Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

  179

 

гр.Варна,  10.11.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и осми октомври, двехиляди и петнадесета година в открито заседание в състав:

 

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

Секретар Ю.К.,

Прокурор Пламен Костадинов,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 408/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на РБ срещу решение № 198/16.06.2015 г. по гр.д.№ 690/2014 г. на Окръжен съд – Добрич в частта му, с която са уважени отчасти исковете, предявени от Р.И.Р. по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди и съдебно-деловодни разноски. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в осъдителните части и за отхвърляне изцяло на предявените искове. В условията на евентуалност се поддържа искане за намаляване на размера на присъдените обезщетения.

          Становище по въззивната жалба не е изразено.

          Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. В частите, с които предявените искове за присъждане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди са отхвърлени, решението не е обжалвано и е влязло в сила, поради което не е предмет на въззивна проверка. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

          Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Р.И.Р. *** срещу Прокуратурата на РБ с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Претендира се заплащане на сума от 100 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно повдигнато обвинение по ДП №49/2008 г. и сума от 81 810 лв. - обезщетение за имуществени вреди от същото обвинение; за сумата от 1160 лв. от претенцията за имуществени вреди производството по делото е прекратено поради оттегляне на иска.

          Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ поддържа тезата за тяхната недоказаност. В условията на евентуалност, моли за намаляване на присъдените суми.

Не се спори между страните, установява се от приложените по делото писмени доказателства, че с постановление от 04.08.2008 г. по ДП №49/2008 г. по описа на РПУ-Албена ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено на 03.06.2008 г. като длъжностно лице престъпление по чл.202 ал.1 т.2 от НК във връзка с чл.201 от НК и чл.20 ал.4 от НК и му е наложена мярка за неотклонение „подписка”. На 20.06.2008 г. му била връчена заповед №166/20.06.2008 г. на изпълнителния директор на „Албена” АД, с която бил дисциплинарно уволнен за това,че на 03.06.2008 г. участвал в подготовка и осъществяване на незаконно длъжностно присвояване на хранителни продукти, собственост на дружеството. Срещу ищеца и съпругата му било образувано НОХД №26/2009 г. на БРС. Наказателният процес в съдебната му фаза преминал през няколко инстанционни проверки, при една от които делото е върнато на прокурора за доразследване. Постановени са три по ред първоинстанционни осъдителни присъди: по НОХД №26/2009 г.; по НОХД №413/2010 г. и по НОХД №191/2012 г.на БРС. С решение №7/04.03.2014 г. по ВНОХД № 421/2013 г. по описа на ДОС, потвърдено с решение №186/09.05.2014 г. на ВКС на РБ, първоинстанционната присъда е отменена, а двамата обвиняеми - съпрузи са оправдани.

Наказателното производство в досъдебна и съдебна фаза срещу ищеца Р. е продължило от 04.08.2008 г. до 09.05.2014 г.- почти шест години.

Разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ предвижда отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. В случая отговорността на държавата се ангажира поради постановената от съда оправдателна присъда. Пасивно легитимирана да отговаря по исковете е именно Прокуратурата на РБ, която осъществява надзора за законност върху действията на разследващите органи по досъдебното производство, поради което предявените искове са доказани по основание.

За установяване на претърпените неимуществени вреди са изслушани показанията на свид. И.Р.И. - син на ищеца, Ц.А.М. - бивш колега и Д.Д.М.. Впечатленията им са от пряк контакт с ищеца и установяват, че наказателното производство е имало сериозно негативно отражение върху душевното му състояние. Огромният стрес, на който бил подложен, довели до отслабване, отчаяние и безсъние. Чувствал се унизен от слуховете за него сред колегите му, които уронвали доброто му име. Дълго време след уволнението от „Албена” АД, вписано в трудовата му книжка, не можел да си намери работа. Започнали конфликти в семейството, изострили се отношенията със съпругата му, която искала да се самоубие. Ищецът станал необщителен и контактувал само с близки роднини.

Воденото срещу ищеца наказателно производство неминуемо се е отразило негативно на психиката му, като е предизвиквало стрес, свързан с неизвестност и страх от развието на делото, чувство на унижение и накърнено достойнство. По делото няма данни за предходни осъждания, което също е допринесло за по-тежкото възприемане на ситуацията и за засилване на негативните последици по отношение на душевното му състояние. Преживяните стрес, безпокойство и душевен дискомфорт следва да се съобразят и продължителността във времето на тези преживявания - почти шест години. Прокуратурата е отговорна за това забавяне, доколкото се е наложило делото да се връща от съда за отстраняване на допуснати процесуални нарушения в досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт. Фактът, че повдигнатото обвинение е за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказание „лишаване от свобода” до осем години неминуемо е засилвало страховете му за бъдещето и за изхода от наказателното производство.

По делото са депозирани две статии от печатни издания за процесното наказателно производство, в които имената на ищеца са изписани с инициали. Дори да се приеме, че случаят е станал известен сред колегите на ищеца въпреки инициалите, няма доказателства разгласяването да е станало вследствие действия на длъжностни лица от Прокуратурата.

Назначената СМЕ е представила заключение, прието от съда за обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните, съобразно което от 22.05.2009 г. ищецът е взет на диспансерно наблюдение с диагноза „захарен диабет тип 2”. Заболяването е хронично и с периоди на обостряне, като терапията е доживотна. Фактори,които го отключват или благоприятстват, са: възраст, генетична предразположеност, стрес, медикаментозна терапия, други заболявания, урбанизацията и свързаната с нея промяна в режима на хранене, заседналият начин на живот, наднорменото тегло и др., като в случая не може да се изключи и наследствен фактор, тъй като майката на ищеца също страда от диабет тип 2, открит й в напреднала възраст. Вещото лице сочи емоционалният стрес като евентуален отключващ заболяването фактор. Разпитаните по делото свидетели установяват, че преди наказателното преследване ищецът Р. не е имал здравословни проблеми от такъв характер. Очевидно изживените по време на производството негативни емоции са се отразили на здравословното му състояние, без обаче да се приемат като единствена причина за възникване на заболяването. При определяне общия размер на обезщетението за неимуществени вреди следва да се има предвид, че се касае за по-лека форма на диабет - неинсулинозависим и че терапията до момента дава добър резултат.

Предвид изложеното съдът намира, че ищецът е претърпял неимуществени вреди - стрес, психически дискомфорт, негативни емоции, проблеми в семейните отношения като пряка последица от повдигнатото срещу него обвинение и воденото почти 6 години наказателно производство. Възникналите здравословни проблеми и трудностите по намиране на работа също са свързани с този факт, поради което и по справедливост следва да бъде определено обезщетение в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда. Присъждането на по-голям от посочения размер не би било в съответствие с размера и характера на претърпените вреди и би довело до неоснователно обогатяване. Тази сума отговаря в по-голяма степен на призница за справедливост по чл.52 от ЗЗД.

Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му за разликата над 7000 лева до 15000 лева, в която част предявеният иск за неимуществени вреди следва да бъде отхвърлен.

Като е приел за частично основателен е искът за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - разноски в рамките на наказателното производство, съдът е постановил правилен и обоснован съдебен акт, който в тази му част следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

 

                           Р       Е       Ш      И :

 

ОТМЕНЯВА решение № 198/16.06.2015 г. по гр.д.№ 690/2014 г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ, с която е уважен иска, предявен от Р.И.Р. срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 7000.00 лева до 15000 лева и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ ИСКА, предявен от Р.И.Р. срещу Прокуратурата на РБ по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за разликата над 7000.00 лева до 15000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 198/16.06.2015 г. по гр.д.№ 690/2014 г. на Окръжен съд – Добрич В ЧАСТТА МУ относно присъдените имуществени вреди.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:          1.                2.