Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

184/13.11.2015 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 14.10.2015 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

 ПЕНКА ХРИСТОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 411/2015 год. по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Подадена е въззивна жалба от Държавата, представлявана от Министерството на земеделието и храните чрез ОД”Земеделие” гр.Шумен срещу решение № 103/24.04.2015 год по гр.д. № 561/2014 год на Окръжен съд Шумен, с което е признато за установено по отношение на страните, че имоти: ПИ с площ от 7675 кв.м. с идентификатор 83510.678.504 и ПИ с площ 4289 кв.м. с идентификатор 83510.678.509 не са държавна собственост на осн. чл. 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ. По съображения, че съдът неправилно е приложил императивни разпоредби на закона, въззивникът моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което предявеният от ЗК”Напредък” гр.Шумен отрицателен установителен иск с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК бъде отхвърлен, като му се присъдят и разноските за двете инстанции. Постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение № 319/09.07.2015 год не е обжалвано.

Постъпил е отговор от  ЗК”Напредък” гр.Шумен, в който са развити доводи за неоснователност на въззивната жалба, респ. потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивната жалба е подадена в срок от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, тя е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните мотиви:

Съдът е сезиран с иск с правно осн. чл. 124 ал.1 от ГПК за установяване, че Държавата не е собственик на ПИ с идентификатор 83510.678.504 с площ от 7675 кв.м. и ПИ с идентификатор 83510.678.509 с площ 4289 кв.м.

С оглед тълкуването, дадено с ТР № 8/27.11.2013 год по тълк.д. № 8/2012 год на ОСГКТК на ВКС на РБ, правен интерес от водене на отрицателен установителен иск  за собственост е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника.

В случая ищецът обосновава правния си интерес с твърдението, че е придобил правото на собственост върху процесните имоти чрез давностно владение, а ответникът е създал пречки за признаване и упражняване на това право, позовавайки се от своя страна на придобивно основание ex lege по силата на чл. 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ.

Съгласно цитираната разпоредба държавна собственост са земите, върху които са разположени обекти на организациите по § 12 и 29 от преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ, както и незаети със сгради и съоръжения или прилежащи площи към тях, но негодни за земеделско ползване и неподлежащи на възстановяване, и земеделските земи в бившите стопански дворове на организациите по § 12, намиращи се извън урбанизираните територии, останали след възстановяване правата на собствениците.

В настоящия случай не е налице нито една от хипотезите, визирани в чл. 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка въз основа на събраните по делото доказателства, а именно – че правото на собственост върху процесните имоти е възстановено на наследниците на братя К. с решение № 24А/16.11.1998 год, както и че те са идентични и представляват реално обособени части от парцел II-1 в кв.40 по кадастралния план на кв.Макак, гр.Шумен, одобрен през 1992 год. Установена е идентичността на тези имоти и с имота, описан в нот.акт № 22, т.I рег.№ 1212, д.№ 142/1998 год, издаден въз основа на реституционното решение. Ищецът е придобил имотите чрез търг – разпределение на имуществото на бившето ТКЗС кв.Макак срещу собствените си дялове, и е във владение от 15.01.1999 год до днес.

Според смисъла, вложен в разпоредбата на чл. 45 ал.10 от ППЗСПЗЗ държавна собственост са имотите, които нямат друг собственик - не подлежат на възстановяване, респ. са останали след възстановяване правата на бившите собственици. Тази разпоредба продължава и доразвива принципа, заложен в чл. 24 ал.1 от ЗСПЗЗ, а именно, че държавата запазва собствеността си върху земеделските земи, заварени от този закон, с изключение на тези, които подлежат на възстановяване.

В случая това не е така. Имотите са били възстановени на наследниците на бившите собственици с решение на поземлената комисия, което е влязло в сила. Същото не е било оспорено в хода на настоящото производство, поради което и съдът не е длъжен служебно да го подлага на косвен контрол за законосъобразност.

Поради съвпадане на мотивите с тези на първоинстанционния съд, настоящият състав намира, че постановеното от него съдебно решение е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.

Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени разноски пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 103/24.04.2015 год по гр.д. № 561/2014 год на Окръжен съд Шумен.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)