Р Е Ш Е Н И Е

192/29.11.2013 г.,  гр. Варна

В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

         Варненският апелативен съд, гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО съдебно заседание на тридесети октомври през две хиляди и тринадесетата година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА;

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА;

ПЕТЯ ПЕТРОВА;

Секретар Ю.К.;

Като разгледа докладваното от съдия ХРИСТОВА

 гр. д. № 416 по описа за 2013 година:

Производството е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 258 ГПК, ПО ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА, подадена от КОНПИ, СРЕЩУ решение № 1497/05.07.2013 год. по гр.д. 2291/2010 год. по описа на ВОС, с което са ОТХВЪРЛЕНИ предявените искове от КОНПИ по чл. 28, ал.1 ЗОПДИППД /отм./ за отнемане в полза на Държавата на имущество, подробно описано в решението, срещу В.С.Д., ЕГН **********, и срещу В.С.Д. и С.А.Н., ЕГН **********, и двамата от гр. Варна.

В жалбата се твърди, че решението на ОС е неправилно и незаконосъобразно. Оспорват се изводите на съда относно съдържанието на понятието „значителна стойност” на имуществото, преценката на доказателствата с подробно изложени съображения, цитирана е съдебна практика. Иска се уважаване на претенциите.

Насрещните страни В.С.Д. и С.А.Н., са подали писмен отговор, в който жалбата се оспорва.

ВАпС, като взе предвид становищата на страните, представените доказателства и съобрази приложимите към спора правни норми, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Производството е образувано по мотивирано искане на КОНПИ, с което е предявен иск по чл.28 и сл. от ЗОПДИППД/отм./ разглеждащо се по реда на отменения закон по силата на § 5 от ПЗР на ЗОПДНПИ, срещу В.С.Д. и С.А.Н., за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност с обща цена 360423,71 лв.

Ответникът В. Д. е подал пред ОС писмен отговор, в който оспорва иска, като твърди, че не е налице имущество, за което да не е доказан произход на средства. По отношение на имота – мезонет твърди, че според чл.444, т.7 от ГПК този апартамент е несеквестируема вещ, тъй като е единственото му жилище, твърди, че този апартамент е предоставен за ползване на бившата съпруга и дъщеря му, а заемът за закупуването се изплаща от съпругата му и понастоящем. Има твърдения за доходи, реализирани в чужбина: в периода 1992 - 1996 г. е работил в BP- France с месечно възнаграждение 1400 USD, а в периода ноември 1996 г. до април 1999 г., е живеел с тогавашното си семейство в Кипър, където имал своя собствена фирма „Dotkov Bros Ltd" със седалище в гр.Лимасол, бул. „Архиепископ Макариу III", Kanika Enaerios office 5-7. Чрез тази фирма сделките, сключени чрез нея и посредническа дейност на територията на Република Кипър доходите му били не по-малко от 25 000 USD годишно; в периода 1999 - 2000 г. живеел и работил в Украйна в гр. Донецк, където бил  упълномощен и посредник на фирма „Юзовка" със седалище в гр. Донецк, ул. „Университетская" 78, където осъществявал посредническа дейност за 17 000 USD и имал подписани договори чрез фирмата му в Кипър за 5 годишни конкретни сделки за 94 млн. USD, като неговата комисионна била 0,5%. В периода 18 юли 2003 г. до 16 февруари 2007 г. пребивавал с МНО в затвора-Белене по НОХД № 337/2006 г. В периода 15 октомври 2008 г. до настоящия момент е в затвора-Варна.

Ответницата С.А.Н. също е оспорила иска в писмен отговор пред ОС. Оспорила е иска по отношение на имота мезонет №10, по мотиви, че при закупуването на имота паричните средства и били дадени от баща й А. Ненков - 40 000 лв., от бившият й съпруг В.Д. - 10 000 лв. и от нейни лични спестявания до сумата 62 000 лв., която и била необходима за закупуването на апартамента, а останалата сума от 100 000 лв. им била отпусната от ОББ-Варна, като жилищен заем, който не е погасен и до момента. Твърдяла е, че е художничка - от 1998 г. се занимавала с рисуване, както и с шиене и тапициране на мека мебел. Като шивачка тя е работилa в „Дружба - Стил" АД - Варна, като манекен и фото-модел в „Моде-Хел"- Варна (на свободен договор без определено месечно заплащане), като доходите и не са възлизали над 1000 лв. годишно. Като допълнителна работа и до момента раздавала брошури и рекламни стикери, брошури, плакати, промоционални подаръци. Заплащането варирало между 10-30 лв. дневно, в зависимост от продаденото количество дневно. Издържала се и от продажбата на картините си, шитите изделия и тапицирането, което извършва - на стойност между 7000 - 8000 лв. годишно. През 2004 г. до 2007 г. включително, извършвала почистване на домове, офиси, гаражи, сутерени чрез пусната от нея обява, като на месец са почиствали до 15 различни сутерени, като заплащането на един варира от 20 до 50 лв.

След задържането на бившият и  съпруг В.Д. от началото на 2004 г. имала връзка с М.Т., с който заживели заедно, на семейни начала в нейния апартамент на ул.„Кавала" 42,ет.4, ап. 10. Ответницата  излага, че М. Т. я издържал и поемал разходите за съжителството им в периода 2004г. до 2007 г. в размер на 1000 – 1500 лв. месечно. Закупуването на дворното място в с. Раднево община Аксаково било извършено изцяло по молба и искане на тогавашният и приятел М. Т., както и с негови парични средства, тъй като той отсъствал от страната. От 2000 г. до 2006 г. имала женско куче, порода ризеншнауцер, от което развъждала и продавала всяка година около 7-8 кученца, като получавала за всяко между 550-650 лв., в зависимост от пола. Печелела до 4000 лв. годишно. След това, през 2006 г., заменила ризеншнауцера си с йоркширски териер с родословие. От 2007 г. развъждала тази порода, като кучето, раждайки по 4 кученца на година, и носи годишен доход до 4300 лв., като всяко едно продавала по 1000 - 1100 лв. в зависимост от пола му. Допълнително по пусната от нея обява подстригвала тази порода кучета, както и продавала шити от нея дрешки за йоркширски териери. Подстригването варирало между 20-30 лв., в зависимост - зимна или лятна прическа, а дрешките продавала за по 20 лв. бройката.

Прокуратура на РБ чрез ВОП в качеството си на контролираща страна  е изразила становище за основателност на претенциите.

С протоколно определение от 21.01.2009 год. ответникът В. С. Д. е сключил по НОХД № 10/2009г. по описа на Разградски окръжен съд е одобрено споразумение от 21.01.2009г. на окръжен съд Разград, по силата на което ответникът е признат за виновен в извършено престъпление, по чл.354а, ал.2, изр.2, пр.З, вр. ал.1, изр.1 от НК, за това, че на 13.10.2008 г. на публично място, паркинг на ресторант „Хепи" край гр. Шумен, без надлежно разрешително е разпространил високорискови наркотични вещества, поради което му се определя наказание „лишаване от свобода" за срок от четири години при общ първоначален режим и глоба от 10 000 лева. Присъдата е влязла в сила на 21.01.2009г. Престъплението, за което В. С. Д. е признат за виновен с влязла в сила присъда попада в предметния обхват чл.З, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД/отм./

По делото са приложени писма от ОП Разград, от които се установява, че срещу В.Д. са водени следствени дела № 164/2003 год. за престъпление по чл. 116 НК, което не е приключило с осъдителна присъда за г-н Д.. По следственото дело не са открити твърдяните от г-н Д. документи, доказващи твърденията му за реализиране на доходи и работа в чужбина в периода преди 2001 год.

В.Д. е сключил граждански брак на 22.11.1986 год. със С.  А. М. с акт за граждански брак № 2258/22.1.1986 год., който брак е прекратен с развод с решение по гр. дело № 481/1999 год. от 15.07.1999 год.

Вторият му брак със С.А.Н. на 30.04.2002 год. с акт за граждански брак 415/30.04.2002 год. на Община Варна. Този брак също е прекратен с развод на считано от 25.11.2006 год. с Решение № 2828/24.11.2006 год. по гр. дело № 5410/2006 год. на ВРС.

По отношение на периода преди 2003 год. по делото се установява следното: По време на брака си с г-жа М., тя и В. Д. в условията на СИО, са придобили с нотариален акт № 138, том XXI, дело № 6470/92г. от 08.09.1992г.: АПАРТАМЕНТ № 128, находящ се в гр.Варна, ж.к. "Възраждане", бл.51, вх.6, ет.5, състоящ се от: стая, кухня, баня-тоалет, дрешник, входно антре, балкон със застроена площ 42,41 кв.м., ведно с принадлежащото избено помещение № 128 с площ 4,37 кв.м., при граници: ел. табло, изба № 130, неизползвано пространство, заедно с 0,4253 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място, върху което е построена сградата, попадащо в XII микрорайон по плана на ж.к. "Възраждане" за сумата от 68 567 /неден./ лева или 80,67 МРЗ.

Пазарната стойност на имота към датата на неговото придобиване е 124 660 лева или 5 642 щатски долара. Цената на имота е заплатена безкасово на продавачите чрез банков кредит от ДСК.

Имотът е продаден с нотариален акт № 76, том XI, дело № 3570/95г. от 06.04.1995г. за сумата от 60 723 /неден./лева или 24,78 МРЗ.

В.Д. е придобил Лек автомобил, марка "БМВ", модел "520" с рег.№ В 0398 СК, рама № WBAHB210403504795, двигател № 206КА21264483, дата на първа регистрация 27.01.1990г., по договор за покупко-продажба на МПС от 20.12.2001г. В договора е посочена покупна цена в размер 300 лева.

Пазарната стойност към датата на придобиване /20.12.2001г./ е 6200 лв. По делото не са събрани доказателства относно пазарната стойност на автомобила към датата на приключване на съдебното дирене или датата на постъпване на мотивираното предложение в съда.

За проверявания от Комисията период В.Д. и С. М., в условията на СИО са придобили Лек автомобил, марка "Застава", модел "ГГ 55" с per. № В 7203 Н, рама № 835433, двигател № 764646, дата на първа регистрация 25.01.1985г., придобит на 21.10.1991г. Вещта е коментирана в мотивираното искане с оглед приходите и разходите на г-н Д..

През проверявания период от КОНПИ  г-н Д. и г-жа М. са придобили в режим на съпружеска имуществена общност: Лек автомобил, марка "Опел", модел "Кадет" с per. № В 3746 АС, рама № WOL0000H5011874, двигател № 13NB19570207, дата на първа регистрация 29.09.1986г., придобит на 17.10.1995 г., датата на придобиване е отразена в издадената от КАТ справка. Автомобилът е отчужден съгласно договор от 06.05.1996 г. за сумата от 25 620 /неден./ лева или 8,43 МРЗ. Към датата на неговото придобиване пазарната му стойност е 3 650 германски марки.

От събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетелите М., бивша съпруга на г-н Д., П. Д., негова майка, ценени с оглед възможната им заинтересованост от изхода на спора, се установява, че в периода след 1992 год. г-н Д. е работил в БМФ и към чуждестранна фирма, като е пътувал и е реализирал доход от 800 щ.д. на месец. В периода 1996 год. – 1999 год. г-н Д. е работил в Кипър. В същия период семейството на Д. било подпомагано с пари и от родителите им – бащата на св. М. им дал 20000 щ.д., а майката на г-н Д. – 10000 долара. За закупуване на жилището на семейството по нот.а. № 138/1992 год. според свидетелите цената била заплатена с кредити, а впоследствие връщането им се извършвало чрез описаните източници на финансови средства – трудови доходи на г-н Д. и помощ от родителите. След развода с г-жа М., г-н Д. работил в Украйна. Показанията следва да се кредитират, тъй като съответстват и на справка от РДВР, л.226 от делото на ОС, протокол за разпит на обвиняем от 18.07.2003 год. на л.224 от делото на ОС. В посочената справка се съдържа изявление, че г-н д. към момента на извършването й не е криминално проявен – 24.07.2003 год.

Показанията на свидетелките се потвърждават и от друго писмено доказателство - Удостоверение за плавателен стаж на отв. Д. под № 167/29.11.2011 год., издадено от Морска администрация –Варна, удостоверяващо, че за периода от 27.07.1990 год. до 23.10.1995 год. г-н Д. има плавателен стаж от 2 години, 10 месеца и 19 дни в съответствие с издадения му моряшки паспорт № А-42944. Към това удостоверение е представен и цитирания моряшки паспорт.

По делото е прието като писмено доказателство писмо с Изх.№ 01/03/31 от 31.03.2013 год. от Дружество с ограничена отговорност „Тритон-7”/лист 425/ от което е видно, че изплатило на В.Д. сумите както следва: за 1999-23 000 щ.долара, за 2000 год. 23 000 щ.долара, за 2001 год-22 000 щ.долара и 2002 год. 13 000 щ.долара и за 2003 год. 7200 щ. Долара, от посредничество в сделки и комисионни, както и работа като консултант и супервайзер, изготвяне на договори, рекламна дейност.

По отношение на периода след 2003 год. по делото се установява следното:

По време на брака си ответницата С.А.Н. тя и г-н Д. са придобили в СИО с Нотариален акт № 102, том II, рег.№ 2989, дело № 171/2003г. от 25.06.2003г. (Акт № 190, том 29, дело 6778/2003г. на СВ-Варна) чрез възмезден договор за покупко продажба следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ - МЕЗОНЕТ № 10 на четвърти и пети етажи в жилищна сграда, находяща се в гр.Варна, ул."Кавала", № 42 със застроена площ 249,00 кв.м., състоящ се от: първо ниво - входно антре, баня-тоалет, коридор, кухня, дневна-столова, стълбище за второто ниво и второ ниво - три спални, перално, баня-тоалет, коридор, две лоджии, килер, както и съответния процент ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, попадащо в кв. 127 по плана на седми микрорайон на гр. Варна за сумата от 161 500 лева, записана като цена в нотариалния акт.

С молба от „ОББ" АД, вписана в книгите за вписване на 26.06.2003г., том II, №34, вх. регистър 10270, върху имота  е вписана законна ипотека по чл. 43 от Закона за банките за кредит за закупуване на недвижим имот в размер на 100 000 лв.

Пазарната стойност на този имот, към датата на придобиването е 164 225 лева, съобразно заключението на вещото лице.

По отношение на този имот, съдът приема че неговата придобивна стойност е посочената в нотариалния акт, част от която е платена от ответниците в размер на 61 500 лева в брой и 100 000 лева, чрез банков заем от ОББ АД чрез своя клон в гр.Варна.

Договора за кредит е сключен на 25.06.2003 год. и със срок на издължаване на дълга 02.07.2023 год. По делото е представено кредитното досие на г-н Д., от което е видно, че той е заявил, а банката е приела, че месечния му доход е 2000 лв. от трудов договор и 1000 лв. от договори за наем, които са приложени по делото.

По време на брака си С.Н. е закупила с Нотариален акт № 131, том I, рег.№ 1429, дело № 131/2005г. от 08.06.2005г. (Акт № 101, том 43, дело 10297/2005г. на СВ-Варна: ДВОРНО МЯСТО, находящо се в с.Раднево, общ. Аксаково, Варненска област с площ от 1290кв.м., съставляващо УПИ П-79 в кв. 9 по плана на селото, при граници: УПИ Ш-80, улица и УПИ 1-77, заедно с построената в описаното дворно място жилищна сграда с площ от 40 кв.м. за сумата от 1 063.40 лева.

Имотът е продаден с нотариален акт № 141, том II, рег.№ 3415, дело № 329/2005г. от 24.10.2005г. за сумата от 1 287,40 лева.

Към датата на придобиването пазарната стойност на процесния имот е 24 460 лева по заключението на вещото лице по допусната СТЕ.

Във връзка с твърденията на С.Н., че тя има съществен принос при придобиване на описания мезонет в СИО, както и че вторият имот, дворно място, е придобит без принос от страна на г-н Д., по делото се установява следното:

Според показанията на свидетелката Д., тя е дарила на сина си сумата от 30000 щ.д. при закупуване на мезонета по време на брака му със С.Н.. Според показанията на същата свидетелка, С.Н. била добър дизайнер, продавала картини, развъждала породисти кученца, които продавала, шиела и от това реализирала доходи в периода на брака си с г-н Д..

От разпита на св. С.Я. Н., майка на С.Н., се установява, че С.Н. е работила в „Стил Дружба” като шивачка, но поради ниското заплащане напуснала работа. След това излязла в майчинство. Работила е като модел и е получавала възнаграждение, но точната сума не може да каже, рисувала и продавала картини, като също не може да установи доходи.

Отглеждала кученца, порода „ризеншнауцер”, като едно куче струвало 500-600 лв.  След това имала – йоркширски териери, те вървели по 1000 лв. на кученце.

През 2003 год. родителите на С.Н. отдали тяхното жилище под наем срещу 300 лв. на месец от второто полугодие на 2003 г. до второто полугодие на 2005 г. Общо за този период й дали около 9 хил.лв. , като през този период живели, заедно със С., в нейния апартамент. Парите от наема й го давали, за да покрива кредита си.

През м. декември 2005 г. продали апартамента си за 24 хил.евро, от които на С. дали сумата от 20 хил. и след това още 10 хил.лева.

В началото на 2006 г. м. февруари 2007 г. свидетелката продала собствен имот на стойност 40 хил.евро. и привела на С. сумата от 60 хил.лв. С.Н. държала тази сума на срочен депозит и от лихвата си помагала за погасяване на вноската.

От второто полугодие на 2007 г. свидетелката С. Н. продала заедно със свои роднини наследствен имот от нейния дядо и от дела в размер на 15 хил.лв. на С. дала 8 хил.лв. През м. юни 2011 год. свидетелката продала имот, на стойност 5 хил.л. и сумата от 3 хил.лв. дала на С.Н..

Според показанията на същата свидетелка през 2008 г. изтеглила заем от ДСК в размер на 20 хил.лв. и сумата от 14 хил.лв. дала на С.Н..

Според свидетелката, когато се родила внучката им Л., преди това покойния й съпруг и баща на С.Н. й подарил, за да си купят жилище, сумата беше 50 хил.лв. Внучката им се е родила на 8 май 2003 г. и парите са дадени след раждането й. Според показанията на същата свидетелка и според св. Т., след задържането на г-н Д.С. заживяла на семейни начала със св. М. Т. На месец между  хиляда – хиляда и петстотин лева и давал той, независимо дали е бил на сушата или в морето.

Показанията на свидетелката Н. се потвърждават от приетите по делото писмени доказателства и от показанията на св. Т.:

По делото е прието като доказателства платежно нареждане от 22.02.2007 год. за сумата от 60 000 лева на ФБК Стринг ООД от С. Я. Н., майка на С.Н., с основание по договор.

По делото е представен Нотариален акт № 122 том.1 рег.№ 1732 дело V 89 от 05.02.2007 год. с който С. Я. Н. е продала на трето лице собствени земеделски земи в землището на с.Генерал Кантарджиево за сумата от 78 233,20 лева, равняващи се на 40000 евро.

С Нотариален акт № 193 том.І рег.№ 2790 дело № 193 2007 год. от продажба на наследствени земи в землището на с.Генерал Кантарджиево св. С. Я. Н., е получила сумата от 7 250 евро, видно от платежно нареждане с реф.№ 85/841/00027212 на Пощенска банка АД.

С нотариален акт № 06/том.І рег.№ 2944 дело № 88 от 20.06.2011 год. св.С. Я. Н. е продала собствен недвижим имот земеделска земя, за сумата от 1 587,70 лева по нотариален акт.

Свидетелят М. Т. в разпита си пред съда установява, че се е запознал със С.Н. през м. февруари 2004 г. Имотът в с. Капитан Радево, Аксаковска община, го открил той, дал е за него капаро, но поради предстоящо заминаване на упълномощил С.Н. да сключи договора, като й оставил средства и пълномощно за валутната сметка в „Експресбанк”, левова сметка също. Сумите оставени от него са били за покупката на имота и  за други нейни разходи. Договорката им била, дворното мястото да се прехвърли на нейно име, тъй като той не бил в България. С нея е имал лични взаимоотношения и тя е осъществила тази сделка. Имотът е купен за цена 1 400 лева, каквато договорка са постигнали с продавача.

С ответницата е живял от 2004 год. до м. септември 2007 г., като и дал пълномощно, за да се разпорежда с банковата и левовата му сметка. Той е поемал ежедневните разходи за домакинство около 1000 – 1500 лв. на месец. Тя си е плащала вноската по апартамента, само в единични случаи и е давал пари за вноската за апартамента. Твърди, че тя е рисувала и е имала доходи от продажбата на картини, имала е магазин - галерия до Фестивалния комплекс. Продавала е малки кученца.

Представен по делото е Споразумение от 01.03.2007 год. по силата на който отв.С.Н. е поела задължението да се явява на сесии като фотомодел срещу заплащане, което не е отразено изрично в договора. Съгласно договора парите следва да се привеждат в конкретно посочена банкова сметка.

По делото не е било спорно, че г-н Д. през следните периоди е бил в затвора: през периода юли 2003 - февруари 2007 г. е бил в Затвора в гр.Белене; септември 2008 г. - юли 2011 г. - в Затвора в гр.Варна.

От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Предявени са искове с правно основание чл.28 от ЗОПДИППД/отм./

Предявените искове са неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят като такива.

Безспорно е, че г-н Д. е осъден за престъпление, което попада в приложното поле на чл.З, ал.1, т.25 от ЗОПДИППД. Престъплението е извършено през 2008 год.

Следваща предпоставка за уважаването на исковете е те да са за имущество на значителна стойност. Доказано е по делото, че придобито от г-н Д. имущество е на значителна стойност по смисъла на ЗОПДИППД /отм./, а именно над 60000 лв., сумарна за цялото имущество стойност, която следва да се преценява по тази предпоставка за допустимост на претенцията към момента на внасяне на предложението на КОНПИ в съда по пазарна стойност. Само пазарната стойност на вещта мезонет в гр. Варна надхвърля тази сума, поради което и претенциите са допустими.

За да бъде отнето атакуваното имущество, то следва е придобито от престъпна дейност /така напр. ВКС, ГК, IV отделение, в Решение 607/29.10.2010 г. по гр. д. 1116/2009г.; Решение № 834/23.12.2010 г. по гр.д. 1417/2009 г. на ВКС. /

По делото не са въведени твърдения и не е обоснован периодът на проверката преди 2003 год., тъй като не се твърди и не се доказва г-н Д. да се е занимавал с престъпна дейност преди този период. Няма, следователно, обосновано предположение, че преди 2003 год. г-н Д. е придобивал имущество от престъпна дейност.

По делото са представени доказателства, че г-н Д. е станал обект на полицейски проверки и на разследване, макар и за други престъпни деяния, от 2003 год. Престъплението, извършено през 2008 год. – разпространение на наркотици, е такова, че може логически да се обоснове логическа връзка между свързана с него дейност и незаконно придобиване на имущество.

Ето защо, съдът намира, че за имущество, придобито в периода преди 2003 год. исковете на КОНПИ са изцяло неоснователни, тъй като липсва обосновано предположение в този период придобиването на имущество да е свързано с престъпна дейност, без да се коментират и доказателствата за реализиран доход и принос на първата съпруга на г-н Д. в имуществото, предмет на иска за този период.

По отношение на периода след 2003 год., основните искове са за отнемане на придобития в СИО мезонет през 2003 год. и за отнемане на сумата от продажба на придобития по време на брака със С.Н. имот, дворно място, впоследствие продаден.

Следва да се има предвид, че в периода след деноминацията на лева НЯМА ОСНОВАНИЕ да се прилага приравняването на сумите към МРЗ, тъй като инфлацията няма значимо влияние върху паричните потоци, а МРЗ е показател за доходите на населението, а не за стойността на парите и нивото на инфлацията. Няма основание за прилагане по аналогия на тълкуване на правни норми от други области на правото, особено при прилагане на репресивен закон като ЗОПДИППД /отм./.

По отношение на имота – мезонет, безспорно се доказа по делото, че е придобит в СИО, със съществен принос на г-жа С.Н., която е доказала получаването на дарения от родителите си и реализиране на доходи от трудова дейност, с които е погасявала и погасява и понастоящем ипотечния кредит, с който е заплатена част от цената на мезонета. От показанията на св. Д. се доказва, че е дарила на г-н Д. при закупуване на апартамента сума от 30000 щ.д. По делото в подкрепа на твърденията на С.Н., че е заплатила част от стойността на имота с дарения от родителите си – 50000 лв. и че е продължила да се издържа със собствени доходи се събраха многобройни съвпадащи си, логично и житейски обосновани гласни и писмени доказателства. От доказателствата по делото става ясно, че след задържането на г-н Д. през лятото на 2003 год. ипотечният кредит за закупуване на имота се е погасявал и се погасява и понастоящем от г-жа С.Н. и то от нейни лични средства, като не е доказано тези средства да са й прехвърлени от г-н Д. Доказаният принос на съпругата на г-н Д. в придобиване на имота е достатъчно основание за отхвърляне на иска по отношение на тази вещ. Следва да се подчертае, че доказването на липса на принос е в тежест на КОНПИ, поради което депозираните по делото доказателства в обратната насока са повече от достатъчни за отхвърляне на иска. Когато имуществото е придобито в СИО, в тежест на КОНПИ е доказването на обстоятелството, че другият съпруг няма принос в придобиването на това имущество, в противен случай СИО не подлежи на отнемане в полза на Държавата /така ВКС, ГК, IV отделение, в Решение 607/29.10.2010 г. по гр. д. 1116/2009 г. А в настоящия случай е доказано и че вложените от г-н д. средства в закупуване на този имот са му дарени от майка му, което е още едно основание за отхвърляне на иска.

 По отношение на претендираната сума от продажба на придобито по време на брака дворно място в с. Круша, по делото се събраха гласни доказателства, че този имот е заплатен без приноса на г-н Д., изцяло с дарени на С.Н. средства от свидетеля М. Т., поради което и искът по отношение на реализираната сума от този имот следва да се отхвърли, тъй като имотът изобщо не е бил придобит в СИО с г-н Д., нито с прехвърлени от него суми на г-жа Н., което би било основание за отнемането му по чл. 8 ЗОПДИППД /отм./. Установяването на този факт е допустимо в настоящото производство, доколкото само се констатират съществуващи правоотношения между бившите съпрузи Д. и Н..

По отношение на иска с правно основание чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД/отм./ от В.Д., за отнемане в полза на Държавата на сумата от 95,54 лв. - наличност по безсрочен влог в "Банка ДСК" ЕАД, клон Белене, РЦ Плевен, открит на 28.10.2004г. към 19.04.2009г., и този иск е неоснователен, доколкото сумата е реализирана от трудова дейност на г-н Д. в затвора.

Предявените искове са неоснователени и недоказани.

Изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на ОС, поради което и обжалваният акт следва да бъде потвърден.

По отношение на разноски за въззивната инстанция г-н Д. и г-жа н. не са направили искане за присъждане на такива.

            Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № решение № 1497/05.07.2013 год. по гр.д. 2291/2010 год. по описа на ВОС.

Решението може да се обжалва с КАСАЦИОННА жалба чрез ВКС В ЕДНОМЕСЕЧЕН срок от връчването на препис от съдебният акт при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: