ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

                                                       № 494

 

                                      1808.2016 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

         АПЕЛАТИВЕН СЪД гр.ВАРНА, гражданско отделение, на 18 август 2016 г. в закрито заседание в следния състав:

Председател:Маринела Дончева

 

Членове: Петя Петрова.     

  

                  Женя Димитрова                                     

 

като разгледа докладваното от съдия П. ч.гр.д. № 408 по описа на Апелативен съд Варна за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. с чл. 274, ал.2, изр. изр. I –во ГПК (изм. – ДВ, бр. 50 от 2015 г.) и е образувано е по две частни жалби, съответно на Н.С.А., подадена чрез адв. С.Д., против разпореждане № 4930 от 10.06.2016 г. и на Н.М.А., подадена чрез адв. Т.Т., против разпореждане № 4931 от 10.06.2016 г., двете постановени по в.гр.д. № 3309/2015 г. по описа на ВОС, с които са върнати касационните им жалби против решение № 203/19.02.2016 г. по същото дело.

Жалбоподателите са навели оплаквания за неправилност на обжалваните разпореждания, като са молили за отмяната им и за връщане на делото на окръжния съд за администриране на касационните жалби за разглеждане от ВКС. Поддържали са, че делото е образувано като гражданско и са прилагани правилата на основното производство, а не тези на Глава 32 на ГПК, което обуславя допустимостта на касационното обжалване. Освен това, окръжният съд изрично посочил в решението си обжалваемостта му пред ВКС, поради което за тях е възникнало и право на касационна жалба. Делото било заведено преди изменението на ГПК и страните били със съзнанието за триинстанционно производство.

„ОТП Ф. България” ЕАД е подал отговор на жалбите, с който е оспорил същите и е молил за потвърждаване на обжалваните разпореждания.

Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на жалбоподателите и на насрещната страна, намира следното:

Частните жалби са депозирани в преклузивния едноседмичен срок по чл.275 от ГПК, от надлежни страни, срещу подлежащи на обжалване съдебни актове по чл. 286, ал.2 от ГПК, редовни са и допустими. Разгледани по същество същите са неоснователни по следните съображения:

Делото е било образувано по предявени от  „ОТП Ф. България” АД искове с правно основание чл. 422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че Н.М.А. и Н.С.А. дължат солидарно на ищцовото дружество сумата от 19 378,19 лв. – главница по договор за банков кредит от 19.12.2007 г. и договор за поръчителство от същата дата, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 15.06.212 г. до окончателното й изплащане, сумата 1 868,84 лв. – възнаградителна  договорна лихва за периода 12.10.2011 г. – 14.06.2012 г., както и сумата 860,80 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 04.01.2012 г. – 14.06.2012 г. за които суми е издадена по реда на чл. 417 ГПК заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 8641 по описа на ВРС за 2012 г. С постановеното от районния съд решение № 3088 от 10.07.2015 г. по гр.д. № 12499 по описа на ВРС за 2014 г. исковете са били уважени, а с решение № 203 от 19.02.2016 г. по в.гр.д. № 3309 по описа на съда за 2015 г., Варненският окръжен съд е потвърдил решението на първата инстанция.

С обжалваните разпореждания, окръжният съд е върнал на жалбоподателите касационните им жалби срещу въззивното решение, по съображения че се касае до търговско дело с цена на иска до 20 000 лв., за което не е предвидено от закона касационно обжалване.

Разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е изменена със ЗИД на ГПК, обн. в ДВ бр. 50/2015 г. в сила от 7.07.2015 г., като е създадена нова т. 1, в която е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Според правилото на § 14 ПЗР на закона изменението на чл.280, ал.2 ГПК се прилага за касационни жалби, подадени след влизането му в сила.

Както е посочено изрично в задължителната съдебна практика - т. 17 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, предметът на делото по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение. Подлежащото на изпълнение вземане при издадената заповед за изпълнение в случая произтича от договор за банков кредит - абсолютна търговка сделка, определяща търговския характер на делото.

Последователно е становището на ВКС, че не е определящо характера на делото видът на образуваното пред първоинстанционния или въззивен съд производство, а и търговските дела, родово подсъдни на районен съд, не подлежат на разглеждане по реда на търговски спорове по смисъла на чл. 365, ал.1 ГПК, а по общия ред. Освен това не е налице идентичност между търговско дело и търговски спор. Качеството на страните и договорната връзка, от която произтича претенцията определят търговския характер на делото. Затова не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателите, че делото е гражданско, защото не е разгледано по реда на глава Глава 32 на ГПК.

В случая, касационните жалби са подадени след влизане в сила на изменението на чл. 280, ал.2 от ГПК (в сила от 7.07.2015 г.) и за тях, съгласно правилото на § 14 ПЗР на закона, се прилагат новите разпоредби, според които  не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по търговски дела с цена на иска до 20 000 лв. Настоящото дело е търговско, с цена на иска под 20 000 лв. и следователно въззивното решение по него не подлежи на инстанционен контрол пред ВКС.

Доколкото приложението на новите разпоредби е въпрос на законодателно решение, оплакванията на жалбоподателите във връзка с изменението на закона в хода на производството и очакванията им за триинстанционно производство не могат да обосноват различен правен резултат.

Погрешното указание в решението на съда за правото на страните на касационно обжалване не води до възникване на такова в тяхна полза, тъй като то е уредено от закона  с императивна правна норма, поради което и оплакванията в тази връзка също са неоснователни.

Предвид изложените съображения, окръжният съд е процедирал правилно като е върнал подадените от ответниците касационни жалби, поради което и обжалваните разпореждания, като правилни – законосъобразни, следва да бъдат потвърдени.

Водим от горното, Варненският апелативен съд,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 4930 от 10.06.2016 г. и разпореждане № 4931 от 10.06.2016 г., двете постановени по в.гр.д. № 3309/2015 г. по описа на Варненския окръжен съд, с които са върнати касационните жалби съответно на Н.С.А. и на Н.М.А. против решение № 203/19.02.2016 г. по същото дело.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не може да се обжалва.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: