РЕШЕНИЕ

 

159

 

гр.Варна, 24 .10.2013 г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в закрито заседание в състав:

 

           

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

секретар В.Т.,

прокурор Стефка Якимова,

 

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 408/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивни жалби, подадени от страните срещу решението на Окръжен съд-Варна от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 3486/12 г., с което исковете, предявени от Ж.И.Р. срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ са уважени за сумата от 4000 лева – неимуществени вреди, произтичащи от накърняване на доброто му име и за сумата от 8000 лева – за накърняване на достойнството, присъдени са претендираните имуществени вреди и разноски и исковете за неимуществени вреди са отхвърлени за разликата от 4000 лева до 15000 лева – за накърняване на доброто име и от 8000 лева до 10000 лева – за накърняване на достойноството.

Ищецът обжалва решението в отхвърлителните му части. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете изцяло.

Прокуратурата обжалва решението в осъдителните му части. Оплакванията са за неправилност, с молба за отмяна и за отхвърляне изцяло на иска; евентуално за намаляване на размера на присъденото обезщетение.

Въззивните жалби са подадени в срок и от надлежни страни и са процесуално допустими. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са искове по чл.2, ал.1,т.2 от ЗОДОВ от Ж.И.Р. срещу Прокуратурата на РБ за заплащане на сумата от 15000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди чрез накърняване на  доброто име; 10000 лева – неимуществени вреди за накърняване на достойнството; обезщетения за имуществени вреди - в резултат от незаконно повдигнато и поддържано обвинение по НОХД № 2057/10 г. на ВОС, приключило с оправдателна присъда.

Оспорвайки изцяло иска, Прокуратурата на РБ сочи, че с действията си не е уронила честта и доброто име на ищеца; наказателното производство е приключило в разумни срокове, а трудовият договор на ищеца е бил прекратен преди образуването на предварителното производство.  

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че трудовият договор на ищеца е бил прекратен поради дисциплинарно уволнение със заповед № РД 12-389/17.09.2007 г., която не е влязла в  сила.

С постановление от 21.11.2008 г. на Окръжна прокуратура – Варна е образувано досъдебно производство срещу ищеца за длъжностно присвояване в особено големи размери, особено тежък случай, като за улесняването му е извършено друго престъпление по чл.203, ал.1, вр. с чл.202, ал.2, т.3 и ал.1, т.1, вр. с чл.201 от НК.

С присъда от 15.06.2012 г. по НОХД № 2057/10 г. на ВОС ищецът е бил оправдан.

Показанията на свид.Б. установяват, че само част от колегите на ищеца са повярвали на обвиненията срещу него; Свид.Г. твърди, че е надделяло мнението на колегите, които са вярвали във виновността на ищеца, но част от останалите смятали, че всичко е резултат от заговор срещу него.

Заключението на назначената съдебно-психиатрична експертиза, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните установява, че у ищеца, който по природа е стабилен психически, се установява тежка депресивна симптоматика, вкл. и мисли за самоубийство. Твърдял, че активният му живот е приключил и е в тяжест на близките си. Заключението е, че около 60% от последиците са в резултат от наказателното преследване, а около 40% от незаконното уволнение.  

При така приетата за установена фактическа обстановка, настоящата инстанция изцяло споделя направените от първоинстанционния съд правни изводи:

Основание за ангажиране на  отговорността на държавата за вреди е обективният факт, че спрямо лицето е било образувано наказателно производство, то е било привлечено в качеството му на обвиняем, като му е повдигнато обвинение за престъпление по НК, за което впоследствие е оправдано. Обвинението в престъпление е винаги незаконно, когато обвиняемият е бил впоследствие оправдан. Следователно, искът  по чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ е доказан по основание.

Безспорно е, че ищецът е изживял негативни емоции, съставляващи неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от обвинението.

При определяне на техния размер съдът правилно се е съобразил както с принципа за справедливост, така и с другите факти: продължителност на воденото срещу ищеца наказателно производство и неговия емоционален статус. С оглед показанията на свидетелите, правилен е извода, че воденото наказателно производство се е отразило на авторитета му, на неговите професионални контакти и на уважението на околните. Съдът е обсъдил и нивото на правосъзнание у околните, при което самото повдигане на обвинение се приема за достатъчно доказателство за извършено престъпление.

Изхождайки от принципа за справедливост, правилен е извода на съда за основателност на исковата претенция за накърняване на доброто му име в размер на 8000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда и за доказаност на претенцията за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за накърняване на достойнството в размер на 10000 лева. Присъждането на суми над тази би довело до неоснователно обогатяване на ищеца.

Обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 19.06.2013 г. по гр.д.№ 3486/12 г.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.