РЕШЕНИЕ

 

167

 

гр.Варна,31.10.2013 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, гражданско отделение на двадесет и трети октомври, две хиляди и тринадесета година в открито заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                     ИВАН ЛЕЩЕВ

 

Секретар Ю.К.                      

Прокурор Вилен Мичев,

като разгледа докладваното от съдията Д. Джамбазова в.гр. дело № 418/13 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от Б.И.Б. срещу решението на Окръжен съд-Варна от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 2430/11 г. в частта му, с която са уважени исковете по чл.4, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД, предявени от КУИППД. Оплакванията са за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна и за постановяване на ново решение по съществото на спора, с което исковете бъдат отхвърлени.

В подаден писмен отговор и в с.з. КУИППД оспорва въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението.

Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за установена следната фактическа обстановка:

Производството е образувано по мотивирано искане на КУИППД срещу Б.И.Б. за отнемане на имущество на обща стойност в размер на 117959.87 лева по реда на чл.4, ал.1 и 2 от ЗОПДИППД /отм./.

Оспорвайки изцяло иска, ответникът твърди, че не е доказана връзка между извършваната престъпна дейност, предмет на НОХД № 2671/04 г. и придобиването на имуществото, предмет на иска. Пред настоящата инстанция се твърди наличието на допуснати процесуални нарушения, по което съдът се е произнесъл с определение.

Не се спори между страните, установява се от приложените писмени доказателства, че с определение от 12.10.2004 г. по НОХД № 2671/04 г. на ВРС е одобрено споразумение, по силата на което Б.И.Б. се е признал за виновен в това, че на 30.01.2003 г. в гр.Варна направил опит да възбуди и поддържа заблуждение у П. П. К. – регионален директор „Ликвидация на щети” при ЗК „Евроинс” -  Варна, с което да причини имотна вреда в размер на 188 лева,  като деянието е останало недовършено по независещи от волята на дееца - престъпление по чл.209, ал.1, вр. с чл.18, ал.1 от НК. Релевантен факт в настоящото производство е именно това престъпление, съобразно разпоредбата на чл.3, ал.1, т.8 от ЗОПДИППД /отм./.

Това обосновава извода за първата материално-правна предпоставка по чл.1 от ЗОПДИППД /отм./.

Законът изисква лицето да е придобило имущество на значителна стойност, по смисъла на § 1, т.2 от ДР на ЗОПДИППД /отм./,  т.е. над 60000 лева.

Доказателствата по делото установяват участие на ответника в „Мендис” ООД – Варна; придобити на 11.12.2006 г. петнадесет дружествени дяла за сумата от 1500 лева, като всеки дружествен дял е с номинална стойност в размер на 100 лева.

Ответникът е придобил недвижим имоти на обща стойност в размер на 84162.77 лева; предоставил е парични заеми в общ размер на 40170 лева; придобил е единадесет леки автомобила.

Страните по делото не спорят нито по факта на придобиване на подробно описаното в  решението имущество, нито по методиката на определяне на размера на разхода за едно домакинство.

 Относно следващия елемент от фактическия  състав на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД, законодателят въвежда оборима презумпция, че имуществото на значителна стойност, собственост на лице, по отношение на което са налице условията на чл.3 от с.з., е придобито от престъпна дейност, ако не се установи законен източник на средства за закупуването му.

Законът не изисква установяване на причинно-следствена връзка между конкретното престъпно деяние, за което е осъдено лицето и придобиването на имущество на значителна стойност. Достатъчно е да може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицето, като това предположение законът извежда от липсата  на данни за законни източници на доход.

По делото са приложени три варианта на СИЕ, като правилно – въз основа на установени по делото факти, съдът е приел и е кредитирал заключението в негови трети вариант. За целия проверяван период установените приходи на ответника възлизат на 25347.43 лева или 228.91 МРЗ. Установените от него разходи възлизат на 3274.5 МРЗ. Крайните салда са: съобразно рекапитулацията на СИЕ по поставените от ищеца задачи – 3085.53 МРЗ; по поставената от съда задача – 1288.92 МРЗ – при съобразяване с оценките на  СТЕ и САТЕ и признаване на приходи от продажба на имущество, съответно – 1100.89 МРЗ – при признаване на приходи и разходи от покупко-продажба на имущество по посочените в договорите стойности и при изключване на разходи за издръжка.

Ответникът не е доказал наличието на законен източник за придобиване на имуществото, поради което са налице предпоставките за отнемане на имуществото, за придобиването на което са налични доказателства.

Решението – в обжалваната му част следва да бъде потвърдено. В необжалваните му части решението е влязло в сила.

По изложените съображения, Варненският апелативен съд

 

                             Р       Е       Ш      И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решението на Окръжен съд-Варна от 24.06.2013 г. по гр.д.№ 2430/11 г. в обжалваните му части.

В необжалваните му части решението е влязло в сила.

Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                ЧЛЕНОВЕ:          1.

 

                                                                   2.