О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

486

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на …10. 08.2018г., в състав:

                                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕНКА ХРИСТОВА

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ МАРИНОВА

                                                                                               НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.ч.гр.д.№419/18г. по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена от В.Б.И. частна жалба против определение №1343/31.05.2018г., постано- вено по гр.д.№957/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което на осн. чл.118, ал.2 от ГПК производството по делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна.В жалбата се твърди, че определението е неправилно по изложените в същата съображения.Претендира се да бъде отменено и делото върнато на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по същото.

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Производството по гр.д.№957/18г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по подадена от В.Б.И. искова молба с посочен ответник „Райфайзенбанк”ЕАД. В молбата се излага, че по изп.д.№…../последното образувано въз ос -нова на изп.лист от 04.12.2012г., издаден в полза на „Райфайзенбанк”ЕАД по ч.гр.д. №17782/12г. по описа на ВРС, с който В.Б.И. и С. Т. И.са осъдени солидарно да заплатят на банката посочените в листа суми, общо 1 939, 94лв., представляващи дължими суми по договор за кредит от 01.02. 2008г. и разноски в заповедното производство/, по описа на ЧСИ М.П.е била вписана в СВ-Варна възбрана върху собствения му недвижим имот, находящ се в гр.Варна, ул.”К. и М.”№87Б.Искането за вписване на възбрана е подадено от ЧСИ М.П. на 12.03.2015г., към която дата същата вече не е била правоспособен ЧСИ, съответно не е била оправомощена да извършва подобни действия, предвид което се претендира възбраната върху недвижимия имот да бъде отменена.

След оставяне на исковата молба без движение за уточнение на обстоя -телствена част и петитум в молба от 29.05.2018г. ищецът е посочил, че цената на иска му е 1 939, 94лв./сбора на сумите по цитирания ИЛ/, а основанието, че оспорва това вземане, както и процедурата на ЧСИ/за последното по съображения, идентич -ни в исковата молба, както и добавено такова за несеквестируемост, и отново с иска -не да се отмени наложената върху недвижимия му имот възбрана/.Оспорва взема -нето, т.к. от 2012г. са изтекли 6 години, съответно изтекла е погасителната давност за вземането на „Райфайзенбанк”ЕАД, поради което твърди, че не дължи на ответ -ника посочената сума по изп.д.№ 20127150400755.Няма формулиран съответен петитум на посочената обстоятелствена част.

В частта, в която претенцията касае оспорване вземането по изп.лист от 04.12. 2012г., издаден в полза на „Райфайзенбанк”ЕАД по ч.гр.д. №17782/12г. по описа на ВРС, с позоваване на впоследствие настъпили факти, същата е с посочената от ищеца цена от 1 939, 94лв., съответно родово компетентен да се произнася по нея е ВРС.

В частта, в която претенцията касае твърденията за незаконосъобразно действие на съдебен изпълнител по изп.д.№20127150400755/според материалите по делото същото е преобразувано под №…. по описа на ЧСИ Н.Д./, а именно налагане на възбрана от неправоспособен ЧСИ и върху несеквестриуем недвижим имот, и се иска неговата отмяна, претенцията е неуточнена, а именно понастоящем без извършени от ищеца уточнения не би могло да се установи дали по същество се подава жалба по реда на чл.435 и сл. от ГПК против действие на съдебен изпълнител по цитираното изп.дело, по което В.И. е длъжник, в който случай родово компетентен да се произнесе по жалбата е ВОС/вкл. относно нейната допустимост/, или не се подава такава жалба против действие на съдебен изпълнител, а се предявява единствено иск с такова искане към ответника „Райфайзенбанк”ЕАД, който би бил недопустим.

Предвид изложеното съдът приема, че определението следва да бъде потвър -дено в частта му, с която производството по делото в частта му по предявения иск против „Райфайзенбанк”ЕАД с пр.осн. чл.439 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 939, 94лв. по изп.лист от 04.12.2012г., издаден по ч.гр.д. №17782/12г. по описа на ВРС поради изтекла след издаването му погасителна давност, е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС.Определението следва да бъде отменено в частта му, с която производството по делото в частта му, касаеща твърдяното, че е незаконосъобразно действие на съдебен изпъл -нител по изп.д.№….и искането за неговата отмяна, е прекратено и изпратено по подсъдност на ВРС, и делото върнато на ВОС в тази му част за даване указания на страната за отстраняване нередовността на подадената молба, след което отново следва да бъде направена преценка относно подсъдността на спора в тази му част.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 ПОТВЪРЖДАВА определение №1343/31.05.2018г., постановено по гр.д.№957/ 18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото в частта му по предявения от В.Б.И. иск против „Райфайзенбанк”ЕАД с пр.осн. чл.439 от ГПК за приемане за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 939, 94лв. по изп.лист от 04.12.2012г., издаден по ч.гр.д. №17782/12г. по описа на ВРС поради изтекла след издаването му погасителна давност, е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна.

ОТМЕНЯ определение №1343/31.05.2018г., постановено по гр.д.№957/18г. по описа на ВОС, гр.о., в частта му, с която производството по делото в частта му по претенцията на В.Б.И., касаеща твърдяното, че е незаконосъобразно действие на съдебен изпълнител по изп.д.№….-налагане на възбрана и искането за неговата отмяна, е прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд-Варна и

ВРЪЩА делото на ВОС в тази му част за даване указания на страната за отстраняване нередовността на подадената молба, след което отново да бъде извършена преценка относно подсъдността на спора в тази му част.

 

Определението не подлежи на обжалване-чл.274, ал.4 от ГПК за частта, с която частично се потвърждава определението на ВОС и чл.274, ал.1 от ГПК за частта, с която частично се отменя определението на ВОС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     ЧЛЕНОВЕ: