РЕШЕНИЕ

163

Гр. Варна, 23 .10.2014 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА;

ЧЛЕНОВЕ: ИВАН ЛЕЩЕВ;

ПЕНКА ХРИСТОВА;

Секретар Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Христова

възз. гр.д. № 409 по описа за 2014-та година:

Производството е образувано въззивна жалба на Е.Г.К. и Ц.П.К. от гр. Варна срещу решение на ОС Варна № 908/16.06.2014 ГОД. по гр.д. 749/2014 год., с което срещу тях са уважени искове на Н.Д.Д. за заплащане на сумата от 16000 евро, представляваща неизплатена изцяло цена, уговорена в предварителен договор от 31.06.2008 год. на осн. чл. 79 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска 15.10.2013 год. до окончателното й изплащане, присъдени са и разноски в полза на Н.Д. в размер на 4253 лв.

Претенцията за обезщетение за забава е отхвърлена за периода от 21.12.2008 год. до датата на предявяване на иска, като в тази му част решението не е обжалвано.

В жалбата се излага, че решението е неправилно в обжалваната част. Оспорват се изводите на съда за дължимост на процесната сума на основание сключен между страните предварителен договор за продажба на имот, както и обвързаността на Ц.К. от предварителния договор, по който той не е страна. Поддържа се възражение за погасяване по давност на евентуално възникнали по договора задължения. Изложени са съображения по евентуално предявените искове, които следва да се разгледат при отхвърляне на предявените главни такива.

Насрещната страна Н.Д.Д. е оспорил жалбата в писмен отговор, който неправилно е пришит по делото на ОС. Жалбата е оспорена и в с.з.

Съдът, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното:

Пред ОС са предявени искове от Н.Д.Д. против Е.Г.К. и Ц.П.К., главен осъдителен иск за заплащане на сумата от 16 000 евро, претендирана като неизплатен остатък от цената  по договор за покупко-продажба на недвижим имот, придобит от ответниците в режим на СИО, на основание чл. 79 от ЗЗД, ведно със законна лихва от датата на предявяване на иска 15.10.2013 г. до окончателното и заплащане,  и обезщетение за забавено изпълнение на това задължение в размер на законната лихва за периода от 20.12.2008 г. до датата на предявяване на иска 15.10.2013 г. и евентуален иск за заплащане на сумата от 16 000 евро, дължима по запис на заповед с падеж 20.12.2008 г. ведно със законна лихва от датата на а падежа до окончателното изплащане на сумата.

Ответниците СА оспорили предявените искове в срок с писмен отговор и по същество по мотиви, че предварителният договор обвързва страните само със задължението да сключат окончателен договор, но не и с размера на уговорената цена. Относно евентуалния иск излагат становище, че ответницата Е. К. не е издател, поради което тя не е пасивно легитимирана да носи отговорност от ценната книга. В условията на евентуалност правят възражение за погасяване по давност на претенцията в частта за мораторната лихва. Ответникът Ц. К. е изразил становището, че връзката с каузалното отношение води до неоснователност на предявения иск. Ответниците ангажират съда с общо възражение за погасяване на задължението по давност с начален момент на възникване на задължението 17.10.2008 г.

Не е спорно и от представен „Договор за депозит“ се установява, че на 16.07.2008 г. въззиваемият Д. и въззивникът К. са подписали писмен договор, от който е видно, че г-н К. е предал на г-н Д. сумата от 1000 евро като гаранция, че има намерение да закупи недвижим имот, собствен на г-н Д. за сумата от 139 060 евро.  На 31.07.2008 г. г-н Д. и г-жа К. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот при същата цена. При сключване на договора купувачката е заплатила сумата от 13500 евро. Страните по договора са се съгласили остатъкът от сумата да бъде заплатен в деня на сключване на окончателния договор. Представена е квитанция, от която се установява, че г-н Д. е получил сума в размер на 1960 евро от г-н К..

Видно е от представения нот.а., че предварителният договор е сключен като окончателен. От нот. акт № 69/2008 г. се установява, че договорът има за обект същия имот, но цената е 107 600 евро, която сума  следвало да бъде преведена от ДСК по сметка на продавача. Няма спор,  че сумата, посочена в нотариалния акт е изплатена на продавача.

Представен е писмен документ, озаглавен „запис на заповед“ с издател Ц.К., от съдържанието на който се установява, че на 16.10.2008 г. е поел задължението безусловно да заплати на Н.Д. сумата от 16 000 евро.

От представените писмени доказателства се установява, че г-н Д. е получил от Конови сумата от 124 060 евро / 1000 евро на 16.07.2008 г., 13 500 евро на 31.07.2008 г. , 107600 евро на 17.10.2008 г. и 1960 лева на 16.10.2008 г./  Не е въведено фактическо твърдение на какво основание са заплатени сумите, надвишаващи цената по окончателния договор - 107 600 евро, до действително платената сума от 124 060 евро. Единственият логичен извод е, че сумата от  16 460 евро представлява част от действително уговорената между страните цена на имота, която съответства на уговорената по предварителния договор от 31.07.2008 г.  цена в размер на  139 060 евро.

Спорната процесна сума представлява незаплатения остатък до пълната уговорена по предварителния договор цена.

Действително, при наличието на окончателен договор за покупко-продажба не може да се претендира изпълнение на задължение по предварителен договор. Но не такова е фактическото основание на исковете. В исковата молба се твърди, че вписаната в нотариалния договор цена е симулативна, а действително уговорената е тази по предварителния договор. Последният представлява писмено доказателство за симулативността на цената по нотариалния акт. Тази сумилативност се подкрепя и от всички останали писмени доказателства за извършени плащания към г-н д. от страна на Конови / депозит 1000 евро, капаро 13 500 евро, и  1960 евро част от цената в брой в деня на сделката/, които надхвърлят сумата, вписана по нотариалния акт. Точната разлика до  уговорената в предварителния договор цена е в размер на 15 000 евро, за което купувачът К. е издал запис на заповед на датата на сключване  на сделката. Не е въведено твърдение за друго каузално отношение между страните не само по отношение на плащанията извън нотариалния акт, но и по отношение на издадения запис на заповед.

Главните искове са с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД, за изпълнение на задължение по договор за покупко-продажба на имот. За да бъдат уважени, следва да се установи действително съществуващ договор между страните, пораждащ задължението – в тежест на ищеца. В случай, че се твърди изпълнение, доказването му е в тежест на ответника. В случая е доказан действителен договор между страните със симулативно посочена в него цена, доказана е и действително уговорената между страните цена по сделката, не се твърди остатъкът от 15000 евро да е заплатен. Окончателният договор е сключен на 17.10.2008 год., а исковата молба е заведена на 15.10.2013 год., поради което и възражението за погасителна давност е неоснователно.

Главните искове са доказани по основание и размер, поради което съдът не държи произнасяне по евентуално съединения. Изложените от първоинстанционния съд мотиви са излишни.

При съвпадащи крайни изводи на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

Разноски за въззивната инстанция не са претендирани от въззиваемата страна.

Воден от изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение на ОС Варна № 908/16.06.2014 ГОД. по гр.д. 749/2014 год.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ: