Р       Е       Ш      Е      Н      И      Е

154

 

13.10.2014 г.,  гр. Варна

        

                                       В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

         Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение на първи октомври, две хиляди и четиринадесета година, в публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Северина Илиева

     ЧЛЕНОВЕ: Маринела Дончева

                        Петя Петрова

                                            

Секретар: В.Т.  

Прокурор:

Като разгледа докладваното от съдия П.П. въззивно гр.д. № 410 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.Г.Р. ***, против решение № 851 от 09.06.2014 г. по гр.д. №2707/2013 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е осъден да заплати на М.П.П. сумата от 46 768 евро,  ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 23.08.2013 г. до окончателното и изплащане на основание чл. 55 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД и е отхвърлен, предявения от него насрещен иск против М.П.П. за заплащане на сумата от 45 917,43 лева, на основание чл. 55 от ЗЗД.

Въззивникът е настоявал, че решението на окръжния съд в обжалваната му част е неправилно – незаконосъобразно,  необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, като е молил за отмяната му, за отхвърляне на предявения срещу него иск и за уважаване на насрещния му иск. Окръжният съд не обсъдил фактическото му твърдение за рефинансиране, с част от средствата по отпуснатия на ищцата кредит, на задължението на продавачите към „Банка ДСК” АД и „Рекриейшън Свищов” ЕАД, без което вписаната ипотека върху този имот не е могла да бъде вдигната. В тази връзка съдът не изложил никакви мотиви, а и по делото липсвали твърдения, че П. сама е платила сумата, за да бъде вдигната ипотеката. Изтеглянето от сметката на ищцата и плащането на продавачите на сумата от 46 368 евро, с цел вдигане на ипотеката върху закупените имоти, било потвърдено и от разпитаните по делото свидетели, както и от банковите документи, които не били съобразени от окръжния съд. Затова изводът, че жалбоподателя е усвоил сумата се явявал необоснован и противоречал на събраните по делото доказателства. Неправилно било прието също така от съда, че с внесената от него по сметката на ищцата сума от 13 477,57 евро, той погасявал кредита й по силата на сключеното споразумение от 18.08.2009 г., защото то нямало характер на договор за встъпване в дълг или за заем, за замяна или на друг договор. От представените писмени доказателства се установявало разходването на 19 558 лв. за ремонт на закупените  жилища, но съдът без да изложи фактически и правни изводи отхвърлил тази претенция. Липсата на обсъждане на приети от съда доказателства, на фактически констатации и липсата на развити мотиви съставлявало особено съществено нарушение на процесуалните правила и водело до неправилност на решението.

Насрещната страна М.П.П., чрез адв. Т.З., е подала писмен отговор, с който е оспорила жалбата и е молила за потвърждаване на решението /в обжалваната му част/. По делото било доказано изтеглянето на парите от ответника, по силата на предоставеното му пълномощно, като липсвали доказателства за извършване на отчетна сделка. Правилно и в съответствие със събраните по делото доказателства окръжният съд отхвърлил насрещната претенция за заплащане на сумата от 13 477,57 евро, като платена от ответника по силата на договорното му задължение по споразумение от 18.08.2009 г.  Напълно законосъобразен, предвид липсата на доказателства, бил и изводът му за неоснователност на иска за заплащане на сумата от 19 558 лева за извършване на довършителни работи.

Въззивната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд в съответните му части, редовна е и допустима.

В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът лично и чрез своя процесуален представител, е поддържал жалбата.

Въззиваемата, чрез адв. З., е поддържала отговора, като е изразила становище за неоснователност на жалбата.   

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо в обжалваната част, а по правилността му, с оглед наведените във въззивната жалба оплаквания, намира следното:

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по искова молба на  М.П.П., с която срещу В.Г.Р. е бил предявен иск по чл. 55, ал.1 пр. 1 от ЗЗД за връщане на изтеглената от ответника, от банковата сметка на ищцата в „Уникредит Булбанк” АД в периода от 19.09.2008 г. до 19.12.2008 г., сума от 48 818 евро, като получена при първоначална липса на основание. Ищцата е настоявала и за присъждане на законните лихви от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението и за заплащане на сторените по делото разноски.

Ответникът е оспорил иска по съображения, че сумата е изтеглена и платена за рефинансиране на предходни кредити на продавача и вдигане на тежестите върху закупените от ищцата имоти в гр.Приморско, т.е. плащането било направено в нейна полза.

Предявил е насрещни искове за осъждане на М.П.П. да му заплати сумата от 45 917,43 лв., от която 26 359,43 лв. /равняващи се на 13 477,57 евро/, платена по банков път в периода 2008 – 2011 година за обслужване на банков кредит на ответницата и сумата от 19 558 лева /равна на 10 000 евро/, заплатени за труд и материали за завършване на закупени от ответницата три броя недовършени жилища в гр.Приморско, дадени на отпаднало основание на осн. чл. 55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД. Настоявал е за присъждане на законните лихви, както и за заплащане на сторените по делото разноски.

М.П. е оспорила исковете, по съображения, че плащанията на банковия кредит от ищеца по насещния иск са били извършени в изпълнение на задължението му по действащото между страните споразумение от 18.08.2009 г. Ищецът не можел да развали договора, защото бил неизправна страна по него. За извършване на ремонти по жилищата, договорка не била постигана, а приложените документи не доказвали, че материалите са вложени в конкретните обекти. Освен това, датите на разходните документи за ремонтите предхождали закупуването на имотите от ищцата. Навела е и възражение за погасяване на исковете по давност.

Установено е по делото, с оглед събраните пред първата инстанция доказателства, че на 12.09.2008 г. ищцата е сключила с А. и П. М. договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № в нот. акт № 94/2008  г., съгласно който е придобила собствеността върху три апартамента № 1, №7 и № 13, в сграда изградена в груб строеж, находяща се в гр. Приморско, при цена от 48 956,70 лева, която е следвало да плати в десетдневен срок със средства, предоставени й по договор за банков ипотечен кредит № 304-0239 от 29.08.2008 г. Съгласно последния,  „Уникредит булбанк“АД и предоставил кредит в размер на сумата от 74 800 евро за покупка  и ремонт на недвижими имоти в гр.Приморско, в това число за рефинансиране на банков кредит от „Банка ДСК” ЕАД и задължение към „Рекриейшън Свищов” ЕАД. В деня на изповядване на сделката за покупка на апартаментите, за обезпечаване на отпуснатия й кредит, М.П.П. е сключила с „Уникредит булбанк“ АД договор за ипотека върху закупените имоти, обективиран в  нот. акт № 95/12.09.2008 г.  На 12.09.2008 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа, ищцата упълномощила ответника В.Г.Р. с правата да я представлява пред „Уникредит булбанк“АД като се разпорежда неограничено – тегли, внася, разпорежда средства отпуснати по банкова сметка, *** /№ 304-0239/29.08.2008 г./.

Видно от приложените справки с информация за движението на средствата по сметката, както и от неоспореното от страните заключение на вещото лице Х. Б. по приетата от първата инстанция съдебно-счетоводна експретиза, от отпуснатите й по кредита средства в размер на 74 800 евро, на 19.09.2008 г. чрез вътрешнобанков превод, на продавача по договора за продажба А. М. е била наредена сумата 25 032 евро /с левова равностойност 48 958,34 лв./, представляваща цената на закупените апартаменти. На същата дата – 19.09.2008 г., ответникът е изтеглил на каса от сметката на ищцата сумата от 46 368 евро /с левова равностойност 90 687,93 лв./, както и на 24.09.2008 г. – сумата от 400 евро, за които в банковите документи не е било вписано основание. Според вещото лице, включително и предвид обясненията му в съдебно заседание, след изтеглянето на 400 евро,  ответникът е внасял суми по сметката на ищцата, поради което за останалите две тегления, съответно на 02.12.2008 г. за сумата от 1 550 евро и на 19.12.2008 г.  за сумата от 500 евро, не може да се направи извод, че са такива от предоставените по кредита.

Предявеният от ищцата иск е по чл. 55, ал.1, пр.1 от ГПК, който гласи, че който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. Предвид правилата за разпределение на доказателствената тежест при този фактически състав ищцата следва да докаже факта на плащането на паричната сума, а ответникът – основанието за получаването и за задържането на полученото.

В случая, ищцата е доказала факта на получаване от ответника на сумите от 46 368 евро и 400 евро. По отношение на сумата от 400 евро В.Р. не е ангажирал никакви доказателства, сочещи на основание за получаването и задържането им. За сумата от 46 368 евро обаче, той е установил наличието на основание за получаването им – парите са били изтеглени с оглед уговорката за рефинансиране на други кредити от „Банка ДСК” АД и „Рекриейшън Свищов” ЕАД, изтеглени от продавача А. М. От приложената по делото информация за движението по сметката на А. М. /л.183 от делото/ се установява,  че изтеглената от В.Р. от сметката на ищцата сума от 46 368 евро, в същия ден е била внесена по банковата сметка на продавача А. М., който от своя страна е превел сумата /заедно с допълнителни средства/ в полза на „Банка ДСК” АД и „Рекриейшън Свищов” ЕАД /л.180 и 181 от делото/ с основание „възстановяане на заем”, „дог.ипотека  02.03.2006 г.” и „погасяване на кредит”. Изслушан в качеството му на свидетел по делото, А. М. е потвърдил този факт. Обстоятелбството, че в договора за кредит на ищцата и в този за ипотеката е било изрично вписано, че кредитът се отпуска освен за покупката на имотите и за рефинансиране на на банков кредит към „Банка ДСК” АД и задължение към „Рекриейшън Свищов” ЕАД, подкрепя твърденията на ответника за наличието на договорка с ищцата в тази насока. След като по отношение на сумата от 46 368 евро, ответникът е доказал основание за получаването й, претенцията за връщане на сумата, като дадена без основание чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД /при първоначална липса на такова/ е неоснователна и следва да бъде отхвърлена в тази част. Решението на първата инстанция, като постановяващо различен резултат, следва да бъде отменено  в осъдителната му част до размер на сумата от 46 368 евро и искът в тази част – отхвърлен. До размер на сумата от 400 евро искът е основателен и първоинстанционното решение в тази /осъдителна/ част следва да бъде потвърдено.

По насрещния иск В.Р. срещу М.П. по чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД:

Съгласно сключеното от страните споразумение от 18.08.2009 г., В.Г.Р.  се е задължил да погаси изцяло предоставения на М.П.П. кредит по договора за кредит № 304-0239/29.08.2008 г.  при „Уникредит Булбанк” АД  и анеските към него в пълен размер – кредит, лихви, комисионни  и разноски, а последната се е задължила да предостави на В.Р. за продажба закупените от нея три апартамента в гр.Приморско. Именно на този договор се е позовал и ищеца по насрещния иск, претендирайки връщане на сумата на отпадналото му  основание с твърденията, че спрял плащанията по кредита и банката направила заема предсрочно изискуем като пристъпила към изпълнение върху обещаните за продажба имоти. По делото е установено, че В.Р. е внесъл, за обслужване на кредита на другата страна, сумата от 26 359,43 лв. /равняващи се на 13 477,57 евро/, но това е било сторено въз основа на споразумението от 18.08.2009 г., чието действие не е било преустановено, тъй като ищецът е бил неизправна страна /сам е спрял плащанията/ и е станал повод за образуваното срещу М.П. изпълнително производство от банката –кредитор и за пристъпването към изпълнение върху обещаните имоти, поради което не разполага с правото да развали, на осн. чл. 87, ал.1 от ЗЗД, договора.  

Претенцията за заплащане на сумата от 19 558 лева /равна на 10 000 евро/, дадена от В.Р. за труд и материали за завършване на закупените от М.П. три броя недовършени жилища в гр.Приморско, също е неоснователна. Видно е, от приложените от страната документи за заплащане на труд и за закупуване на строителни материали, както и от сключения с трето лице договор от 26.05.2008 г. за изпълнение на СМР /приложен на лист 245 от делото/, че тези разходи са били извършени от В.Р. преди покупката на апартаментите от М.П. и следователно не доказват твърдението му за наличие на уговорка за довършването на жилищата.

Всичко изложено по-горе води до извода, че не е налице хипотезата на дадено нещо на отпаднало основание чл. 55, ал.1 ,пр.3 от ЗЗД, на която ищецът по насрещния иск се е позовал, поради което искът му е неоснователен и подлежи на отхвърляне. До този извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което решението му за отхвърляне на насрещния иск се явява правилно и следва да бъде потвърдено. В тази насока оплакванията във въззивната жалба са неоснователни като не са налице сочените отменителни основания.

С оглед изхода от спора, решението на първата инстанция подлежи на отмяна и в частта на осъждането на В.Р. за заплащане  на разноските, авансирани от бюджета на ВОС, предвид освобождаването на ищцата от заплащането им, за горницата  над сумата от 31,19 лв. до присъдените 1 952,72 лв., включващи съответна част от дължимата държавна такса и възнаграждение на вещо лице.

За въззивното производство и двете страни са били освободени от заплащането на такси и разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ  решение № 851 от 09.06.2014 г. по гр.д. №2707/2013 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която  В.Г.Р. е осъден да заплати на М.П.П. сумата от 46 368 евро,  ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба 23.08.2013 г. до окончателното и изплащане на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от ЗЗД, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД на М.П.П. срещу В.Г.Р. за горницата над сумата от 400 евро до 46 768 евро /т.е. за сумата от 46 368 евро/.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 851 от 09.06.2014 г. по гр.д. №2707/2013 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която В.Г.Р. е осъден да заплати на М.П.П. сумата от 400 евро на осн. чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, ведно със законните лихви от 23.08.2013 г. до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 851 от 09.06.2014 г. по гр.д. №2707/2013 г. на ВОС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен, предявения от В.Г.Р. срещу М.П.П. иск за заплащане на сумата от 45 917,43 лв. на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД.

ОТМЕНЯ решение № 851 от 09.06.2014 г. по гр.д. №2707/2013 г. на ВОС В ЧАСТТА, с която В.Г.Р. е осъден да заплати по сметка на Окръжен съд Варна съдебно-деловодни разноски за горницата над сумата от 31,19 лв. до 1 952,72 лв., като ПОТВЪРЖДАВА решението в частта на осъждането за разноските до размер на сумата от 31,19 лв.

В останалата необжалвана част решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ, в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: