ОПРЕДЕЛЕНИЕ 513

гр. Варна,    20.08.2019г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                            РОСИЦА СТАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 407/19г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по две частни жалби:

-          частна жалба вх. № 23252/30.07.19г., подадена от Д.Г.Ц., Р.Г.Т., Д.Г.И. и Г.К.Ж., всички от гр. Варна, насочена против определение № 2187/24.07.19г., постановено по в.гр.д. № 82/17г. на ОС-Варна, с което е била оставена без разглеждане молбата им с вх. № 21651/15.07.19г. за допускане на обезпечение на иска им за делба чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20187190400598 по описа на ЧСИ С. Я., регс № 719, гр. Варна;

-          частна жалба вх. № 23254/30.07.19г., подадена от Р.Г.Т., Д.Г.И. и Г.К.Ж., всички от гр. Варна, насочена против определение № 2188/24.07.19г., постановено по в.гр.д. № 82/17г. на ОС-Варна, с което е била оставена без разглеждане молбата им с вх. № 21652/15.07.19г. за допускане на обезпечение на иска им за делба чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20187190400598 по описа на ЧСИ С. Я., регс № 719, гр. Варна;

Двете частни жалби са идентични по съдържание на оплакванията, тъй като са идентични и изложените от съда мотиви в атакуваните определения, а именно: определенията се считат за неправилни и незаконосъобразни, тъй като решение № 918/23.07.19г. по въззивното дело на ВОС, с което са оставени без уважение молбите за поправка на очевидни фактически грешки във въззивното решение, не е влязло в сила. Евентуалното уважаване на молбите за поправка на очевидни фактически грешки във въззивното решение би довело до намаляване на задължението на жалбоподателите, отразени в изпълнителния лист, издаден на съделителите Й. Б. и бившата му съпруга М. Б., дължими за заплащане на сумите за уравняване на дяловете. Изложено е в частните жалби, че понастоящем се провеждат изпълнителни действия от ЧСИ Ст. Я. за събиране на присъдените против жалбоподателите суми и ако същите бъдат реално събрани, а същевременно бъдат уважени молбите им за поправка на ОФГ, то би се стигнало до неоснователно обогатяване на взискателите по изпълнителното дело. Отделно от това и таксата по изпълнителното дело се формира на базата на събраната сума, което също е е обусловено от произнасянето на окончателно решение по молбите за поправки на ОФГ относно размерите на дължимите парични уравнения. Претендира се отмяна на обжалваните определения и уважаване на молбите за допускане на обезпечение чрез спиране на посоченото изпълнително дело.

Предвид аналогичността на настоящата хипотеза с тази по чл. 396, ал. 2, изр. 2 от ГПК, то и препис от частните жалби не е изпращан на насрещните страни.

Частните жалби са подадениа в срок, от страни с правен интерес от обжалването, против обжалваеми съдебни актове и при наличието на надлежна представителна власт относно жалбоподателя Ж., поради което са процесуално допустими, а разгледани по същество са неоснователни по следните съображения:

Производството пред ОС-Варна по в.гр.д. № 82/17г. е приключило с решение № 666/02.05.17г., с което след отмяна на първоинстанционното решение на ВРС в частта относно съделителите, на които е възложен в общ дял апартамент „В“ /В-3/, бл. 1, дължимите за уравнение на дяловете суми и ДТ за този апартамент; в частта от дължимите от съделителката Д.Г.Ц. суми за уравнение на дяловете на посочени трима съделители за възложения ѝ в дял апартамент В-12 и гараж № 17 и дължимите за този дял ДТ от съделителите, както и в частта относно отхвърлените претенции по сметките, предявени между съделители на осн. чл. 30, ал. 3 от ЗС, въззивният съд е постановил свое решение по тези искове и претенции. С определение № 153/22.03.18г. по гр.д. № 3890/17г. , ІІ г.о. на ВКС, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила.

Въз основа на подадени общо 6 бр. молби на 13.03.19г. от съделителите Д. Г. Ц., П. П. П., Г. П. П., Р. Г. Т., Д. Г. И. и Г. К. Ж. за поправка на ОФГ във въззивното решение досежно присъдените суми за уравнение на дяловете, въззивният съд с решение № 918/23.07.19г. се е произнесъл , оставяйки молбите без уважение.

Междувременно с молби вх. № 21651/15.07.19г. /уточнена с молба вх. № 22621/23.07.19г./ и вх. № 21652/15.07.19г. /уточнена с молба вх. № 22622/23.07.19г./ съответно настоящите жалбоподатели са отправили искане до въззивния съд за допускане на обезпечение на иска им по чл. 34 от ЗС във връзка с висящото производство по чл. 247 от ГПК чрез спиране на посоченото изпълнително производство.

При тези обстоятелства следва да се приеме, че в случая е изтекъл преклузивния срок по чл. 389, ал. 1 от ГПК за упражняване на правото на обезпечение на иска - искането за обезпечение на иска може да се предяви до приключване на съдебното дирене във въззивното производство. Процесуалното право е погасено, тъй като по делото е налице влязло в сила решение, с което е разрешен спора със сила на пресъдено нещо. Производството за поправка на очевидна фактическа грешка не може да пререши спора. Подадената молба за обезпечение на иска след срока но чл. 389, ал. 1 от ГПК е процесуално недопустима – в този смисъл и доктрината /“Обезпеченията в материалното и в процесуалното право“, авторски колектив, ИК „Труд и право“, София, 2018г, стр. 859/, както и съдебната практика на ВКС /цитирана на посоченото място в посочения труд/.

Следва да се допълни, че подадената идентична по съдържание и искания молба с вх. № 21652/15.07.19г. от част от молителите по първата молба с вх. № 21651/15.07.19г. – с искания за обезпечение на иска с посочена идентична обезпечителна мярка, се явява недопустима на самостоятелно основание – наличието на вече подадената предходна молба в същия ден от същите молители. Резултатът от произнасянето и по втората молба обаче е законосъобразно закрепен в диспозитива на второто понастоящем обжалвано определение – същата е недопустима и поради това е оставена без разглеждане..

Поради изложеното двете определения следва да бъдат потвърдени.   

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2187/24.07.19г., постановено по в.гр.д. № 82/17г. на ОС-Варна, с което е била оставена без разглеждане молбата на Д.Г.Ц., Р.Г.Т., Д.Г.И. и Г.К.Ж., всички от гр. Варна с вх. № 21651/15.07.19г. за допускане на обезпечение на иска им за делба чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20187190400598 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719, гр. Варна.

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2188/24.07.19г., постановено по в.гр.д. № 82/17г. на ОС-Варна, с което е била оставена без разглеждане молбата на Р.Г.Т., Д.Г.И. и Г.К.Ж., всички от гр. Варна с вх. № 21652/15.07.19г. за допускане на обезпечение на иска им за делба чрез спиране изпълнението по изп.д. № 20187190400598 по описа на ЧСИ С. Я., рег. № 719, гр. Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: