РЕШЕНИЕ

161

Гр. Варна, 22 .10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на ОСМИ ОКТОМВРИ през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 407 по описа за 2014-та година:

Производството е образувано въззивна жалба на ПРОКУРАТУРАТА НА РБ срещу решение на ОС Варна № 776/26.05.2014 год. по гр.д. 2305/2013 год., с което СА УВАЖЕНИ предявените от Р.З.С. искове срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 и т.4 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 45000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 2005 г. до 2012 год., вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 212 и чл. 282 НК, по водено наказателно производство по ДП 6111/2005 год. на ОПП Варна, прекратено с постановление на ВОП, както и за отменена осъдителна присъда по НОХД 456/2010 год. на ВОС, и за проведено разследване извън разумните срокове по чл. 6 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 19.05.2009 год. до окончателно изплащане на сумите.

В жалбата се излага, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Излагат се подробни доводи по оспорване на размера на присъденото обезщетение и по оспорване на фактическите изводи на съда относно настъпилите вреди в патримониума на ищеца и въззиваем в производството. Иска се намаляване на размера, без да е уточнена искането в тази насока, поради което съдът приема, че решението се обжалва изцяло.

В съдебно заседание представителят на Прокуратурата е изразил становище, че размерът на присъденото обезщетение следва поне да се намали до размер от 10000 – 12000 лв.

Срещу жалбата е постъпил писмен отговор от насрещната страна Р.З.С., в който доводите на въззивника се оспорват. Допълнителни доводи са изложени в писмена защита.

Подадена е и частна жалба от ПРБ срещу определение №1915/30.06.2014 год. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, С КОЕТО Е допълнено решението с присъждане на разноски в полза на ищеца в пълния им претендиран размер. Иска се отмяна на определението и присъждане на разноски съобразно уважената част от исковете.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от Р.З.С. против Прокуратурата на РБ, с която моли съда да осъди същата за сумата от 45 000 лева претендирана като за причинените му неимуществени вреди, за периода от 2005 г. до 2012 г. вкл., от незаконно предявените му обвинения по чл. 212 и чл. 282 от НК /второто през 2012/, по воденото срещу него наказателно производство по сл. д. № 6111/2005 г. по описа на ОСС, гр. Варна, а в последствие и НОХД № 456/2010 г. по описа на Окръжен съд Варна и ВНОХД № 143/2010 г. по описа на Апелативен съд Варна, както и за проведеното разследване, извън разумните срокове, ведно със законна лихва от датата на привличането му като обвиняем от 19.05.2009 г. по първото обвинение до окончателното изплащане на сумите. Твърденията са, че са настъпили неимуществени вреди – влошаване на здравословните проблеми на ищеца, които са стартирали през 2002 год., преди следственото дело, но са довели до инвалидизиране през 2012 год.; уронване на престижа и доброто име на ищеца; депресивни състояния, ограничаване на контактите, срам в семейството и в общността в малкия град, в продължение на седемте години на разследване.

Ответникът Прокуратурата на Р България пред ОС е оспорил основателността на иска с твърдението, че размерът на претенцията е завишен. Сочи се, че наказателното производство е било с фактическа и правна сложност, което е довело до забавяне в разумен срок, че въпреки повдигнатото обвинение за тежко умишлено престъпление на ищеца е била наложена най - леката мярка за неотклонение.

Фактическата обстановка по отношение на твърдяното незаконно обвинение е била безспорна по делото.

Видно е от сл.д. 6111/2005 г. по опис на ОСС-Варна, НОХД № 456/2010 г. по опис на ВОС, НОХД № 143/2011 на АС-Варна, ЧЕ срещу г-н С. е водено твърдяното от него наказателно производство, образувано през 2005 год. срещу неизвестен извършител, с повдигнато обвинение по чл. 212, ал.4, вр. ал.1 и 2 НК от 19.05.2009 год. и по чл. 282, ал.3 НК от септември 2012 год., прекратено на 03.12.2012 год. от ВОП. Не е било спорно по делото, че г-н С. е работил от 01.02.1996 г. до пенсиониране по трудов договор в Поземлена комисия „Земеделие и гори", град Долни Чифлик  на длъжност „заместник началник“. През 2000 г. като длъжностно лице е получил удостоверения за притежаване на поименни компенсационни бонове /УПКБ/, в пачки по сто броя, които се съхранявали в кашон и описани по серия и номер в компютърна програма от трима служители с личен код за достъп и конкретна отговорност по териториален критерий. В процеса на работа се установило, че компютърната програма притежава своите технически недостатъци, тъй като при включване на програмата се изписват кодовете на всяка от трите служителки и това води до лесно манипулиране на програмата.  Г-н С. не владеел компютърна грамотност и  не е извършвал компютърни операции. Този факт, се установил в по време на съдебното производство пред Окръжен съд Варна по НОХД № 456/2010 г. Номиналните бонове подписвал ищеца, тъй като той бил длъжностно лице с представителни функции.На ден подписвал над 100 документа.

През 2004 - 2005 година в ПК започнали да постъпват много оплаквания от неудовлетворени собственици, поради което г-н С.  извършвал проверки  и изисквал обяснения от служителите. Сигнализирал и Окръжна прокуратура Варна. На 14.06.2004 г. ищецът бил призован в качеството на свидетел по с.д. № 6080/2004 година по описа на ОСлС - Варна във връзка с удостоверенията за поименни компенсационни бонове /УПКБ/. При разпита обяснил механизма на работа в ПК. На 19.05.2009 г.ищецът е привлечен в качеството на обвиняем д.п. № 6111/2005 за извършено престъпление по чл. 212. ал.4. вр. ал.1 и 2 и чл. 26. ал.1 от НК. На същата дата е разпитан в това качество.

На 13.08.2009 г. в Окръжен съд Варна бил внесен обвинителен акт, въз основа на който е образувано НОХД № 1125/2009 г.  С определение № 662/17.09.2009 г. съдебното производство е прекратено и делото е върнато на ВОП за отстраняване на допуснати нарушения. Според определението, тъй като се касае за продължавано престъпление съобразно чл. 26 от НК за всяко едно от деянията следва да е налице изясняване на механизма и всички негови елементи - кой и при какви обстоятелства неправомерно е издал съответните удостоверения, как са били или не са били разпоредени, кои лица са черпили облаги от престъпната дейност и кои са пострадалите лица, и какъв е размерът на нанесени те вреди. На 15.12.2009 г. ищецът в качеството на обвиняем се ползвал от процесуалната възможност и поискал от Окръжен съд - Варна да укаже на наблюдаващия прокурор в двумесечен срок или да внесе обвинителен акт или да прекрати производството по делото спрямо него. ВОП внесла обвинителен акт в съда на 24.03.2010 г. и в края на месец май 2010 г. започнало разглеждането на делото по обвинение за извършено престъпление по чл. 212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК.  В първоинстанционния съдебен процес били проведени четири съдебни заседания. Делото завършило с Присъда от 02.03.2011 г., с която ищецът бил признат за ВИНОВЕН в  извършено престъпление по чл. 212, ал.4 вр. ал.2 вр. чл. 26, ал.1 от НК, за това че за периода от 15.03.2001 година до 03.04.2002 г. в гр. Долни Чифлик, област Варна, при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи с невярно съдържание, съзнателно дал възможност на друго физическо лице да получи без правно основание чуждо движимо имущество, собственост на Е.Л. Н., С. Я. П. и „СИ Банк" АД, на стойност 119 117 лева, с намерение да го присвои като документна измама в особено големи размери, представляващи особено тежък случай. Наложено му било наказание „ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА И КОНФИСКАЦИЯ НА 1/2 ОТ ИМУЩЕСТВОТО И ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА ЗАЕМА ДЪРЖАВНА, ОБЩЕСТВЕНА ДЛЪЖНОСТ ИЛИ ОТЧЕТНИЧЕСКА ПРОФЕСИЯ ИЛИ ДЛЪЖНОСТ.”

Ищецът обжалвал присъдата пред Апелативен съд, Варна, който разгледал  делото на 12.05.2011 г. и постанови решение от 08.06.2011 г., с което отменил изцяло пъроинсатницонния съдебен акт и върнал делото за ново разглеждане на  прокурора.

След връщане на делото от Апелативен съд на Окръжна прокуратура, град Варна последвала преквалификация на поддържаното до тогава обвинение по чл. 212 от НК. През септември 2012 г. на ищеца било предявено ново обвинение за извършено  престъпление по чл. 282, ал.З, пр.1 вр. ал.2 вр. ал.1 от НК. Взета била марка за неотклонение „ПОДПИСКА"'.Обвинението се отнасяло само до едно УПКБ. Обвиненият не се признал за виновен. На 03.12.2012 г. Окръжна прокуратура, Варна издала  с постановление за прекратяване на наказателното производство. 

Търпяните негативни последици са в целия седемгодишен период от първоначалния разпит в качеството на свидетел - 14.06.2004 г. по д.п. 6080/2004 г. до получаването на постановлението за прекратяване на делото от ВОП от 03.12.2012 г., като особено интензивни са били вредните последици за него след предявяване на обвинението срещу него през 2009 год. , при двукратното привличане по чл. 212 и чл. 282 от НК като обвиняем и особено предаването на съд. Наказателното преследване надвишава сроковете по НПК, което пък води до извод за нарушение на изискването за разследване в разумен срок по чл. 6 ЕКПЧ.

От показанията на свидетелите А. и С. в с.з. на 06.02.2014 год., които съдът кредитира като достоверни, непротиворечиви и плод на лични впечатления, се установява, че осъдителната присъда са отразила на психическото състояние на г-н С., засегнато било и неговото семейство. Въззиваемият и ищец в процеса изживял тежко заплахата от предстояща раздяла със семейството му и влизане в затвора. Загубил желание да контактува с приятели, затворил в себе си, променил начина си на живот, изпитвал силен срам. Влошило се качеството му на живот, станал затворен, неконтактен и отнесен, страдал от безсъние.

От заключението на СМЕ, която съдът кредитира като обективна и компетентно дадено се установява, че здравословните проблеми на г-н С. са започнали пред 2002 г., когато за периода от  16-23.08.2002 г.  бил  хоспитализиран в Неврологична клиника МБАЛ „Св. Марина". През 2003 г. била поставена диагноза Карцинома ларингис Т2Н0М0. На 27.08.2003 г.била извършена операция  в УМБАЛ „Царица Йоанна" Катедра УНГ болести, град София, при която последвала парцинална резекция на ларингса - РФЛ. Всичко това довело до затруднение в говора и невъзможност за нормално общуване с хората.

На 13.09.2011 година с експертно решение № 00953 от 14.03.2012 г. на г-н С. била призната 82% неработоспособност поради наличието на злокачествено новообразование на ларингса, заради което било  предприето и оперативно лечение. От заключението се установява, че липсва причинно-следствена връзка между възникването на заболяванията на г-н С. и водното срещу него наказателно производство, но безспорно стресът от наказателния процес е повлиял неблагоприятно здравословното му състояние и особено непосредствено след обявяване  на осъдителната присъда.

Комплексната съдебно психиатрична и съдебно- психологична експертиза доказва непосредствена връзка между наказателния процес и психическо разстройство на г-н С. -  F 41.2. Смесено тревожно депресивно разстройство по МКБ – 10, вследствие на негативни преживявания за ниска самооценка, загуба на достойнство и престиж, каквито по делото се установява, че е преживял в процесния период г-н С..

Предявеният иск е с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ: «обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано». Искът не може да се квалифицира по т.4 на същия текст, доколокото наложено наказание предполага влязла в сила присъда, която впоследствие е била отменена, какъвто настоящият случай не е. В исковата молба твърдения за отнето ловно оръжие и неупражняване на хоби не са наведени, поради което и не могат да бъдат предмет на делото.

Фактическият състав на чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ изм. ДВ бр. 98 /2012 г. /предишна ал.2/ е доказан по делото: налице е незаконно повдигнато и поддържано обвинение от ПРБ срещу г-н С., налице са вредни последици от това наказателно преследване от вида, описан в исковата молба – особено интензивни в периода 2009- 2012 год., налице е и причинно-следствена връзка между наказателното преследване и настъпилите вреди, от които безспорно установени в процеса са влошаване на здравословното състояние и психично разстройство, накърняване на доброто име, негативни емоционални преживявания на загуба на достойноство и заплаха от ефективна присъда, влошаване на качеството на живот именно в периода 2009 – 2012 год. 

Размерът на претендираното обезщетение следва да бъде определен по справедливост, като се има предвид възрастта на г-н С., влошеното му здравословно състояние още преди наказателния процес, взетата най-лека мярка за неотклонение, от една страна, и описаните вредни последици за него, от друга страна. При преценената продължителност, интензитет на вредоносните последици и липсата на необратими такива за него понастоящем, съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такъв от 15000 лв., ведно с обезщетение за забава, считано от прекратяване на наказателното производство, съобразно ТР на ВКС, или от 03.12.2012 год. Исковете са неоснователни за разликата до 45 000 лева и по отношение на претендираната законна лихва за периода 19.05.2009 год. – 03.12.2012 год.

При несъвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която исковете се уважават в размер над 15000 лв. и ведно със законната лихва за периода 19.05.2009 год. – 03.12.2012 год., и вместо него следва да се присъда друго, с което исковете да се отхвърлят за разликата от 15000 лв. до 45000 лв. на осн. чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и за заплащане на законната лихва върху главницата за периода 19.05.2009 год. – 03.12.2012 год., на осн. чл. 86 ЗЗД, като се редуцират и разноските от 2498 лв. на 832,70 лв. В останалата му част, с която искът по чл. 2, ал.1 ЗОДОВ е уважен до размер от 15000 лв., ведно със законната лихва, считано от 03.12.2012 год., на осн. чл. 86 ЗЗД и са присъдени разноски в размер на 832,70 лв., решението следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция следва да се присъдят на въззиваемата страна в размер на 500 лв., съобразно представения списък и доказателства за заплатен адвокатски хонорар и уважената част от иска.

По подадената ЧЖ срещу определение 1915/30.06.2014 год. по гр.д. 2305/2013 год. на ОС, съдът намира, че същата е лишена от правен интерес, тъй като в нея се съдържа единствено оплакване и съответно искане за редуциране на присъдените разноски съобразно с уважената част от исковете, което е предмет и опследица от основната въззивна жалба. Ето защо, производството по ЧЖ следва да бъде прекратено.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ОТМЕНЯ решение на ОС Варна № 776/26.05.2014 год. по гр.д. 2305/2013 год., САМО В ЧАСТТА МУ, С КОЯТО СА УВАЖЕНИ предявените от Р.З.С. искове срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в периода от 2005 г. до 2012 год., вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 212 и чл. 282 НК, по водено наказателно производство по ДП 6111/2005 год. на ОПП Варна, прекратено с постановление на ВОП, както и за отменена осъдителна присъда по НОХД 456/2010 год. на ВОС, и за проведено разследване извън разумните срокове по чл. 6 ЕКЗПЧОС, ЗА РАЗМЕРА НАД 15000 ЛВ. ДО ПРИСЪДЕНИТЕ ОТ ВОС 45000 ЛВ., И ЗА законната лихва ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА В ПЕРИОДА от 19.05.2009 год. до 03.12.2012 ГОД., КАКТО И В ЧАСТТА, С КОЯТО СА ПРИСЪДЕНИ РАЗНОСКИ НАД РАЗМЕР ОТ 832,70 ЛВ. В ПОЛЗА НА Р.С.,  И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените от Р.З.С. искове срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане обезщетение за неимуществени вреди в периода от 2005 г. до 2012 год., вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 212 и чл. 282 НК, по водено наказателно производство по ДП 6111/2005 год. на ОПП Варна, прекратено с постановление на ВОП, както и за отменена осъдителна присъда по НОХД 456/2010 год. на ВОС, и за проведено разследване извън разумните срокове по чл. 6 ЕКЗПЧОС, ЗА РАЗМЕРА НАД 15000 ЛВ. ДО претендираните 45000 ЛВ., И ЗА законната лихва ВЪРХУ ГЛАВНИЦАТА В ПЕРИОДА от 19.05.2009 год. до 03.12.2012 ГОД.

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС Варна № 776/26.05.2014 год. по гр.д. 2305/2013 год., в частта му, с която СА УВАЖЕНИ предявените от Р.З.С. искове срещу ПРОКУРАТУРАТА НА РБ с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от 2005 г. до 2012 год., вследствие незаконно повдигнато и поддържано обвинение по чл. 212 и чл. 282 НК, по водено наказателно производство по ДП 6111/2005 год. на ОПП Варна, прекратено с постановление на ВОП, както и за отменена осъдителна присъда по НОХД 456/2010 год. на ВОС, и за проведено разследване извън разумните срокове по чл. 6 ЕКЗПЧОС, ведно със законната лихва от 03.12.2012 год. до окончателно изплащане на сумите; както и в частта, с която са присъдени разноски до размер от 832,70 лв. в полза на Р.С..

ОСЪЖДА ПРОКУРАТУРАТА НА РБ, да заплати на Р.З.С.,***, СУМАТА от 500 лв. разноски за въззивната инстанция.

ПРЕКРАТЯВА производството по ЧЖ на Прокуратурата на РБ срещу определение 1915/30.06.2014 год. по гр.д. 2305/2013 год. на ОС, постановено в производство по чл. 248 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: