Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

182

гр.Варна, 11.11.2015 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 14.10.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Д. ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 407/2015 г. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Окръжна прокуратура Добрич срещу решение № 192/12.06.2015 год по гр.д. № 691/2014 год на Окръжен съд Добрич в осъдителната му част за сумата 15 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което ищцата Р.М.Р. е била оправдана, както и за сумата 1447,65 лв обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва, и за разноските по делото. По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните части въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат изцяло отхвърлени, евентуално – обезщетенията бъдат намалени до размер, съобразен с принципа на чл. 52 от ЗЗД.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил. Не са направени искания за събиране на нови доказателства.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

Съдът е сезиран с искове с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от незаконно поддържано обвинение, по което ищцата била оправдана.

От събраните доказателства се установява от фактическа стрна следното:

Срещу ищцата е било повдигнато обвинение за това, че на 03.06.2008 год в съучастие с други лица присвоила движими вещи – стоково-материални ценности, собственост на „Албена” АД на стойност 631,78 лв. За посоченото престъпление тя е била привлечена като обвиняема с постановление от 20.10.2008 год по дознание № 49/2008 год на РПУ-Албена, като й е била взета мярка за неотклонение „подписка”. След внасяне на обвинителен акт е образувано НОХД № 26/2009 год на Районен съд Балчик, приключило с осъдителна присъда по чл. 201 от НК, с която й е било наложено наказание 1 год. лишаване от свобода, отложено с изпитателен срок от 3 години. С решение № 165/03.11.2010 год по ВНОХД № 356/2010 год на Окръжен съд Добрич присъдата била отменена изцяло като постановена от незаконен състав и делото – върнато за ново разглуждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото срещу ищцата отново била постановена осъдителна присъда № 29/21.03.2011 год по НОХД № 413/2010 год на Районен съд Балчик, която била отменена с решение № 14/25.01.2012 год по ВНОХД № 594/2011 год на Окръжен съд Добрич и делото било върнато на прокурора за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. След внасяне на новия обвинителен акт било образувано НОХД № 191/2012 год на Районен съд Балчик. Постановената по това дело осъдителна присъда № 30/08.11.2013 год. била отменена с присъда № 7/04.03.2014 год по ВНОХД № 421/2013 год на Окръжен съд Добрич и ищцата била призната за невиновна. Оправдателната прсъда е потвърдена от ВКС на РБ с решение № 186/09.05.2014 год по н.д. № 549/2014 год, и от тази дата е влязла в сила.

С оглед горното обстоятелство следва да се приеме, че е налице предпоставката, визирана в разпоредбата на чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, а именно – с влизане в сила на присъдата, с която ищцата е оправдана се счита, че повдигнатото и поддържано срещу нея обвинение е било незаконно. Отговорност за вредите, които тя е претърпяла в резултат от това, следва да носи прокуратурата. Обезщетението обхваща както неимуществените, така и имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, на осн. чл. 4 от ЗОДОВ.

Размерът на неимуществените вреди следва да се преценява във всеки отделен случай въз основа на конкретните обстоятелства и в съответствие с принципа за справедливост, прогласен с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Безспорно е, че ищцата е претъпряла неимуществени вреди, които са в причинна връзка с повдигнатото и поддържано обвинение, изразяващи се в психически стрес, депресивни състояния, за които е предприела съответното лечение. Тези обстоятелства се подкрепят както от гласните, така и от писмените доказателства, а също и от приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, от заключението на която се установява, че предписаното лечение е дало добри резултати, като психиката й се е повлияла позитивно до степен на пълно отзвучаване на тревожната симптоматика след благоприятния изход на делото.

Във връзка с воденото срещу нея наказателно производство ищцата изпитвала силно чувство на срам и неудобство пред колегите си, което я мотивирало да напусне местоработата си в „Албена” АД. Наказателното производство продължило сравнително дълъг период от време – 6 години, преминавайки на три пъти през съдебна фаза и с постановяване на три осъдителни присъди на първа инстанция. Без съмнение това също е дало отражение върху вида и размера на претърпените неимуществени вреди.

Тези обстоятелства са били подробно обсъдени от първоинстанционния съд при определяне размера на дължимото обезщетение. Останали са обаче недооценени няколко фактора, които също следва да бъдат отчетени, а именно:

Предприетата срещу ищцата мярка на процесуална принуда – подписка - е най-леката, предвидена в закона. Тази мярка не е ограничила правата й и в частност – правото на труд и свободно придвижвне. След прекратяване на трудовото си правоотношение с „Албена” АД ищцата е постъпила на подобна позиция в „Златни пясъци” АД, а по-късно се реализирала професионално в чужбина, както сама твърди в исковата си молба. Депресивното състояние, в което тя е изпаднала по повод воденото срещу нея наказателно производство е нормална реакция при такива обстоятелства, но както се установява от експертизата то вече е отзвучало.

Поради изложеното настоящата инстанция намира, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 15000 лв е завишено и не отговаря на критерия за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД. Този размер следва да се редуцира до 7000 лв, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, когато вземането е станало изискуемо.

Основателен и доказан е искът за обезщетяване на имуществените вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а именно – разходите за медикаментозно лечение, разноските в наказателното производство – адвокатски възнаграждения и държавни такси, както и пътните разходи за явяване в съдебните заседания. В тази осъдителна част решението е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора в полза на въззиваемата следва да се присъдят разноски в размер на 250 лв, представляващи съразмерна част от адвокатското възнаграждение за тази инстанция.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решение № 192/12.06.2015 год по гр.д. № 691/2014 год на Окръжен съд Добрич, г.о., в осъдителната му част за разликата над 7000 лв до присъдения размер от 15000 лв по иска с правно осн. чл. 2 ал.1 т.2 от ЗОДОВ, представляващ обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение.

ОТХВЪРЛЯ иска на Р.М.Р. с ЕГН ********** срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, за което е оправдана с влязла в сила присъда № 7/04.03.2014 год на Окръжен съд Добрич по ВНОХД № 421/2013 год, за разликата над 7000 лв до 15000 лв.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Р.М.Р. с ЕГН ********** разноски в размер на 250 лв за настоящата инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)