Р Е Ш Е Н И Е   № 176

гр. Варна, 04.11.2014г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският апелативен съд, Гражданско отделение, в съдебно заседание на осми октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                                                           ИВАН ЛЕЩЕВ

при участието на секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия М. Славов в.гр.д. № 416 по описа за 2014г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивната жалба, подадена от В.С.В. *** чрез адв. И.К. против решение № 1024/04.07.14г. по гр.д. № 3217/13г. на ВОС, с което е отхвърлен предявения от въззивницата против Ц.Д.С. от гр. Варна, иск за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на ищцата, изразяващи се да й даде достъп за извършване на съответните разрешени от администрацията действия по преустройството на имота й, ­ неговото водоснабдяване чрез свързване с В и К - инсталацията в имота на ответницата, съгласно одобрения проект, на основание чл. 109 ЗС вр. чл. 51 ЗС; и ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1 250 лева.

            В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, постановено при нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост, като се претендира неговата отмяна и уважаване на предявения иск. Приведени са подробни аргументи за основателност и доказаност на предявената претенция. От една страна се оспорва процесуалната възможност гражданския съд при влязло в сила решение на административния съд, с което е преценена допустимостта и законосъобразността на административния акт по разрешението за строеж по преустройство на имота на ищцата от сушилня в жилищно помещение, да преценява отново тяхната законосъобразност. От друга страна се поддържа, че дори и да е налице такава възможност, то извършената преценка е неправилна, тъй като още с одобряването на извършеното надстрояване през 1988г. и фактически изпълненото и приетото през 1994г. е предвидено и е било изградено водозахранване и водоотвеждане от предвиденото помещение сушилня като принадлежност към апартамента на ответницата на 3-тия етаж. И при положение, че сушилнята, предвидена за апартамента на третия етаж не се намира над банята на апартамента на 3-тия етаж, където са общите вертикални щрангове, единственото отклонение за мивката в сушилнята на 4-тия етаж е от водопроводната инсталация на третия етаж. Такава водопроводна връзка за водозахранване е имало, но е била премахната през втората половина на 2007г. при извършен от ответницата ремонт в апартамента й. Претендират се и направените по делото разноски за двете инстанции. В с.з. жалбата се поддържа лично и чрез процесуален представител, който е депозирал писмена защита с посочване на вече изложените правни аргументи и доводи за основателност на иска. 

В предвидения срок насрещната страна Ц.Д.С. е депозирала отговор на въззивната жалба, оспорвайки я като неоснователна. Претендира се обжалваното решение да бъде потвърдено изцяло. Споделят се изцяло решаващите изводи на първоинстанционния съд, че е недопустимо разрешаване извършването на СМР в чужд имот, без каквито и да е проекти, с извършване на конструктивни изменения и в разрез с приложимите норми на ЗУТ и Наредба № 4 от 2005г., тъй като административния орган издал разрешението, има компетентност само относно техническата допустимост на преустройството, но не и относно правната допустимост титулярът на разрешението за строеж да засегне и накърни правата на другите собственици. Не се оспорва, че прекъсването на тръбата за водозахранването от 3-тия към 4-тия етаж е станало, когато е била налице констатацията за извършено незаконно строителство в сушилнята и се поддържа, че възстановяването на старото положение означава и възстановяване на незаконнното положение. Претендира се присъждането и на направените по делото разноски. В с.з. отговора се поддържа лично и чрез процесуален представител, който е депозирал писмена защита с подробно посочване на вече изложените правни аргументи и доводи за неоснователност на иска /вкл. и чрез препращане към писмената си защита пред ВОС/. 

            За да се произнесе настоящият състав на съда съобрази следното:

            Производството пред първата инстанция е било образувано по искова молба на В.В. против Ц.С. с искане, повторено и във въззивната жалба, като предмет на предявения иск е осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на ищцата, изразяващи се да й даде достъп за извършване на съответните разрешени от администрацията действия по преустройството на имота й ­ неговото водоснабдяване чрез свързване с В и К - инсталацията в имота на ответницата, съгласно одобрения проект. Наведени са били твърденията, че ищцата е собственик на жилище, находящо се над апартамента на ответницата в гр. Варна на ул. „Граф Игнатиев”, № 18, което е закупила през 2009г. като апартамент /и фактически било обособено като жилище със съответните обособени помещения, вкл. и с баня и тоалет/. Оказало се впоследствие, че жилището представлява част от таванското пространство – сушилня, без да е била налице промяна на предназначението за ползване. След съгласувани по съответния административен ред инвестиционни проекти, на ищцата е било издадено разрешение за строеж на 07.06.11г., за извършването на СМР в обекта чрез преустройство, така че сушилнята да се преустрои в самостоятелен жилищен обект. Разрешението за строеж е било обжалвано от ответницата С. и с решение по адм.д. № 381/12г. на Адм.С-Варна, влязло в сила на 31.05.12г. разрешението за строеж е било потвърдено като законосъобразно. Съобразно одобрените строителни книжа към това разрешение, водозахранването на жилището на ищцата е следвало да стане като се използват ВиК-щранговете, преминаващи през жилището на ответницата на долния етаж, което не налага промяна нито в общите части на сградата, нито промяна на ВиК захранването в апартамента на ответницата. Захранването е следвало да стане чрез свързване с тръбите на ВиК инсталацията в апартамента на ответницата. Въпреки горните факти и отправените от ищцата до ответницата нарочни покани, последната отказва да предостави достъп на ищцата, за да изпълни предвиденото по проект ВиК захранване на жилището си, което е съществена и неразделна част от предписаното и разрешено „вътрешно преустройство” при промяна на предназначението. С тези свои действия ответницата пречи на ищцата да упражнява в пълен обем правото си на собственост – да получи разрешение за ползване на имота, както и реално да ползва имота си съобразно промененото му предназначение. В с.з. претенцията се е поддържала лично и чрез процесуален представител.

            Ответницата с депозирания в срок отговор на исковата молба е оспорила основателността на предявения иск. Поддържано е становището, че ответницата не пречи на ищцата да упражнява правото си на собственост върху своя обект. Искането на ищцата да бъде допусната в имота на ответницата, за да извърши СМР е недопустимо, тъй като липсва проект по „ВиК” част /като задължителна част на инвестиционните проекти/ за преустройство чрез промяна на предназначението на имота на ищцата в жилищен обект /налице е само становище, което не съответства на чл. 3, ал. 1, т. 2, б. „а” от Наредба № 4/21.05.01г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти, издадена от МРРБ във вр. с чл. 144, ал. 1, т. 3 от ЗУТ/. Наред с това изготвянето на проект по част „ВиК” е задължително и с оглед на предвиденото му съдържание относно техническите изисквания за реализиране и реконструкция на водопроводни и канализационни инсталации /освен посочената Наредба, но и Наредба № 4/17.06.05г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации, издадена от МРРБ/. Сочи се, че съгласно тези нормативни актове, е недопустимо да се проектира и изгражда водоснабдителна инсталация за даден обект, която да е продължение и да се захранва от инсталацията на друг обект, както претендира ищцата. Отделно от това към становището по ВиК частта липсва графична част и не са дадени техническите решения за изпълнението на водозахранването на имота на ищцата. Освен горното е посочено, че ищцата претендира отвеждането на отпадъчните води от обекта й да се извърши чрез включване към вертикалния канализационен клон, отводняващ кухните на долните етажи, което е нарушение на изискването за отделни канали за сиви и черни води по см. на цитираната по-горе Наредба № 4/17.06.05г. Сочи се, че докато е съществувала незаконната тоалетна-баня в имота на ищцата, достъпът на въздух до канализационната система е ставал чрез кухненските сифони на долните етажи, което е било съпроводено с разпространението на неприятна миризми и нечистотии и е създавало опасност от предизвикването на инфекции и заболявания. Счита се за незаконосъобразно и предвиденото в преустройството на имота на ищцата изграждане на баня-тоалетна над столовата с кухненски бокс в апартамента на ответницата. При липсата на подробен проект по част „ВиК” с конкретни технически решения, одобрен по надлежния ред, ответницата не знае какви точно действия смята да предприеме ищцата в имота й и дали това ще е в унисон с изискванията на ЗУТ и съответните подзаконови нормативни актове, поради което и отказва да даде достъп до имота си, за да не й бъде нарушено нормалното упражняване на нейното право на собственост. В отговора си ответницата отрича да е предприемала действия по преустановяване на водоподаването към обекта на ищцата, поради което и отказва да „възстанови” такова водоподаване. Счита, че за ищцата е налице възможност да си прекара тръби отвън и по този начин да реализира ВиК инсталациите на имота си. Цитирана е съдебна практика в подкрепа на изразеното в отговора становище.

             От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

            Въз основа на заповед, издадена от съответния компетентен орган и договор от 29.02.88г., сключен с председателя на ИК на ОбНС-Варна, на Полина Михайлова Димова е било отстъпено право на строеж за изграждане на жилище в описания парцел, находящ се на ул. „Граф Игнатиев”, № 18 /л. 38-39 от делото на ВОС/. На 17.06.88г.е издадено разрешение за строеж на Ц. и В. Р. и П.Д. за извършването на надстройка върху съществуващата едноетажна жилищна сграда на посочения административен адрес с два жилищни етажа и тавански мансарден етаж, като надстройката съдържа два апартамента. П одобрения проект таванския етаж е съдържал две сушилни помещения към всяко от жилищата на втори и трети етаж /л. 182 от делото на ВОС/. В този архитектурен проект са означени и две мивки за всяка от сушилните. Строежът е приет от държавна приемателна комисия на 30.11.1994г. /акт обр. 16/ с прилагането на всички необходими преди това актове, разрешения и заключения от съответните административни органи. В одобрения проект по част електроинсталация /таван/ е записано, че се свързва към съответния собственик /л. 303/. В одобрения проект за ВиК инсталация аксонометрии /л. 302/ е предвидено за таванския етаж канал за отвеждане на водите, изпълнен тръба от PVC, с диаметър 110мм с две РЕ с диаметър 110/50мм. и 110/110мм., както и ТК с диаметър 110 мм. В протокол от 14.11.94г. за резултати от замерване на съпротивленията на контурите фаза-нула на „таванския апартамент” към жилището на 3-тия етаж на сем. Р. , е отразено, че изпълнението на ел. инсталацията за захранване и на ел. бойлер отговаря на нормативните изисквания. Издадено е и разрешение за ползване на надстроените два етажа и таванския мансарден етаж от РИ за ТУСК към ДИТСК на 08.12.94г./л. 77/.

            С констативен нотариален акт № 123/10.10.05г. на нотариус П. Д., рег. № 332, гр. Варна съпрузите Р. са признати за собственици на апартамент на мансарден етаж, със застроена площ от 52.26 кв.м., състоящ се от входно антре, кухня с кухненски бокс, стая, тоалетна-баня, килер и два балкона, ведно със съответните ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху земята, находяща се на ул. „Граф Игнатиев”, № ** в гр. Варна.

С решение от 29.11.05г. по гр.д. № 1032/05г. на ВРС, ХХХІІІ с-в на ВРС е прекратен брака на Ц. и В. Р. и в дял и собственост на Ц.С. /с решението е възстановено предбрачното й име/ е поставен апартамента на трети етаж в сградата на ул. „Граф Игнатиев”, № ** в гр. Варна, а в дял и собственост на В.Р. е поставен апартамента на мансардния етаж /югозападната част на мансардния етаж/. За състоянието, вътрешно разпределение на помещенията и пазарни стойности на апартаментите са били изслушани СТЕ като в тази от 18.11.05г. е посочено, че жилището в мансардния етаж е напълно завършено, изградени са ВиК и ел. инсталация за осветление и за битови нужди, телефонна инсталация /л. 231-235/.

С НА № 160/13.09.07г. на нотариус П. Д., рег. № 332, гр. Варна, В.Р. е продал на И.И.П. описаното като жилище на мансардния етаж, поставено му в дял с бракоразводното решение. От своя страна, И.И.П. и съпругата му З. Д. П. с НА № 127/27.04.09г. на нотариус П. Симеонова, рег. № 335, гр. Варна, са продали на Г. И. В. описания като жилище обект.

С НА № 150/03.06.09г. на нотариус Д. Върлева, рег. № 480, гр. Варна, ищцата В.В. е закупила от Г. И. В. описания имот.

Междувременно на 02.10.07г. /20 дни след продажбата на имота от В. Р. на Ил. П./ с жалба до РДНСК-Варна Ц.С.  е поискала преустановяване ползването на банята-тоалетна в таванския етаж, да се спре подаването на вода до това помещение и да се извършат съответните преустройства, за да не е налице мокро /банята в мансардата/ над сухо /кухненския бокс на третия етаж/ помещение. На 21.04.08г. е съставен констативен акт с приложена окомерна скица на разположението на процесния имот от РДНСК-Варна и е установено, че без разрешения сушилнята към третия етаж е била преустроена като самостоятелно жилище, като изграденото санитарно помещение е разположено над кухненския бокс на жилището на третия етаж и не обслужва последното. Прието е, че строежът е незаконен и подлежи на премахване. С констативен протокол от 11.11.10г. на РДНСК-Варна е установено, че незаконният строеж „санитарно помещение с баня и тоалет в таванския мансарден етаж” е премахнат и строителните отпадъци са изнесени, поради което и със Заповед № 75/18.11.10г. на ДНСК СИ-Варна е прекратено образуваното административно производство за премахване на незаконния строеж.

От протокола на проведеното на 10.08.10г. ОС на ЕС в жилищната сграда, където са имотите на ищцата и ответницата /л. 49 и втори вариант на л. 181/ е видно, че е било обсъдено искането на В. да й се позволи прекарване на вода от главния водомер или най-близко находящ се щранг от съседи. Собственикът Д. не е дал съгласие да даде достъп до главния водомер и последващи ремонтни дейности без архитектурен проект или разрешение за това. П.М. не е дала съгласие да се прекара вода от централния щранг, находящ се в нейния мансарден апартамент, тъй като отходните води ще минават по щранга, който по проект и изпълнение минава през кухнята й на ет. 2, а не по предвидените за целта щрангове. Ц. Р. също не е дала съгласие да се вземе вода от централния щранг, находящ се в нейния апартамент, тъй като отходните води ще минават през щранга на кухнята и не желае мокро помещение да се обособи над нейно сухо такова, което не е предвидено по проект. Тримата етажни собственици не са дали съгласие да бъде прекарана водопроводна тръба през общите части на сградата.

С подаденото на 02.06.11г. до район „Одесос” на община Варна заявление от ищцата В. е започнало производството по съгласуване и одобряване на приложените инвестиционни проекти /същите са на л. 247-272/ за смяна на статута на сушилня в апартамент и вътрешни преустройства за процесния обект. Като част от инвестиционния проект е изготвеното становище от инж. М. Маринова по част ВиК. В същото е констатирано, че в жилището има изграден водомерен възел СК ¾ ” без изпр. водомер дълго тяло 5куб.м./ч и СК ¾ ” с изпразнител, захранен от съществуващите вертикални щрангове на жилищната сграда от третия етаж. Отпадните води се отвеждат чрез един вертикален щранг от тръба PVC Ф 110мм. След преустройството водомерния възел ще се измести в банята и тоалетната, а вътрешната водопроводна инсталация ще се изпълни от полиетиленови тръби ½ цол. Топла вода ще се осигурява с ел. бойлер 80л. В становището на „ВиК-Варна” ООД /л. 269/ по повод на представения от ищцата инвестиционен проект за промяна на предназначението на сушилнята в жилище, е посочено че обектът ще ползва съществуващите ВиК отклонения за имота /сградата/ и за същия не е необходим предварителен договор за присъединяване.

Със Заповед № 64/07.06.11г. на гл. архитект на район „Одесос” на община Варна е разрешено на ищцата съобразно одобрения и съгласуван инвестиционен проект на 07.06.11г. да извърши промяна на предназначението и вътрешно преустройство на сушилно помещение на четвърти мансарден етаж в жилищната сграда на ул. „Граф Игнатиев”, № **. Тази заповед е обжалвана от ответницата Ц.С. първоначално по административен ред пред началника на РДНСК-СИ, който със Заповед от 30.11.11г. я е оставил в сила. Ответницата е обжалвала и последната заповед пред Адм.С-Варна и с решение № 1421/31.05.12г. по адм.д. № 381/12г. съдът е отхвърлил жалбата й като неоснователна, приемайки, че заповедта е издадена от компетентен орган и при спазване на процесуалните и материалноправните предпоставки на закона и е съобразена с целта на закона. Прието е, че инвестиционните проекти за преустройството отговарят на изискванията на чл. 142, ал. 5 от ЗУТ, изготвени са в съответствие с чл. 169, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, съгласувани са и са одобрени при изпълнение на изискванията на чл. 143, ал. 1, т. 1 и 3 от ЗУТ. Подробно са разгледани и възраженията на жалбоподателката относно водоснабдяването на процесния обект.

Видно от издадената на 12.02.12г. от „ВиК-Варна” ООД справка, че за абонатен № 1701073 на В.В. /а преди това с титуляр Ц. *** са начислявани и отчитани с контролен водомер № 5045725 количества за водоснабдяване и дължими суми за поддържане на канализацията по фактура от 17.12.99г. и от 13.01.04г.-18.09.07г. – л. 100.

            От заключението на единичната СТЕ се установява, че при огледа действително е налице водомерен възел със захранваща тръба от ¾”, идваща от 3 етаж и без затапване към вътрешната инсталация, като водомерът е със същия №, цитиран и в горната справка. В захранващата тръба няма водоподаване и това е същата захранваща тръба, описана от В.Р. като поставена от него в писменото сведение, дадено по повод образуваната по жалба на ищцата прокурорска преписка /л. 134 от делото/. Експертът сочи, че именно това е водопроводното захранване на сушилното помещение, послужило и за приемането на строежа през 1994г. с акт обр. 16. При направения от вещото лице оглед на жилището на 3 етаж е установено наличието на водопроводна тръба ¾” от банята към кухнята, която в куфар над шкафовете преминава през таванската плоча и излиза на нивото на мансарден етаж. Не се вижда по какъв начин е прекъснато водозахранването. За изпълнение на инвестиционния проект по издаденото на ищцата разрешение за строеж от 07.06.11г. е необходимо от собственичката на апартамента на 3 етаж да бъде възстановено водоподаването, каквото е било при приемане от държавната приемателна комисия от 1994г. и при осъществяване и на съдебната делба между бившите съпрузи. Счита се, че в тази връзка не е необходимо ищцата да извършва СМР в апартамента на ответницата. Иначе захранването на жилищата до 3 етаж се захранват със студена вода чрез отклонения с водомерен възел от вертикален щранг, който минава през баните на жилищата, разположени на 1, 2 и 3 етаж и завършва в апартамента на 3-ти етаж. Отводняването на апартаментите става с два вертикални канализационни клона – единият минава през баните на жилищата на 1, 2 и 3 етаж, а вторият се намира в кухните на съответните жилища. Отводняването на новопроектираната баня-тоалет ще се извърши във вертикалния канализационен клон, преминаващ през кухните. Няма нарушение от смесване на сиви води /от кухни/ с черни води /от тоалетни/. – чл. 11 от Наредба № 4/17.06.05г. на МРРБ. В с.з. вещото лице отговаря, че не може да каже дали посочената наредба допуска водоснабдяването на какъвто и да е обект да става през кухнята на намиращото се под него жилище.

            От заключението на тройната СТЕ се установява, че при огледа на 15.05.14г. отново е констатирано наличието на водомерния възел, описан от вещото лице по единичната СТЕ, който не е водозахранен, а на пода има монтиран сифон. В апартамента на 3-тия етаж е констатирано наличието на водопроводна тръба 3/4”, която отива в кухнята. По информация на ответницата от тази тръба с разклонение „тройник” е бил захранен мансардния етаж, а при извършен ремонт в кухнята то е било прекъснато. По проекта за ВиК частта /л. 302 от делото/ не е предвидено водоподаване и съществуващият водопровод обслужва само първите три етажа на сградата. Описано е отразеното в този проект относно канален клон № 3 /две канални ревизии РЕ 110/50 и РЕ 110/110 и ТК (технически клон-отдушник) – Ф 110/, който е предвидено да отводнява и мансардния етаж /сушилни/. И тези експерти счита, че за изпълнение на инвестиционния проект по издаденото на ищцата разрешение за строеж от 07.06.11г. е необходимо ответницата да възстанови водоподаването, прекъснато при ремонта на кухнята й. На сн. № 6 /приложение към заключението на тройната СТЕ/ са показани двете тръби /за топла и студена вода/, които от банята отиват към кухнята в жилището на третия етаж. В с.з. е обяснено, че тръбата, която идва от банята, минава по тавана на коридора високо горе и слиза долу зад шкафовете на кухнята /на сн. 5 – закрита и обшита с гипскартон/. Тъй като всичко е завършено, вече не се вижда точно влизайки в кухнята къде минават тръбите, а понастоящем вещите лица не могат да отговорят и какво минава през образувания с гипскартон „куфар” без същият да бъде отворен. Отговорено е още, че отклоненията на канален клон 3 в проекта за мансардния етаж, едното е за отводняване на мивка, а другото за отводняване на тоалетна, ревизията /РЕ/ означава място за включване. По проект за етаж 4 не е предвидено водоподаване, но експертите считат, че следва да се възстанови водоподаването, което е било изградено през кухнята на 3 етаж и което е било прекъснато.

            От показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели се установява, че при закупуването на имота от В.В. вътре са били обособени две стаи, баня с тоалетна, която е била ползвана доста, а по-късно собственичката ги е премахнала /св. К./. Свидетелят С. е участвал при извършването на ремонт в жилището на ответницата през втората половина на 2007г. и знае, че след този ремонт нищо не е пипано. Описва как е разгърната водопроводната инсталация – след водомера е с тръба за студената вода, а след бойлера тръгват вече две тръби /тази за студената и за топлата вода/. След това те се разклоняват като две отиват към банята и две отиват към кухнята. В кухнята има една батерия. В кухнята тръбите влизат през стената, на която е вратата към коридора, от там слизат на ниво височината на батерията и под бар-плота и захранват батерията и домакинските уреди. Освен тези тръби е имало и една тръба /почти до батерията/, която е отивала към горния етаж. Тази тръба свидетелят я е махнал, отрязвайки я от страната на апартамента. Направена е била нова ВиК инсталация за кухнята с ПВЦ тръби и тази тръба нагоре не е била възстановена. Свидетелят сочи, че това е станало със знанието на тогавашния собственик на таванския етаж В.Р. Счита, че най-вероятно по тази тръба е ставало водоснабдяването на 4-тия етаж. Ремонтът на кухнята и отстраняването на тази тръба е станало, защото Ц. е поискала да извърши ремонт и да отстрани тръбата, тъй като било незаконно строителство и вече е била пуснала сигнал до РДНСК.

От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно е между страните, че ищцата е собственик на самостоятелен обект в югозападната част на мансардния етаж, понастоящем с предназначението на сушилня, но с разрешение за промяна на предназначението му и вътрешно преустройство като жилище, с идентификатор 10135.1507.910.1.8 по КККР на гр. Варна и нанесено в КК с предназначението на жилище/апартамент, находящо се в сградата на ул. „Граф Игнатиев”, № **, гр. Варна, а ответницата е собственик на апартамент № 3, находящ се непосредствено под горния обект в описаната сграда. Безспорно е още, а и това се установи от коментираните по-горе доказателства, че обекта на ищцата до 2007г. се е ползвал за жилищни нужди като в него са били обособени отделни помещения, вкл. и баня-тоалет. Вътрешното разпределение е премахнато от ищцата доброволно в резултат на констатирания незаконен строеж „санитарно помещение с баня и тоалет в таванския мансарден етаж”. Поради липсата на съгласие от останалите етажни собственици да дадат съгласие за намиране на каквото и да е техническо решение за водозахранване на имота й /преминаващо през сградата/, същата се е снабдила с разрешение за строеж за промяна предназначението и вътрешно преустройство на сушилно помещение в жилище.

В одобрения инвестиционен проект, изработен на фаза технически проект /съобразно чл. 2, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от Наредба № 4/21.05.01г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти на МРРБ/, който е послужил като основание за издаване на разрешението за строеж от 07.06.11г., за част ВиК е дадено становище от инж. Маринова, което по същество сочи, че захранването с вода следва да стане от съществуващите вертикални щрангове на жилищната сграда от третия етаж. По същия начин и чрез становище е реализирана частта от инвестиционния проект, касаеща топлотехническата ефективност. Това съответства на чл. 3, ал. 1 от цитираната Наредба № 4/21.05.01г., че обхватът на инвестиционните проекти в зависимост от вида, предназначението, големината и местоположението на проектираните обекти и изискванията към проектните решения може да включва различни от изброените проектни части. В този смисъл, когато не се налага да се дава ново техническо решение, а само експертно мнение за отделна част /още повече ако се касае за съществуващ, реализиран строителен елемент/, то и не се налага изготвянето на отделна нова част /технически проект/ от инвестиционния проект в дадената област. Това са били и мотивите на екипа, изготвил инвестиционния проект, както и на административния орган, който го е одобрил и издал разрешението за строеж. Отделно от това, най-подробно административния орган е изследвал и хипотезата, в която попада настоящия казус – след като през 1994г. е приет и въведен в експлоатация от съответния административен орган реализирания строеж, представляващ надстройка с два жилищни етажа и един мансарден етаж; след като в мансардния етаж е предвидено изграждането на мивка с отводнителен канал с две разклонения /макар и да не е посочен техническия начин на захранване с вода на сушилните помещения/, след като фактически е било реализирано такова захранване и поне от 1999г. има данни, че фактически е използвано водоподаването и отвеждането на канални води, то и съгласие за промяна на предназначението на нежилищното в жилищно помещение в заварената сграда не се изисква от етажните собственици на осн. чл. 38, ал. 5 от ЗУТ. Наред с това е преценено, че съществуващия начин на водозахранване на това помещение /с тръба ¾” през кухнята на апартамента на етаж 3 и през плочата над тази кухня към мансардния етаж/ е достатъчен да осигури при изпълнение на всички технически и други изисквания, надежден способ за осигуряване водоподаването в бъдещия жилищен обект. Дори не се налага реконструкция на съществуваща сградна водопроводна или канализационна инсталация, достигаща до имота на ищцата. Разрешението за строеж, издадено въз основа на така одобрения инвестиционен проект, както и се посочи по-горе, е потвърдено като валидно и законосъобразно, както от горестоящия административен орган, така и от съдебната инстанция. На осн. чл. 17, ал. 2 от ГПК този въпрос не може да бъде пререшаван по настоящото дело, тъй като ответницата е била страна по административното производство по обжалването на разрешението за строеж, издадено въз основа на инвестиционния проект.

За да е налице пълнота на изложението обаче, следва да се посочи още, че в случая действително ще е налице смесване на сивите и черни отпадъчни води /по канализационен клон 3/, но това е допустимо за канализационните отпадъци за битови отпадъчни води – чл. 114 от Наредба № 4 от 17.06.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на сградни водопроводни и канализационни инсталации на МРРБ. Отделно от това предвиденото за изграждане мокро помещение в обекта на ищцата не е вече ситуирано над кухнята на апартамента на ответницата. Или, в тази насока възраженията на ответницата не могат да бъдат споделени.

Относно наличието на хипотезата на чл. 109 от ЗС.

Установи се по делото, че с оглед подялбата на имуществото, придобито в режим на СИО съпрузите Р. през 2005г. са се снабдили с нотариален акт за процесния обект като жилищен при осигурено водоподаване и експлоатация на същия за жилищни нужди /което фактически датира поне от 1999г./. Непосредствено след продажбата на имота от бившия съпруг на ответницата през 2007г. тя е предприела действия по установяване незаконност на строежа като жилищен и втората половина на 2007г. /така св. Спасов/ по възлагане на ответницата С. е била прекъсната съществувалата преди това водопроводна връзка за захранване на обекта на ищцата /тръбата към 4-тия етаж от кухнята на апартамента на 3-тия етаж е била отрязана, а след това не е възстановено при последвалия ремонт на кухненското помещение/. Безспорно е за съда, че по този начин с действията си ответницата е попречила, а с невъзстановяването на водопроводната тръба към 4-тия етаж – и продължава да пречи на ищцата, да упражнява правото си на собственост като реализира разрешената й промяна на предназначението на имота си в жилищен и неговото използване за тези нужди /няма как жилище на 4 етаж в жилищна сграда ЕС да е без захранване с питейна вода/. Характера и тежестта на горните действия и последващо бездействие на ответницата налагат намесата на съда, поради което съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС.

Съгласно експертите и по единичната и по тройната СТЕ, за да се изпълни инвестиционния проект по издаденото на ищцата разрешение за строеж от 07.06.11г. е необходимо от собственичката на апартамента на третия етаж да бъде възстановено водоподаването, прекъснато при ремонта на кухнята й.

В настоящия случай обаче ищцата е поискала ответницата да бъде осъдена и да даде достъп на ищцата за свързване на имота й с ВиК-инсталацията на ищцата, съгласно становището в одобрения инвестиционен проект /което по същество е възстановяване на прекъснатата водопроводна връзка от кухнята към мансардния имот на ищцата/. Нормата на чл. 51 от ЗС предвижда ограничение на правото на собственост с оглед защита интересите на засегнати лица, чието право не би могло да бъде реализирано в пълен обем без това ограничение. Основателността на така предявения иск предпоставя доказване на факта, че за извършването на конкретни работи с оглед пълноценно ползване на един имот е необходимо да се осигури достъп през друг имот. Безспорно по настоящото дело се установи, че без осигуряването на такъв достъп ищцата /която претендира да извърши възстановяването на водозахранването на имота си за своя сметка/ не може да възстанови съществувалото и прекъснато водоподаване до имота си.

С оглед на всичко гореизложено следва да се приеме, че предявените искове са основателни и следва да се уважат изцяло /като без да се изменя предмета на делото и неговата правна квалификация, съдът ще формулира изпълним диспозитив на настоящото решение/, поради което и първоинстанционното решение следва да се отмени изцяло.

            Въз основа на отправеното от въззивницата искане за присъждане на разноски, съдът следва да се произнесе по същото, съобразявайки и направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. За първата инстанция направените по делото разноски от ищцата възлизат в размер на 1972лв. /с платените банкови комисионни/, но се претендират със списъка за разноските 1956лв., която сума и следва да се присъди. Платеното адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция от ищцата е в размер на 1060лв., което при предмет на делото – защита правото на собственост, съизмерим със стойността на данъчната оценка /70543.20лв./, е дори под минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАС /2646.29лв./, поради което и релевираното от насрещната страна възражение за прекомерност на възнаграждението е неоснователно. За въззивната инстанция на въззивницата се дължи сумата от 1413лв. за направени разноски.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1024/04.07.14г. по гр.д. № 3217/13г. на ВОС, с което е отхвърлен предявения от В.С.В., ЕГН ********** *** против Ц.Д.С., ЕГН ********** *** иск за осъждане на ответницата да преустанови действията си, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на ищцата, изразяващи се да й даде достъп за извършване на съответните разрешени от администрацията действия по преустройството на имота й ­ неговото водоснабдяване чрез свързване с В и К - инсталацията в имота на ответницата, съгласно одобрения проект, на основание чл. 109 ЗС вр. чл. 51 ЗС; и ищцата е осъдена да заплати на ответницата направените по делото разноски в размер на 1 250 лева И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Ц.Д.С., ЕГН ********** *** да преустанови действията си, с които препятства обективно упражняване правото на собственост на ищцата В.С.В., ЕГН ********** *** /прекъсване водозахранването на имота й, находящ се на четвърти мансарден етаж в жилищната сграда на ул. „Граф Игнатиев”, № 18, гр. Варна с идентификатор 10135.1507.910.1.8 по КККР на гр. Варна/, да осигури възстановяването на това водозахранване като даде достъп на В.С.В. до собствения си апартамент, находящ в гр. Варна, ул. „Граф Игнатиев”, № **, ет. 3, с идентификатор 10135.1507.910.1.7 по КККР на гр. Варна, за възстановяване на водоснабдяването в имота на В.С.В. чрез свързване с ВиК - инсталацията в имота на ответницата, съгласно одобрения инвестиционен проект, на основание чл. 109 ЗС и чл. 51 ЗС.

            ОСЪЖДА Ц.Д.С., ЕГН ********** *** да заплати на В.С.В., ЕГН ********** *** сумата от 1956 /хиляда деветстотин петдесет и шест /лв. – разноски за първата инстанция и сумата от 1413 /хиляда четиристотин и тринадесет/лв. – разноски за въззивната инстанция, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението до страните /чрез процесуалните им представители/ при наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване съобразно чл. 280, ал. 1 от ГПК.

          

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         ЧЛЕНОВЕ: