ОПРЕДЕЛЕНИЕ 497

гр. Варна,    15.08.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА                                                                                                     ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов в. ч. гр. дело № 411/18г., намира следното:

Производството е образувано по частна жалба, подадена от К.И.Б. срещу определение № 224/13.06.18г. по гр.д. 137/18г. на Окръжен съд-Шумен, с което производството по делото пред този съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС. Счита се, че определението е незаконосъобразно и необосновано и се отправя искане същото да бъде отменено и делото върнато на друг състав на ШОС за продължаване на съдопроизводствените действия. Сочи се, че причината исковата молба да бъде подадена от ищеца пред ШОС е, че над 80% от съдиите от СГС са корумпирани и поради това ищецът прави отвод на всички съдии от посочения съд. Изложени са и съображения за последното твърдение. 

В предвидения срок е депозиран отговор на частната жалба от насрещната страна „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София чрез юр.к. Д. Д., с който същата е оспорена като неоснователна и необоснована. Счита се, че законосъобразно ШОС е съобразил направеното своевременно възражение за неподсъдност на делото на осн. чл. 119, ал. 3 от ГПК, приемайки, че съгласно чл. 108 от ГПК исковете срещу юридически лица се предявяват в съда, в чийто район се намира тяхното седалище, а  седалището на банката е в гр. София, бул. „Др. Цанков”, № 37. Неснователни се считат и изявленията на жалбоподателя за отвод на съдиите от СГС. Претендира се частната жалба да бъде оставена без уважение и в полза на банката да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.

Частната жалба е подадена в срок и от страна с правен интерес от обжалването, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Първоинстанционното производство е образувано по исковата молба на К.И.Б. *** с посочен ответник „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София и е за осъждането му да заплати на осн. чл. 49 от ЗЗД обезвреда за претърпени материални и нематериални вреди от отказа на съдии от ВКС да разгледат молба на ищеца за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 11413/06г. на СРС, което поведение е след оказан корупционен натиск от страна на банкерите – длъжностни лица на ответника по настоящото дело.

Макар и нередовна, исковата молба е била администрирана с връчване на препис на ответника с предоставяне на възможност за отговор. С подадения в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК отговор, ответната банка е релевирала и възражение за неподсъдност на делото на осн. чл. 119, ал. 3 /понастоящем, считано от 07.08.18г. – ал. 4/ от ГПК, посочвайки, че местно компетентен съд да разгледа делото е този по седалището на банката – СГС. Възражението е уважено с обжалваното понастоящем определение.

Настоящият състав на съда намира, че макар и при твърде неясно изложение на фактите в исковата молба, може да се направи извода, че ищецът претендира осъждането на ответната банка за заплащане на обезщетения за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, които са следствие на противоправни действия на длъжностни лица на банката, допринесли  за отказа на съдии от ВКС да разгледат молба на ищеца за отмяна на влязло в сила решение по гр.д. № 11413/06г. на СРС. Не са конкретизирани точно действията и механизма на причиняване на вредите – от кое точно действие, на кое длъжностно лице и каква последица е настъпила, която да е свързана с твърденията за претърпени от ищеца вреди/. 

Въпреки това обаче, изложеното в исковата молба е достатъчно, за да може да се определи, че е предявен иск за ангажиране на деликтната отговорност на възложителя на работата при или по повод на която са настъпили вредите за ищеца. При всички положения обаче не се твърди вредите да са настъпили в гр. Шумен, за да може да се обсъжда хипотезата на чл. 115 от ГПК. Няма наведени твърдения за факти, обхванати и от хипотезата на чл. 108, ал. 1, изр. 2 от ГПК.

При това положение и на осн. чл. 108, ал. 1, изр. 1 от ГПК, искът е подсъден на СГС, където е седалището на ответната банка.

Направеното в предвидения по чл. 119, ал. 3 /понастоящем ал. 4/ от ГПК срок възражение за неподсъдност, правилно е било уважено и обжалваното определение следва да се потвърди като законосъобразно.

Искането на банката за присъждане на разноски в настоящото производство следва да се остави без уважение. С постановяване на определението, във връзка с подсъдността на спора, делото не приключва пред съответната инстанция по начин, изключващ последващото му разглеждане от нея. Разпоредбата на чл. 81 ГПК не намира приложение, когато съответното производство не приключва с акт, след който спорът продължава да бъде висящ. В правомощие на съда, който има задължението да се произнесе по иска, е да разпредели отговорността за разноски по чл. 78 ГПК, съобразно изхода му за всяка една от страните – в този смисъл Определение № 69 от 2.02.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1621/2016 г., I т. о., ТК.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение224/13.06.18г. по гр.д. 137/18г. на Окръжен съд-Шумен, с което производството по делото пред този съд е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на СГС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Първа инвестиционна банка” АД, гр. София за присъждане на разноски в настоящото производство в размер на 150 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от ЗПП.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от връчването му на страните пред ВКС, при наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК.

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: