Р Е Ш Е Н И Е

№ 149

гр.Варна, 27.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№406/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Община Добрич, представлявана от Й.Т.Й.-кмет, против решение №173/26.06.2017г., постановено по гр.д.№102/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич иск за присъждане на обезщетение за осъщественото в периода 01.05.2014г. - 28.02. 2017г. ползване без основание  на общински терен на площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ в кв. 48 и УПИ І в кв. 48, и в улица по ПУП-ПРЗ на гр.Добрич от 2006г., чрез заемането му от временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ от сглобяема метална конструкция, в частта му за разликата над 68 010,16лв. до 97 100лв., както и Община Добрич е осъдена да заплати на ПК „Наркооп Възход” сумата от 1 855лв.- адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен и за горепосочената му част.Претендират се разноски. Въззивна жалба, подадена от ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич, представлявана от председателя на УС Галина Парушева Колева, чрез процесуалния представител адв. Д.Д., против решение №173/26.06.2017г., постановено по гр.д.№102/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които ПК „Наркооп Възход” е осъдена да заплати на Община Добрич сумата от 68 010, 16лв., представляваща обезщетение за осъщес -твеното в периода 01.05.2014г. - 28.02.2017г. ползване без основание  на общински терен на площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ в кв. 48 и УПИ І в кв. 48, и в улица по ПУП-ПРЗ на гр.Добрич от 2006г., чрез заемането му от временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ от сглобяема метална конструкция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 10.03.2017г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати на Община Добрич сумата от  3000лв. - разноски съразмерно с уважената част от иска и 450лв. - възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен изцяло.В условие на евентуалност се поддържа, че искът е основателен само до размера от 21 248, 64лв. Претендират се разноски.

По първата въззивна жалба е депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК от ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич чрез процесуалния представител адв.Д.Д., в който се поддържа становище за неоснователност на същата и се претендира решението на ДОС в обжалваната от Община Добрич част да бъде потвърдено.По втората въззивна жалба не е депозиран отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът Община Добрич излага, че е собственик на недвижим имот с площ от 1 116 кв.м., попадащ в УПИ І, кв.48, УПИ І, кв.15 и 172 кв.м. в улична регулация на ЦГЧ-пл.Свобода, гр.Добрич, актуван като публична общинска собственост с АОС №1657/23.11.2001г. и АОС №1568/23.11.2001г., придобит по реда на §7, ал.1, т.6 от ЗМСМА като обект на общинска инфраструктура с местно значение.Върху имота е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м.С влязло в сила решение, постановено по гр.д.№187/ 06г. по описа на ДРС, е уважен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич иск с пр.осн. чл.108 от ЗС за предаване владението върху собствения горепосочен недвижим имот, находящ се в централна градска част на гр. Добрич, пл.„Свобода” с площ от 1 116 кв.м., върху който ответникът е поставил собствената си едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м.В периода 01.05.2014г.-28.02.2017г. ответникът ПК „Наркооп Възход” ползва недвижимия имот, собственост на ищеца, като владее собствената си постройка, разположена върху него/отдавайки я под наем/, без да има сключен договор за наем с Община Добрич за ползването на общинския терен, както и без да й заплаща обезщетение за ползването му.С горното ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на обедняването на ищеца.Претендира ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 97 100лв., представляваща обезщетение за ползването без основание на собствения му недвижим имот с площ от 1116 кв.м. за периода 01. 05.2014г.-28.02.2017г., вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.03.2017г. до окончателното изплащане.  

Ответникът ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявения иск.Излага, че е изградил през 1983г. законно въз основа на одобрен архитектурен план и надлежно издадено разрешение за строеж и със свои средства сграда с площ от 1 116 кв.м., чието строителство е прието с акт обр.16 от посочената година, която съществува понастоящем в същите размери.Строителните книжа са издадени и строителство е извършено от РПК „Ст.Георгиев”, чийто правоприемник е ПК „Наркооп Възход”.На осн.чл.2, ал.3 от ЗОС/отм./ и независимо, че не му е било отстъпено право на строеж върху държавния тогава имот/имотът е придобит от общината едва през 1996г. с влизане в сила на §42 от ПЗР на ЗОС/, ответникът е собственик на законно изградената постройка/липсва изискване в закона същата да има траен градоустройствен статут/, предвид което на осн. чл.64 от ЗС има право да ползва терена, върху който е изградена, като не дължи на собственика на земята обезщетение за ползването й.Ищецът и не е предприел каквито и да било фактически и правни действия, за да получи присъденото му с влязло в сила решение владение, поради което и като не е положил дължима грижа искането му за присъждане на обезщетение е неоснователно.Предаването на владението от друга страна и се дължи под условието, посочено в решението на ВКС по спора за собственост между страните, а именно, когато ответникът сам реши да демонтира и премести собствената си постройка.Според АОС теренът е публична общинска собственост, предвид което и за ползването му не се дължи обезщетение, доколкото не би могъл да бъде отдаван под наем и общината да реализира доходи от наема.В условие на евентуалност възразява, че претендираното обезщетение е в завишен размер, като същият следва да се определи в предвидения в издадената от ОбС-Добрич Наредба за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество размер за полз -ване на общински терен като паркинг, доколкото теренът е с подобно предназначение, в какъвто смисъл е постановено влязло в сила решение за ползването на имота в предходен период, което е постановено по реда на чл.290 от ГПК и формира задължителна съдебна практика.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявен е иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД.

С решение №65/04.07.2007г., постановено по гр.д.№187/06г. по описа на ДРС, влязло в сила в долупосочената част на 30.06.2009г., ПК „Наркооп Възход”, гр. Добрич е осъдена да предаде на Община Добрич владението върху собствения й недвижим имот, представляващ терен с площ от 1 116 кв.м., от които 700 кв.м. част от УПИ І, кв.48, 244 кв.м. част от УПИ І, кв.15 и 172 кв.м. улична регулация по плана на ЦГЧ на гр.Добрич, върху който е изградена едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м., на осн. чл.108 от ЗС.Със същото решение е отхвърлен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход” иск с пр. осн. чл.108 от ЗС за предаване владението върху едноетажна сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м.По КККР на гр.Добрич, одобрени 2005г., недвижимият имот с площ от 1 116кв.м., собственост на Община Добрич, е с идентификатор 72624.625.345, а обектът на ПК „Наркооп Възход” с площ от 1 116кв.м. е с идентификатор 72624.625.345.1.

Страните са обвързани от формираната между тях СПН по влязлото в сила съдебно решение по отношение правото на собственост на Община Добрич върху недвижимия имот с площ от 1 116 кв.м., както и осъждането на ПК „Наркооп Възход” да й предаде владението върху този имот, т.к. го владее без основание.В тази връзка и в настоящото производство ПК „Наркооп Възход” не разполага с правото да възразява, че ползва общинския терен на годно правно основание, възникнало пре- ди приключване на устните състезания пред въззивна инстанция в производството, по което е формирана СПН, каквито възражения по същество се навеждат с твърденията, че кооперацията е придобила собственост върху едноетажната сграда от сглобяема метална конструкция с площ от 1 116 кв.м. по силата на закона - чл.2, ал.3 от ЗОС/отм.2004г./, т.к. я е построила със свои средства преди 13.07.1991г., предвид което и има право да я държи върху имота, собственост на Община Добрич, вкл. и предвид разпоредбата на чл.64 от ЗС като суперфициар има право да ползва земята.Тези твърдени права са отречени с влязлото в сила решение като е прието, че изграденият през 1983г. върху държавен тогава имот обект със средствата на кооперативната организация, чиито правоприемник е ПК „Наркооп Възход”, с оглед техническите му характеристики не попада в категорията обекти в обхвата на чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, като не съставлява сграда или постройка, а съставлява временна постройка - сглобяема метална конструкция, без траен градоустройствен статут, която може да бъде демонтирана и преместена.Предвид горното и е прието, че чл.2, ал.3 от ЗОС /отм./, предвиждащ, че не са общинска собственост сградите и постройките на кооперативните организации, чието строителство е извършено от тях до 13.07.1991г., вкл. и прилежащия терен, не намира приложение, предвид което и ПК „Наркооп Възход” владее станалия вече по силата на ЗМСМА общински имот, върху който е разположен обектът, без основание. Ревандикационният иск по отношение на временната постройка е отхвърлен, защото е прието, че същата като преместваем обект, който може да бъде демонтиран и преместен на друго място без съществени увреждания, не е недвижима вещ, поради което и не би могло да бъде придобита от собственика на земята по силата на чл.92 от ЗС.Също защото не съставлява сграда е прието, че е неприложима разпоредбата на чл.64 от ЗС, т.к. същата касае правата на лице, собственик на сграда, изградена върху земя, собственост на друго лице.

Не е спорно между страните, че в процесния период 01.05.2014г.-28.02.2017г. ПК „Наркооп-Възход” е използвала недвижимия имот, собственост на Община Добрич, чрез използване на своята разположената върху него временна постройка с площ от 1 116 кв.м. като влязлото в сила решение през 2009г. по уважения иск с пр.осн. чл.108 от ЗС не е било приведено в изпълнение в този период.Неоснователни са възраженията на въззиваемата страна, че т.к. въззивникът, въпреки, че разполага с влязло в сила решение по уважен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е бездействал, то и следва да бъде прието, че същият не е положил грижата на добрия стопанин по см. на чл.83, ал.2 от ЗЗД, поради което и не може да претендира обезщетение.Както е разяснено в постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение №96/11.05.2016г. по гр.д.№5405/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о./постановено по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за ползването на същия имот между същите страни за друг период/, формиращо задължителна съдебна практика по произнасянето на ВКС по въпроса, до който е допуснато касационно обжалване, а той е „дали бездействието на собственика по влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС за получаване на владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД”, когато едно лице ползва чужд имот без основание собственикът има право, но няма задължение да го отстрани фактически от имота, поради което и бездействието на собственика, независимо по какви причини е породено, не освобождава лицето, което ползва имота от задължението да заплати за неоснователното си обогатяване.Нормата на чл.83, ал.2 от ЗЗД се отнася за обезщетението за вреди от неизпълнение на задължения, а не за неоснователно обогатяване.

Също в решение, постановено по реда на чл.290 от ГПК и формиращо задължителна съдебна практика, а именно решение №398/06.08.2014г. по гр.д.№1933/13г. по описа на ВКС, ІV гр.о., е посочено, че общата хипотеза за неоснователно обогатяване е налице в случаите, когато лице несобственик ползва недвижимия имот /вещта/ без правно основание и с това препятства собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които има. Ползването от несобственик на имота препятства собственика да ползва лично или да отдава под наем/на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага.Фактическият състав на предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД обхваща елементите: 1/ ищецът да е собственик на имота/вещта; 2/ ответникът да го използва фактически без наличието на правно основание за това; 3/ размер на вредата, изчислена на база сумата, с която собственикът е обеднял, т.к. не е реализирал ползата от принадлежащото му право на ползване на имота - наемната цена на този функционален тип имоти.

В решение №293/30.09.2015г. по гр.д.№119/15г. по описа на ВКС, ІV гр.о., също постановено по предявен иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД за ползването на същия имот между същите страни за друг период, е посочено, че относно размера на обезщетението изключения спрямо субекти или вида собственост не могат да се обосновават, като в случая е без значение обстоятелството, че ищецът е община и имотът е общинска собственост.

Неоснователно е възражението на ПК „Наркооп-Възход”, че т.к. имотът съгласно АОС е публична общинска собственост, то същият не би могъл да бъде отдаван под наем.При наличието на условията на чл.6 от ЗОС имоти публична общинска собственост могат да се обявят за частна и обратно, а от своя страна имоти публична общинска собственост също могат да бъдат отдавани под наем-чл.14, ал.7 от ЗОС, като в правомощията на съответната община е да реши как да бъде използван имотът, при спазване на предвидения в законодателството ред, вкл. като може да разреши и поставянето на преместваеми обекти за търговска дейност по реда, посочен в чл.56 от ЗУТ.Видно от СТЕ от 29.05.2017г. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.06.2017г. по действащия ПУП-ПРЗ на гр.Добрич, одобрен 2006г., част от имота с площ от 870кв.м. попада в УПИ ІІ, кв.48, който е отреден за обществено обслужване, част с площ от 26 кв.м. в УПИ І, кв.48 с отреждане за обществено  и озеленяване, част с площ от 162 кв.м. попада в отреждане за паркинг и улична регулация и 58 кв.м. в отреждане за улична регулация.Видно от представените АОС за имотите в части от които попада процесният, съответно с №1657 и №1658 от 23.11.2001г., е, че по предходен план, действащ към датите на съставяне на АОС, имотът е бил с отреждане именно за делови търговски център.

Също в горецитираното решение от 30.09.2015г. е прието, че и при наличието на одобрена наредба от ОбС-Добрич с определен размер на наем на общинско имущество, единственият обективен критерии за определяне размера на паричното обедняване на собственика в случая е само пазарът - търсенето и отдаването под наем на недвижими имоти с характеристиките на процесния.В размера на средно -месечния пазарен наем е присъдено обезщетение за ползването на процесния имот и за друг период с решение №18/04.02.2016г. по т.д.№34/15г. по описа на ВКС, ІІ т.о.Вярно е, че с цитираното с решение №96/11.05.2016г. по гр.д.№5405/15г. по описа на ВКС, ІІІ гр.о. обезщетение е присъдено в размерите по наредбата на ОбС Добрич, касаещи отдаването под наем на общински имоти за паркинг, но в тази му част решението не формира задължителна съдебна практика, т.к. решението, предмет на касационно проверка, не е било допуснато до касационно обжалване по този въпрос, а по въпроса дали „дали бездействието на собственика по влязло в сила съдебно решение по чл.108 от ЗС за получаване на владението на своя имот и защита на интересите си е пречка за уважаване на иск с пр.осн. чл.59 от ЗЗД”. Следва да бъде посочено и, че наличието на определен размер на наемна цена за общинско имущество, което може да се ползва като паркинг, от една страна не означава, че би се намерил наемател, който да я плаща през исковия период, а от друга не означава, че с оглед отреждането по плана на терена за обществено обслужване не би могло и същият с оглед местоположението му в ЦГЧ на гр. Добрич да попадне в схемата, одобрявана от главния архитект на общината, за разполагане на преместваеми обекти по чл.56 от ЗУТ, а за ползването на общински терен за поставянето на такива цената в наредбата е над 20 пъти по-висока от тази за паркинг - 0, 56 лв. на месец за кв.м. за паркинг спрямо 14, 11лв. на месец за кв.м.  за поставяне на обект за търговия.Тази по-висока цена от своя страна е и в пъти по-висока от средномесечния пазарен наем за имота, установяван от двете изслушани в производството СТЕ, но пък тази по-висока цена би се дължала само при наличието на възникнали валидни договорни или административни отношения. Предвид изложеното и съдът приема, че за установяване размера на обезщетеkието следва като обективен критерий да бъде приложен средномесечният пазарен наем за този функционален тип имоти.

Съгласно СТЕ от 29.05.2017г., изслушана първоинстанционния съд и оспорена от ищеца, този наем за исковия период възлиза на 68 010,16лв.Съгласно СТЕ от 10. 10.2017г., изслушана пред въззивния съд и оспорена от въззиваемата кооперация, този наем възлиза на 91 072лв.

При изготвяне на СТЕ от 29.05.2017г. в.л. е използвало единствено метода на сравнителните продажби чрез сравняване на процесния имот с подходящи пазарни аналози, като разликите на сравняваните еталонни обекти са коригирани със съответни коефициенти, отразяващи степента на отклоненията от сравнявания обект.Вещото лице е сравнявало цените на отдавани под наем търговски обекти, разположени в близост до търговския обект, собственост на въззиваемата кооперация, и съответно е извършвало корекции спрямо характеристиките на този търговски обект.Получавайки средномесечна пазарна цена от 8, 18лв. за кв.м. за търговския обект, вещото лице е приело, че наемът за земята под него би бил в размер на 25% от първия - така съгласно обясненията на в.л. в о.с.з. на 07.06.2017г., т.к. такъв % от обектите в новоизградена сграда би получил собственикът на земята в случай, че е учредил право на строеж за другите обекти срещу строителството на сградата.Така определеният наем за земята в размер на 2, 04лв. за 1 кв.м. за 2014г. е коригиран за 2015г. с 10% или това сумата от 1, 84 лв. за 1 кв.м., за 2016г. с 20% или това е сумата от 1, 63лв. за 1 кв.м. и за 2017г. с 30% или това е сумата от  1,43лв. за 1 кв.м.Този процент, стигащ до 30% за последната година от периода, в.л. е обосновало в обясненията си в о.с.з. със спада на пазара, по информация от агенции и с лични наблюдения.Също в обясненията си в.л. е посочило, че е използвало само един метод, т.к. според него другите методи, при които се залага бъдещото строителство в имота и реализиране на печалби от това строителство не дават справедлива пазарна стойност на имота.

При изготвяне на СТЕ от 10.10.2017г. в.л. е използвало метода на сравнителните продажби, метода на прихода и метода на покриване на придобивната стойност.От трите метода първият участва в окончателната оценка с превес в размер на 80%, а вторият и третият са с по 10%.При изчисленията си по приходния метод в.л. е определяло потенциалния брутен годишен приход, който е най-вероятно да се получи при отдаването на имота под наем на пазарни цени, след което от него са извършени приспадания на определени проценти - общо 20%, включващи стопански разходи /от тях фиксирани - данък сгради, такса смет, застраховки и др. и оперативни - управление и поддръжка на имота/, както и риск от отпадане на наема поради незаетост или несъбрани наемни вноски, след което е определена норма на капитализация от очаквания доход/среднооптимистична прогноза/ и след прилагане на тази норма чистите приходи са превърнати в нетна настояща стойност, явяваща се най-вероятната приходна пазарна стойност.При изчисленията си по метода на покриване на придобивната стойност в.л. е използвало стойността, на която в момента може да се придобие сградата и тази стойност е разделена на остатъч -ната експлоатационна годност на сградата по месеци.Получената стойност е коригирана с намаление за коефициенти за стопански разходи и риск от отпадане на наема и с увеличение за минимална печалба, като при получения краен резултат е прието, че от него 25% би бил месечният наем за земята.При използване на метода на сравнителните продажби при определяне на средната наемна цена са използвани за аналози търговски обекти - магазини в близост до търговския обект, собственост на въззиваемата кооперация, и съответно са извършвани корекции с коефициенти спрямо характеристиките на този търговски обект и от така получената средна наемна цена е прието, че наемът за земята би бил 25%.В цифри според метода на пазарните аналози наемът за 1 кв.м. е в размер на 2, 46лв., според метода на покриване на придобивната стойност е 1,93лв. и според приходния метод 2,37лв. и при прилагане на горепосочените проценти за относителната тежест на всеки метод средната наемна цена е в размер на 2,40лв. за 1 кв.м.Съгласно обясненията на в.л. спадът на наемни цените в идеалния център на гр.Добрич за процесния период не е съществен - от порядъка на 1-2%.

Съдът приема, че следва да бъде кредитирана СТЕ от 10.10.2017г. предвид следното.При изготвянето й са използвани надлежно обоснованите от вещото лице методи, при чието комбинирано прилагане наемната цена би могла да се определи в най-голяма точност.В тази СТЕ в.л. не е използвало метод, при който се отчита евентуално бъдещо строителство върху имота, нито такъв за реализиране на приходи от такова бъдещо строителство, които методи съдът намира за неприложими към настоящата хипотеза, така, както е посочило и в.л. по СТЕ от 29.05.2017г.Двете СТЕ посочват идентичен процент при използване метода на пазарните аналози - 25% от наема за сградата при определяне на наема за земята, както и двете СТЕ не се различават съществено при прилаганите коефициенти на установените наемни цени за аналогичните обекти.Основната разлика при получените от вещите лица стойности се дължи на прилаганите в първата СТЕ корекции на средната наемна цена спрямо 2014г. съответно с 10% за 2015г., с 20% за 2016г. и с 30% за 2017г.Подобен извод на вещото лице съдът приема за необоснован за имот, находящ се в идеалния център на гр.Добрич.Макар и да е оспорила заключението на СТЕ от 10.10.2017г., съгласно което няма съществена динамика за исковия период за наемните цени на този функционален тип имоти /до 2%/, въззиваемата коопе -рация не е предприела последващо доказване на твърдените от нея факти във връзка с предприетото оспорване.

По изложените съображения съдът приема, че средният месечен пазарен наем следва да бъде определен в размера посочен от СТЕ от 10.10.2017г. или това е 2, 40лв. за 1 кв.м. или сумата от 91 072лв. за исковия период.С установената от СТЕ сума на средномесечния пазарен наем за имота за процесния период въззивникът  е обеднял, а въззиваемата страна се е обогатила, спестявайки заплащането му за ползването на чуждия поземлен имот.До този размер предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.

Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението следва да бъде отменено в частите му, с която искът е отхвърлен за разликата над 68 010,16лв. до 91 072лв., както и за тази част присъдени разноски на ответника, представляващи разликата над 384, 40лв. до 1 855лв., и вместо него постановено друго, с което искът в тази част бъде уважен.Решението следва да бъде потвърдено в останалите му части.   

Всяка от страните претендира присъждане на разноски.Въззивникът е представил доказателства за сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 1281,80лв., от които 581,80лв.-д.т., 400лв.-депозит за в.л. и 300лв.-юрисконсултско възнаграждение/в размерите по чл.25, ал.1 НЗПП, приложими съгласно чл.78, ал.8 от ГПК/.Въззиваемата страна е представила доказателства за направени разноски в размер на 1 360, 22лв. - д.т. и 4 764лв. адв. възнаграждение.Съразмерно спрямо основателната и неоснователната част от иска на въззивника се следват 1 202, 22лв., а на въззиваемата страна 380, 19лв. На въззивника следва да се присъдят и сторените пред първа инстанция разноски, съразмерно на уважената от настоящата инстанция част от искова претенция или още сумата от 990, 11лв.Общо на въззивника следва да се присъдят от настоящата инстанция 2 192, 33лв.

Водим от горното, съдът

Р  Е  Ш  И:

ОТМЕНЯ решение №173/26.06.2017г., постановено по гр.д.№102/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ е отхвърлен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич иск за присъждане на обезщетение за осъщественото в периода 01.05.2014г. - 28.02.2017г. ползване без основание  на общински терен на площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ в кв. 48 и УПИ І в кв. 48, и в улица по ПУП-ПРЗ на гр.Добрич от 2006г., чрез заемането му от временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ от сглобяема метална конструкция, в частта му за разликата над 68 010,16лв. до 91 072лв.; 2/ Община Добрич е осъдена да заплати на ПК „Наркооп Възход” сумата, представляваща разликата над 384, 40лв. до 1 855лв.- адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ПК „Наркооп Възход”, ЕИК 000833711, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Д-р Константин Стоилов”№3, представлявана от председателя на УС Г. П. К., да заплати на Община Добрич сумата, представляваща разликата над 68 010,16лв. до 91 072лв., представляваща обезщетение за осъщественото в периода 01.05.2014г. - 28.02.2017г. ползване без основание на общински терен с площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ, кв. 48, УПИ І в кв.48, и улица по ПУП-ПРЗ на гр.Добрич, одобрени 2006г., а по КККР на гр.Добрич, одобрени 2005г., съставляващ имот с идентификатор 72624.625.345, чрез заемането му от едноетажна сграда със сглобяема метална конструкция, на осн. чл.59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 10.03.2017г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение №173/26.06.2017г., постановено по гр.д.№102/17г. по описа на ДОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ ПК „Наркооп Възход” е осъдена да заплати на Община Добрич сумата от 68 010, 16лв., представляваща обезщетение за осъщественото в периода 01.05.2014г. - 28.02.2017г. ползване без основание  на общински терен на площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ в кв. 48 и УПИ І в кв. 48 и в улица по ПУП-ПРЗ на гр.Добрич от 2006г., чрез заемането му от временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ/отм./ от сглобяема метална конструкция, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяването на иска - 10.03.2017г. до окончателното й изплащане; 2/ ПК „Наркооп Възход” е осъдена да заплати на Община Добрич сумата сумата от  3 450лв. - разноски съразмерно с уважената част от иска; 3/ е отхвърлен предявеният от Община Добрич против ПК „Наркооп Възход”, гр.Добрич иск за присъждане на обезщетение за осъщественото в периода 01.05.2014г. - 28.02.2017г. ползване без основание  на общински терен на площ от 1 116 кв.м., включен в УПИ ІІ в кв. 48 и УПИ І в кв. 48 и в улица по ПУП-ПРЗ на гр. Добрич от 2006г., чрез заемането му от временен обект по чл.120, ал.4 от ППЗТСУ /отм./ от сглобяема метална конструкция, в частта му за разликата над 91 072лв. до 97 100лв.; 4/ Община Добрич е осъдена да заплати на ПК „Наркооп Възход” сумата от 384, 40лв.- адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА ПК „Наркооп Възход”, ЕИК 000833711, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Д-р Константин Стоилов”№3, представлявана от председателя на УС Г. П. К., да заплати на Община Добрич сумата от 2 192, 33лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, съразмерно с основателната част от иска, на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК.

ОСЪЖДА Община Добрич да запати на ПК „Наркооп Възход”, ЕИК 000833711, със седалище и адрес на управление гр.Добрич, ул.”Д-р Константин Стоилов”№3, представлявана от председателя на УС Г. П. Колева, сумата от 380, 19лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, съразмерно с неоснователната част от иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                        ЧЛЕНОВЕ: