Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        №    222/16.12.2014 година, гр.Варна

                  

                                           В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                      ПЕНКА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ю.К. сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.гр.д.№ 417 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Б.И.К. *** срещу решение №222/24.06.2014 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 152/2014 година, с което е осъден да заплати на Н.С.В. ***.70 лева договорено възнаграждение за извършена правна услуга, ведно със законната лихва от 06.02.2014 година до окончателното й изплащане, както и 4022.79 лева разноски по делото. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да отхвърли исковете изцяло.

Въззиваемата страна Н.С.В., чрез процесуалния си представител адв.М.П. ***, оспорва въззивнаата жалба и моли апелативната инстанция да потвърди обжалваното решение, като му присъди направените за тази инстанция разноски - 600.00 лева адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по съществото на спора приема следното:

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора, направил е законосъобразни правни изводи от нея, поради което и на основание чл.272 от ГПК, въззивният съд препраща към неговите мотиви, като се има предвид и следното:

От една страна, налице е валиден договор между страните за извършване на процесуално представителство и защита пред съответните съдебни инстанции и застраховател/гаранционен фонд, с който въззиваемият  е поел задължение да извърши необходимото в полза на доверителя (въззивника), за да му бъде изплатено парично обезщетение, а въззивникът е поел задължение в петдневен срок от получаването на обезщетението да заплати възнаграждение на довереника (въззиваемия) в размер на 30% - л.6 от делото на ДОС. Този договор е породил желаните от страните правни последици, не нарушава императивни законови изисквания, включително по ЗАдв и обвързва страните с последиците си, тъй-като се е сбъднало условието въззивника да получи обезщетение в размер на 95232.34 лева. Наред с това размера на договореното възнаграждение и като процент и като абсолютна сума изглежда висок, но следва задължително да се отчита в това отношение и възможния неблагоприятен резултат и за дете страни (да не бъде изплатено обезщетение). При тази хипотеза въззивникът няма задължение да заплаща дори и минималния хонорар за оказаната му правна помощ и представителство, а това означава, че довереника работи  изцяло на свой риск. От това следва и икономически обоснования извод, че колкото е по голям риска, толкова е по високо и евентуалното възнаграждение при постигане на договорения резултат.

От друга страна, в обжалваното решение ДОС е обсъдил поотделно и мотивирано всички възражения на въззивника, включително относно достоверната дата на договора, размера на резултативното възнаграждение, противоречието евентуално с чл.46 от ЗАдв, противоречието му евентуално с договорите за процесуално представителство по конкретните дела и съдебни инстанции, където те са представяни, но е приел правилно и обосновано, че този договор е сключен надлежно, породил е своите  правни последици и поради това е уважил иска за главницата и за лихвите.

По изложените съображения следва да се приеме, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.

При този изход на делото, въззвникът следва да понесе и разноските на въззиваемия за тази инстанция - 600.00 лева възнаграждение за един адвокат.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                       Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 222/24.06.2014 година на Добричкия окръжен съд, постановено по гр.д.№ 152/2014 година.

ОСЪЖДА Б.И.К. ***, с ЕГН ********** да заплати на Н.С.В. ***, с ЕГН ********** разноски по делото в размер на 600.00 (шестстотин)лева адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл.280 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.