Р Е Ш Е Н И Е

32

гр.Варна, 09.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски апелативен съд, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на първи март през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:          ПЕТЯ ПЕТРОВА

                                                                                      МАРИЯ МАРИНОВА

при участието на секретаря В.Т., като разгледа докладваното от съдия М.Маринова в.гр.д.№42/17г. по описа на ВАпС, гр.о, за да се произнесе, взе предвид следното.

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въззивна жалба от А.В.Д., представлявана от назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител - адв. М.Т., против решение №1202/13.10.2016г., постановено по гр.д.№2557/15г. по описа на ВОС, гр.о., с което жалбоподателката е осъдена да заплати на С.Е.Е., както следва: сумата от 50 000лв., представляваща даден, но невърнат заем по договор за заем от 23.09.2013г. с падеж на задължението до 18.10.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска в съда - 02. 09.2015г. до окончателното й изплащане, и сумата от 9 393, 79лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата от 50 000лв. в размер на законната лихва за периода от 19.10.2013г. до 02.09.2015г., на основание чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и е осъдена да му заплати съдебно-деловодни разноски в размер на 7 545, 69лв. на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове бъдат отхвърлени.

Въззиваемият С.Е.Е. чрез процесуалния си представител адв.Ж.Н. поддържа становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Претендира разноски.

За да се произнесе, съдът взе предвид следното.

В исковата си молба ищецът С.Е.Е. излага, че на 23.09. 2013г. е сключил договор за заем с ответницата А.В.Д., по силата на които й е предоставил в заем сумата от 50 000лв., а последната се е задължила да му върне тази сума в срок до 18.10.2013г.Сумата от 50 000лв. е преведена по банкова сметка *** „Пиреос банк България” на горепосочената дата.Във връзка с договора за заем е издаден от А.Д. и запис на заповед.Сумата не е върната на падежа, ответникът е изпаднал в забава след изтичане деня на падежа, предвид определения в договора срок за плащане. Претендира ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 50 000лв., дължима по договор за заем от 23.09.2013г., както и сумата от 9 393, 79лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 50 000лв., считано от 19.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба-02. 09.2015г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. 

Ответницата А.В.Д. чрез назначен по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител в депозирания отговор в срока по чл.131 от ГПК и в хода на производството оспорва предявените искове.Твърди, че не се установява идентичност между страните по твърдения договор за заем и страните в настоя -щото производство.Заемател по представения писмен договор е А. Валентинова Д., която е ответник в производството.В представените обаче платежни нареждания, с които ищецът твърди, че е превел сумата от 50 000лв. по см. на ответницата, получател на средствата е лице с имената А. В.Д..В платежните нареждания няма други индивидуализиращи белези, предвид което не може да се извлече и по тълкувателен път фактът, че получател на средствата по платежните нареждания е именно ответницата.Дори и хипотетично да се приеме, че е налице такава идентичност, то платежните нареждания за превод на сумата от 50 000лв. установяват единствено факта, че сума в посочения размер е предадена на ответницата, но не се установява поето задължение да се върне посочената сума.Сумата може да е преведена и с оглед други правоотношения между страните - напр.С.Е. да връща на А.Д. получен от него заем, който е следвало да изплати в срок до 18.10.2013г.Издаденият запис на заповед от своя страна няма характер на разписка по см. на чл.77, ал.1 от ЗЗД, удостоверяващ получаване на сумата от 50 000лв. от А.Д..  

Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Предявени са в условията на обективно кумулативно съединяване искове с пр. осн. чл.240, ал.1 и чл.86 от ЗЗД.

Представен е писмен договор за заем с дата 23.09.2013г., съгласно който С.Евтимов като заемодател предава в собственост на А.Д. като заемател /страните в договора са посочени с пълните си идентификационни данни - три имена, ЕГН, номер на лична карта, дата на издаването й и издател/ сумата от 50 000лв. за срок до 18.10.2013г. като при изтичане на срока заемателят е длъжен да върне даденото.Посочено е че заемодателят се задължава да предостави сумата при подписване на договора по банкова сметка, ***, както и е предвидено, че при невръщане на сумата на падежа заемодателят има правото да получи лихва в размер на ОЛП на БНБ + 10 пункта/т.е в размер на законната лихва/.Също на дата 23.09.2013г. е издаден от А.Д. запис на заповед, съгласно който същата се задължава да заплати по него без протест и без разноски по посочена в записа банкова сметка ***.Е. на дата 18.10.2013г. сумата от 50 000лв.

Договорът за заем е реален, предвид което и горецитираните документи сами по себе си не удостоверяват сключването на договор за заем между страните за посочената сума.Представени са 11 бр. платежни нареждания, всички от 23.09.2013г., с които е преведена общо сумата от 50 000лв. от банкова сметка *** „Банка Пиреос България”АД по банкова сметка ***.От тях 9 броя са за сумата от по 5 000лв. всяко, един брой за сумата от 500лв. и един брой за сумата от 4 500лв.Във всеки документ е посочено име на получател А. В.Д. и основание „заем до 18 октомври 2013г.” и съответно от транш 1 до 11.Видно е, че личното име на получателя в преводните нареждания е А., а на въззивницата е А., но горното не води до извод, че се касае за различни лица.Така предвид представените от „Банка Пиреос България”АД писмо, копие от клиентско досие на въззивницата и справка за движение по сметките -тази, от която са извършени преводите по представените платежни нареждания, и тази, по която са били преведени същите суми.Видно от тях е, че сумите общо от 50 000лв. са били преведени на 23.09.2013г. от сметката на въззиваемия по сметката на въззиваемата А.Д., открита на датата 23.09.2013г.Ирелевантно е обстоятелството, че в рамковия договор за откриване и водене на клиентска сметка, сключен от въззивницата/подписът й не се оспорва/, личното й име е изписано ръкописно като А., след като всички останали данни - ЕГН, л.к., дата на издаване и издател, адрес, са посочени коректно, така и в печатните документи-декларации при откриване на сметката и молбата за откриване на сметка /също подписани от въззивницата/, където е посочена с лично име А., така и в представената към досието копие от лична карта, заверено за вярност от нея. Ирелевантно е и обстоятелството, че в платежните нареждания са посочени само двете имена на въззиваемия, след като от цитираните документи се установява, че сметката, от която са извършени преводите, е неговата.Тази сметка от своя страна е идентична със сметката, посочена в издадения от А.Д. запис на заповед, по която, съгласно същия, е следвало да заплати сумата от 50 000лв. на 18.10. 2013г.В договора за заем са разменени последните две цифри от ЕГН на въззиваемия /вместо 06 е посочено 60/, но възражението на въззивницата, че от този факт следва изводът, че са касае за различен от въззиваемия заемодател, съдът приема за неоснователен предвид цитираните документи, представени от „Банка Пиреос България”АД.

Ценени в съвкупност представените 11бр. платежни нареждания с така посочени в тях основания за преводите, справки за движение по банковите сметки на страните, подписаните договор за заем и запис на заповед установява, че между страните в производството е бил сключен договор за заем на 23.09.2013г. с падеж 18.10. 2013г., по силата на който въззивницата е получила от въззиваемия в заем сумата от 50 000лв. и се е задължила да му я върне на посочената дата.Теоретично вярно, че в случай, че бяха представени само платежни нареждания за превод на сумата от 50 000лв. по сметка на въззивницата от въззиваемия те биха могли да удостоверяват и други различни правоотношения между страните, но при представените документи, подписани от въззивницата - писмен договор за заем от същата дата и запис на заповед с посочените в тях суми и падеж, ако и да се твърди, че преводните нареждания удостоверят други различни правоотношения между страните, то в тежест на въззивницата е да ги установи в производството.

Не са представени доказателства за връщане на сумата от 50 000лв. на уговорения между страните падеж, нито впоследствие, с оглед което предявеният главен иск с пр.осн. чл.240, ал.1 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.Основателен е и акцесорният иск с пр.осн. чл.86 от ЗЗД предвид определения в договора ден за изпълнение-18.10.2013г., като считано от 19.10.2013г. въззивницата е изпаднала в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.Същата за периода от 19.10.2013г. до датата на подаване на исковата молба 02.09.2015г., изчислена със софтуерния продукт „Апис-финанси” е в размер на 9 519, 04лв., като претенцията следва да се уважи до предявения размер от 9 393, 79лв. 

Предвид съвпадане изводите на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане на въззиваемия С.Е. следва да бъдат присъдени сторените от него разноски пред въззивна инстанция, представляващи внесено възнаграждение за особения представител на въззивни -цата за настоящата инстанция в размер на 2 829, 69лв.Тъй като въззивната жалба е подадена чрез особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК и съответно държавна такса при подаването й не е заплатена, съобразно изхода на спора дължимата държавна такса за въззивно обжалване, която е в размер от 1 187, 87лв., следва да бъде възложена в тежест на А.Д..

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение №1202/13.10.2016г., постановено по гр.д.№2557/15г. по описа на ВОС, гр.о.

ОСЪЖДА А.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати на С.Е.Е. с ЕГН **********,*** сумата от 2 829, 69лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени пред въззивна инстанция на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА А.В.Д. с ЕГН **********,*** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Апелативен съд - Варна сумата от 1187, 87лв., представляваща държавна такса.

Решението подлежи на обжалване при условията на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: