Р Е Ш Е Н И Е № 145

гр. Варна,  25.10.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                                       МАРИЯ МАРИНОВА

            при участието на секретаря В. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 409 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по въззивната жалба на Д.Ж.А. *** чрез адв. Юл. О. *** против решение160/14.06.17г., постановено по гр.д. № 92/17г. на ДОС, с което е бил отхвърлен предявения от въззивника срещу „Обединена Българска Банка“АД – гр.София, район „Възраждане“ ул.“Света София“№5 и Т.Т.А. ***, иск да бъде обявена за недействителна законната ипотека, вписана в полза на банката с вх. рег. №9587/21.06.2007г., акт №137 т. 1 на СВп-Добрич, поради учредяването й върху недвижими имоти, непринадлежащи на ипотекарния длъжник Т.Т.А.; и въззивникът е бил осъден да заплати на посочената банка направените пред първата инстанция разноски в размер на 2 018 лева – адвокатско възнаграждение. Счита се, че решението е неправилно като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на закона, а освен това е необосновано. Претендира се отмяната на решението и уважаване на предявения иск, ведно с присъждане на направените по делото разноски. Поддържа се изразената и пред ДОС теза, че нищожността на сключения между Д. Ж. А. и ответника Т.А. договор от 21.06.07г. е изначална и е без значение дали съдът ще я прогласи /както в случая е станало изрично с решението по гр.д. № 2678/08г. на РС-Добрич/ или не, тъй като тази нищожност съществува в правния мир, независимо от отношенията между страните. Дори и силата на пресъдено нещо на посоченото решение да не обвързва страните по делото, то мотивите на този съдебен акт имат доказателствена сила, която е следвало да бъде съобразена и в настоящия процес. При това положение установеното в решението по гр.д. № 2678/08г. на ДРС, че именно ищецът е собственик на ипотекираните от банката имоти, е било неправилно пренебрегнато и незачетено от ДОС по настоящото дело. Отделно от това банката-ответник не притежава самостоятелни права, които да налагат доказването за пореден път на нищожността на договора за покупко-продажба от 21.06.07г. – в нейна полза е вписана законна ипотека, а не е била учредена ипотеката върху имотите чрез договор. Без значение е и дали банката е била добросъвестна към момента на вписването на законната ипотека, тъй като добросъвестността не обуславя незачитане правата на ищеца по успешно проведения процес за установяване нищожността на договора за продажбата на имотите на втория ответник, респ. на правото си на собственост върху тези имоти. В с.з. жалбата се поддържа чрез процесуален представител.

            В предвидения срок насрещната страна „Обединена Българска банка“АД – гр.София чрез адв. П. Г. ***, е депозирало отговор на въззивната жалба, с който същата е била оспорена изцяло. Счита се, че съдът е дал обоснован отговор на предявената по делото претенция за прогласяване нищожността на законната ипотека от 21.06.07г. поради липсата на право на собственост у кредитополучателя, която е била основана единствено на претендираната от ищеца нищожност на договора за покупко-продажба на недвижимите имоти от 21.06.07г. Изцяло се споделят правните изводи на решаващия съд в обжалвания съдебен акт. Поддържа се, че на банката не могат да се противопоставят нито решението по делото, водено между ищеца и втория ответник, нито вписването на исковата молба по посоченото дело, което е станало по-късно от вписването на законната ипотека. Цитирана е и съдебна практика в подкрепа на поддържаната теза. Претендира се отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение. Становището се поддържа чрез процесуален представител и в проведеното открито заседание пред въззивната инстанция.

            Вторият въззиваем Т.Т.А. не е депозирал отговор на въззивната жалба. Не изразява становище и на по-късен етап на делото пред въззивната инстанция.

За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното от фактическа страна:

Ищецът А. е придобил през 1995г. имотите, находящи се в гр. Добрич, ж.к. „Добротица”, бл. 32 /бивш ж.к. „Хан Аспарух”, № 32/, които са предмет на процесната ипотека - апартамент № 9 на петия етаж във вх. В, ведно с избено помещение № 2 и таванско помещенеие № 9, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху държавна земя, както и гараж № 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя /така от КНА 22 т. ХХХVс, н.д. 8901/1995г. на ДРС, издаден на 09.10.1995г./. Съобразно представените схеми, издадени от СГКК-Добрич, по действащата КК на града двата имота съставляват съответно самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.19.4.88 и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 72624.621.19.4.21.

На 20.06.2007г. е бил сключен договор, с който „Обединена Българска банка“АД предоставила на ответника Т.Т.А. кредит в размер на 46 600 евро, предназначен за закупуване на притежаваните от ищеца А. и описани по-горе два недвижими имота. Посочено е в договора, че кредитополучателят е дал изричното си съгласие средствата по кредита да бъдат преведени служебно от банката по сметка на продавача на имота. Относно обезпечаването на кредита е посочено, че банката ще впише в своя полза законна ипотека върху закупените с кредитните средства имоти, което вписване следва да стане в най-кратък срок след получаването на нотариалния акт за покупко-продажба.

На 21.06.2007г. е бил сключен договора за покупко-продажба на описаните два имота, оформен с НА 70 т. V, рег. 6401, н.д. №439/2007г. на помощник-нотариус при нотариус с рег. №158 и район на действие ДРС, с който ищецът Д.Ж.А. е продал своите два имота на ответника Т.Т.А. за цена от 46 600 евро, която се осигурява чрез предоставен кредит от „Обединена българска банка“АД. Посочено е, че сумата ще бъде преведена на продавача от банката след представянето ѝ на нотариалния акт на името на купувача, вписана законна ипотека в полза на банката и удостоверение за тежести, в което банката е посочена като първи по ред привилегирован кредитор.

По молба на „Обединена българска банка“АД и на осн. чл. 60, ал. 4 от ЗКИ /неправилно посочена в молбата нормата на чл. 60, ал. 2/ вр. чл. 4 от ПВ върху двата имота е била вписана законна ипотека с вх. рег. 9587/21.06.2007г., акт № 137 т. І, имотна партида 30 448, 30 449 на СВп-Добрич. Това обстоятелство е отразено и в издаденото удостоверение от СВ-Добрич на 29.11.16г. относно вписванията за лицето Т.Т.А. – л. 41 от делото на ДОС.

С вписана в СВп-Добрич на 04.12.2008г. искова молба от Д.Ж.А., по която е било образувано гр.д. № 2678/08г. на РС-Добрич, са били предявени искове за прогласяване нищожността на договора за покупко-продажба на описаните два имота, оформен с НА 70 т. V, рег. 6401, н.д. №439/2007г. на помощник-нотариус при нотариус с рег. №158 и район на действие ДРС, като привиден /абсолютно симулативен/, както и поради липса на форма /последната поради нищожност на нотариалното удостоверяване на осн. чл. 576 от ГПК, тъй като нотариалния акт, с който е изповядана сделката е извършен от лице без компетентност в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗННД/.

С решение № 255/21.05.2010г. по в.гр.д. № 295/10г. на ОС-Добрич е било потвърдено решение № 70/28.01.10г. по гр.д. № 2678/08г. на ДРС, с което договора за покупко-продажба на апартамента и гаража, сключен между Д.Ж.А. като продавач и Т.Т.А. като купувач на 21.06.2007г. с нотариален акт № 70 т. 5 рег. №6401 н.д. № 439/2007г. на помощник нотариус при нотариус с рег. № 158 и район на действие ДРС, е обявен за нищожен като привиден /абсолютно симулативен/. Решението по този иск е влязло в сила на 26.06.2010г. /когато е изтекъл срока за обжалването му от Т.Т.А. и касационна жалба от същия срещу тази част от решението не е била подадена/.

            Въз основа на така приетата фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Предявения по настоящото дело иск е за прогласяване недействителността на законната ипотека върху два недвижими имота, вписана в полза на банката на 21.06.07г. за обезпечаване задълженията на кредитополучателя А. по договор за банков кредит от 20.06.07г., при твърдението че последният не е бил собственик на имотите към момента на вписването на ипотеката, тъй като договора, с който той ги е закупил, е нищожен поради привидност. На последната ищецът се е позовал, включително и с посочване, че нищожността е прогласена с влязло в сила решение. Наведените от ищеца твърдения, че нищожността съществува и без да е била изрично прогласена и на нейните последици може да се позове всеки, не могат да обосноват извод, че предмет на настоящото дело е и установяването на твърдяната симулативност на придобивната сделка от 21.06.07г.

            Целта на  чл. 167, ал. 3 ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота, върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без съгласието на неговия собственик.

            Безпротиворечиво се приема в доктрината /така например М. Марков в „Ипотеката”, изд. „Сиби”, 2008г., стр. 254/ и в съдебната практика /напр. Решение № 553 от 20.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2011 г., IV г. о., ГК и цитираните в него други съдебни актове на ВКС/, че учредяването на ипотеката е недействително при наличие на някои от посочените в чл. 170 от ЗЗД основания. Договорните ипотеки могат да са недействителни (нищожни) и на основанията по чл. 26 от ЗЗД, а вписването на ипотеката е нотариално действие, основанията за нищожност на което са регламентирани в чл. 472 от ГПК (отм.), респ. в чл. 576 от ГПК. От естеството и предназначението на законната ипотека следва, че и тя (подобно на договорната - чл. 167, ал. 3 от ЗЗД) може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява. Поради това, въпросът относно собствеността е обуславящ действителността на законната ипотека. Ако последната е учредена върху имот, който към момента на вписването й не принадлежи на лицето, в чиято тежест тя се учредява, респ. чийто дълг се обезпечава с нея, тя е недействителна по аргумент и на основание чл. 170 от ЗЗД.

            При така определения по-горе предмет на спора, се налага да се даде отговор на два въпроса – относно това дали първият ответник в лицето на банката е обвързана от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение по гр.д. № 2678/08г. на ДРС за прогласяване на договора за покупко-продажба, сключен между ищеца и втория ответник, за нищожен като привиден /абсолютно симулативен/; и дори и банката да е обвързана - дали в случая намира приложение нормата на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД.

            Силата на пресъдено нещо не важи спрямо всички /субективни предели на СПН/ - чл. 298, ал 1-3 от ГПК. Ответната банка не е участвала в никакво качество в производството по гр.д. № 2678/08г. на ДРС, нито е правоприемник на някоя от страните. Поради това е допустимо да се оспорва от банката и твърдяната от ищеца недействителност на договора за продажба поради неговата абсолютна симулация. Интереса ѝ за такова оспорване произтича от вписаната в нейна полза законна ипотека и значимостта на въпроса за принадлежността на правото на собственост върху ипотекираните имоти, обусловен от действителността на придобивния договор. Банката не е обвързана от СПН на посоченото решение.

            Но дори и горното да не е вярно, в случая ипотечното право на банката се запазва по силата на специалната норма на чл. 17, ал. 2 от ЗЗД, тъй като вписването на законната ипотека значително предхожда по време вписването на исковата молба за разкриване на привидността на договора да покупко-продажба на имотите, върху които е била вписана законната ипотека /в този смисъл и приетото в доктрината – М. Марков в цитираното съчинение, стр. 209, както и в съдебната практика - Определение № 1185 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4470/2014 г., III г. о., ГК, в което се споделя същия извод/.

            Изхождайки именно от същността на основанието за нищожност на договора за продажба на имотите /поради привидност/, логически се предполага и горното разрешение на казуса, тъй като да се позволи на нарушителя да се позове на предизвикания от него порок на сделката, означава да му се предоставят права, черпени от неправомерното му поведение. Друго би било разрешението при нищожност на договора за продажба на друго основание /виж напр. Решение № 114 от 21.04.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4370/2015 г., IV г. о., ГК/, но настоящия случай е различен.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че предявеният иск е неоснователен, а обжалваното решение, инкорпориращо същия правен извод, следва да се потвърди.

Въззиваемите страни не са отправили искания за присъждане на разноски, а и не са представили доказателства за извършването на такива, поради което и разноски по настоящото дело не следва да се присъждат.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

            ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 160/14.06.17г., постановено по гр.д. № 92/17г. на Окръжен съд – Добрич.

            Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

           

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: