Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е 

 

148

 

гр.Варна,  05.10.2016 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение, втори състав на двадесет и осми септември, двехиляди и шестнадесета година в открито заседание в състав:

         

                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                     ПЕНКА ХРИСТОВА

          при участието на секретаря Ю.К.,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр.дело № 413/16 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от С.Т. *** срещу решение № 680/20.05.2016 г. по гр.д.№ 2994/15 г. на Окръжен съд – Варна, с което са отхвърлени предявените срещу Прокуратурата на РБ искове по чл.2, л.1,т.6 от ЗОДОВ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за уважаване на исковете.

Представител на Апелативна прокуратура – Варна оспорва жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Предявени са от С.Т.П., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – гр. Варна, искове с правно основание чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ и чл.86 ал.1 от ЗЗД, против Прокуратурата на Република България, за заплащане на сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от неприспадане от изтърпяното от него наказание „лишаване от свобода”, съобразно присъда по НОХД № 1813/2012г. на ВРС в размер на 5 месеца и 20 дни, през които му е била наложена мярка за неотклонение „задържане под стража” по ДП № 2071/2012г. на 4 РУП – Варна, ведно със законна лихва от датата на увреждането – 05.03.2013 г., до окончателното изплащане на сумата. Твърденията са, че с тези действия са му причинени неимуществени вреди – не е могъл да използва правната си възможност за условно предсрочно освобождаване, дадено му едва на 10.05.2013г.

Оспорвайки исковете, Прокуратурата на РБ навежда довод за недоказаност на исковата претенция. В условията на евентуалност твърди, че размерът е несъответстващ на претендираните от ищеца вреди.

Не се спори между страните, установява се от доказателствата по делото, че срещу ищеца С.Т.П. е образувано ДП № 2071/2012 г. по описа на IV РУП при ОД на МВР – Варна. С постановление от 25.02.2012г. той е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр. чл.194 ал.1 от НК и на основание чл.64 ал.2 от НПК същият е задържан за срок до 72 часа.

С определение от 28.12.2012г. по ЧНД № 980/2012г. на ВРС – ХХІІІ състав е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, изпълнявана в ОЗ „Следствени арести“ – Варна.

На 31.05.2012г. е приведено в изпълнение определеното с одобреното от съда споразумение по НОХД № 1813/2012г. по описа на ВРС на П. наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, при първоначален строг режим, за извършено от него престъпление по чл.343в ал.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, като ищецът е бил преведен в Затвора-Варна. По време на изтърпяване на това наказание взетата по отношение на П. по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП при ОД на МВР – Варна мярка за неотклонение „Задържане под стража" не е била отменена.

По внесен във ВРС от прокурор при ВРП обвинителен акт срещу П. при приключване на ДП № 2071/2012г. по описа на IV РУП при ОД на МВР - Варна е образувано НОХД № 5612/2012г. на ВРС – VІ състав. С определение на съда от 19.11.2012г. е одобрено постигнатото между прокуратурата и П. споразумение, по силата на което последният се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1 и 2 вр. чл.194 ал.1 вр.чл.26 ал.1 от НК, като със споразумението на П. било определено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, при строг режим. По същото НОХД съдът, на основание чл.59 ал.1 от НК, зачел времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 25.02.2012г., като определението е влязло в сила на датата на постановяването му - 19.11.2012г.

С протоколно определение от 10.12.2012г. по ЧНД № 6314/2012г. по описа на ВРС, влязло в сила на 28.12.2012г., на основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК, на П. е определено да изтърпи най-тежкото от наказанията, наложени със споразуменията по НОХД № 1813/2012г. на ВРС – ХХІІ състав и НОХД № 5612/2012г. на ВРС – VІ състав, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца.

Във връзка с искане на П. до ВРП за приспадане на задържането му в периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г., с постановление от 21.02.2013г. по присъдна преписка № 1133/2012г. по описа на ВРП, копие от което е приложено към присъдна преписка № Р-61/2014г. по описа на ВОП, е постановен отказ, с мотиви, че съдът се е произнесъл по чл.59 ал.1 от НК, като при изпълнение на наложеното общо наказание следва да бъде зачетено предварителното задържане за времето от 25.02.2012г. до 31.05.2012г.

Ищецът е осъден и с присъда № 47/2014г. по НОХД № 505/2014г. по описа на ВОС, влязла в сила на 22.11.2014г., с начало на изпълнение на наказанието – 15.12.2014г., като е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.304а от НК и по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за което му е било наложено, след кумулиране на наложените наказания за всяко от престъпленията, най-тежкото от тях - наказание лишаване от свобода за срок от 1 година и глоба. По направено искане до ВОП при изтърпяване на това наказание да бъде приспаднато времето от 31.05.2012г. до 19.11.2012г., за който период е посочил, че все още е имал качеството на задържан  по ДП № 2071/2012г. по описа на ІV РУП при ОД на МВР - Варна, докато едновременно е търпял присъда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС – VІ състав, е постановен отказ, тъй като не е налице никоя от хипотезите на чл.59 ал.3 от НК, видно от постановление от 28.05.2015г. по присъдна преписка № Р-61/2014г. по описа на ВОП, потвърдено с постановление от 19.06.2015г. на прокурор при ВАпС.

Удостоверение № 235/12 от 10.08.2015г., издадено от Затвора – Варна установява, че ищецът е задържан в затвора на 31.05.2012г. за изтърпяване на наказание от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 1813/2012г. на ВРС за деяние по чл.343 В о НК, като наказанието е приведено с начало 31.05.2012г. От същото удостоверение се установява, че на 15.06.2012г. е разпределен в приемно отделение в V група, поради това, че с определение от 28.02.2012г. по ЧНД № 980/2012г. на ВРС по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП – Варна, по което е задържан в ОС“ИН“ - Варна от 25.02.2012г. Получен е обвинителен акт и досъдебното производство е преминало в НОХД № 5612/2012г. на ВРС. На 23.11.2012г. е получено за изпълнение наказание от 1 година и 6 месеца по НОХД № 5612/2012г. на ВРС по чл.196 от НК, като е зачетено задържане от 25.02.2012г. до 31.05.2012г., когато е преведено наказанието от 8 месеца лишаване от свобода. На 28.11.2012г. е разпределен в VІІІ група, тъй като е осъден окончателно и няма вече мярка за неотклонение „Задържане под стража“. На 04.01.2013г. е получено за изпълнение протоколно определение по ЧНД № 6314/2015г. на ВРС, с което са групирани наказанията по НОХД № 1813/2012г. на ВРС и НОХД № 5612/2012г. на ВРС и е определено общо наказание от 1 година и 6 месеца, приведено с начало 25.02.2012г. Ищецът е освободен условно предсрочно на 10.05.2013г. с остатък 3 месеца и 15 дни, съгласно протокол от 10.05.2013г. по ЧНД № 524/2013г. на ВОС.

С писмо вх.№ 5471/23.02.2016г. от ГДИН-ОС“ИН“ – Варна се установява, че ищецът е бил задържан в сектор „Арести“ при ОСИН – Варна на 25.02.2012г. с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП № 2071/2012г. по описа на ІV РУП – Варна, а на 31.05.2012г. е бил преведен от сектор „Арести“ при ОСИН – Варна в затвора гр. Варна по разпореждане на ВРП.

От удостоверения за раждане и справка от НБД Население е видно, че ищецът е баща на Р. С. П., П.С. П. и Й.С.П., като съгласно ЕР № 2182/125/21.0.2005г. на ТЕЛК последният е с 80% намалена възможност за социална адаптация, поради вродени аномалии пороци на развитието на предния сегмент на окото. От ЕР № 1591/067/29.04.2013г. на ТЕЛК при МБАЛ“Св. Анна“ – Варна се установява, че Р.С. П. страда от вродени аномалии/пороци на развитие/ на предния сегмент на окото и й е определена 71%  нетрудоспособност, като видно от характеристика на ученика № 456/25.06.2013г. е, че през учебната 2012/2013 учебна година тя е била ученик в ХІІ клас на СОУ за ДНЗ“Проф.д-р Иван Шишманов“ – гр. Варна.

От справка за съдимост на ищеца с вх.№ 5031/18.02.2016г. се установява, че ищецът е многократно осъждан и му е налагано наказание „лишаване от свобода“, като в нея са вписани и осъжданията му по делата, посочени по-горе.

Предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани от правозащитни органи, е незаконността на техните действия, а в случая - с оглед събраните по делото доказателства, не се установява тази незаконност да е налице.

Ищецът претендира обезщетение за периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г., когато е търпял наказание лишаване от свобода по присъда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС, и в същото време не му е била отменена наложената МНО „Задържане под стража" по ДП № 2071/2012г. по описа на Четвърто РУП-Варна. За този период ищецът счита, че е следвало да му бъде зачетен от прокуратурата при изтърпяване на наказанието от присъда от 8 месеца лишаване от свобода по НОХД № 5612/2012г. на ВРС.

В разпоредбата на чл.59 ал.1 от НК изчерпателно са посочени хипотезите, при които се приспада срок от наложено наказание „лишаване от свобода“.

От събраните доказателства се установява, че за времето от 25.02.2012г. до 31.05.2012г. ищецът, в качеството му на обвиняем по ДП № 2071/2012г. на ІV РУП МВР – Варна е бил задържан, поради това, че по отношение на него е била взета мярка на процесуална принуда „задържане под стража“. През периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г. е имал качеството на „осъден" по НОХД № 1813/2012г. на ВРС, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ с влязло в сила споразумение, одобрено от съда, т.е през периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г. същият е изтърпявал наложеното му от съда наказание „лишаване от свобода“.

По време на изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1813/2012г. по описа на ВРС П. отново е придобил качеството на „осъден", по силата на приравненото на влязла в сила присъда споразумение, одобрено от съда по НОХД № 5612/2012г. по описа на ВРС. В съответствие със закона на ищеца е бил зачетен само периода, през който е бил задържан под стража в качеството на обвиняем по ДП № 2071/2012г. по описа на ІV РУП – Варна – от 25.02.2012г. до 31.05.2012г. - без периода, през който като осъден по НОХД № 1813/2012г. на ВРС е изтърпявал наказание лишаване от свобода по влязлата в сила присъда.

Не се спори, че периодът на задържането на ищеца по ДП № 2071/2012г. на Четвърто РУП - Варна, а именно от 25.02.2012г. до 31.05.2012г., е бил приспаднат при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” по НОХД № 5612/2012г. на ВРС.

Считано от 31.05.2012г. и към 19.11.2012г. ищецът е имал качеството на „осъден" с влязло в сила на 16.05.2012г., одобрено от съда споразумение по НОХД № 1813/2012г. по описа на ВРС, като е безспорно установено, че наказанието е било приведено в изпълнение на 31.05.2012г.

Изцяло правилен е извода, че периодът на задържане, който би могъл да бъде зачетен и приспаднат, на основание чл.59 ал.1 от НК, при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода” на П., наложено му по НОХД № 5612/2012г. на ВРС, е от 25.02.2012г. до 31.05.2012г., като това е направено.

Не е доказано твърдението, че от престоя на ищеца през процесния период в V група на Затвора – гр. Варна същият е претърпял вредите, твърдяни в исковата молба и че действително е съществувала възможност да полага труд докато изтърпява наказанието си лишаване от свобода и по този начин би могъл да излезе от затвора по-рано.

Следователно, през периода от 31.05.2012г. до 19.11.2012г. ищецът не е търпял едновременно две ограничения – мярка за неотклонение „задържане под стража" и наказание ”лишаване от свобода”, а само наказание „лишаване от свобода”, като не са налице незаконни действия на прокуратурата при изпълнение на наказанията, осъществяващи фактическия състав на чл.2 ал.1 т.6 от ЗОДОВ, поради което предявения главед иск и акцесорния иск са неоснователни.

Като е направил същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено изцяло, поради което Варненският апелативен съд

 

                                    Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 680/20.05.2016 г. по гр.д.№ 2994/15 г. на Окръжен съд – Варна.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ:1.                          2.