сумата от 120 /сто и двадесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, на основание чл.78 ал.8 ГПК.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                              2.