Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        №  188 /11.11.2014 година, гр.Варна

 

                                            В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                   ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                        ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. и прокурор Светла Курновска от ВАпП, сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 414 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК, във връзка с чл.2 от ЗОДОВ.

Образувано е по въззивна жалба на Р.П.Р. ***, Търговищка област, срещу решение № 18/10.05.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 148/2013 година , с което са отхвърлени предявените от него субективно съединени искове срещу ОД на МВР гр.Търговище и Прокуратурата на РБ за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди на основание чл.2 от ЗОДОВ в размер на по 150000.00 лева. Правят се оплаквания за неправилност и за необоснованост на обжалвания съдебен акт, като се иска от апелативната инстанция да го отмени и да уважи исковете в пълен размер, ведно със законните лихви от завеждането на делото до окончателното изплащане на главниците, както и направените разноски за двете съдебни инстанции.

Насрещните страни ОД на МВР гр.Търговище и Прокуратурата на РБ не са депозирали писмени отговори, но в съдебно заседание представителя на прокуратурата пледира за неоснователност на въззивната жалба.

Третото лице-помагач на въззивника - неговата съпруга П.Г.Р. не е изразила становище по въззивната жалба.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

Първата претенция на въззивника, отнасяща се до претърпени морални вреди от арестуването му за 24 часа поради неизпълнение на полицейско разпореждане, който арест е обявен за незаконен от съответния административен съд, е изцяло неоснователна не само защото е погасена по давност, тъй-като са изтекли повече от 5 години от влизане в сила на съдебното решение за отмяна на заповедта за ареста (виж л.176-л.178 от делото на ТОС), но и защото в конкретния случай преди всичко е налице изключителен принос на лицето, за да се стигне до арестуването му. Независимо от това, че прокурорските органи не са намерили основание за този случай да се образува предварително производство срещу въззивника за извършено хулиганство, то отказът му да изпълни устно разпореждане на полицейски орган, което разпореждане е насочено към преустановява на извършено от въззивника нарушение по ЗДвП,  въпреки поканата да премести автомобила на място да не пречи на други участници в движението, сам по себе си води до съпричиняване на вредоносния резултат (моралната вреда) по смисъла на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ.

За всички останали случаи предмет на претенцията пред ТОС, респективно на въззивната жалба, не е налице осъществен фактическия състав по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗОДОВ, тъй-като за нито един от тях няма отмяна на  съответния акт или действие/бездействие на правоохранителни и/или правораздавателни (юрисдикционни) органи, въз основа на които да се претендира претърпяване на морални вреди. За тези случаи дори не е необходимо да се прави и медицинско изследване за състоянието на въззивника към момента на предявяване на претенциите и причинно следствената връзка от действията/бездействията на въззиваемите страни и претендираните вреди, тъй-като не е налице хипотезиса на горепосочената правна норма. Независимо от това от заключението на СПхЕ се установява, че констатираното състояние на стрес у въззивника датира от 2000 година , но това състояние силно се влияе и от личността (характера) на същия. Това означава, че в случая няма основание да се смята, че ответниците по иска са причинили морални вреди със своите законосъобразни актове и действия, които въззивникът преценява превратно и които не са отменени.

По изложените съображения апелативната инстанция приема, че въззивната жалба е изцяло неоснователна , а обжалваното решение е правилно и обосновано и следва да се потвърди.

При този изход на делото на въззивника не следва да се присъждат направените разноски за държавна такса.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                      Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 18/10.05.2014 година на Търговищкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 148/2013 година.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ:1.                            2.