Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

 

44

 

04.04.2017 г.,  гр. Варна

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на петнадесети март, две хиляди и седемнадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Милен Славов

     ЧЛЕНОВЕ: Петя Петрова

                     Мария Маринова

                                            

Секретар: В.Т.

Прокурор:

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова въззивно гр.д. № 41 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба на Община Варна, подадена чрез гл.юрисконсулт С.Н., против решение № 1498 от 24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 32/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което общината е осъдена да заплати на П.Й.Н., М.С.Б. и П.П.Н., в качеството им на съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1" сумата от 76 444,20 лв., като част от претенцията в общ размер на 99 444,20 лв., представляваща неоснователното обогатяване на ответника вследствие на направени от ищците разходи за изграждане на външен уличен водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от един главен водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи отклонения по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в списък на лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата молба, както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и канализационни съоръжения, ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 07.01.2016 г.  до окончателното й изплащане, на основание чл. 61, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и общината е осъдена да заплати на ищците сторените от тях разноски по делото в размер на  5 707 лева, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Въззивникът е развил съображения за неправилност на решението на окръжния съд, поради допуснати нарушения на процесуалния закон, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е молил за отмяната му и за отхвърляне на иска. Сочил е, че вследствие неправилната оценка на доказателствата за реално извършените от ищците разходи, окръжният съд е достигнал до погрешен правен извод за наличието на обогатяване на ответника и за размера му за горницата над сумата от 23 000 лв., последната присъдена вече на ищците по уважения им частичния им иск по гр.д. № 15537/2013 г. на ВРС.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция общината, чрез юрисконсулт С.Н., е поддържала жалбата си и е претендирала заплащане на сторените по делото разноски.

Въззиваемите П.Й.Н., М.С.Б. и П.П.Н. не са подали отговор на жалбата. В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез своя процесуален представител адв.Х.Я., са оспорили жалбата, молили са за потвърждаване на обжалваното решение и са претендирали присъждане на разноските. В предоставения им срок са представили писмени бележки.

Съдът, като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо, а по правилността му с оглед наведените оплаквания, доводите на двете страни и доказателствата по делото, намира следното:

Предявените от П.Й.Н., М.С. Б.и П.П.Н. са по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на Община Варна да заплати сумата от 76 444.20 лева, като част от претенция в общ размер на 99 444.20 лева, с която ответникът се обогатил вследствие на направени от тях, като съдружници в ДЗЗД „Орехчето-1”, гр. Варна, разходи за изграждане на външен уличен водопровод в м-ст „Орехчето”, р-н Аспарухово, състоящ се от един главен водопровод и пет разпределителни водопроводни клона, представляващи отклонения по улиците, осъществяващи достъпа до парцели, подробно изброени в списък на лицата включени във водопровод „Орехчето1”, приложен към исковата молба /листи 104 и 105/, както и за изграждане на необходимите в тази връзка водоснабдителни и канализационни съоръжения, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда – 07.01.2016 г. до окончателното й заплащане. Ответникът община Варна е оспорил иска с възражението, че представените от ищците по делото документи не установяват реално извършени плащания на работите по изграждане на съоръжението. Такива са и оплакванията в настоящата жалба.

По отношение на следната, установена от първата инстанция фактическа обстановка, оплаквания не са наведени. Установено е по делото, че с разрешение за строеж № 5 от 28.03.2005 г., издадено от Община Варна, район „Аспарухово”, на Община  Варна като собственик и на  кооперация „Орехчето с председател П.Й.Н., като възложител, е разрешено да извърши строително - монтажни работи, съгласно съгласуван и одобрен инвестиционен проект на гл. архитект на район „Аспарухово” за строеж „Външен водопровод в м-ст „Орехчето”, район Аспарухово, гр. Варна. Всички строителни книжа за строеж на „Външен водопровод в м-ст „Орехчето”, район Аспарухово, гр. Варна –  заповед № 481 от 11.03.2011 г., заповед № 309 от 18.11.2010 г., заповед № 174 от 27.06.2011 г., удостоверение № П-71 от 27.04.2005 г., удостоверение № ІІ-59 от 07.12.2010 г., предварителен и окончателен договор за присъединяване, становища за съгласуване с РДНСК, са издадени на името на кооперация „Орехчето”. С  Договор за гражданско дружество „Орехчето 1” от 05.10.2010 г., договарящите съдружници - ищците П.П.Н., М.С.Б. и П.Й.Н. като председател на Кооперация „Орехчето”, са учредили дружество по ЗЗД, за организиране и извършване на съвместна дейност за изграждане на водопровод с цел снабдяване с питейна вода на собствениците в местност „Орехчето” в гр. Варна, като кооперация „Орехчето”, чрез своя председател П.Й.Н., като съдружник влиза в дружеството с всички свои активи и пасиви и цялостната документация, издадена във връзка с изграждане на водопровода, включително разрешение за строеж, издадено от Община Варна и от „ВиК – Варна” ООД, гр. Варна. Съдружниците са договорили, че за постигане целите на дружеството, правят следните вноски: пари и заместими вещи; всичко, което е придобито за целите на дружеството след датата на неговото учредяване, е обща собственост и влиза в капитала на дружеството. Сключени са договори между възложителя - гражданското дружество и трети лица за проектиране на водопровод, за техническо ръководство на обекта,  за заваръчни услуги на конструкция, ведно с протоколи към него, договор от 05.03.2005 г. за възлагане на изкопни работи, анекси към тях, договори за доставка на материали - дървен материал и пясък.  Започналото през 2005 г. изграждане на водопровода, е станало поетапно, като на 01.08.2011 г. с констативен акт е установена годността за приемане на строежа, а с окончателен доклад от 05.08.2011 г. от лицата, упражняващи строителен  надзор (при „Юнион Билдинг“ ООД) е установена годността  за ползването на строеж от трета категория, съгласно чл.6, ал.2, т.8, от Наредба №1 към ЗУТ за номенклатурата на видовете строежи. Направено е заключение, че: строежът е започнат законосъобразно и изпълнен съобразно одобрените проекти и условията на издаденото разрешение за строеж; актовете и протоколите по време на строителството са правилно съставени и с достатъчно пълнота; ВиК инсталациите на строежа са изпълнени съгласно одобрените проекти и са свързани с мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура; строежът е изпълнен съобразно изискванията по чл.169, ал.1 и 2 ЗУТ; вложените строителни продукти отговарят на нормативните изисквания и по време на строителството не са нанесени щети, като на база на заключението обектът е определен за годен и може да бъде въведен в експлоатация. На 11.10.2011 г. е издадено от началника на сектор Варна при РДНСК и разрешение за ползването му. 

В актовете за установяване годността за приемане на строежа и окончателния доклад са описани и всички поетапно извършени дейности и протоколите, които ги установяват, като по отношение пълното и качествено завършване на строителството по изграждането на водопровода и съответствието му със строителните книжа, ответникът не е възразил. Спор по делото не е имало и относно извършените от ищците, включително и чрез възлагане на трети лица, конкретни видове работи, по количеството и вида на вложените труд и материали и по необходимите  такси и размера им във връзка с всички дейности по цялостното изграждане на съоръжението, установени с приложения по делото  акт обр.19, като също не е било спорно, че общината не е разходвала свои средства в тази връзка.

Изграденият водопровод попада върху терен публична общинска собственост (видно от издадените от общината заповеди, с които на осн. чл. 193, ал.4 от ЗУТ е учредено право на прекарване на уличен водопровод) и съгласно чл.19, т.4, б. „а“ от Закона за водите, доколкото съставлява водностопанско съоръжение на територията на общината, за което няма твърдения да е налице изключението (да е включено в имуществото на търговски дружества, различни от В и К операторите с държавно и/или общинско участие в капитала, или на сдружения за напояване и които се изграждат със средства или с кредити на търговските дружества или на сдруженията за напояване) и е част от уличната разпределителна водоснабдителна мрежа в урбанизирана територия, е публична общинска собственост, като по отношение на собствеността на съоръжението също не е имало спор по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 64, ал.3 от ЗУТ, която предвижда, че проводите и съоръженията на техническата инфраструктура се изграждат, поддържат и ремонтират от и за сметка на държавата, общините или съответните експлоатационни дружества, освен ако в специален закон е предвидено друго, се налага извода, че процесният уличен водопровод е следвало да бъде изграден от общината, защото тя е негов собственик. В тази насока е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 356 от 7.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 853/2010 г., IV г. о., ГК.

В случая, с предявените искове се претендира заплащане от собственика- общината, на сторените от ищците (сдружили се в гражданско дружество за изграждане на водопровода) разходи по изграждане на уличния водопровод при данни, че съоръжението е изградено и в тяхна лична полза – водозахранване и на собствените им имоти. Отношенията между страните следва да се уредят по правилата за водене на чужда работа без пълномощие и по реда на чл.61,ал.2 от ЗЗД, която гласи, че ако работата е била предприета и в собствен интерес, заинтересуваният отговаря само до размера на обогатяването.

Обогатяването на общината е със сумата, която тя е спестила, а е следвало да плати за изграждането на водопровода към момента на неговото изграждане, като в тази насока в настоящата инстанция е допусната допълнителна комплексна експертиза, по която вещите лица са дали заключение, че сумата, необходима за изграждане на процесния водопровод, към датата на изграждането му по средни пазарни цени за труд и материали поотделно и дължими такси по групи дейности и пера е 147 500 лв., от която 137 200 лв. са разходите за извършените СМР и 10 300 лв. са допълнителните разходи, съпътстващи строителството и въвеждането в експлоатация, изчислени като средна стойност в строителството от 7,5 % от общия обем на работите.

Обедняването на ищците са сторените от тях разходи към момента на извършването им за труд, материали, платени такси, необходими за изграждането на водопровода, включително и чрез възлагане работа на трети лица. В т.1 от изслушаното пред първата инстанция заключение на вещите лица по комплексната съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, е дадено заключение за относимостта и съответствието на по-голямата част закупените материали, отразени в приложените от ищците към делото фактури и проформа фактури към изпълнените СМР на обекта „Външен водопровод“, м-т „Орехчето“, р-н „Аспарухово“, гр.Варна, като разликата в някои от количествата на закупени и вложени материали, вещите лица са отдали на липсата на съхранени при ищците документи. Със заключението по т.2 от задачата, вещите лица са дали заключение, че стойността на действително изпълнените СМР за изграждането на външен уличен водопровод се равнява на 104 697,54 лв. без ДДС (с ДДС - 125 637,05 лева). Сумата е изчислена без платените такси, като последните, според акт обр.19 са общо 4 613,64 лв. (161,90 лв. и 4 451,74 лв.). Т.е по делото е установен обема на извършените от ищците работи, включително и чрез възлагането им на трети лица, като вложени труд, материали, платени такси, по изграждането на водопровода, както и размера на разходите за тях.

Ищците са претендирали по настоящото дело сумата от 76 444,20 лв., представляваща част от пълен размер на разходите им от 99 444,20 лв., след приспадане на сумата от 23 000 лв., която ответникът е осъден да им плати по частичния им иск, предявен по гр.д. № 15537/2013 г. по описа на ВРС. Във връзка с възражението на ответника и оплакванията във въззивната му жалба, че с представените от ищците документи не се доказва реалното им обедняване защото тези документи не доказват реално извършени плащания от ищците към контрагентите им, е назначена от настоящата инстанция допълнителна комплексна съдебно-техническа и икономическа експертиза. В заключението си, вещите лица са посочили, че общо платената сума по представените от ищците документи е 100 994,15 лв., а след приспадане на сумите по документите, дублиращи един и същ купен материал е 82 651,82 лв. Плащането на сумата от 5 191,53 лв. е с редовни документи (посочени в т.2.1.1 подробно в табличен вид и за всяко плащане) и те са доказани с издадени данъчни фактури, квитанции, вносни бележки и платежни нареждания. За доставките (без дублираните материали по приложените документи) в размер на сумата от 31 258,49 лв. (доставени стоки по стокови разписки и проформа фактури) не са налице редовни платежни документи за плащането им, а за сумата от 49 600,82 лв. - тези по разписки, квитанции и опростена фактура (по т. 2.1.3) вещите лица не са могли да дадат отговор, като са посочили, че въпросът е правен. Съдът намира, че за сумата от 49 600,82 лв. са налице доказателства за реалното им плащане, предвид издадените разписки и квитанции с изявления на контрагентите на ищците по сключените договорите във връзка с работите по водопровода. След съвкупната преценка на събраните и обсъдени по делото писмени доказателства и заключенията на вещите лица по комплексните експертизи, които са изготвени компетентно и безпристрастно и не са оспорени от страните и вземайки предвид отдалечеността на периода по изграждане на водопровода (2004 г., 2005  г.) и липсата на задължение за съхраняване на разходни документи, липсата на спор относно изграждането на съоръжението от ищците, установеното влагане на конкретни по вид, количества и стойност материали, труд и платени такси, липсата на твърдения за извършени от ответника или от трети лица плащания, както и представените от ищците редовни счетоводни документи за разплащания в размер на 5 191,53 лв., документи за доставени и вложени в обекта други материали на стойност 31 258,49 лв., както и разписки и квитанции за получени от контрагентите на ищците по относими към строителството на водопровода договори суми в общ размер от 49 600,82 лв., както и предвид установената от вещите сума на разходите за действително извършените СМР за изграждане на водопровода - 104 697,54 лв. без ДДС  и  125 637,05 лева с ДДС и за установени такси - 613,64 лв., се налага извода, че обедняването на ищците е доказано по делото в твърдяния от тях пълен размер от 99 444,20 лв., която сума е по-малката от размера на обогатяването на общината (147 500 лв.). След приспадане на присъдената на ищците сума от 23 000 лв. по частичния им иск по гр.д. № 15537/2013 г. по описа на ВРС, се налага и извода за основателност на иска по чл. 61, ал.2 от ЗЗД в претендирания размер от 76 444,20 лв.

С оглед изложеното, оплакванията на въззивника са неоснователни, а обжалваното решение като постановяващо идентичен резултат следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемите и сторените от тях разноски във въззивното производство в общ размер от 2 050 лв. по приложен списък по чл. 80 от ГПК, от които сумата от 1 850 лв. е заплатено в брой адвокатско възнаграждение, за което не е направено възражение за прекомерност по чл. 78,ал.5 от ГПК от насрещната страна, а сумата от 200 лв. е възнаграждение на вещите лица.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1498 от 24.11.2016 г., постановено по гр.д. № 32/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд.

 

ОСЪЖДА Община Варна, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк” 43, представлявана от кмета,  да заплати на П.Й.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, м. „Орехчето”, М.С.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, и П.П.Н., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 2 050 лв., представляващи сторените от въззиваемите разноски във въззивното производство.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на преписа на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: