РЕШЕНИЕ

 

212

 

Гр.Варна, 19.12.2013 г.

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А 

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на единадесети декември 2013 г., в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Диана Джамбазова

         ЧЛЕНОВЕ:Иван Лещев

                         Петя Петрова

Секретар: Ю.К.

Прокурор:…

Като разгледа докладваното от съдия П. в.гр.д. № 413  по описа на Апелативен съд –Варна за 2013 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на В.П.Е. ***, подадена чрез адв. С.Н., против решение № 810/23.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1141/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е уважен предявения от К.Д. иск и е била осъдена да възстанови сумата от 40 077,50 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 22.09.2007 г. до датата на влизане на решението в сила, като преведе сумата по банкова сметка, *** К.Д.Д. сумата от 2 243 лв.  – разноски по делото.

Жалбоподателката е настоявала, че решението на първата инстанция е неправилно – необосновано, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон, като е молила за отмяната му и за отхвърляне на иска.  Навела е следните оплаквания: - ищецът не бил активно процесуално легитимиран да води иска за вреди от непозволено увреждане; - като наследник с ½ ид. част от наследството, неоснователно претендирал цялата сума; - не било налице неправомерно деяние от ответницата, а договорни отношения, поради което институтът на непозволеното увреждане бил неприложим.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, чрез адв. Д. е поддържала жалбата. Молила е за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 1200 лв. съобразно приложен списък.

Насрещната страна е оспорила жалбата като е навела доводи за недопустимостта й, предвид подаването й след срока за обжалване и такива за нейната неоснователност. Молила е за прекратяване на въззивното производство, респ. за потвърждаване на решението на първата инстанция.

Доколкото решението на първата инстанция не е било връчено редовно на В.Е., съобразно изискванията на чл. 39 от ГПК на посочения в отговора на исковата молба съдебен адресат М.М. на адрес гр.Варна, ул. ”Полк. Свещаров” №14, настоящата въззивна жалба, депозирана на 07.05.2013 г. следва да се счита за подадена в срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на неблагоприятното за него решение на окръжния съд. След поправяне на нередовностите, въззивната жалба е редовна.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка,  намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Пред Варненския окръжен съд е бил предявен от К.Д.Д., в качеството му на наследник на Д.р Д., срещу В.П.Е., иск по чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от 40 077,50 лв., представляваща обезщетение за причинени на наследодателя му имуществени вреди от ответницата, изразходила в свой интерес, получената в качеството й на пълномощник на Д.В.Д. /починал на 22.09.2007г. - баща на ищеца и дядо на ответницата/ цена от продажбата на 13.09.2007г. с нот. акт № 91, том IV, per. № 7017, нот. дело № 553 от с.д. на собствения на упълномощителя недвижим имот с площ от 1000 кв.м., находящ се в гр. Варна, землище на кв. ”Галата”, СО „Боровец-юг", представляващ имот пл. № 1751 по ПНИ, кадастрален район № 404.

Ответницата е оспорвала иска.

Въпросът за допустимостта на иска е бил разрешен с определение № 459/20.07.2011 г., постановено по гр.д. № 275 от 2011 г. по описа на Върховния касационен съд, с което е било отменено определение № 14/31.01.2011 г. на Варненския апелативен съд по ч.гр.д. № 647/2010 г. за потвърждаване на акта на Варненския окръжен съд, с който е било прекратено производството по делото. Ищецът е активно легитимиран да води иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, причинени на неговия наследодател. Смъртта на увредения не погасява правото му на обезщетение за претърпени имуществени вреди, защото този иск не е в защита на строго лични права. Това  право се наследява на общо основание и наследникът може и сам да предяви съдебно вземането в качеството си на кредитор по наследяване. Затова оплакванията във въззивната жалба в насока на липсата на активна легитимация за водене на делото са несъстоятелни.

По следната, установена от доказателствата по делото, фактическа обстановка страните не са спорили:

На 13.09.2007 г. ответницата В.П.Е., в качеството й на пълномощник на Д. Д., по изрично пълномощно от 06.08.2007 г., сключила с купувачката Д. Т. И. договор за продажба на собствения на Д.В. Д. недвижим имот с площ от 1000  кв.м., находящ се в гр. Варна, землище на кв. ”Галата”, СО „Боровец-юг", представляващ пл. № 1751 по ПНИ, кадастрален район № 404, обективиран в нот. акт № 91, том IV, per. № 7017, нот. дело № 553/2007г.

Според изслушаната по делото съдебно-икономическата експертиза, на 13.09.2007 г. /датата на сделката/ по лична сметка на ответницата в „Първа инвестиционна банка” АД постъпил вътрешен банков превод в размер на сумата от 40 077,50 лв., нареден от банкова  сметка на купувачката  Д. Т.И. в същата банка с отразено основание за плащането  "закупуване на парцел”. Според заключението на вещото лице, от тази банкова сметка *** Е. е изтеглила цялата сума, като части от нея превеждала по други свои сметки или теглила касово и от банкомат. Няма спор, че сумата не е била теглена, за да бъде предадена на упълномощителя, както и че средствата са били разходени лично от пълномощничката за нейни нужди.

Поддържаното възражение, че сумата не е била чужда – на упълномощителя, защото той я дарил на пълномощничката – негова внучка,  не е било доказано по делото.

Видно, от представеното удостоверение за наследници, на 22.09.2007г.,  Д.В. Д. е починал и е оставил за свои наследници по закон: ответницата - В.Е. – негова внучка /по заместване на починалата, преди наследодателя дъщеря П. В. поч. 22.05.2003г./ и ищеца - К.Д.Д. – негов син.

Следователно от изложеното по –горе, се налага извода за наличие на елементите от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД. Ответницата се е разпоредила в личен интерес със средства на Д. Д., което поведение е противоправно. Налице е вреда за Д. Д., защото той е бил лишен от собствените му парични средства. Между поведението на ответницата и вредата е налице причинна връзка, защото В.Е. е получила парите на Д. Д. от продажбата на имота му и ги е похарчила в свой интерес. Вината в случая се предполага и презумпцията не е била оборена.

За причинените имуществени вреди на Д. Д. се дължи обезщетение, което е в размер на сумата, от която той е бил лишен или от 40 077,50 лв. Ищецът, обаче е наследник на увредения и е предявил иска в това си качество, поради което той има право да получи само половината от тази сума, преценено с оглед частта му от наследството. В този смисъл оплакванията на въззивницата за недължимост на половината от претендираната от насрещната страна сума, са основателни.

Правната квалификация на иска е правилно приложена от съда, а искът не е субсидиарен, поради което оплакванията на въззивницата в тази насока са неоснователни.

В заключение, предявеният иск се явява основателен до размер на сумата от 20 038,75 лв. и в този размер следва да бъде уважен, ведно със законните лихви от датата на увреждането – 22.09.2007 г. до изплащането й, а за горницата да претендираните 40 077,50 лв. искът следва да бъде отхвърлен.

Доколкото, обаче диспозитивът на решението на първата инстанция е произнесен некоректно, като в него не е посочено в чия полза е осъдена ответницата, а e посочен начин на изпълнение чрез превод по банкова сметка *** /което не е част от иска - осъдителен такъв за осъждане на ответницата да плати на ищеца определена сума пари/, се налага извод за неправилност на решението и същото следва да бъде отменено изцяло.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ГПК, В.Е. дължи на К.Д., сумата от 1041,50 лв., представляваща съразмерна на уважената част от иска, част от сторените по делото съдебно –деловодни разноски в първата инстанция, включващи платена държавна такса и възнаграждение на вещи лица. Ответницата не е претендирала разноски за първата инстанция. За въззивното производство, В.Е. е молила за присъждане на разноски, изразяващи се в платен адвокатски хонорар от 1200 лв. съгласно приложен списък по чл.80 ГПК. Възражението на К.Д. по чл. 78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е изчислено в минимален размер съгласно чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004 г. С оглед резултата от делото, за въззивното производство К.Д. следва да заплати на В.Е. сумата от 600 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от платеното адвокатско възнаграждение от другата страна.

По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 810/23.04.2012 г., постановено по гр.д. № 1141/2010 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА В.П.Е. с ЕГН **********,***, да заплати на К.Д.Д. С ЕГН ********** ***, на осн.чл. 45 от ЗЗД сумата от 20 038,75 лв., представляваща съответно на наследствения му дял, обезщетение за причинени на наследодателя му имуществени вреди от ответницата, изразходила в свой интерес, получената в качеството й на пълномощник на починалия на 22.09.2007 г. Д. В. Д., цена от продажбата на собствения му имот, ведно със законната лихва върху сумата от 20 038,75 лв., начиная от 22.09.2007 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да заплати сумата от 1 041,50 лв., представляваща съразмерна на уважената част от иска, част от сторените разноски в първата инстанция, като ОТХВЪРЛЯ  иска за горницата над 20 038,75 лв. до претендираните 40 077,50 лв.

ОСЪЖДА К.Д.Д. С ЕГН ********** *** да заплати на В.П.Е. с ЕГН **********,*** сумата от 600 лв., представляваща съразмерна на отхвърлената част от иска, част от разноските за адвокатско възнаграждение, сторени във въззивното производство.

 

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването на препис от него на страните и при условията на чл.280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: