О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                     № 64      /29.01.2015 година, гр.Варна

 

Апелативен съд-Варна, гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и девети януари две хиляди и петнадесета година в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:ИВАН ЛЕЩЕВ

                                                                                             ПЕНКА Х.

 

Сложи на разглеждане докладваното от съдията Ив.Лещев в.ч.гр.д.№ 42 по описа за две хиляди и петнадесета година  и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК, във връзка с чл.28, ал.1 от ЗОПДИППД (отм.).

Образувано е по частна жалба на КОНПИ гр.София срещу определение № 2961/13.10.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1689/2013 година, с което е прекратено производството по делото в частта на предявеното от комисията искане да се обявят за недействителни по отношение на държавата договорите от 02.03.2012 година за прехвърляне от първия ответник Р.И.Е. възмездно  на 500 дяла от капитала на „Рики-07” ЕООД гр.Трявна и 500 дяла от капитала на  „Флория” ЕООД гр.Трявна на втория ответник Н.А.Х. и за отнемането на тези дялове в полза на държавата от продавача Р.Е.. Правят се оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт и се иска от апелативната инстанция да го отмени и да върне делото на ВОС за продължаване на съдопроизводствените действия по това искане.

Насрещната страна Р.И.Е. не е изразил становище по частната жалба.

Насрещните страни - останалите ответници по делото са изразили становище чрез процесуалния си представител адв.В.И. от АК гр.Смолян за неоснователност на частната жалба и молят да се потвърди обжалваното определение.

Контролиращата страна-Прокуратурата на РБ не е изразила становище по частната жалба.

Частната жалба е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

След служебна проверка, ВАпС констатира валидността и допустимостта на обжалваното определение, а по съществото на спора приема следното:

Деловото участие (съучастие) в търговски дружества или други бизнес-структури може да бъде предмет на отнемане по смисъла на чл.4, ал.1 от ЗОПДИППД при наличие на предвидените в този закон предпоставки за това, независимо, че то (съучастието) има за съдържание имущетвен и членствен елемент, но само доколкото с това делово участие не е извършен съответен трансфер, както е в случая. Ако този трансфер/прехвърляне/е възмезден и е изплатена действителната стойност, на отнемане подлежи само придобитото от продавача - ал.2 от чл.4 на ЗОПДИППД. Но когато деловото участие е предмет на сделка по смисъла на чл.7,т.2 от с.з, т.е. когато има недобросъвестност  от приобретателя, то сделката е недействителна спрямо държавата, а даденото от двете страни се отнема в нейна полза.

Процесните два договора за възмездно прехвърляне по номинал на съответните дялове от посочените по-горе търговски дружества от първия на втория ответник по делото (виж л.106 и л.118 от том І-ви на приложените към делото на ВОС два тома) попадат в обхвата на чл.7, т.2 от ЗОПДИППД и такива сделки по принцип могат да бъдат обявени за недействителни. Но в този случай на отнемане подлежи само получената от прехвърлителя престация - платената му за дяловете цена, защото другата (насрещната) престация е придобиване на членствените права и те не могат да бъдат отнети, тъй-като те нямат вече имуществен елемент. Целта на закона е постигната с присъждане в полза на държавата на паричната престация. На практика тези изисквания в настоящият случай означават, че макар и да е допустимо държавата да придобие по реда на ЗОПДИПП делово участие, то при наличие на сделка с това делово участие КОНПИ е трябвало да поиска не присъждане на дяловете, а присъждане на получената за дяловете престация - т.е. по 5000.00 лева за всяка от сделките от първия ответник. От мотивите на обжалваното определение и от заявеното в частната жалба става очевидно, че КОНПИ не е направила такова искане и поради това правилно производството е било прекратено в тази част. Самото обявяване на сделките за недействителни спрямо държавата без отнемане на паричния им еквивалент (цената) не постига целта на закона и поради това е процесуално недопустимо.

По изложените съображения следва да се приеме, че частната жалба е неоснователна, а обжалвано определение следва да се потвърди.

Независимо от този изход на делото, разноски не се присъждат, тъй-като такива не са поискани и направени от въззиваемите.

Водим от горното, ВАпС

 

                                                       О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2961/13.10.2014 година на Варненския окръжен съд, постановено по гр.д.№ 1689/2013 година.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните при условията на чл.274, ал.3 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              ЧЛЕНОВЕ:1.                           2.