ОПРЕДЕЛЕНИЕ 561

гр. Варна, 01.09.015г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                             ПЕНКА ХРИСТОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 406/15г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба на А.А.Б. от гр. Търговище, представляван от майка си Г.И.Г. срещу определение153/12.05.2015г., постановено по в. гр. д. 111/2015г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което е прекратено производството по делото. Счита се, че определението е незаконосъобразно, като съдът неправилно е тълкувал закона и не се е съобразил с фактите, изложени по делото. Твърди се, че жалбоподателят в качеството си на ипотекарен длъжник по правоприемство не е бил конституиран като страна в производството по изп.д. № 20147690400331 по описа на ЧСИ Ан. Загорова, рег. № 769 от гр. Търговище, считано от началото на образуването му. Освен това насрочената публична продан за имотите на жалбоподателя за периода от 30.12.14г. до 30.01.15г. не е била извършена без наличието на предпоставките за това, а последващото обявяване на публичната продан за периода от 26.02.15г. до 26.03.15г. е без спазване на съответните срокове за втора публична продан /чл. 494, ал. 2 от ГПК/ и без обявяване на цена, която да е 80% от началната цена по първата продан. Като длъжник в обявлението не е било посочено името на жалбоподателя. Твърди още, че не е получавал покана за доброволно изпълнение, не е уведомяван за опис на имотите и същият се е състоял без негово знание и участие; не му е даден възможност да възрази срещу оценката. Всичко това са елементи от наддаването и се е отразило върху законосъобразността на цялото наддаване. Цитира се съдебно решение № 209/27.02.15г. по т.д. № 92/14г. на ВКС, І т.о.Претендира се отмяна на определението на ТОС и присъждане на разноските по делото.

В предвидения срок няма постъпили отговори на частната жалба от взискателя и длъжниците по посоченото изпълнително дело.

Частната жалба е подадена в срок, при наличието на надлежна представителна власт и интерес от обжалването, поради което е допустима. Разгледана по същество обаче, частната жалба е неоснователна поради следното:

Производството пред ТОС е било образувано по жалба на А.А.Б. от гр. Търговище против Постановление за възлагане на недвижими имоти /подробно описани 4 бр. ниви в землището на с. Маково, общ. Търговище/ от 03.04.15г. по изп.д. № 20147690400331 по описа на ЧСИ Ан. Загорова, рег. № 769 от гр. Търговище. Жалбоподателят е навел твърдението, че е закупил тези ниви с НА № 141, т. ІV, рег. № 4093, дело № 371/25.03.13г. на нотариус П. Ангелова, рег. № 496, гр. Търговище. Оплакванията в тази жалба са идентични на посочените по-горе в жалбата до настоящата инстанция – че е не е била конституиран като страна в изпълнителния процес, тъй като е станал собственик на ипотекираните в полза на взискателя имоти от своя праводател; не е посочен като собственик на имотите; не е получавал покана за доброволно изпълнение; не е бил уведомяван, че кредита на главния длъжник е станал предсрочно изискуем; не е бил уведомяван за насрочването и провеждането на описа на имотите; не му е връчвана оценката им; без надлежен акт на ЧСИ е била осуетена първата насрочена публична продан, а втората е насрочена без да е имало искане на взискателя, при което не е било ясно дали това е продължение на първата продан или втора продан. Ако е била втора продан - не са били спазени изискванията по чл. 494, ал. 2 от ГПК относно срока и цената на имотите.

В предвидения срок е бил депозиран отговор на тази жалба единствено от взискателя „Търговска банка Д” АД, гр. София, с който жалбата е определена като недопустима, а евентуално като неоснователна.

Изпълнителното производство е било образувано на 04.07.14г. по молба на посочена банка против „Агро инженеринг” ООД, гр. Търговище и Н.С.Д. от гр. Търговище за заплащане на обща сума от 536 802.28лв. /подробно описана по пера в ПДИ до длъжниците/, възникнали въз основа на договор за банков кредит от 05.06.09г. За обезпечение на вземанията на банката е била учредена договорна ипотека от 16.06.09г. като са били ипотекирани от третото незадължено лице „Форест Трейд” ООД, гр. Търговище и описаните 4 ниви. Жалбоподателят Б. е закупил от ипотекарния длъжник посочените 4 ниви на 25.03.13г., т.е след учредяване на ипотеките върху тях. По искане на взискателя е била насрочена публична продан и за тези 4 ниви за периода от 30.12.14г. до 30.01.15г., но с молба от 29.01.15г. А.Б. е поискал от ЧСИ да спре изпълнението по отношение на тези ниви, за да защити правата си по отношение на същите. ЧСИ е постановил спиране на изпълнението по отношение на тези ниви поради нередовно призоваване на ипотекарния длъжник и е уведомил взискателя за това. С молба от 05.02.15г. /л. 303/ взискателят е поискал след като бъдат редовно уведомени лицата, които следва да бъдат призовани, да се насрочи нова публична продан на имотите. Такава е насрочена за периода от 26.02.15г. до 26.03.15г. и жалбоподателят е бил уведомен за същата на 12.02.15г. /л. 309/. Публичната продан за тези 4 ниви е обявена при условията на чл. 468, ал. 1 от ГПК – при цена на всеки от тях от 75% от определената оценка от вещото лице. С протоколи за обявяване на постъпили предложения от 27.03.15г. ЧСИ е отразил постъпилите предложения за всяка от 4-те ниви, обявил е наддавача с най-висока предложена цена и при липсата на устни предложения, го е обявил за купувач. Всеки един от имотите е продаден за цена по-висока от посочената като оценка от вещото лице. С обжалваното постановление от 03.04.15г. имотите са възложени на определения за купувач „Омега Агро Инвест” ЕООД, гр. Пловдив, внесъл изцяло покупната цена. Жалбоподателят Б. е бил уведомен за издаването на това постановление на 06.04.15г.

На първо място приобретателят на ипотекиран имот не е трето лице по см. на чл. 435, ал. 4 от ГПК. В конкретния случай жалбоподателят е придобил собствеността върху посочените недвижими имоти след вписване на договорната ипотека върху същите през 2009г. като обезпечение за вземането на банката по договора за банков кредит. Следователно жалбоподателят има положението на ипотекарен длъжник и субективните предели на изпълнителния лист против главния длъжник се разпростират и върху приобретателя на ипотекираните имоти, тъй като изпълнението е насочено върху имотите, които служат за обезпечение на дълга на взискателя – чл. 429, ал. 3 от ГПК.

            Настоящият състав на съда изцяло споделя становището, че действащият ГПК е предвидил изчерпателност на хипотезите, при които е налице допустимост на защитата на длъжника /на когото, както се посочи и по-горе е приравнен и ипотекарния длъжник/ по изпълнителното производство чрез обжалване действията на съдебния изпълнител – чл. 435, ал. 2, ал. 3, чл. 462, ал. 2, чл. 503, чл. 521, ал. 3 от ГПК, сред които не се намира нито връчването на ПДИ, призоваването за извършването на опис и изготвянето на оценката.

Съобразно разясненията, дадени в т. 8 от ТР № 2 от 26.06.15г. по т.д. № 2/13г. на ОСГТК на ВКС, връчването на поканата за доброволно изпълнение, оценката на имуществото, разгласяването на проданта, подготвят, но не са част от наддаването, поради което те излизат извън предмета на проверка при обжалване на постановлението за възлагане. Част от наддаването /предмет на обжалване по чл. 435, ал. 3 от ГПК, когато не е извършено надлежно/ са действията на съда и наддавачите във връзка с подадените тайни наддавателни предложения в продължение на пълния срок за това и действията на страните с право на изкупуване, както и действията на СИ и наддавачите при провеждане на наддаването с явни наддавателни предложения с фиксирана стъпка. Обявяването на купувач следва наддаването, но то подлежи на проверка само доколкото е довело до възлагане не по най-високата предложена цена.

Жалбата не съдържа твърдения за нарушения във връзка със самото наддаване или относно това имотът да е възложен на купувач, който не е предложил най-високата цена, поради което и жалбата е била недопустима и правилно ТОС е прекратил производството по същата пред себе си.

Само за пълнота на изложението /макар и обжалването да не е допустимо по същество/ следва да се посочи, че в случая не е била насрочена втора по ред публична продан, а производството по спряната първа продан е било продължено и поради това е била неприложима нормата на чл. 494, ал. 2 от ГПК относно изискването за изтичане на 1-месечен срок от първата продан и относно снижаване на цената на 80% от първоначалната продан. Във връзка с последното следва да се отбележи, че публичната продан е проведена при първоначална цена, определена по реда на чл. 468, ал. 1 от ГПК /а не 80% от нея/ и е постигната продажна цена за всеки един от имотите, която е по-висока от дадената от вещото лице оценка, което не е увредило жалбоподателя.

Що се отнася до цитираното в жалбата решение № 209/27.02.15г. по т.д. № 92/14г. на ВКС, І т.о., то същото се отнася до нарушено право на участие на ипотекарен кредитор, а не на ипотекарен длъжник, каквото качество има жалбоподателя.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

                                                                                                                      

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на А.А.Б., ЕГН ********** от гр. Търговище, представляван от майка си Г.И.Г. срещу определение153/12.05.2015г., постановено по в. гр. д. 111/2015г. по описа на Окръжен съд-Търговище, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: