О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

 

517

 

 

14…08.2015 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на четиринадесети август  2015 г., две хиляди и петнадесета година, в закрито заседание в следния състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мара Христова

      ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                         Женя Д.

 

Като разгледа докладваното от съдия Петя Петрова в.ч.гр.д. № 409 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.

Образувано е по частна жалба на  Р.Ж.И. и С.Ж.И., подадена чрез адв. Р.Д., против определение № 1327 от 23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 151/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата им за изменение на постановеното по същото дело решение № 281/20.02.2015 г. в частта му за разноските.

Жалбоподателите са настоявали, че обжалваното определение е неправилно, като са молили за отмяната му и за уважаване на молбата им по чл. 248 от ГПК за намаляване размера на разноските, за които са осъдени /от сумата 3 764 лв. - на 1064 лв., включващи 900 лв. адвокатско възнаграждение и 164 лв. съдебно-деловодни разноски/. По същество оплакванията са за това, че неправилно е било присъдено на насрещната страна адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., вместо от 900 лв. Изложили са съображения, че исковете са били съединени евентуално и по тях се дължало едно възнаграждение и то в претендирания от страната минимален размер от 900 лв., като освен това единият иск е бил оттеглен, а при прекратяване на дело по евентуален иск, на ответника не се дължало адвокатско възнаграждение. Окръжният съд не мотивирал акта си и не съобразил наведените в молбата по чл. 248 от ГПК доводи, като противоречиво посочил в мотивите, че молбата е основателна, а с диспозитива я отхвърлил.

Насрещната страна е оспорила жалбата, като е молила за отхвърлянето й и за присъждане на адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 200 лв. Изложила е съображения, че делото е с фактическа и правна сложност, като защитата е била осъществена срещу всички евентуално съединени искове, включително и по прекратения, и за нея е било платено общо адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв., което не се явявало и прекомерно.

Частната жалба е подадена в срок, от лица с правен интерес от обжалването му, като неизгодно за тях и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт на съда, редовна е и допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна по следните съображения:

Предмет на производството по гр.д. № 151/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд са били, предявените от С.Ж.И. и Р.Ж.И. срещу И.Ж.И., четири обективно съединени при условия на евентуалност искове, три от които за прогласяване нищожност на саморъчно завещание и един за унищожаване на завещанието. Единият евентуален иск за нищожност е бил оттеглен от ищците и производството по делото в тази част е било прекратено в открито съдебно заседание от 17.09.2014 г. Производството е продължило по останалите искове – всички разгледани и отхвърлени от съда с решение №281 от 20.02.2015 г. Списък за разноски по чл.80 от ГПК и доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3 600 лв. са били представени от ответника още със становището по молбата за оттегляне на единия евентуален иск, като със същото е било поискано, при прекратяване на делото в тази част, присъждане на част от платения адвокатски хонорар в размер на 900 лв. Съдът не се е произнесъл по това искане, включително и след подадената от страната молба от 26.09.2014 г. за присъждането им. В последното съдебно заседание, ответникът отново е заявил искане за присъждане на разноските по делото, съгласно приложения по-рано списък, в който същите са в размер на 3 600 лв. адвокатско възнаграждение и деловодни разноски от 164 лв. С решението по делото, след отхвърляне на останалите три иска, съединени в условия на евентуалност, окръжният съд е осъдил ищците да заплатят на ответника поисканите по списъка разноски от 3 764 лв., в т.ч. адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 3 600 лв. и 164 лв. разноски.

С подадената пред окръжния съд, по реда на чл. 248 от ГПК молба, ищците /осъдени за заплащането на разноските на другата страна/ са претендирали редуциране на присъдените разноските до размер на сумата от 1064 лв., включваща адвокатско възнаграждение от 900 лв. /обосновано с това, че такова се дължало само за един иск, заради евентуалното съединяване на исковете и то изчислено в минимален размер, предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, намалено до сумата заявена от ответника като дължим хонорар за един иск/  и 164 лв. - разноски.

Прекратяването на делото по отношение на единия от исковете и отхвърлянето на всички останали, сочи на резултат от делото изцяло в полза на ответника. Последният е бил защитаван в процеса от упълномощен адвокат, който е подал отговор на исковата молба, изразил е становище по всички молби на другата страна, участвал е в съдебните заседания. По делото /на л. 141/ е представен списък по чл. 80 от ГПК за разноските на ответника, в който са посочени сумите от 164 лв. за разноски /160 лв. за вещо лице и 4 лв. такса/ и 3 600 лв. за адвокатско възнаграждение, като заплащането на последното е доказано с изричното изявление на адвоката за получаването му в брой, съгласно уговореното в договора. Искане за присъждане на разноските е било заявено както с отговора на исковата молба, така и в последното съдебно заседание с изрично посочване, че същите се претендират изцяло по списъка по чл. 80 от ГПК.

В съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал.3 и ал.4 ГПК, ответникът има право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска, както и при прекратяване на делото. Отговорността за разноските е отговорност за неоснователно предизвикания правен спор и затова, с оглед крайния резултат по делото, те следва да се понесат изцяло от ищците. Заплатеното адвокатско възнаграждение е в размер на 3 600 лв. и то се дължи в пълния му размер на ответника за цялостната защита по делото. Това разрешение не е в противоречие и с цитираната от жалбоподателите съдебна практика – определение № 284 от 06.04.2012 г. по ч.гр.д. № 238/2012 г. на ВКС, IV г.о., защото в същото е разгледан казус, по който са присъдени разноски с определение за прекратяване на делото по главния иск, при останал висящ евентуален такъв и е прието, че отговорността за разноските по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск. В случая както главния, така и евентуалните искове са отхвърлени и разноските са присъдени с оглед крайния резултат по делото.

Неоснователно е и оплакването досежно размера на дължимото на другата страна адвокатско възнаграждение, тъй като изрично възражение за прекомерност срещу поискания от ответника размер от  3 600 лв.,  не е било заявено от ищците своевременно. Независимо от това, дори да би се приело, че такова е налице в молбата на л.190 от делото, подадена във връзка с искането на другата страна за присъждане на част от хонорара при прекратяване на делото, то същото би било неоснователно, защото възнаграждението на адвоката е изчислено в минималния размер, според чл. 7, ал.2 т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Интересът по делото, по смисъла на цитираната наредба, е цената на иска /паричната оценка на предмета на делото съгл. чл. 68 от ГПК/, или за всеки иск - по 46 231 лв. Следователно, адвокатското възнаграждение в минималния му размер, изчислено върху интереса се равнява на сумата от 7 667,72 лв. / 4 х 1 916,93 лв./.

Неоснователно е и оплакването, че ответникът е поискал минимално възнаграждение от 900 лв. и затова такова следва да му се присъди с крайния акт по делото, защото това искане е имало отношение към молбата за присъждане на част от възнаграждението при прекратяване на делото, а не към искането за присъждане на разноските при решаване на делото, а освен това по него окръжният съд не се е произнасял. Именно в съответствие с цитираната от ищците практика, окръжният съд не е присъдил част от хонорара при прекратяването на делото по евентуален иск, а това е сторил с решението и с оглед крайния резултат.

Доколкото пълното възнаграждение е било надлежно и своевременно поискано от ответника, а окръжният съд не се е произнасял в производство за допълване на определението за прекратяване чрез присъждане на разноски /решението в частта на разноските изобщо няма характер на такова по чл. 248 от ГПК, каквито съображения също са развити в частната жалба пред настоящата инстанция/, искането за хонорара в частта за 900 лв. /от общо 3 600 лв./ не е преклудирано и не е налице недопустимо произнасяне на окръжния съд в тази част.

Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че окръжният съд не е мотивирал акта си, защото мотиви са налице. Допуснатата грешка в мотивите, съгласно оплакването за противоречие с диспизитива, не води до неправилност  на определението и не е основание за неговата отмяна.

С оглед изложените съображения, като е оставил без уважение молбата на жалбоподателите по чл. 248 от ГПК, окръжният съд е процедирал правилно, поради което обжалваното пред настоящата инстанция определение следва да бъде потвърдено.

Ответникът е поискал присъждане на разноските за настоящото производство в размер на 200 лв. адвокатско възнаграждение. Доколкото материалноправният спор е приключил и делото е решено, с оглед крайния му резултат тези разноски следва да бъдат присъдени в тежест на ищците. Налице са и доказателства, че те са заплатени /изявлението за получаването им в договора за правна помощ/, а претендираното адвокатско възнаграждение е и в минималния по чл. 7, ал.1, т.7  вр. с чл. 11 от Наредба №1/9.07.2004 г. размер.

С оглед изложеното, Варненският апелативен съд

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1327 от 23.04.2015 г., постановено по гр.д. № 151/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

ОСЪЖДА Р.Ж.И. с ЕГН ********** *** и С.Ж.И. с ЕГН ********** *** да заплатят на И.Ж.И. с ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски за заплащане на адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС, с частна жалба при условията на чл. 280 от ГПК,  в едноседмичен срок от връчването му.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                          2.