Р Е Ш Е Н И Е

 

                                   №  209 /18.12.2013 година, гр.Варна

 

                                        В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и тринадесета година в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                                       ИВАН ЛЕЩЕВ

 

При участието на секретаря В.Т., сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 409 по описа за 2013 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А.Ч.Б. и Ж.Е.Б., двамата граждани на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез процесуалния им представител адв. А.А. ***, срещу решение № 1109/23.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1386/2012 година, с което са отхвърлени предявените от тях срещу Р.С.У., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия частични искове за заплащане на по 6250.00 британски лири от общо по 38300.20 британски лири за всеки, дадени от ищците по нищожен договор за поръчка за придобиване на недвижим имот в с. Аспарухово и с. Боряна, Варненска област от трето лице - „ЕЙ ДЖЕЙ ЛЕЙЖЪР” ООД гр. Провадия и по развален договор за построяване на жилищни сгради в двата имота на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД и са осъдени да заплатят разноски в размер на 1350.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи частичните искове, ведно с лихвите от завеждането на делото, както и направените разноски за двете инстанции.

Насрещната страна Р.С.У., чрез процесуалния си представител адв. С.И. ***, оспорва въззивната жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди и разноските за тази инстанция.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Въззивниците са съпрузи и в качеството си на физически лица са учредили търговско дружество с наименование „ЕЙ ДЖЕЙ ЛЕЙЖЪР” ООД гр. Провадия, като са станали единствените собственици на капитала му. В качеството си на управители на това дружество те са упълномощили  въззиваемия да ги представлява във връзка с внасянето на капитала от 5000.00 лева, както и при извършването на обичайната му търговска дейност, включително по регистрация за булстат и пред НАП. Със същото пълномощно въззиваемият е бил упълномощен от името на въззивниците да закупува на името и за сметка на дружеството (т.е. в полза на трето лице) движимо и недвижимо имущество на цена и при условия, каквито намери за добре, както и да отчуждава и да обременява с тежести недвижимите имоти на дружеството - виж л.56 от приложеното гр. дело № 20687/2011 година на ВРС. От приложеното копие на оригиналното пълномощно на английски език - л.57 и 58 от делото на ВРС се установява, че това пълномощно не е с нотариална заверка на подписите на страните, както изисква разпоредбата на чл.292, ал.3 от ЗЗД. От анализ на текста на пълномощното недвусмислено се извежда извода, че страните са сключили договор за поръчка, но изпълнителят е длъжен да закупи имот (и) на името на дружеството, а не на свое име и след това да го прехвърля на поръчващите (на тяхното дружество). Следователно, при този случай на поръчка посочената разпоредба задължително  изисква нотариална заверка на подписите, независимо дали  придобиването на имотите ще е на името на дружеството, както е изричния текст в пълномощното или на името на самите упълномощители, като физически лица. И в двата случая се касае до пълномощно-поръчка, за която се изисква нотариална заверка на подписите на страните. Впрочем и за едностранната сделка-упълномощаването по смисъла на чл.37 от ЗЗД, също се изисква нотариална заверка на подписите и на съдържанието на пълномощното. Твърдението на въззиваемия, дадено в допълнителния отговор-л.54 от делото на ВОС, че горното пълномощно е заверено в гр.Шефилд, е останало недоказано.

С оглед на горното следва да се приеме, че процесният договор за поръчка е нищожен по смисъла на чл.26, ал.2, предложение трето от ЗЗД, тъй-како не е спазена особената форма за неговата действителност и той не може да породи валидни правни последици. На тази форма на нищожност се е позовал процесуалния представител на въззивниците и в исковата молба (уточняващите молби) и в писмената си защита пред първоинстанционния съд. Приемайки обратното, че въпросното пълномощно има нотариална заверка, който извод е извлякъл по косвен път, чрез интерпретиране на отразеното в нотариален акт № 68, том ІV, дело № 585/2007 година на нотариус с рег.№ 333 в НтК (л.18 от делото), ВОС е допуснал нарушение на процесуалния закон, която е довела и до нарушение на материалния закон-чл.292 от ЗЗД.

От друга страна, към исковата молба са приложени не оспорени писмени доказателства, от които се установява, че в изпълнение на проектирания договор за поръчка двамата възззивници са превели по банков път на въззиваемия общо сумата от 76600.40 лири стерлинги, за което с нарочна покана до тях въззиваемият Р.У. е признал, че е получил тази сума, че се отказва да прехвърли имота в с. Аспарухово, Варненска област и предлага да възстанови сумата, но след като продаде имота на трето лице и приспадне от покупната цена разходите за придобиването му-виж л.40 от делото на ВРС. Истинността на тази  покана не е оспорена.

При тази фактическа обстановка апелативната инстанция приема, че договорът за поръчка е бил нищожен изначално и не е породил желаните правни последици, поради което даденото в негово изпълнение се явява без основание или на неосъществено основание, тъй-като е могло и заздравяване на този порок, поради което подлежи на връщане, за да не се допусне неоснователно обогатяване в отношенията между страните.

На тази плоскост са правно ирелевантни възраженията на въззиваемия, че е закупил имот на дружеството в с. Боряна, Варненска област и за него той е изразходвал процесната сума, тъй-като от една страна имота в село Боряна е придобит от дружеството на въззивниците чрез покупко - продажба от едноличното дружество на въззиваемия срещу заплащане на посочената в нотариалния акт цена -виж л. 18 от делото на ВОС, а от друга страна не се установява от писмените доказателства каква сума евентуално от процесната е била вложена от въззиваемия в изграждането на същия този имот. Наред с това от самото пълномощно е явно, че между страните по делото не е сключван и договор за изработка, а такъв е бил сключен  устно по-късно и се е отнасял до строителство в двата имота - в с.Аспарухово и с.Боряна. В този аспект правилно ВОС е разглеждал и развален договор за изработка, като основание за неоснователно обогатяване между страните. Но в случая такъв договор за изработка се явява също нищожен, тъй-като е лишен от основание, щом като договора за поръчка, в чието изпълнение е сключен, е нищожен - аргумент от чл.26, ал.2, предложение четвърто от ЗЗД.

По изложените съображения следва да се приема, че частичните искове са основателни и следва да се уважат, ведно със законната лихва от завеждането на делото пред ВРС-15.12.2011 година до окончателното  изплащане на главниците, както и разноските за двете съдебни инстанции, които са общо  в размер на  4748.14 лева, от които за въззивната инстанция  582.54 лева.

Водим от горното, ВАпС

 

 

                                                    Р   Е   Ш   И :

 

 

ОТМЕНЯ решение № 1109/23.05.2013 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1386/2012 година и вместо него ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Р.С.У. , гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** в гр. Донкастер, Великобритания, притежаващ паспорт серия  Р-GBR, № 453043278, издаден на 13.02.2003 година, с адрес в РБ - с. Боряна, Варненска област, да заплати на А.Ч.Б., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, роден на *** година в гр. Шефилд, Великобритания, притежаващ паспорт  Р-GBR, № 706732091, издаден на 21.05.2008 година и на Ж.Е.Б., гражданин на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, родена на *** година в гр. Шефилд, Великобритания, притежаваща паспорт  Р-GBR, № 706732096, издаден на 26.05.2008, двамата живущи в гр. Шефилд, Великобритания, к. S11 9SР, ул.”Марч Хауз Роад” № 3, двамата със съдебен адрес в РБ гр.Варна, адв.А.Д.А. ***, офис № 2, по 6250 (шест хиляди двеста и петдесет) британски лири на всеки от тях или левовата им равностойност към деня на плащането по фиксинга на БНБ от общо претендираните от всеки от двамата по 38300.20 британски лири, ведно със законната лихва върху главниците от 15.12.2011 година до окончателното им изплащане, както и разноски  общо на двамата за двете съдебни инстанции в размер на 4748.14 (четири хиляди, седемстотин четиридесет и осем цяло и 0.14) лева.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен  срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ:1.                             2.