Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

37

 

21.03. 2016 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на втори март, две хиляди и шестнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

 

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                     

                        Юлия Бажлекова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 41 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на Ф.В.С.Т., подадена чрез адв. Й.Н. против решение № 1749/27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1848/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което са отхвърлени, предявените от нея против Адвокатско дружество „Д. и Б.*** и М.И.Д., в условията на евентуалност, искове: за осъждането им да заплатят по 50 512 лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на задължението им по договор за правна защита и съдействие равняващо се на присъдените суми по гр.д. № 1800 по опис на ВОС за 2009 г. и  в условията на евентуалност солидарно да заплатят  сумата от 101 024 лева, представляваща обезщетение в размер на пропуснатата полза от нереализиране на тази сума след постановяване на осъдително съдебно решение, вследствие на виновно извършен пропуск от страна на ответниците да обезпечат вземането чрез извършване на действия по налагане на съответните възбрани върху имуществото на длъжника по гр.д. № 1800 по опис на ВОС за 2009г.

Жалбоподателката е изложила съображения за неправилност на обжалваното решение, молила е за неговата отмяна и за уважаване на исковете. Оплакванията са, че окръжният съд вследствие неправилна оценка на доказателствата по делото достигнал и до погрешен правен извод за липсата на пропуски при изпълнение на възложената от ищеца работа на ответниците по договора за правна помощ и за неоснователност на предявените искове.

Въззиваемите М. Д. – Д. и Адвокатско дружество „Д. и Б.”, чрез адв. А.Б., са оспорили жалбата и са молили за отхвърлянето й с потвърждаване на обжалваното решение.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на първата инстанция, като неизгодно за него, редовна е и допустима.

 

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, страните чрез своите процесуални представители, съответно адв. Н. и адв. Б., са поддържали жалбата и отговора, като въззивницата е претендирала присъждане на разноските за заплатената държавна такса по въззивната жалба. Насрещната страна не е претендирала разноски.

Варненският апелативен съд, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а  по правилността му с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, прецени следното:

Предмет на първоинстанционното производство са били предявените от Ф.С.Т. против Адвокатско дружество „Д. и Б.“ и М.И.Д. осъдителни искове за заплащане на сума от по 50 512 лева от всеки от тях, представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на задължението им по договор за правна защита и съдействие да обезпечат, чрез „възбрана” върху подходящо за изпълнение имущество  на длъжника, събирането на сумите по осъдителните решения срещу длъжника й „А и В Билдинг ЕООД, постановени по гр.д. № 1800/2009 г.  по описа на ВОС и в.гр.д. № 555/2010 г. по описа на ВнАпС, което обезщетение е определено в размер на присъдените със съдебните решения и несъбрани от длъжника суми в общ размер от 101 024 лв.; - евентуално за солидарното осъждане на адвокатското дружество и на адвоката, в качеството им на възложител на работата и на деликвент, да заплатят обезщетение за причинените на ищцата вреди от невъзможността да събере вземанията си срещу длъжника по осъдителните решения на съда, поради професионална грешка – неправилен избор на обект за обезпечаване на иска и непредприемане на действия по налагане на обезпечение върху подходящо имущество, което обезщетение е в размер на присъдените с решенията на съда и несъбрани от длъжника „АиВ Билдинг“ ЕООД суми.

Ищцата е поддържала, че ангажирала ответното адвокатско дружество, което на свой ред възложило на адвокат Д. извършване на необходимите правни действия за разрешаване на правния й спор с „А и В Билдинг” ООД. Срещу последното били заведени осъдителни искове, които били уважени от съда и с решенията по гр.д. № 1800/2009 г. на ВОС и в.гр.д. № 555/2010 г. по описа на ВнАС длъжникът бил осъден да й плати суми в общ размер от 101 024 лв. Тези суми, обаче не  били събрани в образуваното през 2011г. изпълнително дело №50 по описа на ЧСИ Ал.Цанковски, заради отчуждаване от длъжника на цялото му имущество и липсата на предприети от ответниците, преди отчуждаването, адекватни действия за обезпечаване на исковете чрез налагане на възбрана върху имоти, които е можело да бъдат осребрени при принудително изпълнение. Адвокатското дружество и упълномощеният адвокат наложили обезпечение върху право на стоеж на сграда, което обаче било негодно за изпълнение, доколкото строителството не било започнало и не било реализирано, като в същото време и при наличие на друго имущество на длъжника – множество недвижими имоти, пропуснали да възбранят същите и длъжникът ги отчуждил. За ищцата била налице вреда в размер на присъдената й сума по решенията на съда, но несъбрана поради неизпълненото задължение на ответниците по договора за правна помощ, за адекватно обезпечаване на исковете, евентуално поради противоправното поведение на адвоката, на който дружеството е възложило работата.

Ответниците са оспорили исковете и са молили за отхвърлянето им с присъждане на разноските по делото, като са навели съображения за качествено  и професионално изпълнение на задълженията им по договора за правна помощ, евентуално за липсата на противоправно поведение. Сочили са, че вреди за ищцата не са настъпили, доколкото събирането на вземането й понастоящем е възможно, предвид наличието на имущество у длъжника и възможност за присъединяване на ищцата като взискател по образувани от други кредитори изпълнителни дела. Оспорили са и твърдението за наличие на причинно-следствена връзка между сочените от ищцата вреди, както и това, че те са преки и непосредствени такива и произтичат от действията на ответниците по обезпечаване на иска. Заявили са възражение за погасяване на исковете по давност.

Страните не са спорили относно следната, установена от първата инстанция фактическа обстановка, а и тя се извежда от събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства:

През 2008 г. между страните по делото е бил сключен договор за адвокатска услуга, с който ищцата възложила на адвокатското дружество, а то съответно на адвокатите –съдружници, включително и на адвокат М.Д., чрез упълномощаването й, извършване на правни действия с оглед разрешаване на правния й спор с  „А и В – Билдинг ЕООД с предмет парични вземания по развален предварителен договор за продажба на имот. Писмен договор страните не са подписали, но по делото те не са спорили, че уговорените действия са както по консултиране и обезпечаване на бъдещия иск, така и завеждане и водене на делото срещу длъжника пред всички съдебни инстанции и в изпълнителното производство. За целта, ищцата е упълномощила адвокатското дружество и съдружниците адвокатите М.Б. и М.Д. с правата да я представляват пред всички съдилища и всички съдебни инстанции в Р.България, като водят процеси от нейно име и да я представляват по водени срещу нея дела пред всички съдебни инстанции до окончателното им свършване, включително и с правата да извършват всички съдопроизводствени действия, да подават молби за обезпечаване на бъдещ иск, да получават обезпечителни заповеди и други документи, да сключват съдебни спогодби, да се разпореждат с предмета на делото, да сключват спогодби, да я представляват  в изпълнителното производство и да преупълномощават с тези права и други адвокати.

От разменената между страните електронна кореспонденция се установява, че през лятото на 2009 г. Ф.Т. е била консултирана  от адвокат Д. и с нея са обсъждали въпроса за обезпечаване на бъдещия й иск чрез налагане на възбрана върху права на длъжника върху недвижими имоти, като решението да бъде поискано обезпечение чрез възбрана върху притежавано от длъжника право на строеж върху имот в гр.Банско за конкретни обекти в жилищна сграда, е взето след съгласуването му с ищцата. На 28.07.2009 г. по молба на адвокат Д., Окръжен съд Благоевград е допуснал обезпечение на  бъдещите искове на Ф.Т. срещу „А и В Билдинг” ЕООД в пълния им размер (45 760,59 лв. сума, подлежаща на връщане по развален предварителен договор, 15 255,47 лв. – неустойка и 2 382,73 лв.  и 794,35 лв. лихви) чрез налагане на възбрана върху собствено на длъжника право на стоеж на жилищна сграда с РЗП от 1440 кв.м. върху УПИ  VI – 177 в кв. 265 по плана на гр.Банско, с право на придобиване на всички останали обекти в сградата с изключение на тези на учредителите на правото на строеж, посочени в нотариален акт № 185 от 2006 г., както и чрез запор на две банкови сметки на длъжника до размера на цената на бъдещите искове. Издадена е била обезпечителна заповед и възбраната, видно от разпечатката на службата по вписванията, е била вписана на 03.08.2009 г. След налагане на възбраната, адвокатът е провел и преговори с длъжника за доброволно уреждане на спора. На 02.09.2009 г. адвокат М.Д. е завела делото срещу длъжника, което е приключило с осъждането му по гр.д. № 1800/2009 г. по описа на ВОС и по в.гр.д. № 555/2010 г. по описа на ВнАпС да плати на Ф.Т. сумите от 45 760,59 лв.- главница, ведно с лихвите от 02.02.2009 г., 15 255,47 лв. – неустойка и 1 003,64 лв. и 3 010,52 лв. – обезщетения за забава, както и суми за разноските по делото. Решението по делото е влязло в сила на 19.01.2011 г., като в същия ден е издаден и изпълнителния лист, а на 02.02.2011 г. по молба на адвокат Д. в качеството й на пълномощник на ищцата е било образувано изпълнителното производство срещу длъжника. От приложения в първоинстанционното производство препис от книжата по изпълнително дело, не се установява вземането да е било принудително събрано, като на 13.11.2014 г. ищцата е уведомила съдебния изпълнител за оттегляне на пълномощията от адвокатите Б. и Д..

При така установеното се налага извода, че отношенията между страните  следва да се уредят от сключения между тях договор за адвокатска услуга (предвид възлагането на правните действия и упълномощаването на адвокатското дружество – първи ответник и упълномощаването на съдружника адвокат – втори ответник по делото), а основните характеристики на адвокатската дейност дават основание договорните отношения между адвоката и клиента да се определят като най-близки, сходни на договора за поръчка (в тази насока е и задължителната съдебна практика – решение № 5495/25.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 1669/2009 г., III г.о.). С договора за адвокатска услуга (за характера на договора, съдържанието му и за дължимата грижа – постановеното по реда на чл.290 от ГПК, решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.) адвокатът поема задължението да извърши необходимите правни и фактически действия и/или да посъветва доверителя какви правни и фактически действия да извърши той, за да бъде осъществена защитата на едно претендирано от доверителя материално субективно право, така че то да може да бъде реализирано от доверителя. При изпълнението на поръчката адвокатът дължи по-голяма грижа от тази на добрия стопанин (чл. 281 ЗЗД) и дори от тази на добрия търговец (чл.302 ТЗ), тъй като чл.2, ал.2 ЗА го задължава да действа в интерес на доверителя по най-добрия начин със законни средства. Ако правото на доверителя не бъде защитено в пълна степен, той дължи обезщетение по чл. 51 ЗА, който гласи, че за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените на клиента вреди. Когато договорът е сключен с адвокатско дружество и то е упълномощило адвокат - съдружник, последният отговаря лично за вредите, причинени на клиента, като дружеството отговаря солидарно със съдружника до размера на направените вноски ( чл. 71 и чл.72 от ЗА).

Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД във вр. Чл.51 ЗА и чл.72 от ЗА е свързана с установяване на вреда, неправомерно поведение от страна на адвоката, причинна връзка между това неправомерно поведение и нанесената вреда в патримониума на ищеца. Специалните разпоредби в Закона за адвокатурата се основават на общия принцип на обезвреда - при неизпълнение на договора за поръчка предвид действието на чл. 79, ал.1 ЗЗД кредиторът има право да иска обезщетение за вредите, твърдяни в случая като такива от лошото изпълнение – пропуски на адвоката да обезпечи по най-добрия за клиента начин, реализирането на правата му по осъдителното решение.

Имуществените вреди на доверителя се определят от разликата между паричната оценка на неговото имущество, ако изпълнението беше надлежно и паричната оценка на имуществото му в резултат на действително изпълненото и на пропуснатото от адвоката (решение № 227 от 19.08.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1166/2012 г., IV г.о.)

В случая, от събраните по делото доказателства не се установява неизпълнение на задължения на адв. Д., включително и неполагане на дължимата по договора за адвокатска услуга и в съответствие със Закона за адвокатурата грижа за охрана на интересите на клиента, досежно обезпечаване събирането на вземането по евентуално бъдещо благоприятно решение.

Както бе посочено, още преди завеждане на делото, адвокатът е консултирал клиента си и след неговото одобрение е била поискана и наложена обезпечителната мярка „възбрана” върху притежавано от длъжника право на строеж върху недвижим имот в гр.Банско на конкретни обекти в жилищна сграда, както и запори на две банкови сметки. Неоснователно е виждането на ищцата, че това обезпечение е безполезно, доколкото правото на строеж не било реализирано и дори към момента на възбраната не било започнало упражняването му. Вещното право на строеж има парична оценка и в конкретния случай тя е била адекватна по размер на обезпеченото с него вземане. Вещното право на строеж е различно от правото на собственост върху изградените чрез реализирането му обекти, поради което споделеното с клиента предположение от адвоката, че към налагането на възбраната през 2009 г. строителството е започнало и даже е на етап акт 14, а в действителност от писмото (на л.112 от изпълнителното дело) на Общинска администрация Банско е установено, че на мястото е имало само изкоп, дори да е послужило като аргумент в полза на съвместното решение да се наложи именно тази обезпечителна мярка, е без значение, щом в случая адвокатът е наложил адекватно обезпечение на бъдещия иск. Именно, защото е обсъждана възбраната върху право на строеж, а не възбрана на реализираните чрез упражняването му обекти в сградата, не може да се вмени във вина на адвоката липсата на проучване на место дали строителството е започнало. Твърдение за погасяване на правото на строеж, поради неупражняването му в двугодишен срок от учредяването му на 12.07.2006 г. и в тази връзка за безполезност на възбраната върху него, наложена  на 28.07.2009 г. след погасяването му, е наведено късно от ищцата, едва с въззивната жалба и поради това преклудирано, но независимо от това и само за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че такова погасяване не се доказа по делото. Това е така, тъй като в договора за учредяване правото на строеж не е предвидено такова автоматично погасяване на правото на строеж в полза на учредителите му, а уговореният двугодишен срок е такъв за изпълнение на насрещно поетото от „А и В Билдинг” ООД към собствениците на дворното място задължение за построяване на сградата и на конкретни обекти за тях като цена на отстъпеното право на строеж. Т.е. към датата на възбраната, правилна е преценката на адвоката, че такова имуществено право съществува в патримониума на длъжника и то може да послужи за удовлетворяване на вземането на клиента му. Въпросът за конкретните действия по осребряването на това имуществено право и за удовлетворяването на ищцата от това имущество на длъжника е свързан с изпълнителното производство, а не с налагането на обезпечението и поради това няма връзка с действията на адвоката.

Както бе посочено, обезпечителната мярка е била подходяща и адвокатът не е допуснал неизпълнение на задължение по договора за адвокатска услуга като е предложил именно нея, вместо налагане на възбрана върху друго имущество на длъжника – в случая върху построени обекти. Че длъжникът е разполагал и с други имоти към датата на преценката за избор на обекта на обезпечението, адвокатът е установил и съобщил на клиента си, като с него е било обсъдено обстоятелството, че те са били вече възбранени от други кредитори. Именно интересът на повече кредитори към конкретно имущество с цел последващо удовлетворяване от него (т.е., че имуществото няма да е достатъчно за пълно удовлетворяване на хирографарните кредитори, каквато е и ищцата), а не поредността на вписаните възбрани, което е без значение, е мотивирало адвоката да насочи клиента си към обезпечаване с имущество, към което е липсвал към този момент интерес. Затова, неоснователни са оплакванията, че не е положена дължимата грижа и не е съобразено от адвоката, че и ищцата би имала същите права на хирографарен кредитор, наред с по-рано вписалите възбраната и за пропуск на адвоката да прецени броя и размера на вземанията на останалите кредитори и евентуалната възможност за удовлетворяването й от реализиране на вече възбранените обекти на длъжника, което предвид възможността за последващи възбрани и присъединяване на още кредитори, не е било и предвидимо от адвоката.

При наложено обезпечение на исковете, адвокатът не може да бъде държан отговорен и задето не е правил последващи проверки на имущественото състояние на длъжника и не е установил последващо вдигане на възбраните от други имоти и съответно не е поискал налагане на възбрани върху тях за обезпечаване на вземането на ищцата, както и не може да бъде държан отговорен за последвалото, след вдигане на възбраните, отчуждаване на имущество от длъжника. Именно във връзка с поведението на длъжника, адвокатът правилно е посъветвал (видно от разменената електронна кореспонденция между страните) завеждането на иск по чл. 135 от ЗЗД. За възможността за присъединяване по изпълнително дело, заведено от друг взискател и насочено срещу друг имот на длъжника, адвокатът също е уведомил клиента си (установено от електронната кореспонденция на страните през 2014 г.).

С оглед изложеното неоснователни са оплакванията на въззивницата в жалбата й пред настоящата инстанция и предвид липсата на установено по делото виновно неизпълнение на задължения на адвоката по договора за адвокатска защита, исковете за заплащане на обезщетение по чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. с чл.72, ал.1 изр. Второ от Закона за адвокатурата и чл. 51 от Закона за адвокатурата са неоснователни и правилно същите са били отхвърлени от окръжния съд.

Предвид отхвъряне на исковете, основани на договорната връзка между страните и сбъдване на вътрешнопроцесуалното условие за допустимостта на евентуалните искове, окръжният съд е разгледал същите, основани на деликтната отговорност на ответниците по чл. 45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД. Поради установената договорна връзка между страните и предвид липсата на противоправно поведение на адвоката и настъпили вреди в причинна връзка с него, исковете за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане от ответниците в качеството им на пряк причинител на увреждането и на възложител, са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Конкретни оплаквания срещу решението на окръжния съд в тази част, освен вече обсъдените,  въззивницата не е навела в жалбата си.

С оглед изложените съображения, решението на окръжния съд, с което са отхвърлени исковете, не страда от визираните във въззивната жалба на Ф.Т.  пороци и като правилно то следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода от въззивното производство и липсата на заявено искане за разноски от ответниците, такива не се присъждат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 1749/27.10.2015 г., постановено по гр.д. № 1848/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: