ОПРЕДЕЛЕНИЕ 492

гр. Варна,     14.08.2018г.

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                           ПЕТЯ ПЕТРОВА

като разгледа докладваното от съдията Славов ч. гр. дело № 412/18г., намира следното:

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Р.Г.К. от гр. Варна чрез адв. Ил. З. от САК, против определение № 1660/27.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1099/18г. на ОС-Варна, с което е била оставена без уважение молбата ѝ за отмяна на наложената ѝ с протоколно определение от 29.05.18г. глоба на осн. чл. 92а от ГПК. Изложено е, че определението е неправилно и се претендира неговата отмяна. Изложено е, че връчването по телефон е допустимо в изключителни случаи, когато не може да бъде осъществено чрез друг способ. Освен това по телефона не може да се извърши връчване на книжа по делото, тъй като устното възпроизвеждане на тяхното съдържание не съставлява връчване на книжата. Счита се, че в случая е налице удостоверително изявление на деловодителя, че по телефона е осъществено уведомяване за съдебното заседание, но не и за извършено съобщаване за дадената на страната възможност да се ползва от показанията на един свидетел при условията на водене. Направен е извода, че не е налице връчване на съдебния акт, съставляващ определение от 17.05.18г. Освен това по делото е било установено чрез представени амбулаторни листи, че въззиваемата страда от намаление на слуха в двете уши, което значително е затруднило контактите ѝ с процесуалния ѝ представител. Последното пък е затруднило и организирането на защитата чрез довеждането на свидетел. Освен това жалбоподателката е научила за отсъствието на свидетеля от България едва след 29.05.18г., а това обстоятелство не е било оспорено и съответно въведено като подлежащо на доказване.

Настоящата хипотеза не предполага администриране на частната жалба чрез връчването ѝ на насрещната страна за отговор.

Частната жалба е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалването, против обжалваем съдебен акт и при наличието на надлежна представителна власт, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС-Варна по в.гр.д. № 1099/18г. е образувано на 17.05.18г. по въззивна жалба срещу решение на ВРС, постановено в производство по ЗЗДН. С определение от 17.05.18г. въззивният съд е насрочил дата за провеждане на открито съдебно заседание на 29.05.18г., спазвайки нормата на чл. 17, ал. 5 от ЗЗДН.. С определението си съдът се е произнесъл по доказателствените искания на страните, давайки им възможност да се ползват от показанията на по един свидетел при условията на водене в с.з. за установяване на посочени в съдебния акт обстоятелства. Съдът е разпоредил призоваването на страните по телефона чрез процесуалните им представители, както и уведомяването им за допуснатите доказателства. Това определение не подлежи на обжалване, поради което и същото не подлежи на връчване на страните – по арг. за противното от чл. 7, ал. 2 от ГПК. Поради предвидения от законодателя кратък срок за разглеждане на делото от въззивния съд по реда на ЗЗДН, ведно с произнасянето му по доказателствените искания, следва да се приеме, че е допустимо да се извърши по изключение съобщаването на определението от разпоредителното заседание по чл. 42, ал. 3 от ГПК – от служител на съда по телефона. От официалното удостоверително изявление на съдебния деловодител, отразено върху списъка за призоваване на страните, се установява, че адв. Ил. З. като процесуален представител на въззиваемата, е уведомен по телефона на 18.05.18г. за постановеното на 17.05.18г. определение. Именно поради посочения характер на удостоверяването на деловодителя, същото не може да бъде разколебано от направеното от адв. З. изявление в с.з. на 29.05.18г., че определението му е било съобщено частично – само относно датата и часа на откритото с.з.

При това положение наличието на пречки относно организиране на защитата на редовно уведомената за определението на съда въззиваема, поради здравословни причини, е следвало да се наведат още в първото съдебно заседание – същото е започвало на 29.05.18г. в 15.05 ч., а първият амбулаторен лист на въззиваемата е издаден на 29.05.18г. в 11.45 ч. Липсата на комуникация между страната и процесуалния ѝ представител не съставляват основателна причина за отлагане на делото поради неосигуряване на свидетеля.

Отделно от горното, твърдението на процесуалния представител на молителката К. в молбата ѝ от 06.06.18г., че доколкото му е известно, исканият от нея свидетел в момента се намирал в чужбина и предвид краткия срок едва ли са щели да успеят да осигурят довеждането му, от една страна не сочи, че свидетелят и на дата 29.05.18г. е бил в чужбина, а от друга страна – липсват представени с молбата от 06.06.18г. доказателства за такова отсъствие към 29.05.18г.   

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че след като въззиваемата чрез процесуалния си представител адв. З. е била надлежно уведомена на 18.05.18г. за постановеното определение № 1245/17.05.18г. относно датата и часа за провеждане на открито с.з., както и относно допускането на по 1 свидетел на страните при условията на довеждане, страната не е водила свидетел без за това да е установена по делото основателна причина и единствено поради това обстоятелство делото е било отложено. Налице е хипотезата на чл. 92а от ГПК. Налагането на страната на глоба в минималния размер е законосъобразно, поради което и обжалваното определение, с което е оставена без уважение молбата за отмяната ѝ следва да се потвърди.

Воден от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1660/27.06.18г., постановено по в.гр.д. № 1099/18г. на ОС-Варна, с което е била оставена без уважение молбата на Р.Г.К. от гр. Варна за отмяна на наложената ѝ с протоколно определение от 29.05.18г. глоба на осн. чл. 92а от ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                    ЧЛЕНОВЕ: