Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

129/19.11.2019 г.

гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 23.10.2019 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                РОСИЦА СТАНЧЕВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 416/2019 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 139/21.06.019 год по гр.д. № 433/2018 год на Окръжен съд Шумен са постъпили въззивни жалби, както следва:

1) От К.А.И. чрез адв. П.П. *** – в частта, с която са отхвърлени исковете с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за разликата над 7000 лв до 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 308 ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП № 827/2010 год по описа на РУП Шумен, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горното престъпление по НОХД № 451/2013 год на ШРС, приключило с оправдателна присъда, изготвяне на протест и внасянето му в съда, по който е образувано ВНОХД № 457/2013 год на ШОС, по което производството било прекратено поради оттегляне на протеста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2014 год до окончателното изплащане на същата, както и в частта, с която е отхвърлен иска с правно осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за разликата над 3000 лв до 25 000 лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконни обвинения в престъпление по чл. 201 ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП № 484/2014 год по описа на РУП гр. Велики Преслав, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на обвинение за горното престъпление по НОХД № 976/2015 год по описа на ШРС, приключило с оправдателна присъда, изготвяне на протест и внасянето му в съда и поддържане на обвинението по ВНОХД № 345/2015 год, с решението по което е потвърдена оправдателната присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2015 год до окончателното и изплащане.

Жалбата не съдържа оплаквания срещу частта от решението, с което е отхвърлен иска за обезщетяване на имуществените вреди в размер на по 750 лв, представляващи адвокатски възнаграждения по двете наказателни производства, поради което в тази част то е влязло в сила.

По съображения за незаконосъобразност на решението в обжалваните части, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове бъдат уважени в пълния предявен размер, както и да му бъдат присъдени разноските по делото.

2) От Яна Николова – прокурор в Окръжна прокуратура Шумен – в осъдителната част на решението, както следва – в размер на 7000 лв – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 451/2013 год на ШРС и в размер на 3000 лв - обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по НОХД № 976/2015 год по описа на ШРС. Поддържа се направеното пред първоинстанционния съд възражение за погасяване по давност на вземанията за обезщетение и по двете наказателни дела, а  за периодите съответно от 16.12.2013 – 28.11.2015 год и 23.10.2015 – 28.11.2015 акцесорните претенции за лихви са неоснователни. Считайки, че исковете са недоказани предвид отсъствието на причинна връзка, а в условия на евентуалност – че присъдените обезщетения са завишени в нарушение с принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, въззивникът моли за отмяна на решението изцяло в осъдителната му част, респ. – постановяване на друго, с което размерът бъде намален.

Не са постъпили отговори на въззивните жалби.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че жалбите са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разглеждайки ги по същество, съдът намира следното:

Предмет на разглеждане е иск с правно осн. чл. 2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в резултат от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по което ищецът е оправдан.

От събраните доказателства по делото е установено, че срещу ищеца са били образувани две наказателни дела от общ характер, както следва: 1) НОХД № 451/2013 год на Районен съд Шумен по обвинение в престъпление по чл. 308, ал.1от НК вр. чл. 26 ал.1 вр. чл. 20 ал.2от НК, приключило с оправдателна присъда № 113/14.10.2013 год, и 2) НОХД № 976/2015 год на Районен съд Шумен по обвинение в престъпления по чл. 201 ал.1 от НК и по чл. 206 ал.6 от НК във вр. с чл. 206 ал.1 от НК , вр. чл. 26 ал.1 от НК, по което бил оправдан по първото обвинение, а по второто – признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на осн. чл. 78а от НК.

Досъдебното производство по първото дело започнало с постановление от 16.09.2010 год за привличане като обвиняем, с мярка за неотклонение „подписка“. Обвинителният акт е внесен в съда на 19.03.2013 год, а оправдателната присъда е постановена на 14.10.2013 год, като същата е влязла в сила поради оттегляне на подадения протест.

По второто дело досъдебното производство е започнало на 16.04.2015 год с постановление за привличане като обвиняем, обвинителният акт е внесен на 25.05.2015 год, а присъдата – оправдателна по първото обвинение и осъдителна с освобождаване от наказателна отговорност по чл. 78а НК по второто обвинение, е постановена на 08.07.2015 год. С решение № 77/23.10.2015 год по ВНОХД № 345/2015 год на Окръжен съд Шумен присъдата е потвърдена.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е страдал от редица заболявания преди образуването на наказателните производства срещу него, като от 2017 год състоянието му се влошило рязко. Диагностициран е бил със захарен диабет още през 2006 год, но в резултат от настъпили неврологични усложнения, диабетна полиневропатия, периферна ангиопатия, се наложило да бъде извършена ампутация на втори и трети пръст на ляво стъпало. След 2017 год е предприето инсулиново лечение на захарния диабет. Като съпровождащи заболявания са посочени от назначената по делото съдебно-медицинска експертиза коронарна съдова болест, исхемична болест на сърцето, които се намират във връзка със захарния диабет и в конкретния случай са проявени чрез прогресиращо развитие и усложнения, провокирани от стресови фактори. Безспорно такъв стресов фактор е привличането на ищеца като обвиняем по двете досъдебни производства, преминали по-късно и през съдебна фаза. От гласните доказателства се установява, че в резултат от повдигнатите неоснователни обвинения ищецът изживял изключително голям стрес, влошили се социалните му контакти, изолирал се от обществото.

Установената фактическа обстановка несъмнено сочи на основателност на предявения иск.

Предявеният иск е с правно осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат от повдигането и поддържането на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е бил оправдан.

Отговорността на държавата за дейността на правозащитните органи е уредена като специална при наличие на предпоставките, визирани в хипотезите на чл. 2 от ЗОДОВ, а деликтният характер на тази отговорност е подчертан с нормата на чл. 4 от закона, съгласно която обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от конкретно длъжностно лице. Легитимирана да отговаря за вредите в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение, когато лицето бъде оправдано с влязла в сила присъда, е прокуратурата. С влизането в сила на оправдателната присъда е осъществена първата предпоставка за ангажиране отговорността на прокуратурата за вредите, причинени на ищеца от незаконно повдигнатото и поддържано обвинение. Това се отнася и за случаите на частично оправдаване.

За да бъде основателна претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди, те трябва да се намират в причинно-следствена връзка с неправомерното поведение на ответника. Правопораждащият факт на специалната отговорност по чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ е незаконното обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан. На обезщетяване по този закон подлежат само вредите, които са пряка и непосредствена последица от предприетото срещу ищеца наказателно преследване, независимо дали са причинени от длъжностно лице, както гласи чл. 4 от закона. Прокуратурата отговаря за това, че е повдигнала и поддържала обвинение в извършване на престъпление срещу лице, признато за невиновно.

Налице са формалните изисквания на закона за ангажиране отговорността на прокуратурата за обезщетяване на вредите от незаконното обвинение. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ обезщетението обхваща всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се ръководи от принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 от ЗЗД. Този принцип изисква във всеки конкретен случай вредите да се преценяват съобразно техния вид и характер, интензитет, времетраене, отражението на воденото наказателно производство върху личния живот и професионална реализация на ищеца,  степента на засягане в зависимост от неговия социален статус и други фактори от значение при определяне размера на обезщетението. Необходимо е също да се установи причинна връзка между поведението на ответника и настъпването на вредите.

Всички тези предпоставки в случая са налице. За определяне размера на обезщетението следва да се отбележи на първо място сравнително кратката продължителност на наказателните производства – по първото от тях за период от три години, а по второто – в рамките на няколко месеца, включително и съдебната фаза на производствата. Мярката за неотклонение, взета срещу ищеца е била най-леката, предвидена в закона – „подписка“. Въпреки това предвид индивидуалните особености на ищеца, неговото здравословно състояние, общественото положение, което е заемал преди повдигане на обвиненията, той е преживял особено болезнено воденото срещу него наказателно производство. Злепоставен бил професионалният му авторитет, на изпитание били поставени и личните му отношения в семейството и сред колегите му.  Значително се влошило здравословното му състояние. Въпреки липсата на категоричност в изготвената медицинска експертиза относно влиянието на стреса върху съществуващите заболявания, от съдържащите се в делото писмени доказателства – медицинска документация се установява бързо прогресиращо влошаване на здравето именно в периода по време и след приключване на наказателните производства. Поради това следва да се приеме, че причинната връзка е налице.

С оглед горното настоящият състав намира, че първоинстанционният съд след извършен задълбочен анализ на доказателствата по делото е достигнал до правилни изводи както по отношение основателността на предявения иск. Обезщетението следва да бъде определено по отделно за неимуществените вреди, претърпени в резултат на действията на прокуратурата по всяко от двете обвинения, за които ищецът е бил оправдан. Наказателното производство по НОХД № 451/2013 год е продължило около четири години, преминало е през двуинстанционна съдебна фаза, поради което и вредите, претърпени от ищеца във връзка с него са по-големи. Настоящият състав съобразно изложените по-горе мотиви определя обезщетение за тези вреди в размер на 12000 лв, а за вредите в резултат от повдигнатото и поддържано обвинение по НОХД № 976/2015 год, по което ищецът частично е оправдан – в размер на 3000 лв.

Поради това постановеното решение се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено в осъдителната му част, а отменено в отхвърлителната част за разликата над 15000 лв, като съответно искът по първото обвинение бъде уважен за още 5000 лв, ведно със законната лихва, считано от 03.01.2014 год до окончателното изплащане на главницата от общо 12000 лв.

В полза на процесуалния представител на въззивника следва да се присъди адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 830 лв на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ОТМЕНЯ решението в отхвърлителната му част за разликата над 15000 лв до пълния предявен размер от 50000 лв и вместо него

П О С Т А Н О В И:

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на К.А.И. от гр.Шумен, ЕГН ********** на осн. чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 308 ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП № 827/2010 год по описа на РУП Шумен, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горното престъпление по НОХД № 451/2013 год на ШРС, приключило с оправдателна присъда, изготвяне на протест и внасянето му в съда, по който е образувано ВНОХД № 457/2013 год на ШОС, по което производството било прекратено поради оттегляне на протеста, в размер на 5000 лв, наред с присъдените 7000 лв, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2014 год до окончателното изплащане на същата.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната част за сумата 7000 лв – обезщетение за неимуществени вреди в резултат от повдигнато и поддържано обвинение в престъпление по чл. 308 ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП № 827/2010 год по описа на РУП Шумен, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на повдигнатото обвинение за горното престъпление по НОХД № 451/2013 год на ШРС, приключило с оправдателна присъда, изготвяне на протест и внасянето му в съда, по който е образувано ВНОХД № 457/2013 год на ШОС, по което производството било прекратено поради оттегляне на протеста, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 03.01.2014 год до окончателното изплащане на същата, и в осъдителната част по иска с правно осн. чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за сумата 3000 лв,  представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат от незаконни обвинения в престъпление по чл. 201 ал.1 от НК в хода на воденото наказателно производство по ДП № 484/2014 год по описа на РУП гр. Велики Преслав, изготвяне на обвинителен акт и внасянето му в съда, поддържане на обвинение за горното престъпление по НОХД № 976/2015 год по описа на ШРС, приключило с оправдателна присъда, изготвяне на протест и внасянето му в съда и поддържане на обвинението по ВНОХД № 345/2015 год, с решението по което е потвърдена оправдателната присъда, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.10.2015 год до окончателното и изплащане, както и в отхвърлителната му част за разликата над 15000 лв до пълния предявен размер от 50000 лв.

ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на адвокат П.П. *** с ЕГН **********, Адв.номер 1800011497 като процесуален представител на К.А.И. от гр.Шумен по в.гр.д. № 416/2019 год на Апелативен съд Варна, сумата 830 лв, представляваща адвокатско възнаграждение на осн. чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл. 8 ал.1 т.4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)