Р Е Ш Е Н И Е

156

гр.Варна, 09.11.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи ноември през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В. Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№414/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени въззивна жалба и насрещна въззивна жалба, както следва.Въззивна жалба, подадена от Прокуратурата на Република България чрез А.Д. зам. окръжен прокурор при ОП-Разград против решение №20/13.06.2017г., постановено по гр.д.№85/17г. по описа на РОС, гр.о., в частите му, с които Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.В.Ч. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015г. до окончателното й изплащане, както и е осъдена да заплати на Х.В.Ч. сумата от 342, 64лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени, евентуално се претендира присъденото обезщетение да бъде редуцирано. Насрещна въззивна жалба, подадена от Х.В.Ч. чрез процесуалния му представител адв.С.Д., против решение №20/ 13.06.2017г., постановено по гр.д.№85/17г. по описа на РОС, гр.о., в частите му, с които са отхвърлени предявените от Х.В.Ч. против Прокуратурата на Република България искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 8 000лв. до 25 000лв., представля- ваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015г./съгласно уточнението на въззивната жалба в о.с.з. на 01.11.2017г./ до окончателното й изплащане.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е неправилно поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове в посочените им части бъдат уважени.Претендират се разноски.

Всяка от страните поддържа становище за неоснователност на подадената от насрещната страна въззивна жалба.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата молба ищецът Х.В.Ч. излага, че с постановление от 18. 04.2011г. на разследващ полицай при ОД на МВР Разград, съгласувано с прокурор в РП-Кубрат, е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, вр. чл.20, ал.2 от НК за документа измама, извършена в съучастие с Л. Д. Д. След привличането му като обвиняем били проведени множество разпити и бил многократно призоваван за допълнителни разпити и предявяване на материалите по делото.На 13.12.2011г. бил внесен обвинителен акт срещу него в РС-Кубрат за престъплението, за което бил обвинен в досъдебното производство, като със същия акт били обвинени и други две лица за извършена в съучастие с ищеца документа измама. По акта е образувано НОХД №332/11г. Поради груби процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на подсъдимите, с определение от 02.04.2012г. съдът върнал делото на прокуратурата.На 05.07.2012г. бил внесен нов обвинителен акт и образувано НОХД №133/ 12г. по описа на РС-Кубрат. Поради отвод на всички съдии делото е изплатено за разглеждане в РС-Разград и образувано като НОХД №725/12г.По това дело са проведени 8 заседания и е постановена оправдателна присъда на 15.03.2013г.Присъдата е протестирана от прокуратурата и е образувано ВНОХД №152/13г. по описа на ОС-Разград.С решение №52/27.06.2013г. ОС-Разград отменил присъдата и върнал делото за ново разглеждане на РС-Разград.Било образувано НОХД №532/13г., по което са проведени 9 заседания.С присъда от 21.10.2014г. РС-Разград го признал за невинен по въведените обвинения, които били изменени от прокурора в хода на съдебната фаза, а именно за квалифицирано длъжностно присвояване по чл. 202, ал.2, т.1 и т.3 от НК. Присъдата е протестирана от прокуратурата и е образу -вано ВНОХД №398/14г. по описа на ОС-Разград, по което с решение от 26.02.2015г. е потвърдена оправдателната присъда на РС-Разград, като с този акт е приключил наказателния процес против него.В цялото му течение ищецът живеел в постоянно напрежение и очаквал какво ще стане по делото, дали ще бъде осъден, какво наказание го грози, ще може ли да упражнява професията си и да бъде със семейството си.Безвъзвратно и необратимо била накърнена репутацията му като собственик и ръководител на една от най-големите агрофирми в района и страната.Накърнена била репутацията му и като общественик - занимавал се активно с обществено политическа дейност, бил дългогодишен съветник в Общински съвет-Кубрат. Накърнени били честта и достойнството му на гражданин-случаят бил широко отразен в медиите, като пред гражданите на Разградска област било обявено, че е подсъдим за измами с пари на Европейския съюз, отпускани за развитието на селското стопанство.Били поставени под съмнение професионалното му бъдеще, кариера и нормалния му живот в града и района. Наложената му още в досъдебното производство ограничителна мярка-забрана да напуска пределите на страната му създала  проблеми в дейността му като ръководител на агрофирмата. Предвид гореизложеното поддържа, че като следствие от незаконосъобразното му привличане като обвиняем и поддържане на обвиненията е изживял и продължава да изживява изключителни психични болки и страдания, предвид което претендира ответникът Прокуратурата на Република България да бъде осъдена да му заплати сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2011г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1 600лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - заплатено в наказателното производство адв.възнаграждение на процесуалните му представители, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2011г. до окончателното изплащане.

