Р Е Ш Е Н И Е

147

гр.Варна, 12.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на седемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря Виолета Тодорова, като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№418/18г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от Н.П. К. и Й.И.К., двамата чрез процесуалните им представители адв.Г. Б. и адв.Б.Ж., против решение №914/23.05.2018г., постановено по гр.д. №1879/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която е отхвърлен предявеният от тях против Д.З.А. иск за заплащане на сумата от 4 561, 30 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане за периода от 01.04. 2017г.(датата на сключване на договор за безлихвен заем) /допусната  е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като видно от формираната воля в мотивите посочената дата е дата на падежа на договор за безлихвен заем/ до 25.08.2017г. (датата на превяване на иска за връщане на парично задължение в размер на 57 000 евро), на осн. чл. 240, ал.2 от ЗЗД, както и Н.П. К. и Й.И.К. са осъдени да заплатят на Д.З.А. сумата от 199, 98лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с матери -алния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и пора- ди необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр. осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД бъде уважен.Претендират се разноски.

Въззиваемата Д.З.А. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния й представител адв.Р. Ш. поддържа становище за нейната неоснователност и претендира решението в обжалваната му от К. част да бъде потвърдено.Претендира разноски.

Въззивна жалба, подадена от Д.З.А. чрез процесуалния й представител адв.Р.Ш. против решение №914/23.05.2018г., постановено по гр.д. №1879/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която Д.З.А. е осъдена да заплати на Н.П.К. и Й.И.К. сумата от 57 000 евро, получена по договор за заем, сключен на 01.08.2016г./допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като видно от формираната воля в мотивите датата на сключване на договора е 08.01.2016г./, (по който договор и по реда на чл.65 от ЗЗД на 10.02.2016г. кредиторите са се съгласили да получат вместо плащане право на собственост върху недвижим имот с идентифи -катор 10135.2551.137, ведно с постройка с идентификатор 10135.2551.327.2, но последният е развален считано от 29.03.2017г. с нот. покана №149, том I, рег. № 1740/29.03.2017г. на Нотариус № 195 с район на действие ВРС), ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08. 2017г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, както и Д.З.А. е осъдена да заплати на Н.П. К. и Й.И.К. сумата от 10 675, 78лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроиз -водствените правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни съображения. Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявеният иск с пр.осн. чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлен.Претендират се разноски.

Въззиваемите Н.П.К. и Й.И.К. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалните им представители адв.Г.Б. и адв.Б.Ж. поддържат становище за нейната неоснователност и претендират решението в обжалваната му от Д.А. част да бъде потвърдено.Претендират разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищците Н.П.К. и Й.И.К. излагат, че на 08.01.2016г. сключили с ответницата Д.З.А. договор за безлихвен заем, по силата на който те като заемодатели й предоставили в заем сумата от 57 000 евро/преведена по банков път/, а последната се задължила да им върне заетата сума в срок до 01.04.2017г.На 10.02.2016г. страните постигнали споразумение, по силата на което заемодателите се съгласили вместо връщане на заетата сума да получат от заемателя собствеността върху недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2551.327 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 962 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.2551. 327.2, вкл. се съгласили, че стойността на имота, намалена с разходите по прехвърлянето му, отговаря точно на заетата сума.Владението върху имота им било предадено в деня на сключване на споразумението.С нотариална покана, връчена лично на ответницата на 29.03.2017г., ищците развалили по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД сключеното на 10.02.2016г. споразумение, считано от получаване на поканата, по причини, че изпълнението му станало невъзможно по нейна вина.Едностранното разваляне на договора е обусловено от следните обстоятелства-напълно компрометирана конструкция на сградата, на която стените се пропукали, отворили се големи пукнатини и самата сграда се наклонила на една страна. Подовите покрития в мокрите помещения се повдигнали, отворите на вратите се изкривили и те не можели да се затварят, жилището е негодно за експлоатация, вкл. самата конструкция поддава на натоварванията, сградата се явява опасна за здравето и живота на живущите в нея и следва да бъде съборена.Налице са недопустими пукнатини и деформации на конструктивните елементи - ст.бет. колони, ст.бет. греди, бетонни стени, дървени конструкции, деформации в земната основа, покривна плоча.Изградените надстройка и пристройки на сградата не съответстват на съвременните технически правила и норми за строителство на сгради и съоръжения в земетръсни зони. Липсват достатъчно на брой вертикални елементи за поемане усилията на хоризонталните въздействия от вятър и земетръс, като основните носещи елементи на място не са в състояние да изпълнят предвидената им функция.Надстройката и пристройките към сградата са били изградени без издадени за тях строителни книжа и одобрени проекти, а при изпълнението им основите са изпълнени на кота -0,40м., без да се изпълни плавен преход към подълбоко заложените основи на кота -0, 3,50м. на първоначално изградената сграда, което е равносилно на липса на основи.

Изброените недостатъци на сградата не могат да бъдат поправени, освен чрез събаряне й и изграждането на нейно място на нова.Тези недостатъци от своя страна са били налични при сключване на споразумението от 10.02.2016г. и са били добре известни на ответницата, но са били прикрити от нея с козметични ремонти, за да се предаде по-добър търговски вид на имота, като такъв, върху който има изградена масивна сграда.

С оглед изложеното поддържат, че с отправеното и получено едностранно изявление от 29.03.2017г. споразумението между страните е било развалено. Предвид неговото разваляне е възстановена изискуемостта на дадената по сключения между страните договор за заем сума в размер на 57 000 евро с падеж 01.04.2017г., за която в изпратеното уведомление й е отправената покана за връщане, каквото не е последвало на падежа и до подаване на исковата молба. Предвид горното претендират ответницата да бъде осъдена да им заплати сумата от 57 000 евро, дължима по договор за заем от 08.01.2016г. с падеж 01.04.2017г., както и да бъде осъдена да им заплати сумата от 4 561, 30лв., представляваща дължимо обезщетение в размер на законната лихва за неизпълнено парично задължение /връщане на заетата сумата от 57 000 евро/, за периода от 01.04.2017г. до датата на предявяване на иска - 25.08.2017г.Претендира се и законната лихва върху горните две суми считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане. 

Ответницата Д.З.А. в депозирания отговор в срока по чл. 131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени.Твърди, че между страните не е бил сключен договор за заем на 08.01.2016г.Не оспорва автентичността и датите на представените по делото писмени документи - договор за заем от 08.01.2016г. и допълнително споразумение от 10.02.2016г., както и получаването от нея на 08.01.2016г. на преведената й от ищците по банков ред сума в размер от 57 000 евро.Поддържа, че владението върху имота е предала на ищците на 08.01.2016г., т.к. това било условието, за да й бъде преведена сумата.Излага, че през 2015г. обявила за продан чрез участието на посредник посочения в исковата молба неин недвижим имот, но не се явил потенциален купувач до изтичане на срока, за който била обвързана с посредника.Не познавала ищците до момента, до който те се появили за оглед на имота, като след първия такъв те извършили още множество огледи, заедно и поотделно.Не знае откъде са разбрали за продажбата, но вероятно от посредник, защото се притеснявали за голямата сума, която следва да му заплатят за комисионно възнаграждение при покупка, поради което предложили да се договорят директно.Ищцата твърдяла, че работи в кантора на адв.Б.Ж. и претендирала за компетентност във връзка с продажбите, поради което поискала, за да се избегне посредника, формално да се сключи договор за заем, който впоследствие да превърнат в предварителен договор за продажба на имота.Така се стигнало до подписване от нейна страна на представените към исковата молба документи от 08.01.2016г. и 10.02.2016г., които били изцяло изготвени от ищцата, която вещо й обяснила, че за да не се разкрие сделката от посредника трябвало прехвърлянето на собствеността да се отложи за след повече от година, поради което и е фиксираният в документите срок 01.04.2017г. Поддържа, че договорът за заем е привиден и като такъв нищожен.С него и последващото споразумение от 10.02.2016г. се прикрива действителен предварителен договор за покупко-продажба на имота и между страните следва да прилагат правилата относно прикритото съглашение.Правилата относно продажбата на вещ с недостатъци се прилагат и при сключен предварителен договор за продажба на вещ с недостатъци.Имотът, предмет на предварителния договор, не е имал посоче- ните в исковата молба недостатъци към момента на предаване владението върху същия през м.01.2016г., съответно и тя не е знаела за такива.Появили са се впоследствие /в началните месеци на 2017г./ и тогава тя е била уведомена за тях от ищците.Не са налице условията на чл.195 от ЗЗД за разваляне на предварителния договор за продажба, но дори и да са били, то изявлението е направено след изтичане на една година от предаване на владението, т.е. след изтичане на едно -годишния давностен срок по чл.197 от ЗЗД. Предвид нищожността на привидния договор за заем не дължи на ответницата връщане на сумата от 57 000 евро като дадена въз основа на заемно правоотношение, съответно и не дължи обезщетение за забава за неизпълнението на това задължение за периода от 01.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условия на обективно кумулативно и активно субективно съединяване искове с пр. осн. 240, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.

Между страните е сключен на 08.01.2016г. писмен договор, съгласно който Н. и Й. К. като заемодатели са предоставили на Д.А. като заемополучател по банков път безлихвен заем в размер на 57 000 евро/представляващи техни семейни средства/, а заемополучателят се е задължил да им върне заетата сума в срок до 01.04.2017г.Сумата от 57 000 евро е преведена от Й.К. по банковата сметка на Д.А. на 08.01.2016г. с посочено основание в преводното нареждане - по договор за безлихвен заем от 08.01.2016г. На 10.02.2016г. е сключено между страните споразумение към договора за заем, съгласно което страните се съгласяват заемодателите вместо връщане на заетата по договора сума в размер на 57 000 евро да получат от заемателя собствеността върху негов недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор 10135.2551.327 по КККР на гр. Варна, целият с площ от 962 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентифи -катор 10135.2551. 327.2, като се съгласяват и, че стойността на имота, намалена с разходите по прехвърлянето му, отговаря точно на заетата сума. Задължават се да сключат окончателен договор в нотариална форма до определената дата за връщане на заетата сума, с който собствеността да бъде прехвърлена с посочено основание „за погасяване на парично задължение по договор за заем”. Съгласяват се владението върху имота да се предаде в деня на сключване на споразумението, като заемодателите поемат задължението до датата на прехвърляне на собствеността да заплащат всички разходи за ток, вода, както и местните данъци и такси. Придават на споразумението значението на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД с предмет погасяване на парично задължение при условията на чл.65, ал.2 от ЗЗД чрез прехвърляне на собственост върху недвижим имот, който може да бъде обявен за окончателен по съдебен ред. Съгласяват се разноските по прехвърлянето на имота да се поемат от заемодателите с оглед постигнатото съгласие между страните относно стойността на имота.

С нотариална покана, връчена лично на Д.А. на 29.03.2017г., К. са я уведомили, че във връзка със сключения между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот, а именно ПИ с идентификатор 10135.2551.327 по КККР на гр.Варна, целият с площ от 962 кв.м., ведно с построената в него сграда с идентификатор 10135.2551.327.2, я известяват, че от известно време стените на сградата започнали да се пропукват и пукнатините да се отварят все повече, а цялата постройка започнала да се накланя на една страна. Подовите покрития се повдигали, отворите на вратите се изкривявали и те не можели да се затварят. Конструкцията се подавала на усилията и натоварванията. Всичко това не било видимо при огледа, който извършили, когато взели решение да закупят имота и вместо дължимия заем да получат собствеността, и сключили допълнителното споразумение от 10.02.2016г.При извършеното конструктивно обследване се установило, че сградата е опасна и не може да бъде обитавана, като недостатъците не подлежат на отстраняване.Тези недостатъци са й били известни преди да сключат договора, но тя е положила усилия чрез козметични ремонти да ги заличи. Предвид горното развалят на осн. чл.87, ал.2 от ЗЗД споразумението от 10.02.2016 г. с факта на получаване на поканата и поради неговото разваляне претендират Д.А. да им върне на падежа-01.04.2017г. заетата й сума от 57 000 евро.

С нотариална покана, връчена на 11.04.2017г., Д.А. е уведомила К., че във връзка със сключения между тях предварителен договор за продажба на недвижим имот К. не могат едностранно да го развалят с изпратената от тях покана.Имотът им е предаден за ползване на 10.01.2016г. и К. са отговорни за неговото стопанисване му.Подготвила е всички необходими документи за сключване на окончателен договор и ги кани да се явят на 11.05.2017г. в 10 часа в кантората на нотариус П.П., за да се изповяда продажбата.Съгласно представения констативен протокол от 11.05.2017г. от пом.нотариус по заместване при нотариус П.П. на посочената дата в 10ч. са се явили в кантората Д.А./с представени документи, необходими за сключване на окончателен договор/ и адв. Г.Б. като представител на К. Последната заявила, че окончателен договор не следва да бъде сключван/по съображения, идентични с тези, изложени в исковата молба/.

Съгласно заключението на СТЕ от 06.12.2017г. на в.л.Е.В. и обясненията на в.л. в о.с.з. на 25.01.2018г./с погрешно посочена дата в протокола от 16.11. 2017г./ сградата в ПИ с идентификатор 10135.2551.327 и двете пристройки към нея не са осигурени в сеизмично отношение.Същите са с недопустими деформации и пукнатини, които препятстват нормалната им експлоатация по предназначение и са опасни за обитаване-застрашават здравето и живота на обитателите си. Основната сграда не съответства на одобрените за нея строителни книжа и проекти/не е изпълнена в съответствие с архитектурния проект - промени са размерите, вида и разпределението на помещенията, не се установява част конструкции също да е изпълнена съобразно проекта, вкл. колони, основи, греди и плоча/. Сградата има и надстройка и пристройки от югозапад и северозапад, строени без строителни книжа.         

 Съгласно формирана по реда на чл.290 от ГПК съдебна практика - напр. решение №379/13 от 06.01.2014г. по гр.д.№171/12г., ВКС, ІV гр.о., решение №123/ 02.05.2012г. по гр.д.№959/11г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №478/11.02.2014г. по гр.д.№ 2670/13г., ВКС, ІV гр.о., решение №235/27.09.2016г. по гр.д.№1362/16г., ВКС, ІV гр.о., решение №128/18.10.2017г. по гр.д.№5372/16г., ВКС, ІІІ гр.о. договорът за заем е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият съгласието за връщане, или договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се съгласи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако вторият липсва няма договор за заем и даденото е на друго различно основа - ние или е дадено без основание.Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на осъществяването на така посочените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът.Ответникът от своя страна провежда насрещно доказване на своите възражения /правоизключващи, правоунищожа -ващи, правопогасяващи или правоотлагащи/.

Цитираният писмен договор за заем от 08.01.2016г., подписан от страните, и преводното нареждане от същата дата за сумата от 57 000 евро, преведена по сметката на въззиваемата с посоченото основание, установяват формално сключването на договор за заем между К. и А. с падеж 01.04.2017г. Според клаузите в споразумението от 10.02.2016г. същото има характер на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД, с който страните са поели задължение да сключат окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД - допустим, доколкото бъдещият договор е консенсуален и чрез този бъдещ договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД се очаква да се погаси съществуващото задължение по основния облигационен договор за заем чрез прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот. Споразумението от 10.02.2016г. няма характер на обективна новация, защото чрез него не се погасява стария дълг /този по договора за заем/ и на негово място да се поражда нов/този за прехвърляне на собствеността/-липсват подобни изявления на страните. Предварителният договор с предмет задължение на страните да сключат окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД, на който окончателен договор непосредствена правна цел /кауза/ е да бъде погасен съществуващият паричен дълг по договор за заем чрез прехвърляне на собствеността върху недвижим имот, може да бъде развалян при наличие условията на чл.189 и сл. и чл.193 и сл. от ЗЗД, т.е., ако недвижимият имот или част от него принадлежи на трето лице или имотът има недостатъци, които съществено намаляват неговата цена или водят до невъзможност за неговото обикновено или предвидено в договора потребление. Така, защото и за окончателния договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД за погасяване на паричен дълг чрез прехвърляне на собственост съобразно цитираната разпоредба се прилагат правилата относно продажбата при евикция и недостатъци, като е константна съдебната практика относно възможността на купувач по предварителен договор за покупко-продажба да извърши разваляне на предварителния договор при наличие на посочените обстоятелства. В настоящия случай недвижимият имот страда от такива съществени недостатъци, които препятстват неговото обикновено потребление, вкл. е опасен за живота и здравето на обитаващите го. Тези недостатъци не са били известни на К. при сключване на споразумението от 10.02.2016г. /според въведените твърдения първите признаци започнали да се проявяват в края на 2016г., като няма ангажирани доказателства в противната насока/, поради което и същите са можели чрез отправеното изявление, получено на 29.03.2017г., да развалят предварителния договор. Възражението на въззиваемата, че предвид нормата на чл.197 от ЗЗД е било погасено правото им на разваляне с изтичане на една година от предаване на имота /предаден преди 29.03.2016г./, е неоснователно, т.к. посоченият в нормата давностен срок касае предявяване на иска за разваляне на окончателния договор за прехвърляне на правото на собственост върху недвижимия имот, и той започва да тече от предаването на вещта. Не би могло да се приеме, че ще започне да тече и ще изтече давностен срок за разваляне на предварителен договор преди да е настъпил уговореният по него падеж за изпълнение. С развалянето на предварителен договор по чл.19 от ЗЗД с поето по него задължение за сключване на окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД за погасяване на паричен дълг чрез прехвърляне на собственост върху недвижим имот, имащо обратно действие, отпада уговорената между страните възможност за погасяване на дълга чрез престиране на имот, съответно длъжникът по основното облигационно правоотношение продължава да е задължен по него със същите последици, които биха съпровождали неизпълнението на този първоначален дълг или в случая дължимост на заетата сума, вкл. и обезщетение за несрочно изпълнение. Горните последици ще настъпят обаче при сключен действителен договор за заем и действителен предварителен договор по чл.19 от ЗЗД с поето по него задължение за сключване на окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД, съответно не така би било при един нищожен като привиден основен договор и сключено ново съгласие за сключване на окончателен договор за погасяване на задължението по този привиден договор чрез даване вместо изпълнение. В последния случай и вторият договор ще има привиден характер. Основното въведено от въззиваемата в срок възражение е за нищожност на договора за заем и на предварителния договор с поето по него задължение за сключване на окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД, като привидни, прикриващи действителен предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот. В писмената си защита пред ВОС същата е въвела възражения и за нищожност поради липса на основание и липса на съгласие /поддържани и във въззивната й жалба/. Подобни възражения не са били въвеждани с отговора на исковата молба, нито до преди даване ход на делото по същество. Не се касае за такава недействителност на сделка, чиито последици да са явно несъвместими с обществения ред, напр. последици на неравноправна клауза, така щото да се приеме, че съдът е задължен да следи служебно за тази недействителност, поради което да е ирелевантно дали и кога е въведено възражението. С оглед горното и съдът приема, че тези възражения са направени извън предвидения срок, но за пълнота на изложението следва да бъде посочено, че липсата на съгласие по см. на чл.26, ал.2 от ЗЗД е порок на правната сделка, който е налице, когато волеизявлението е направено при т.нар. съзнателна липса на съгласие, т.е. при автора на волеизявлението съзнателно отсъства воля такова волеизявление да бъде направено, съответно то да породи последици, и тази съзнателна липса се дължи на физическа принуда срещу лицето, правещо изявлението, или е резултат от мислена уговорка, или се касае за т.нар. несериозни волеизявления - учебен пример или шега, които условия не са налице в настоящия случай.От своя страна визираното в двата сключени каузални договора основание ясно може да се изведе от тяхното съдържание и в тази връзка не е налице липса на основание.

По възражението за привидност на сключените между страните договори.

Привидна е сделката, при която страните нямат воля да бъдат обвързани така, както постановява тази сделка, т.е. при сключването й страните се уговарят, че не желаят правните й последици.Твърди се от въззиваемата относителна симулация, т.е. наличието на прикрита сделка между същите страни и със същия предмет /благото, по повод което възникват правата и задълженията/, чието действие се желае от страните, а именно предварителен договор за покупко-продажба на същия недвижим имот с цена 57 000 евро и поето задължение за плащане на разноските по прехвърлянето от купувачите. Разкриването на прикритата сделка се осъществя -ва чрез изследване на конкретни обективни данни, съпоставени по между си и с оглед твърденията на страните, като се правят изводи относно намеренията им по симулативната сделка. Доказването на тези твърдения следва да е главно /т.к. въззиваемата носи доказателствена тежест за установяването им/ и пълно /да създава сигурно убеждение в истиността на съответното твърдение/.Страните ня -мат подписано обратно писмо. Пълно доказване на симулация може да бъде осъществено и чрез допустими косвени доказателствени средства, стига да се установи такава система от доказателствени факти, която да създаде сигурност, че фактът, иницииран чрез съвкупността от доказаните доказателствени факти, действително се е осъществил - в този см. напр. решение №403/05.08.2010г. по гр.д.№684/09г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №31/09.03.2012г. по гр.д.№502/11г., ВКС, ІІІ гр.о., решение №72/25.06.2018г. по гр.д. №1934/17г., ВКС, ІV гр.о. По реда на чл.176 от ГПК пред първоинстанционния съд са поставени следните въпроси от въззива -емата към въззивниците: 1/ вярно ли е, че ищцата работи в кантората на адв.Б. Ж.; 2/ вярно ли е, че с ищците ответницата се е запознала по повод продажбата на имота през 2015г. и не са се познавали преди това; 3/ вярно ли е, че ищците са посещавали имота многократно преди да предложат да го закупят; 4/ вярно ли е, че подписаните договор за заем и споразумение към него са подготвени от ищцата в кантората по местоработата й.На така поставените въпроси въззивницата е отговорила в о.с.з. на 25.01.2018г./с погрешно посочена дата в протокола от 16.11.2017г./, както следва: 1/ вярно е, че работи в кантората на адв.Б.Ж.; 2/ вярно е, че са се запознали с ответницата през 2015г. по повод продажбата на имота и преди това не са се познавали; 3/ три пъти е посетила имота преди да бъдат сключени договорите, два пъти е огледала имота отвътре и един път отвън; 4/ вярно е, че тя е подготвила договора за заем и споразумението към него. Обясненията на страните представляват доказателствено средство в процеса, тогава, когато обективират неизгодни за далата ги страна обстоятелства, в който случай съставлява признание на факти, което се преценява с оглед всички обстоятелства по делото.Така дадените обяснения от въззивницата съвпадат изцяло с фактическите твърдения на въззиваемата и съдът приема за установени чрез тези обяснения надлежно по делото релевантните факти относно това, че страните не са се познавали допреди запознанството им в края на 2015г., което е осъществено по повод предлагания от въззиваемата за продажба недвижим имот, както и, че преди да бъде подписан договорът за заем от 08.01.2016г. /изготвен от К., работеща в адвокатска кантора, така и споразумението от 10.02.2016г./, въззивниците са извършили няколкократни огледи на имота във връзка с неговата продажба. От съвпадащите изявления на страните може да се приеме, че те са имали преддоговорни отношения, свързани с продажбата на имота, доколкото К. са оглеждали недвижимия имот с изявявано намерение във връзка с покупката му преди 08.01.2016г.Този факт сам по себе си не води до извод, че единственото развитие на отношенията между страните би могло да бъде само последваща покупко-продажба, но не и напр. сключване на договор за заем за предоставяне на сумата от 57 000 евро с поемане на задължение от А. да върне същата сума на К. на падежа в смисъла на подписания между страните договор/дори и този договор да е без нотариално заверени подписи и да не може да служи за целите на чл.417, т.3 от ГПК и без дадено обезпечение/. Падежът по договора е 01.04.2017г.Много преди достигане на този падеж, а именно 12 месеца преди това/т.е., без да е ясно или да има каквато и да било индиция, че длъжникът по паричния дълг няма да може да престира сумата от 57 000 евро на падежа/ и само един месец след сключване на договора за заем страните сключват предварителен договор по чл.19 от ЗЗД, спо -ред който поемат задължение за сключване на окончателен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД за прехвърляне на собствеността върху същия имот, който К. са оглеждали в края на 2015г. по повод преддоговорните отношения за продажбата му. Същевременно се съгласяват, че стойността на имота, намалена с разходите по прехвърлянето/които ще се поемат от К./, отговаря абсолютно точно на размера на сумата от 57 000 евро.Съгласяват се и, че ще се предаде владението върху имота и то се предава, вкл. с поемане на задължение от К. за заплащане на всички консумативи, както и местни данъци и такси за имота. Оценена в нейната единна съвкупност системата от всички посочени по-горе установени в производството факти, дават основание на съда да приеме, че при подписване на договора от 08.01.2016г. и споразумението от 10.02.2016г. със сигурност общата воля на страните не е била сумата от 57 000 евро да бъде дадена в заем на К. с поемане на задължение от нейна страна за връщането й на 01.04.2017г., а е била сумата да се даде като цена по проектирания предварителен договор за покупко-продажба на недвижимия имот/подписан впоследствие на 10.02.2016г. и прикрит под формата на предварителен договор по чл.65, ал.2 от ЗЗД/, в какъвто смисъл е била общата воля на страните, която те са прикрили чрез двата сключени относително симулативни договора. Като привидни тези договори са нищожни и между страните на осн. чл.17, ал.1 от ЗЗД следва да се прилагат правилата на прикритото споразумение. С оглед горното съдът приема, че между страните не е бил сключен действителен договор за заем, предвид което и предявеният иск по чл. 240, ал.1 от ЗЗД за неговото изпълнение се явява неоснователен. Предвид неговата неоснователност, неоснователна е и акцесорната претенция по чл.86 от ЗЗД. Действително въззиваемата дължи на въззивниците връщане на сумата от 57 000 евро, но поради развалянето с поканата от 29.03.2017г. на прикрития предварителен договор за покупко-продажба. Иск обаче за връщане на сумата на осн. чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД поради разваляне на предварителния договор за покупко-продажба не е предявен в производството /направено е искане от К. за изменение на основанието на първоначално предявения главен иск с молба от 17.11.2017г., депозирана преди първото по делото о.с.з. пред ВОС, чрез добавяне, наред с това по него на ново, а именно горепосоченото такова, оставено без уважение от първоинстанционния съд/.

По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени. Обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която искът с пр.осн. чл.240 от ЗЗД е уважен, както и досежно присъдените по него разноски и вместо него постановено друго в изложения смисъл, съответно следва да бъде потвърдено в частта му, с която искът с пр. осн. чл.86 от ЗЗД/с погрешна посочена от първоинстанционния съд правна квалификация чл.240, ал.2 от ЗЗД/ е отхвърлен. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК на въззиваемата следва да се присъдят сторените от нея разноски по главния иск пред ВОС/т.е. останалите такива извън присъдените й по отхвърления иск/, както и всички разноски пред въззивна инстанция. Пред ВОС е претендирала разноски, включващи възнаграждения за вещи лица /2х200лв./, ведно с преводните такси/2х7, 20лв./ и адв.възнаграждение. Общо последното е в размер на 4 500лв. От него са присъдени от ВОС 199, 98лв. по отхвърления иск, или остават 4 300, 02лв.Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението пред първоинстанционния съд. Според материалния интерес по главния иск минималното възнаграждение, предвидено в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/04г. на ВАдвС, възлиза на 3 759, 65 лв. и с приложението на чл.7, ал.8 от същата наредба на 4 059, 65лв. При този размер и заплатения от 4 300, 02лв. съдът приема, възражението за прекомерност за неоснователно. Пред ВАпС са представени доказателства за направени разноски в размер на 6 539, 65лв., от които д.т. в размер на 2229, 65лв. и адв.възнагражде -хние в размер на 4 310лв. Общо на въззиваемата следва да бъдат присъдени за двете инстанции 11 254, 07лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №914/23.05.2018г., постановено по гр.д.№1879/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които Д.З.А. е осъдена да заплати на Н.П.К. и Й.И.К. сумата от 57 000 евро, получена по договор за заем, сключен на 01.08.2016г. /допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като видно от формираната воля в мотивите датата на сключване на договора е 08.01.2016г./, (по който договор и по реда на чл.65 от ЗЗД на 10.02.2016г. кредиторите са се съгласили да получат вместо плащане право на собственост върху недвижим имот с идентификатор 10135.2551.137, ведно с постройка с идентификатор 10135.2551.327.2, но последният е развален считано от 29.03.2017г. с нот. покана №149, том I, рег. № 1740/29. 03.2017г. на Нотариус № 195 с район на действие ВРС),  ведно със законна лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.08.2017г. до окончателното й изплащане, на осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД  и чл.86 от ЗЗД, както и Д.З.А. е осъдена да заплати на Н.П.К. и Й.И.К. сумата от 10 675,78 лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно уважената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.П.К., ЕГН ********** и Й.И.К., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна, кв.Възраждане, бл.12, вх.2, ет.7, ап.43, против Д.З.А., ЕГН **********, адрес *** иск с пр.осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищците сумата от 57 000 евро, като дължима по сключен между страните писмен договор за заем от 08.01.2016г. с падеж 01.04.2017г.

ПОТВЪРЖДАВА решение №914/23.05.2018г., постановено по гр.д.№1879/17г. по описа на ВОС, гр.о., в частите му, с които е отхвърлен предявеният от Н.П.К. и Й.И.К. против Д.З.А. иск за заплащане на сумата от 4 561, 30 лв., претендирана като обезщетение за забавено плащане за периода от 01.04.2017г.(датата на сключване на договор за безлихвен заем) /допусната е очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението, като видно от формираната воля в мотивите посочената дата е дата на падежа на договор за безлихвен заем/ до 25.08.2017г. (датата на превяване на иска за връщане на парично задължение в размер на 57 000 евро), както и Н.П.К. и Й.И.К. са осъдени да заплатят на Д.З.А. сумата от 199, 98лв., представляваща направените по делото разноски, съобразно отхвърлената част от исковата претенция, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА Н.П.К., ЕГН ********** и Й.И.К., ЕГН **********, двамата с адрес гр.Варна, кв.Възраждане, бл.12, вх.2, ет.7, ап.43, да заплатят на Д.З.А., ЕГН **********, адрес *** сумата от 11 254, 07лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред първа и въззивна инстанция, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: