Р Е Ш Е Н И Е

26

гр.Варна, 09.03.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и първи февруари през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:         ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                   МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№41/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от Г.А.Г. чрез процесуалния му представител адв.Р. С. против решение №352/20.12.2017г., постановено по гр.д.№318/17г. по описа на ДОС, гр.о., с което: 1/ е отхвърлен предявеният от Г.А. Г. срещу Д.Ж.Д. иск с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, вр. чл. 576 и чл.580, т.4 от ГПК да бъде установено, че договор от дата 23.10.2014г., с който Г.А.  Г. е продал на Д.Ж.Д. ½ ид.ч. от три недвижими имота, съответно с идентификатори по КККР на гр.Добрич: 72624.621.32.2.50, 72624.621.32.2.20 и 72624.615.7672.1.31/подробно индивидуализирани в решението/, е нищожен поради липса на форма, т.к. е нищожно нотариалното действие по съставянето на  н.а.№156, т.ІІІ, рег.№5162, д.№406/2014г. на Веселин Томов, нотариус с район на действие-този на Добричкия районен съд, вписан под №158 в регистъра на Нотариалната камара, вх.рег.№9825/23.10.2014г., акт №59, т.ХХІІІ, д.№4256 на СВ-гр.Добрич, в частта на удостоверяването на съществен елемент от съдържанието  на  договора-продажна цена от 25 000 лв.; 2/ е отхвърлен предявеният от Г.А.Г. срещу Д.Ж.Д. иск с пр.осн. чл.27, пр.4, вр. чл.29, ал.1  от ЗЗД за унищожаване на горецитирания договор за продажба, сключен с н.а.№156, т.ІІІ, рег.№5162, д.№406/2014г., при умишленото въвеждане в заблуждение на продавача Г.А.Г. от купувача Д.Ж.Д.; 3/ е отхвърлен предявеният от Г.А.Г. срещу Д.Ж.Д. иск с пр.осн. чл.87, ал.3, вр. чл. 200 от ЗЗД за разваляне на горецитирания договор за продажба, поради виновното неизпълнение от страна на купувача  Д.Ж.Д. да заплати на продавача Г.А.Г. сумата от 10 000 лв., остатък между уговорения пълния размер на продажната цена от 35 000 лв. и заплатена по банков път в деня на сключване на договора сума от 25 000 лв.; 4/ е отхвърлен предявеният от Г.А.Г. срещу Д.Ж.Д. иск с пр.осн. чл.55, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.34 от ЗЗД и чл.88, ал.1 от ЗЗД за връщане  на получената по нищожния, респ.унищожаем, респ. развален горецитиран договор за продажба, без основание, респективно на отпаднало основание, ½ ид.ч. от недвижимите имоти съответно с идентификатори по КККР на гр.Добрич: 72624.621.32.2.50, 72624.621. 32.2.20 и 72624.615.7672.1.31.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се уважат предявените искове при условията на тяхното съединяване. Претендират се разноски.

Въззиваемата Д.Ж.Д. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и в хода на производството поддържа становище за неоснователност на същата и моли решението на ДОС да бъде потвърдено.Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба и уточняващата такава към нея от 10.08.2017г. ищецът Г.А.Г. излага, че с ответницата Д.Ж.Д. са бивши съпрузи, с брак, сключен на 07.05.1988г. и прекратен с развод на 05.06. 2013г.По време на брака придобили три недвижими имота, находящи се в гр. Добрич, съответно апартамент с идентификатор 72624.621.32.2.50, гараж с идентификатор 72624.621.32.2.20 и гараж с идентификатор 72624.615.7672.31, след прекратяването му притежавани в обикновена съсобственост при равни квоти. Предложил на ответницата с нотариална покана от 06.10.2014г., връчена на същата дата, да уредят отношенията си по повод съсобствеността като Д.Д. закупи неговата ½ ид.ч. от първи два посочени недвижими имота за сумата от 35 000лв.На срещата пред нотариус на 13.10.2014г. същата отказала предложението.Няколко дни по-късно Д.Д. се съгласила да закупи собствените на ищеца по ½ ид.ч. от трите недвижими имота за сумата от 35 000лв.С него по телефона се свързал адв. М.Пенчев, бил неин процесуален представил по воденото тогава между страните гр.д.№1129/14г. по описа на ДРС, и го информирал, че Д.Д. приема предложението за 35 000лв., но при условие, че 10 000лв. от тази сума бъдат разделени между двамата им синове, като бъдат вложени на срочен депозит или застраховка. На 23.10.2014г. ищецът продал на ответницата с договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.№156, том ІІІ, рег. №5162, дело №406, на нотариус В.Томов с рег.№158 в НК, своята ½ ид.ч. от трите недвижими имота за сумата от 35 000лв.При сключване на сделката присъствали и адв.М.Пенчев, и адв.М.Славова, била негов процесуален представил по гр.д.№1129/14г. по описа на ДРС.На ищеца бил предоставен екземпляр от н.а./стоящ най-горе в куп от общо 8 екземпляра/, за да се запознае със съдържанието му.Същият го прочел и след като се уверил, че прехвърлителната сделка е на договорената стойност от 35 000лв., подписал него и останалите 7 екземпляра, но без да чете всеки от тях.При сключване на сделката на 23.10.2014г., преди нотариусът да подпише и подпечата договора, дал време на страните и по банков път му е била преведена от Д.Д. част от продажната цена в размер на 25 000лв. Непълното плащане тя обяснила с липса на достатъчно наличност по сметката, но обещала, че остатъкът ще му бъде преведен същия ден от друга сметка.Въпреки, че не получил цялата дължима сума, Г.Г. се върнал с Д.Д. пред нотариуса и заявил, че е получил дължимата му сума и нотариусът подписал и подпечатал н.а.Същият ден, след като получил сумата от 25 000лв., той предал на Д.Д. сумата от 10 000лв. съгласно декларация с нотариално заверен подпис рег.№5163/23.10.2014г. на нотариус В.Томов с рег. №158 в НК.Направил няколко опита да получи от ответницата останалите му дължими 10 000лв., която първоначално му обещавала, а после отказала с мотива, че е получил всичко дължимо.Едва няколко месеца по-късно, когато Д.Д. представила по гр.д.№1129/14г. по описа на ДРС като доказателство н.а.№156/14г., той поискал от СВ-Добрич заверен препис от акта и получил такъв, съгласно който продажната цена е в размер на 25 000лв.Твърди, че нотариусът е изготвил два различни екземпляра от н.а., носещи едни и същи номера, като в първия, който и дал на Г.Г. да прочете, била посочена продажна цена от 35 000лв., а в останалите била посочена продажна цена от 25 000лв.Подържа, че така извършеното от нотариуса нотариално удостоверяване е нищожно поради нарушение разпоредбата на чл.580, т.4 от ГПК.Цената на сделката е съществен елемент от съдържанието на н.а., поради което същата се посочва с цифри и думи.Ако това обстоятелство е некоректно отбелязано, както е в конкретния случай, т.к. е недопустимо между две страни да се продават едновременно едни и същи имоти на две различни посочени цени, то нотариалното удостоверяване е извършено в нарушение на чл.580, т.4 от ГПК и като такова е нищожно.От своя страна процесният договор за покупко-продажба, сключен при нищожно нотариално удостоверяване, е нищожен поради липса на предписаната от закона форма.Претендира се да бъде прогласена нищожността на договора поради липса на форма, както и ответницата да бъде осъдена да му върне на осн. чл.34 от ЗЗД собствената му ½ ид.ч. от горепосочените три недвижими имота.В условие на евентуалност, ако предявеният иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на форма бъде отхвърлен, претендира същият договор за бъде унищожен като сключен чрез измама.Поддържа, че е бил подведен от купувача Д.Д. да сключи договора чрез умишленото въвеждане от нейна страна в заблуждение, че продажната цена е в размер от 35 000лв.Д.Д. и нейният адвокат са му заявили, че се приема офертата му за продажба за цена от 35 000лв.Друга по-ниска цена той не е предлагал, нито се е съгласявал на такава /при положение, че и цената от 35 000лв. е доста под действителната пазарна цена/.Прочитайки представения му екземпляр с цена от 35 000лв. той го е подписал, а след това, мислейки, че и останалите екземпляри са с тази цена, ги е подписал, а те са били с различна цена-25 000лв. Претендира договорът да бъде унищожен, както и ответницата да бъде осъдена да му върне на осн. чл.34 от ЗЗД собствената му ½ ид.ч. от горепосочените три недвижими имота.В условие на евентуалност, ако и предявеният иск за унищожаване на договора бъде отхвърлен, претендира същият договор да бъде развален на осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД поради неизпълнение задължението на купувача да му заплати остатъка от продажната цена в размер на 10 000лв./разликата над преведените му на 23.10.2014г. по банков път 25 000лв. и дължимите по договора 35 000лв./, както и претендира ответницата да бъде осъдена да му предаде на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД собствената му ½ ид.ч. от горепосочените три недвижими имота, т.к. същата ги държи на отпаднало основание.     

Ответницата Д.Ж.Д. в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че никога не се е съгласявала да закупи собствената на ищеца ½ ид.ч. от трите недвижими имота за сумата от 35 000лв. Видно от съставения от нотариус констативен протокол от 13.10.2014г. същата е отказала тази оферта, като впоследствие не е променяла становището си.Постигнатото между страните съг- ласие е имотите да се продадат за сумата от 25 000лв.Тази цена е била посочена във всички изготвени екземпляри от н.а., вкл. прочетените от страните, като на сключване на сделката присъствали адвокатите на всеки от тях.Преди да ги подпишат заедно с ищеца и нейната майка отишли в банка и ответницата му превела договорената сума от 25 000лв.След това се върнали при нотариуса и се подписал нотариалния акт.Твърди, че не е имало екземпляр с посочена в него цена 35 000лв., като представеното от ищеца към исковата молба фотокопие от н.а. с цена 35 000лв. е фалшифициран документ, изготвен чрез компютърна програма фотошоп.Фалшифициран документ е и представеното фотокопие от декларация, съгласно която ищецът й предал в брой сумата от 10 000лв., като вероятно при изготвянето на фалшивия документ е използвал подписа и поставения от нотариуса печат при изготвянето на сключената между страните спогодба от 23.10.2014г. с нотариално заверени подписи.Действително подписаните от страните две спогодби на 23.10.2014г., подписани по настояване на ищеца и то след подписване на н.а., установяват също, че уговорената между страните цена е 25 000лв., колкото и е била заплатена от нея в деня на сделката.  

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно евентуално съединяване искове с пр. осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД, чл.29 от ЗЗД и чл.87, ал.3 от ЗЗД, като към тях е кумулативно съединен иск за връщане на даденото от ищеца по атакувания договор, съответно на осн. чл.34 от ЗЗД по първите два и на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД по третия.

По иска с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че същите са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 07.05. 1988г., е прекратен с развод с влязло в сила на 05.06.2013г. решение, постановено по гр.д.№1985/13г. по описа на ДРС.По време на брака, съгласно представените н.а.№120/06г. и н.а.№134/93г., са придобили в условия на СИО три недвижими имота-апартамент и два гаража, с идентификатори по КККР на гр.Добрич, одобрени 2005г., съответно 72624.621.32.2.50, 72624.621.32.2.20 и 72624.615.7672.1.31, притежавани в обикновена съсобственост след прекратяването му.

На 14.04.2014г. Г.Г. е предявил против Д.Д. иск за делба на имоти с идентификатори 72624.621.32.2.50 и 72624.621.32.2.20, като е твърдял, че същите се съпритежават от страните при равни квоти.По исковата му молба е образувано гр.д.№1129/14г. по описа на ДРС.В отговора на исковата молба, депозиран на 12.06.2014г., уточнен с молба от 03.07.2014г., ответницата е въвела възражение, че апартаментът е придобит отчасти чрез влагане на нейно лично имущество/дарени й средства от родителите й на стойност 26 900лв., при обща стойност 45 000лв./, поддържано в първото по делото о.с.з., проведено на 14.10.2014г., когато делото е било спряно по взаимно съгласие на страните с оглед възможността за извън -съдебно уреждане на отношенията им.Процесуален представител на Г.Г. в това производство е била адв.М.Славова, а на Д.Д. адв.М.Пенчев.

На 06.10.2014г. Г.Г. е отправил до Д.Д. нотариална покана, получена лично от последната на същата дата, с която й предложил да уредят отношенията си по повод недвижимите имоти с идентификатори 72624.621.32.2.50 и 72624.621.32.2.20, като Д.Д. закупи собствената му ½ ид.ч. от тях за сумата от 35 000лв.Поканил я да се яви на 13.10.2014г. в 10ч. в кантората на нотариус Ю. Димитров, за да обсъдят предложението му, както и я е уведомил, че при неявяване и отказ ще сключи договор за продажба с трето лице за сумата от 35 000лв. на 13.10.2014г.Съгласно съставения от Р.Петрова помощник-нотариус по заместване при нотариус Ю.Димитров констативен протокол от 13.10.2014г. Д.Д. се е явила на уговорената среща и заявила, че отказва да закупи собствената на Г. Г. ½ ид.ч. от посочените недвижими имоти за сумата от 35 000лв.

Към исковата молба/л.11 и л.12 от първоинстанционното дело/ е представено заверено за вярност от процесуалния представител на въззивника копие от н.а. №156, том ІІІ, рег.№5162, дело №406 от 23.10.2014г. на нотариус В.Томов, вписан под №158 в регистъра на НК, вписан в СВ-Добрич с вх.рег.№9825/23.10.2014г., акт №159, том XXІІІ, дело №4256, съгласно който Г.Г. е продал на Д.Д. собствената си ½ ид.ч. от трите недвижими имота, съответно с идентификатори 72624.621.32.2.50, 72624.621.32.2.20 и 72624.615.7672.1.31, за сумата от 35 000лв., платени от купувача по банковата сметка на продавача, като страните са декла -рирали, че цената в размер на 35 000лв. е действително уговореното плащане между тях.Посочената в н.а. данъчна оценка на имотите е в размер на 25 859, 30лв. Този документ в частта му, в която е посочено, че имотите се продават за сумата от 35 000лв., която цена е действително уговореното плащане между страните, е оспорен в срок от ответницата с твърдения, че същият е неверен/подправено съдържание чрез компютърна програма/.Ищецът е заявил, че ще се ползва от доку- мента, но не може да представи негов оригинал, защото никога не е разполагал с такъв, т.к. няколко дни след сделката помощник-нотариус при нотариус В.Томов му предоставил само фотокопие от н.а.№156/14г./копие от което той представя/, но не и оригинален екземпляр по чл.581 от ГПК от него-такъв отказал да му предостави с мотива, че не му трябва.

Към исковата молба/л.13 и л.14 от първоинстанционното дело/ е представено заверено за вярност от процесуалния представител на въззивника копие от изготвен от СВ-Добрич препис от н.а. №156, том ІІІ, рег.№5162, дело №406 от 23. 10.2014г. на нотариус В.Томов, вписан под №158 в регистъра на НК, вписан в СВ-Добрич с вх.рег.№9825/23.10.2014г., акт №159, том XXІІІ, дело №4256, съгласно който Г.Г. е продал на Д.Ж. собствената си ½ ид.ч. от трите недвижими имота, съответно с идентификатори 72624.621.32.2.50, 72624.621.32.2.20 и 72624. 615.7672.1.31, за сумата от 25 000лв., платени от купувача по банковата сметка на продавача, като страните са декларирали, че цената в размер на 25 000лв. е дейст- вително уговореното плащане между тях.

По реда на чл.186 от ГПК, вр.чл.51, ал.1, т.5 и ал.2 от ПВ, е изискано от СВ-Добрич да представи заверен препис от н.а. №156, том ІІІ, рег.№5162, дело №406 от 23.10.2014г. на нотариус В.Томов, вписан вх.рег.№9825/23.10.2014г., акт №159, том XXІІІ, дело №4256.Представеният от СВ-Добрич заверен препис от н.а.№156/ 14г. е със съдържание, идентично с това на цитирания документ, представен на л.13 и л.14 от делото на ДОС.

По реда на чл.186 от ГПК, вр. чл.28, ал.3 от ЗННД, е изискано от нотариус В. Томов да представи преписи от всички документи по нотариалното дело.Представеният от него екземпляр от н.а. е със съдържание, идентично с това на акта, вписан в СВ-Добрич.

Въззиваемата е оспорила представения от въззивника документ-копие от н.а.№ 156/14г., приложен на л.11 и 12 от делото на ДОС, за който той е посочил, че не разполага и не е разполагал с оригинал.В подкрепа на предприетото оспорване е представен заверен по реда на чл.51 от ПВ от СВ-Добрич препис от н.а.№156/14г., чието съдържание в частта му относно продажната цена е различно от това в пред- ставеното от въззивника копие на л.11 и л.12, така и в представения от нотариуса екземпляр от н.а., съхраняван по нотариалното дело, който е със съдържание като това на преписа по чл.51 от ПВ.От въззивника, чиято е доказателствената тежест за установяване на този посочен от него факт, не са ангажирани в производството доказателства, установяващи твърденията му, че при сключване на сделката поставеният най-отгоре в купа от 8 екземпляри екземпляр от н.а./който и единствено е бил прочетен от него/, е бил именно със съдържанието на документа, приложен на л.11 и л.12, т.е. с посочена продажна цена в размер на 35 000лв./при твърдения на насрещната страна, че действително са били изготвени толкова екземпляра, но всички с едно и също съдържание и прочетеният заедно от страните преди сключването екземпляр е бил с посочена продажна цена от 25 000лв./, нито доказателства в подкрепа на твърденията му, че копие от документа, приложен на л.11 и л.12, му е бил предоставен като на участващо в сделката лице от помощник-нотариуса след нейното сключване.

Не са ангажирани и доказателства, установяващи твърденията му, че договорената между страните продажна цена е била в размер на 35 000лв., от които 10 000лв. да бъдат за двете деца на страните.В подкрепа на тях въззивникът е представил към исковата молба заверено от процесуалния му представител копие от декларация, съгласно която Д.Д. декларира с подписа си, че е получила от Г.Г. сумата от 10 000лв., която й е предоставена от Г.Г., за да бъде разделена по-равно между децата им и внесена по депозит на името на всяко от тях, като Д.Д. приема тази сума със задължението да я предаде на синовете им, да я внесе за тяхно име или да сключи застраховка.Според представения печат от нотариус В.Томов върху документа, същият заверява на 23.10.2014г. подписите върху него, положени от Г.Г. и Д.Д., като рег.№ е 5163.Първоначално в исковата си молба въззивникът е твърдял, че сумата от 10 000лв. е била дадена от него Д.Д. на 23.10.2014г./след като получил 25 000лв. и предоставил от тях 10 000лв./ така, както е посочено в декларацията.Впоследствие в първото по делото о.с.з. е твърдял, че сума по тази декларация не е била разменяна, а същата е съставена, за да бъде гарантирано, че Д.Д. ще изпълни задължението си като част от продажната цена бъде разходвана по уговореното между страните предназначение.Документът е оспорен от Д.Д., като по идентичен начин като с документа, приложен на л.11 и л.12 от делото на ДОС, твърденията на въззивника са, че не разполага и не е разполагал с оригинал на този документ, а копие от него му е бил предоставен от помощник-нотариуса няколко дни след сделката, заедно с копие от н.а.Видно от представената спогодба с нотариално заверени подписи, сключена между страните на 23.10.2014г./л.39 от делото на ДОС/, е, че този документ е с рег.№5163/23.10.2014г.Същата спогодба е отразена и в общия регистър на нотариуса по чл.28а, ал.1 от ЗННД като акт с рег.№5163/предходният акт в регистъра е с рег.№5162 и това н.а. за продажбата между страните/, като е описано нейното съдържание, съответно в този регистър не фигурира под този номер, нито под някакъв друг номер, декларация с нотариално заверен подпис на Д.Д. от 23.10.2014г. с посоченото съдържание.В спогодбата с нотариално заверени подписи с рег.№ 5163/23.10.2014г. страните са посочили и, че с договор за продажба от 23.10.2014г. Г.Г. е прехвърлил на Д.Д. ½ ид.ч. от всички придобити по време на брака недвижими имоти, а Д.Д. му е заплатила сумата от 25 000лв., с която сума са уредени всички отношения между тях.Със същата спогодба страните са уредили отношенията си и по повод движими вещи, останали в жилището, придобито от Д.Д., и декларирали, че нямат претенции за други вещи трайно прикрепени или преместваеми, парични суми за уравнение и други отношения.При така подписаната между страните спогодба и не би могло да се приеме, че за първи път въззивникът узнал за това, че цената по договора е в размер на 25 000лв., а не на 35 000лв., в о.с.з. на 29.01.2015г., проведено по гр.д.№1129/14г. по описа на ДОС, когато процесуалният представител на Д.Д. представил копие от н.а.№156/14г.Изявленията му в това о.с.з., обективирани в протокола от заседанието, вкл., че има друг н.а. с цена 35 000лв., сами по себе си не са годни да установят твърдения от него и изгоден нему факт.Г.Г. е сезирал РП-Добрич с жалба, в която е твърдял, че е бил измамен от Д.Д. със сумата от 10 000лв., но по жалбата му е отказано да бъде образувано досъдебно производство поради липса на данни за извършено престъпление измама по см. на чл.209, ал.1 от НК. При липса на представени по делото доказателства, установяващи съществуването в правния мир на съставен оригинален екземпляр от н.а.№156/14г., подписан от страните, с посочена в него продажна цена от 35 000лв., съдът приема този факт за недоказан.Същевременно събраните по делото доказателства установяват, че н.а., с който е сключен процесния договор, е с посочена в него цена от 25 000лв., видно от издадените заверени от СВ-Добрич преписи от акта, този, представен от нотариуса, както и от косвените обстоятелства/определяне и събиране на нотариалните такси по реда на чл.96, ал.3 от ЗННД, т.е. върху данъчната оценка/25 859, 30лв./, която е по-висока от удостоверения материален интерес/25 000лв./ и декларацията по чл.4, ал.7 от ЗМИП.

По изложените съображения съдът приема, че нотариалното удостоверяване при извършването на н.а.№156/14г. не е нищожно на осн. чл.576 от ГПК поради твърдените от въззивника нарушения.Следва да бъде прието, че договорът е сключен в предвидената от закона форма, а предявеният иск за прогласяване нищожността му следва да бъде отхвърлен.

Неоснователни са възраженията на въззивника в жалбата му, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички въведени от него основания по този иск.Видно от мотивите и диспозитива на постановеното от първоинстанционният съд решение е, че същият се е произнесъл по така въведените от ищеца в исковата му молба и уточняващата такава от 10.08.2017г./депозирана след оставяне на производството без движение за уточняване на обстоятелствената част и петитум/ основание, т.е. фактите, от които произтича спорното материално право, и искане за неговата защита.Приел е, че е сезиран с иск за прогласяване нищожността на процесната сделка на осн. чл.26, ал.2, пр.3 от ЗЗД като нищожна при липса на пред- писана от закона форма и е отхвърлил така предявеният иск.Твърденията на ищеца са, че при сключване на процесния договор за покупко-продажба липсва предписаната от чл.18 от ЗЗД форма за неговата действителност - нотариален акт.Такава форма липсва, защото нотариалното удостоверяване е нищожно по см. на чл.576 от ГПК, т.к. при неговото извършване е била нарушен чл. 580, т.4 от ГПК относно документираното съдържание на акта в частта му относно цената, защото в единия оригинален екземпляр от акта/този, стоящ най-отгоре на купа от представените общо 8 екземпляра, прочетен и подписан от ищеца пред нотариуса и от който се твърди, че се представя заверено копие към исковата молба/ е посочена продажна цена от 35 000лв., а в останалите, вкл. и този, представен и вписан в СВ-Добрич, е посочена продажна цена от 25 000лв.Ищецът не е твърдял в исковата си молба и уточняващата такава към нея, че нотариалното удостове -ряване е нищожно по см. на чл.576 от ГПК и защото при сключване на акта е била нарушена разпоредбата на чл.579, ал.1 от ГПК, т.к. нотариусът не е прочел на участващите в сделката лица съдържанието на акта.Това основание за нищожност на нотариалното удостоверяване, което да води до нищожност на договора поради липса на предписана форма, не е въведено от ищеца в исковата му молба и молбата от 10.08.2017г. като факт, от който се твърди, че произтича спорното материално право и не би могло да се приеме, че е въведено, защото в тях ищецът не бил посочил изрично, че нотариусът е прочел на страните съдържанието на акта, в какъвто смисъл са възраженията на въззивника във въззивната му жалба.

Предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с пр.осн. чл.29 от ЗЗД, същият следва да бъде разгледан.

Съгласно нормата на чл.29 от ЗЗД измамата води до унищожаемост на сдел -ката, когато волеизявлението на едната страна е направено под действието на неверни представи, които другата страна или трето лица се предизвикали умиш -лено у волеизявяващия.Фактическият състав на измамата: включва формирана невярна представа за действителността/заблуждение/ у лицето, което е автор на опороченото волеизявление; волеизявяващият следва да е умишлено въведен в заблуждение от автора на измамата-другата страна по сделката или трето лице, които съзнателно създават погрешна представа, опорочаваща волеизявлението; сделката да е резултат от умишленото въвеждане в заблуждение, т.е. да е налице такава причинна връзка между въвеждането в заблуждение и осъществяването на сделката от заблуденото лице, че ако заблуденото лице би имало действителната представа за нещата не би извършило сделката.

Твърденията на въззивника са, че Д.Д. и нейният процесуален представител по гр.д.№1194/14г. адв.М.Пенчев преди сключване на договора, а и при подписване на н.а., умишлено са го въвели в заблуждение, че се приема неговото предложение недвижимите имоти да се продадат за цената от 35 000лв., от които 10 000лв. да бъдат вложени по срочни депозити на двете им деца или да им бъдат направени застраховки и единствено това заблуждение го е мотивирало да сключи договора.Доказателства, установяващи твърденията, че Д.Д. е приела предложението му за продажна цена в размер на 35 000лв. не са ангажирани.Напротив, съгласно констативния протокол от 13.10.2014г. към посочената дата тя изрично е отказала да приеме това предложение и няма данни впоследствие да го е приела.В постановлението за отказ за образуване на досъдебно производство на РП-Добрич и в постановлението на ОП-Добрич, с което същото е потвърдено, е прието, че в хода на извършената проверка е установено, че проектът за н.а. е бил изготвен от адв.М.Пенчев.Последното обстоятелство не се оспорва от въззиваемата, както и не се оспорва, че при сключване на сделката същият е присъствал /както е присъствал и процесуалният представител на въззивника по цитираното дело адв.М. Славова/, но тези факти само по себе си не установяват, при сключването й Д.Д. и М.П. умишлено са създали у Г.Г. представата, че продажната цена по договора е в размер на 35 000лв./вкл. с представен екземпляр от н.а. с посочена цена от 35 000лв./ и това го е мотивирало да сключи договора.Алогично би се явило и поведението на въззивника в случай, че е получил само част от цената, за която твърди, че има представа, че следва да получи, а именно 25 000лв., вместо очакваните 35 000лв., да декларира в подписаната от него непосредствено след сключване на сделката спогодба с нотариално заверен подпис, че с получената сума от 25 000лв. са уредени всички отношения между страните по продажбата.

При неустановяване елементите от фактическия състав, предвиден в чл.29 от ЗЗД, предявеният иск за унищожаване на процесния договор следва да бъде отхвърлен.

Предвид сбъдване на вътрешното процесуално условие, под което е предявен евентуалният иск с пр.осн. чл.87, ал.3 от ЗЗД, същият следва да бъде разгледан.

Твърди се неизпълнение задължението на купувача за заплащане на част от продажната цена по договора, а именно разликата над 25 000лв до 35 000лв. Продажната цена по процесния договор, обективиран в н.а.№156/14г., е в размер на 25 000лв.Тази сума е била заплатена по банков път от Д.Д. на Г.Г. видно от представеното платежно нареждане от 23.10.2014г.Купувачът не е в неизпълнение на задължението си по договора за заплащане на продажната цена, предвид което предявеният иск за неговото разваляне следва да бъде отхвърлен.

Предвид неоснователността на исковете с пр.осн. чл.26, ал.2, пр.3, чл.29 и чл.87, ал.3 от ЗЗД, неоснователно е и искането за връщане на престираното по договора от Г.Г..

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстан -ционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.Въззиваемата претендира разноски в размер на 5лв., представляващи транспортни разходи за явяването й пред ВАпС.Транспортните разходи не са съдебно-деловодни разноски по см. на чл.78 от ГПК, предвид което и същите не й се присъждат.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №352/20.12.2017г., постановено по гр.д.№318/17г. по описа на ДОС, гр.о.

 

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: