Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

165

гр.Варна, 27.10.2016 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 12.10.2016 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 МАРИЯ МАРИНОВА

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 407/2016 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 21/26.05.2016 год по гр.д. № 30/2016 год на Окръжен съд Разград са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От Б.Р.С. чрез адв. Р.В. *** – в частта, с която са отхвърлени исковете му срещу Прокуратурата на РБ с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 20 000 лв до 45 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 500 лв до 1500 лв – обезщетение за имуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по НОХД № 305/2010 год на ОС Търговище, ведно със законната лихва от 29.03.2016 год. Позовавайки се на незаконосъобразност и необоснованост на решението в отхвърлителната му част, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете бъдат изцяло уважени, с присъждане на разноски за двете инстанции. Изтъква се, че съдът в недостатъчна степен е отчел обстоятелствата от значение за размера на претърпяните неимуществени вреди предвид заеманата от него отговорна обществена длъжност – председател на Областен съвет на ДПС, областен управител и свързания с това широк отзвук на процеса, уронването на неговия престиж и авторитет.

2) От Прокуратурата на РБ, представлявана процесуално от А. Д.- прокурор н ОП Разград – срешу решението в осъдителните му части. По съображения за незаконосъобразност и необоснованост на решението в тази част моли за отмяната му и присъждане на обезщетение в значително по-нисък размер. Акцентира се върху липсата на причинна връзка между действията на прокуратурата и медийната разгласа на делото.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Производството е образувано по иск на Б.Р.С. срещу Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществените и имуществени вреди от неоснователно повдигнато обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът бил оправдан.

Безспорно е по делото, че с присъда № 5/21.05.2015 год по ВНОХД № 96/2015 год на Апелативен съд Варна е отменена осъдителната присъда № 3/03.02.2015 год по НОХД № 305/2010 год на Окръжен съд Търговище в частта, с която Б.Р.С. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 във вр. с чл. 26 ал.1 от НК и същият е оправдан. Присъдата на ТОС е потвърдена в оправдателната му част по обвинението по чл. 219 ал.4 от НК. С решение № 455/29.03.2016 год по НОХД № 1393/2015 год на ВКС на РБ е оставена в сила оправдателната присъда на Апелативен съд Варна и касационното производство е прекратено поради оттегляне на протеста на Апелативна прокуратура Варна.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства и заключение на съдебно-психиатрична експертиза, от които е установено следното:

Преди образуването на наказателното производство срещу него, ищецът е заемал длъжността заместник областен управител на област Разград. Общественото му положение, както и това на останалите подсъдими, е провокирало засилен медиен интерес и процесът е бил широко отразен в местната преса. Това без съмнение е нанесло удар върху самочувствието на ищеца, както и върху авторитета му в обществото. Влошило се и здравословното му състояние, което е установено от заключението на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза. На фона на съществуващо от 2005 год сърдечно заболяване, през периода на воденото срещу ищеца наказателно производство са регистрирани усложнения, изразяващи се в зачестили стенокардични кризи. Отклоненията в психичния статус, провокирани от проведените процесуално-следствени действия, са квалифицирани от съдебно-психиатричната експертиза като тревожно-депресивни епизоди с временен и обратим характер, без трайно отражение в психиката.

При така изяснената фактическа обстановка настоящият състав намира, че предявеният иск е установен по основание. Налице е хипотезата на чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. В резултат от повдигнатото и поддържано обвинение ищецът е бил осъден за инкриминираните деяния, за които впоследствие бил оправдан с присъда, влязла в сила на 29.03.2016 год. През времето на воденото срещу него наказателно производство той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име в обществото, както и здравословни проблеми, които обаче са отзвучали. Недоказано е останало твърдението на ищеца, че поради повдигнатото срещу него неоснователно обвинение е останал без работа. Напротив, установено е, че през 2012 год е бил назначен на отговорна длъжност в банкова институция, а към настоящия момент работи като експерт в служба по трудова заетост.

Всички релевантни факти и обстоятелства са били обстойно анализирани в тяхната съвкупност от първоинстанционния съд, който е достигнал до правилния извод, основан върху критериите за справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. Настоящият състав намира този размер за справедлив и адекватен на действително претърпяните вреди. Върху тази сума се дължи законна лихва от датата на увреждането, като за такава се счита датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Това е станало не в момента на оттегляне на протеста на Апелативна прокуратура Варна срещу оправдателната присъда, а в деня на постановяване на съдебния акт на ВКС на РБ, с който същата е потвърдена и производството по делото – прекратено.

На обезщетяване подлежат също и имуществените вреди, причинени на ищеца, които се изразяват в заплатени от него разноски по воденото наказателно производство. По отношение на тях правилно първоинстанционният съд е приел иска за доказан до размер на 500 лв, представляващи сумата, заплатена за защита по делото. Липсват доказателства за имуществени вреди в претендирания размер от 1500 лв.

По изложените мотиви и препращайки към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл. 272 от ГПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да се потвърди.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 21/26.05.2016 год по гр.д. № 30/2016 год на Окръжен съд Разград.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)