Ответникът Прокуратурата на Република България в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове като моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. Поддържа, че след като ищецът е изпитвал психично напрежение от допускане на факта, че ще бъде осъден, то горното предполага съзнание за неправомерността на действията, за които той е бил привлечен като обвиняем, т.е. напрежението не произтича от самия факт на повдигнатото обвинение. Извън горното и не са представени доказателства, които да установяват действително претърпени вреди като пряк и непосредствен резултат от повдигнатото обвинение. Прокуратурата не носи отговорност за широкия медиен отзвук по повод обвинението, т.к. не е разпространявала официална информация за него, съответно тези публикации не са основани на нейни източници. Извън горното и публикациите имат само осведомителен характер.Твърденията за засягане на доброто име и професионален авторитет са недоказани - през цялото времетраене на процеса ищецът не е бил препятстван и реално е упражнявал активната си обществено-политическа дейност като общински съветник, както и е осъществявал пълноценно професионалната си дейност.Ищецът е бил с най-леката мярка за процесуална принуда - „подписка”, която не се е отразила на начина му на живот.Поддържа, че неоснователно лихва се претендира от датата на повдигане на обвинението, а не от датата на влизане в сила на оправдателната присъда.   

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр.осн. чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Между страните не е спорно, а и от приобщеното към доказателствения материал по делото НОХД №532/13г. по описа на РС-Разград се установява, че с постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 18.04.2011г., издадено от главен разследващ полицай по ДП №350/09г. по описа на ОД на МВР-Разград, въззивникът е бил привлечен в качеството му на обвиняем за извършване на престъпление по чл.212, ал.4, вр. ал.3, вр. ал.1, вр. чл.26 и чл.20, ал.2 от НК, а именно за това, че за времето от 27.10.2009г. до 12.11.2009г. в гр. Кубрат, в условията на продължавано престъпление в качеството му на управител на ЕТ „Асотекс-Х.Ч.” в съучастие като извършител с Л. Д. Д. чрез съставяне на документи с невярно съдържание /посочени в постановлението/ е получил без правно основание чуждо движимо имущество в големи размери - 56 693, 40лв., собственост на СНЦ „Кубратска мера” с намерение да го присвои, като имуществото е от фондовете, принадлежащи на  Европейския съюз-Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и е предоставено от Европейския съюз на българската държава, както и му е взета мярка за неотклонение „подписка”.На 08.11.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, в което е променена сумата на полученото имущество на 24 194, 40лв.На 25.11.2011г. е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение по същото ДП, в което е променен периодът на извършване на престъплението.По внесен на 13.12.2011г. обвинителен акт за престъплението, посочено в последното от цитираните поста -новления, е образувано НОХД №332/11г. по описа на РС-Кубрат.С протоколно определение от 02.04.2012г. съдът е прекратил съдебното производство и е върнал делото на РП-Кубрат за отстраняване пороци в обстоятелствената част на обвинителния акт, довели до нарушаване правата на подсъдимите.След връщане на делото на РП-Кубрат е издадено ново постановление за привличане на обвиняем и определяне на мярка за неотклонение от 30.05.2012г.По посоченото с последното постановление обвинение е внесен на 05.07.2012г. обвинителен акт и е образувано НОХД №133/12г. по описа на РС-Кубрат, което след отвод на всички съдии е изпратено от ВКС за разглеждане на РС-Разград и образувано в НОХД №725/12г.С присъда от 15.03.2013г. Х.В.Ч. е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъдата е протестирана пред ОС-Разград и по образуваното ВНОХД №152/13г. с решение №52/27.06.2013г. поради допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд присъдата е отменена от въззивния съд и делото е върнато за ново разглеждане на РС-Разград.След връщането е образувано НОХД №532/13г.С протоколно определение от 08.07.2014г. по искане на прокуратурата на осн. чл.287, ал.1, пр.1 от НПК е допуснато изменение в обвинението, а именно Х. Ч. е обвинен за това, че за времето от 27.10.2009г. до 13.11.2009г. в гр.Кубрат в условията на продължавано престъпление, действайки в съучастие като помагач с Л. Д. Д. като извършител умишлено спомогнал Д. в качество- то му на длъжностно лице-председател на УС на СНЦ „Кубратска мера” да присвои пари в големи размери - 38 453, 40лв., собственост на СНЦ „Кубратска мера”, връчени на Д.  в това му качество и поверени му да ги пази и управлява, като за улесняване на длъжностното присвояване е извършил и друго престъпление, а именно по чл.311, ал.1 от НК - в съучастие с Д. като съизвършител в качеството на длъжностно лице-управител на ЕТ „Асотекс-Х.Ч.” в кръга на службата си съставил официални документи/посочени/, в които удостоверил неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани за тези обстоятелства пред СНЦ „Кубратска мера”, като присвоените средства са от фондовете, принадлежащи на  Европейския съюз-Европейски фонд за гарантиране на земеделието и Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и са предоставени от Европей -ския съюз на българската държава-престъпление по чл.202, ал.2, т.1 и 3, вр. с ал.1, т.1, вр. чл.201, вр. чл.311, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. чл.26, ал.1 от НК.С присъда от 21.10.2014г. Х.Ч. е оправдан по така повдигнатото му обвинение.Присъ -дата е протестирана пред ОС-Разград и по образуваното ВНОХД №398/14г. с решение №7/26.02.2015г. присъдата по отношение на Х.Ч. е потвърдена изцяло.Така и оправдателната присъда по отношение на другия подсъдим Л.Д., а оправдателната присъда по отношение на третия подсъдим С.Д. е отменена и наказателното производство е прекратено, т.к. същият е починал в хода на въззивното производство.        

Възззивикът претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в горепосочените психични страдания, дискомфорт и накър -няване на доброто му име в обществото, вкл. професионалната му среда, всички резултат от воденото против него наказателното производство.

Наред с безспорно установения между страните елемент от фактическия състав, предвиден в нормата на нормата на чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, а именно, че  Х. Ч. е оправдан по повдигнатото му обвинение, е необходимо да бъдат установени твърдените неимуществени вреди и причинната връзка между незаконно повдигнатото и поддържано обвинение и настъпилите неблагоприятни последици. От своя страна размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя по реда на чл.52 от ЗЗД, като съгласно разясненията, дадени в ППВС №4/23.12.1968г., понятието справедливост не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.

Съгласно показанията на св.Н.Д. същият познава В.Ц. от 2003г.-2004г., като са в приятелски и бизнес отношения.Свидетелят е ветеринарен лекар и отговаря за здравословното състояние на животните в животновъдното стопанство на Х.Ч..В периода 2003г.-2011г. стопанството се развивало с бързи темпове-30% ръст всяка година, но от 2011г. развитието спряло.Свидетелят прочел във вестниците, че срещу Х.Ч. се води разследване и след това съдебен процес за измами.Ч. му казал, че не е виновен, но трябва да се оправдава.Наказателното преследване продължило с години, постоянно ходел по съдебни заседания, занимавал се с адвокати и това довело до оттеглянето му от активната дейност, която преди извършвал в стопанството си.Променил се вътрешно, нещо се пречупило в него, станал необщителен.Свидетелят бил притеснен за бизнес отношенията им предвид факта, че Ч. е подсъдим, съответно се притеснявал дали може да му се има доверие, дали ще изпълнява задълженията си по договорите.От 2016г. Х. Ч. отново започнал да развива стопанството си интензивно.

Съгласно показанията на св.М.К., същият познава Х.Ч. от детските си години.През 1991г. започнал работа при него като шофьор, която продължава и понастоящем, вкл. шофьор на камиони и трактори.Един ден Х.Ч. му казал, че се води наказателно дело срещу него.След това се променил, затворил се в себе си, станал друг човек.Постоянно мислел за делото.Разказал му, че му предложили да стане народен представител, но той отказал, защото считал, че в това положение не може да изпълнява такава длъжност.

Съгласно показанията на св.Ф.Ч./съпруга на въззивника/ след образуване на наказателното дело Х.Ч. се прибирал изтормозен, изнервен, затворил се в себе си.Обяснявал, че най-много го тормози това, че го обвиняват в нещо, което не е извършил и по този начин уронват авторитета му, вкл. като общински съветник, председател на бюджетната комисия в общината, член на общинския и на областния съвет на ДПС.Искали да издигнат кандидатурата му за народен представител, но поради висящото дело той отказал.

При съвкупния анализ на така събраните гласни доказателства /ценени при условията на чл.172 от ГПК, но едновременно с това и като непротиворечиви на останалия събран по делото доказателствен материал/ съдът приема, че в резултат именно от воденото против въззивника наказателно производство същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в психични страдания - изживени тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си. Същевременно воденото наказателно преследване е създавало чувство за застрашеност на моралния му облик в обществената /страните не спорят, а и се установява от представените писмени доказателства, че същият е член на ОбС-Кубрат в последователни мандати от 1995г./ и професионалната му среда.

При определяне размера на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди следва да бъдат съобразени следните обстоятелства. Естеството и вида на повдигнатото обвинение - въззивникът е обвинен в периода 18.04.2011г.-08.07.2014г. в извършване на престъпление с предвидено наказание лишаване от свобода до три до петнадесет години, а за периода 08.07.2014г.-26.02.2015г. в извършване на престъпление също с предвидено наказание лишаване от свобода до три до петнадесет години, т.е. и двете обвинения са за извършване на тежко умишлено престъпление по см. на чл.93, т.7 от НК. Периодът на продължилото наказателно преследване - от повдигане на обвинението на 18.04.2011г. до влизане в сила на оправдателната присъда - 26.02.2015г. е изминал период от три години и десет месеца.В досъдебното производство са извършвани многобройни следствени действия с участието на въззивника.Същият е бил многократно призоваван и се е явявал, вкл. първоначално като свидетел, а впоследствие привличан като обвиняем с четири различни постановления, по всяко от които е бил допълнително разпитван като обвиняем и са му били предявявани материалите по разследването.По НОХД №725/12г. са били проведени осем открити съдебни заседания, а по НОХД №532/ 13г. девет открити съдебни заседания, като основната причина за отлагане на производството е била необходимостта от събиране на доказателства в съдебната фаза на наказателния процес - разпитани са множество свидетели, изисквани са документи от различни учреждения, назначавани са и са изслушвани експертизи. Не е налице отложено производство по причина неявяване на въззивника или защитниците му, които са се явявали във всяко насрочено заседание.

На следващо място следва да бъдат съобразени видът и продължителността на наложената мярка за неотклонение.Наложената такава на въззивника е „подписка”, която е най-леката мярка за процесуална принуда, като не се установява в производството същата да му е създавала някакви необичайни затруднения.В досъдебното производство по реда на чл.68 от НПК с постановление от 03.05.2011г. му е било забранено да напуска пределите на страната, но видно от материалите по наказателното дело е, че по подадени от него молби от съда е било разрешавано да напуска пределите на страната за поискания в молбите период, като мярката е отменена от съда с протоколно определение от 29.10.2013г. по НОХД №532/13г.

На следващо място следва да се съобразят данните за личността на увредения, съответно отражението на наказателното преследване върху личния, професионалния и обществения му живот, чувствата, честта и достойнството му.Съгласно разяснения, дадени във формирана съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК, когато незаконното обвинение е за извършване на престъпление в област, която е професионалната реализация на увредения, следва да се прецени как се е отразило върху възможностите му за професионални изяви и развитие, авторитета и името му на професионалист.Същевременно при определени длъжности, касаещи отговорни постове в държавната или общинска администрация, очакванията и изискванията на обществото към тях за почтеност и спазване на законите са изключително завишени, като в общата хипотеза незаконното обвинение на такива лица именно за длъжностни престъпления има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера.

Установява се, че воденото производство е станало достояние на професионалния кръг на въззивника.Станало е достояние и на обществената му среда като следствие от разгласата в областния вестник „Екип 7”, начиная от 16.11.2012г., излизал с подробни публикации и информирал обществеността относно образуваното и водено наказателно производство срещу въззивника като няколкократно, вкл. и на първите страници, са излагани данни относно предмета на обвинението, вкл. със заглавия от вида на „Видни активисти на ДПС на съд за измами с евро -пари”.Публикации са осъществени по повод воденото наказателно дело и в електронните издания на вестник „24 часа” и „Дарик радио”.Страните не спорят, че публикуваните материали нямат за свой официален източник органите на прокуратурата.Не се спори и относно добросъвестността на журналистите, вкл. правото им да информират обществеността като част от важната роля на средствата за масова информация в устойчивото развитие на демокрацията, но следва да посочено, че основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че лицето е било обвинено в извършване на престъпление по НК, за което впоследствие е било оправдано от съд и прокуратурата отговаря, т.к. с действията на органите си е допринесла за повдигане на обвинението, внасянето му и поддържането му в съда.Няма значение дали конкретните действия, предприети в досъдебната и съдебната фаза са били в съответствие с процесуалния закон, не е налице и обвързване от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.Обвинението в престъпление се явява неоснователно винаги щом има влязла в сила оправдателна присъда, постановена от съд, като на обезщетение подлежат всички вреди, които са в причинна връзка с това незаконно обвинение.В тази връзка и не би могло да се споделя становището, че липсва каквато и да било причинно-следствена връзка между широката медийна разгласа в един сравнително малък град на повдигнатото и поддържано от прокуратурата против въззивника обвинение и изживените от него негативни изживявания.Следва да бъде посочено обаче, че въпреки воденото наказателно производство и неговата разгласа въззивникът е продължил да упражнява успешно професионалните си занятия, както и е продължил да изпълнява обществената си дейност като общински съветник в ОбС-Кубрат, вкл. и преизбран за мандат от 2015г.-2019г., т.е. отраженията в тези сфери не са изключително негативни.

Съобразявайки в съвкупност установените в производството неимуществени вреди, претърпени от въззивника следствие от воденото против него наказателно преследване, изразяващи се в изживян стрес, тревожност, безпокойство, потиснатост, затваряне в себе си, както и засягането на доброто му име в обществото и професионалната му репутация, съдът приема, че справедливият размер на обезщетение за така претърпените вреди, вкл. съобразен с икономическия растеж и стандарта на живот в страната, следва да бъде определен на 8 000лв.

Този размер е обусловен от продължителността и интензитета на търпените психични страдания, който безспорно е бил висок, но не изключително висок,  като няма данни същите да продължават и понастоящем.Съобразяват се данните за личността на въззивника, притежавания до този момент много добър морален и професионален облик, отзвукът в професионалната му и обществена среда, както и продължителността на наказателното производство. 

Предявените искови претенции са основателни до размера от 8 000лв., ведно със законната лихва, считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 26.02.2015г. до окончателното изплащане, до който следва да бъдат уважени.С оглед съвпадане крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, решението на РОС следва да бъде потвърдено в обжалваните му части.На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззивника следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред настоящата инстанция съразмерно с основателната част от исковите претенции, предмет на разглеждане пред въззивната инстанция.Представил е доказателства за направени разноски в размер на 1140лв., представляващи адв.възнаграждение, от които съразмерно следва да се присъди сумата от 364, 80лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №20/13.06.2017г., постановено по гр.д.№85/17г. по описа на РОС, гр.о., в частите му, с които: 1/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.В.Ч. сумата от 8 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015г. до окончателното й изплащане; 2/ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на Х.В.Ч. сумата от 342, 64лв. за направени деловодни разноски в съдебното производство; 3/ са отхвърлени предявените от Х.В.Ч. против Прокуратурата на Република България искове в частите им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 8 000лв. до 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно повдигнато обвинение за извършване на престъпление, за което е оправдан, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.02.2015г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Х.В.Ч., ЕГН **********, адрес *** сумата от 364, 80лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                           ЧЛЕНОВЕ: