Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                     №   195/18.11.2014 година, гр.Варна

 

                                         В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                       ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 405 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на:

1.Главна дирекция ”Изпълнение на наказанията” при МП срещу решение № 822/02.06.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1073/2013 година, с което е осъдена солидарно с ДП”Фонд затворно дело”, гр.София, ”Завод за строителни конструкции” АД гр.Девня  и В.И.Н. *** да заплати на Г.Н. ***.00 лева обезщетение за неимуществени вреди от настъпил на 11.04.2012 година ексцес на причинено преди това непозволено увреждане, обезщетение за забавено изпълнение за тази сума в размер на 438.87 лева, обезщетение за имуществени вреди в размер на 5006.57 лева от същия ексцес, обезщетение за забавено изпълнение за тази сума в размер на 658.13 лева, разноски в размер на 605.16 лева, както и разноски в полза на процесуалния му представител адв.В.К. *** в размер на 543.24 лева. Правят се оплаквания за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт спрямо жалбоподателя и се иска от апелативната инстанция да го обезсили, съответно да го отмени и да отхвърли изцяло предявените искове;

2. „ЗСК” АД гр.Девня и В.И.Н. срещу същото решение на ВОС и за същите суми, за които е ангажирана и тяхната отговорност. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете, като им присъди направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещната страна по двете жалби Г.Н.Н., чрез процесуалния си представител адв.К.,  оспорва въззивните жалби и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение.

ДП”ФЗД” гр.София  е подало писмен отговор, с който счита за основателна втората въззивна жалба и моли апелативната инстанция да отмени изцяло обжалваното решение, като отхвърли предявените искове..

Въззивните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и за двата главни иска (за имуществени и неимуществени вреди), за акцесорните искове за обезщетение за забавено плащане, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

1.Относно жалбата на ГД”ИН” при МП:

1.1.Относно оплакването за недопустимост на обжалваното решение:

Въззивният съд не може да сподели становището на въззивника, че в случая отговорността за вреди трябва да се реализира по специалния ЗОДОВ, а не по реда на ЗЗД, тъй-като не е налице фактическия състав на отговорността нито по чл.1, нито по чл.2 от ЗОДОВ. В случая отговорността е ангажирана заради участието на ГД”ИН” в гражданското дружество по ЗЗД - ”Керамичен завод-Разделна”,  а не в изпълнение на административни или правоохранителни функции. На този довод е даден отговор и в определение № 346/20.03.2013 година на ВКС-Трето гражданско отделение, постановено по приложеното гр.д.№ 1132/2012 година, с което постановеното преди това от ВАпС решение № 71/23.04.2012 година по в.гр.д.№ 65/2012 година не е допуснато до касация, т.е. ВКС е споделил становището на ВАПС и ВОС, че отговорността следва да се реализира по общия ЗЗД.

1.2.Относно оплакването за неправилност на обжалваното решение:

Оплакването, че към момента на възникване на деликта - 06.10.2005 година ГД”ИН” не е имала юридическа самостоятелност, е ирелевантно за случая, тъй-като към момента на предявяване на исковете и към настоящия момент това звено в системата на МП има такава персонификация. Освен това тази специфична само за това министерство държавна функция по изпълнение на наказанията  не може да бъде отделяна в няколко различни структури, поради което след като първоначално предявените искове по предходното гр.д.№ 836/2010 година по описа на ВОС, респективно в.гр.д.№ 65/2012 година на ВАпС са били отхвърлени спрямо самото МП, то надлежен ответник по претенциите в случая е самата дирекция, още повече че окръжните затвори в страната са нейни структурни звена без юридическа самостоятелност, а договора за гражданско дружество е подписан от директора на Варненския затвор.

Останалите оплаквания в жалбата, отнасящи се до липсата на доказателства, установяващи влошаване на здравословното състояние на въззиваемия Н. след постановяване на първоначалното решение на ВОС (виж по-горе), т.е. че не е налице ексцес, че по отношение на присъдения размер на неимуществените вреди е налице явна несправедливост, а присъденото обезщетение прекомерно, не могат също да бъдат споделени от ВАпС.  От назначената СМЕ и другите доказателство, ВОС обосновано и правилно е приел, че макар и да няма влошаване на здравословното състояние на въззиваемия, налице е усложнение в оздравителния процес (разместване на имплантите), което на практика има последиците на влошаване на състоянието и трябва да бъде съобразено от съда. По отношение на присъдения размер на имуществените вреди няма развити доводи и съображения, поради което апелативната инстанция  намира решението и в тази част за правилно. За да определи този размер, ВОС е съобразил както събраните писмени доказателства, така и заключението на назначената от него ССчЕ и е прецизирал точно периода за обезщета.

2.Относно жалбата на  ЗС”Девня” АД и В.И.Н.:

Оплакванията в тази жалба се свеждат до това, че претендираните по настоящето дело вреди са обхванати от СПН по предходното в.гр.д.№ 65/2012 година на ВАпС, респективно на гр.д.№ 836 на ВОС и неоснователно са присъдени съответните суми по двата иска, тъй-като от доказателствата по делото не може да се приеме, че е налице ексцес, а евентуално предстоящите оперативни лечения на въззиваемия могат да бъдат предмет на бъдещи негови съдебни претенции.

Въззивният съд не може да сподели тези оплаквания, както по съображенията посочени в т.1.2, така и защото исковете за неимуществени вреди от непозволено увреждане са специфичен начин да се намери паричен израз на претърпяната загуба - болки страдания, душевен и битов дискомфорт, липса на възможност за социална реализация и др.п., за които паричната равностойност е само сурогат, а не еквивалент. По отношение на претенцията за имуществени вреди важи изцяло казаното в т.1.2.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивнвите жалби са неоснователни, а обжалваното решение следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззивниците не се следват разноски, а на въззиваемия и неговия процесуален представител не се присъждат такива, тъй-като не са направени и поискани.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 922/02.06.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1073/2013 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.