РЕШЕНИЕ

 

129

 

Гр.Варна, 22.08.2014 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

Апелативен съд град Варна, гражданско отделение, на 22.08 2014 г., в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТEЛ:МАРА ХРИСТОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                      СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА

 

Като разгледа докладваното от съдия П.Петрова гр.д. № 418  по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.463, ал.2 ГПК вр. с чл. 274, ал.1, т.2 ГПК и е образувано по жалба на „АС и КО” ООД, подадена чрез адв. Х. С., против решение № 890 от 12.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1263/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е отменено разпределение от 19.03.2014 г., предявено с протокол за предявяване на разпределение от 28.03.2014 г. по изп.дело № 20138080401581 на ЧСИ З. Д. и делото е върнато на съдебния изпълнител за извършване на изпълнителните действия, съобразно  мотивите  на решението.

Жалбоподателят е настоявал, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушаване на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Изложил е следните съображения: с решението на окръжния съд освен разпределението на практика се отменял и отказът на съдебния изпълнител да извърши прихващане по искане на длъжника; това прихващане било недопустимо, защото съдебният изпълнител не бил правораздавателен орган, който да има правомощията със сила на пресъдено нещо да урежда спора между страните; вземането на длъжника „Велимар” ООД по образуваното изпълнително дело пред ДСИ при Районен съд Пещера не следвало да се приема априори, а длъжникът трябвало да установи по безспорен начин какво е вземането му към настоящия момент, включително и да вземе предвид извършени плащания и да прецени кое от двете вземания било по-малко; изпълнителното дело при ДСИ Пещера било спряно, а това изключвало извода за ликвидност и изискуемост на вземането, а и означавало, че страните имали волята да уредят отношенията си по друг начин; липсвал по делото официален документ за оставащия размер на дълга; в правомощията на съдебния изпълнител не се включвало правото за прекратяване на изпълнителното дело на основание извършено прихващане по искане на длъжника и такова било недопустимо да бъде извършвано от него. Молил е за отмяна на обжалваното решение и потвърждаване на извършеното от частния съдебен изпълнител разпределение, както и за присъждане на сторените разноски в двете производства.

„Велимар” ООД, чрез пълномощника си адв. Б.П., е оспорил жалбата и е молил за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и за присъждане на сторените в това производство разноски. По изпълнителното дело били налице доказателства за задължение на „АС и КО” ООД към „Велимар” ООД по издаден в полза на последния изпълнителен лист по ч.гр.д.№ 254/2011 г. по описа на Пещерския районен съд и по ч.гр.д.№ 410/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който към момента било образувано изпълнително дело № 88/20.03.2013 г. при ДСИ при РС Пещера, по което задължението към дата 12.09.2013 г. възлизало на сумата от 7 723,58 лв., документ представен по делото с молбата за прихващане. Правилно окръжният съд приел, че съдебния изпълнител имал правото да зачете, заявеното до него от длъжника изявление за прихващане. Неоснователно било оплакването на другата страна, че вземането на „Велимар” ООД било недоказано, защото то произтичало от влязло в сила решение, по което и самия взискател се бил снабдил с изпълнителен лист. По оплакванията за размера на вземането към момента с оглед извършени плащания, е посочил, че такива доказателства по делото не били представени. Спирането на изпълнителното дело не променяло ликвидността и изискуемостта на вземането, доколкото делото не било прекратено. При погасяване на задълженията до размера на по-малкото, съдебният изпълнител имал правомощията да прекрати изпълнителното производство поради плащане. Направил е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от другата страна.

ТД на НАП Варна не е подал отговор на жалбата.

При данните, че обжалваното решение на окръжен съд – Варна е било съобщено на жалбоподателя на 18.06.2014 г., настоящата жалба, подадена на 25.06.2014 г., е в срок. Тя изхожда от лице с правен интерес от обжалване на решението на окръжния съд като неизгодно за него и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Изпълнително дело № 20138080401581 ЧСИ З. Д., рег. № 808 в КЧСИ, е образувано на 23.08.2013 г.  по молба на „АС и КО” ООД за събиране на вземане към „Валимар” ООД по изп. лист от 16.07.2013 г., издаден по влязло в законна сила решение по гр.д № 410/ 2011 г. по описа на РС – гр. Пещера и решение № 280/ 08.06.2012 г. по в.гр.дело № 390/ 2011 г. по описа на ОС – гр. Пловдив, общо за сумата от 2 459,45 лв. След направен запор на вземания от банка, по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на 3 716,35 лв. По делото е присъединен като взискател и ТД НАП Варна с вземане от 173 634,27 лв.

С молба от 13.09.2013 г. длъжникът е поискал извършване на прихващане със свое насрещно вземане от взискателя, за събирането на което е било образувано изпълнително дело № 88/20.03.2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд Пещера, общото задължение по което към 12.09.2013 г. възлизало на сумата от 7 723,58 лв. Тази молба е била оставена без уважение от съдебния изпълнител с постановление от 24.03.2014г.

На 19.03.2014 г. е било изготвено разпределение на постъпилата сума от 3 716,35 лв., като на основание чл. 136, ал.1, т.1 от ЗЗД първо са били погасени вземанията за такси и разноски на ЧСИ в размер на 285,99 лв. и на взискателя в размер на 335 лв., след което по т.2 от разпределението е била разпределена сума от 3 095,36 лв. за привилегирования взискател НАП, с което постъплението е изчерпано.

Производството пред Варненския окръжен съд е било образувано по частна жалба на „Валмар” ООД, подадена чрез адв. Б.Н.П., с която са били обжалвани две действия на частния съдебен изпълнител Захари Димитров, а именно: 1. отказът му да извърши прихващане на взаимно дължащи се суми между страните до размера на по-малката; 2. както и предявеното на 28.03.2014 г. разпределение на събраната сума. По отношение на първото действие жалбоподателят е изложил съображения за наличието на насрещно задължение на другата страна, за което срещу нея бил издаден изпълнителен лист и било образувано изпълнително дело № 88/20.03.2013 г. по описа на държавен съдебен изпълнител при районен съд Пещера, общото задължение по което към 12.09.2013 г. възлизал на сумата от 7 723,58 лв. По отношение на разпределението е изтъкнал единствено съображения за липсата на редовно уведомяване за предявяването му.

Окръжният съд, в обжалвания пред настоящата инстнция съдебен акт, не се е произнесъл в частта на жалбата срещу отказа на съдебния изпълнител да извърши прихващането, но оплаквания за непълнота на постановеното решение не са наведени, поради което съдът не следва да се занимава с тях.

По отношение на  жалбата срещу разпределението, окръжният съд е разгледал непредявени възражения, като се е занимал с въпроса за присъдените разноски в полза на взискателя, за които конкретни оплаквания изобщо са липсвали. Както бе посочено, единственото оплакване по разпределението е това за липсата на надлежно уведомяване за разпределението. Видно от приложената на л. 112 от изпълнителното дело разписка, съобщението за изготвеното разпределение е било редовно връчено на процесуалния представител на „Валимар” ООД на 28.03.2014 г. в 10,30 ч. при насрочено разпределение в същия ден от 13.30 ч. В закона не е предвиден специален срок преди предявяването на разпределението, а и страната е упражнила надлежно и в преклузивния срок правото си на жалба срещу разпределението. Затова, оплакванията в тази насока са били неоснователни и са подлежали на отхвърляне, а обжалваното разпределение е следвало да бъде потвърдено от окръжния съд. Решението на последния, като неправилно  следва да бъде отменено и вместо това жалбата срещу разпределението да бъде оставена без уважение.

С оглед изхода от спора и на осн. чл. 78 от ГПК, „Валимар” ООД следва да заплати на „АС и КО” ООС сумата от 15 лв. разноски за държавна такса за настоящата инстанция и 300 лв. разноски за адвокатско възнаграждение за предходната инстанция. Размерът на възнаграждението е определен в минимален размер според № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в ред. от бр. 28 от 28.03.2014 г., поради което и възражението на „Валимар” ООД по чл. 78, ал.5 от ГПК за неговата прекомерност е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от изложените съображения, Апелативен съд –Варна

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 890 от 12.06.2014 г., постановено по в.гр.д. № 1263/2014 г. по описа на Варненския окръжен съд, като вместо това ПОСТАНОВИ:    

ОТХВЪРЛЯ жалба с вх.№ 6360/02.04.2014 г., подадена от „Валимар”  ООД, представлявано от Н.К.Б., чрез адв. Б.П., срещу действието на частен съдебен изпълнител Захари Димитров, рег. № 808 в КЧСИ по изпълнително дело № 20138080401581 ЧСИ: разпределение на постъпили суми, предявено на 28.03.2014 г.

ОСЪЖДА „Валимар” – ООД, ЕИК 813209698, съсъ седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. „Владислав Варненчик ІІ” М.Р., бул. „Цар Освободител” № 230, представлявано от Н.Б.,  К. В. и Б. Б., да заплати на „АС и КО” – ООД, ЕИК 112531127, със седалище и адрес на управление гр.Пазарджик, ул.”Иван Вазов” №12 Б, ет.1, ап. 1, представлявано от К. Б. и А.К.,  сумата от 300 лв. адвокатско възнаграждение за производството пред окръжния съд и 15 лв. платена държавна такса за настоящото производство.

Решението не може да се обжалва.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: