Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

194

гр.Варна, 29.11.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД  гр. ВАРНА, гражданско отделение, в публичното заседание на 30.10.2013 год. в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА ХРИСТОВА

 ПЕТЯ ПЕТРОВА

 

при секретаря Ю.К., като разгледа докладваното от съдия ДОНЧЕВА в.гр.д. № 420/2013 по описа на Апелативен съд гр. Варна, г.о., за да се произнесе, съобрази следното :

Срещу решение № 258/14.06.2013 год. по гр.д. № 193/2012 год на Окръжен съд Добрич са подадени въззивни жалби, както следва:

1) От ЕТ”И.Ф.”, представляван от управителя И.Д.Ф. – в частта, с която е отхвърлен иска му срещу ЕТ”Иком-М.Д.” с правно осн. чл. 31 ал.2 от ЗС за разликата над 17 683,84 лв до 18 766,85 лв – обезщетение за лишаването му от ползване през периода 31.12.2007 – 22.10.2010 год. на собствената му ½ ид.ч. от съсобствения между страните недвижим имот, включващ дворно място с площ от 2 665 кв.м. , съставляващо УПИ IV в кв. 276 по ПЗ на зона „Запад” гр.Добрич с идентификатор 72624.603.58, ведно с построените върху него масивна сграда със застроена площ от 600 кв.м. и идентификатор  72624.603.58.3, масивна сграда със застроена площ от 300 кв.м. и идентификатор  72624.603.58.2 и метален склад със застроена площ 260 кв.м. и идентификатор 72624.603.58.1, поради прихващане с насрещно вземане на ответника в размер на 1083,01 лв, както и в отхвърлителната част за разликата над 18 766,85 лв до 33 650 лв, вкл. в частта на претендираното обезщетение за лишаване от ползването на разликата над 90 кв.м. до 130 кв.м. ид.ч. от металния склад  с идентификатор 72624.603.58.1. Въззивникът моли за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на ново, с което иска му да бъда уважен изцяло с присъждане на разноски за двете инстанции. По отношение възражението за прихващане сочи, че същото не следва да бъде разглеждано поради наличие на влязло в сила решение по гр.д. № 405/2012 на ОС Добрич, с което искът за същите подобрения бил отхвърлен.

2) От ЕТ”Иком-М.Д.”, представляван от управителя М.Д.Д. – срещу решението в осъдителната му част за сумата 17 638,84 лв. По съображения за незаконосъобразност и неправилност на решението въззивникът моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде изцяло отхвърлен, с присъждане на разноски за двете инстанции.

В отговора си на въззивната жалба ЕТ”И.Ф.” излага доводи за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на решението в осъдителната му част.

Съставът на Апелативен съд Варна намира, че въззивните жалби са подадени в срок от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са процесуално допустими.

Разгледани по същество, същите са НЕОСНОВАТЕЛНИ, поради следните мотиви:

Производството е образувано по иск на ЕТ”И.Ф.”***, представляван от управителя И.Д.Ф. срещу ЕТ”Иком-М.Д.”***, представляван отМитко Д.Д. за заплащане на сумата 33 650 лв - обезщетение за лишаване от ползване на ½ ид.ч. от съсобствения на страните недвижим имот – дворно място с площ от 2665 кв.м., урегулирано в парцел IV в кв.276 по ПЗ на зона „Запад” гр.Добрич, представляващо ПИ с идентификатор 72624.603.58, по КК на гр.Добрич, ведно с построените в него масивна сграда със застроена площ ог 600 кв.м., представляваща имот с идентификатор 72624.603.58.3, масивна сграда със застроена площ от 300 кв.м., представляваща имот с идентификатор 72624.603.58.2 е метален склад със застроена площ от 260 кв.м., представляващ имот с идентификатор 72624.603.58.1, за периода от 31.12.2007 – 22.10.2010 год.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска по основание и размер, като е предявил възражение за прихващане със сумата 5 637 лв – направени необходими разноски за запазване на имота – ремонт на врата на метален склад, подмазване основите на склада, възстановяване на паднал таван, както и разходи за заплатена ел.енергия, охрана и почистване на имота.

От събраните по делото доказателства се установява от фактическа страна следното:

Страните са съсобственици на процесния имот. С влязло в сила решение по гр.д. № 4092/2009 год. на Районен съд Добрич е прието, че ответникът по делото е ползвал сам съсобствения имот и е осъден да заплати на ищеца обезщетение за лишаването му от ползване за периода от 29.05.0227 до 31.12.2007 год.

До м.март 2007 год. страните са използвали съвместно имота като производствен цех за дървообработване, след което ищецът преустановил дейността си. След влизане в сила на съдебното решение, с което ответникът бил осъден да заплати обезщетение за предходен период, той отправил до ищеца нотариална покана, връчена на 22.10.2010 год., с която го кани да ползва изцяло опразнената производствена зала от 270 кв.м.-част от масивната сграда с площ от 600 кв.м., опразнената дясна страна от 130 кв.м. от металния склюд, опразнените 150 кв.м. от масивната сграда с площ от 300 кв.м., както и 893 кв.м. от дворното място, цялото с площ от 1340 кв.м. Претенцията на ищеца обхваща именно крайния момент от периода по преходното дело и датата на нотариалната покана, с която му е бил предложен достъп до съответните части от имота.

По делото са събрани гласни доказателства, установяващи, че след напускането на имота от ищеца през 2007 год. той не го е ползвал включително до завеждането на иска. Установено е също, че през целия период на иска ответникът е развивал търговската си дейност в имота, ползвайки го в целия му обем. Поради това изводът на първоинстанционния съд за основателност на предявения иск с правно осн. чл. 31 ал.2 от ЗС е правилен и законосъобразен. В тази насока са изложени подробни мотиви, които настоящият състав напълно споделя.

По отношение размера, до който искът се явява основателен, по делото са приети заключения на съдебно-технически експертизи, които са дали заключение за среднопазарния наем на сградите с прилежащата площ за исковия период. Размерът на пропуснатата полза е съизмерим със стойността на наемите, от които ищецът е бил лишен, представляващи гражданските плодове на имота. Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице Н.Димитрова, изготвено по метода на пазарните аналози, но отчитайки също така размера на прилежащата към всяка сграда част от земята и при съобразяване на допълнителни икономически критерии като разходи за стопанисване, риск от отпадане на наем и др. Ето защо правилно и обосновано първоинстанционният съд е възприел това заключение като по-изчерпателно и обективно и е изградил върху него изводите си за размера на дължимото обезщетение.

Възражението за прихващане е основано на твърдения за извършени ремонтни дейности в имота, които са с характер на необходими разноски за неговото запазване. Такива са разходите за ремонт на врата на метален склад, подмазване основите на склада, възстановяване на паднал таван. Тези ремонти са били наложителни с оглед предотвратяване на по-големи щети за имота в резултат от проникване на влага и разрушаване на части от сградите. Правилни и обосновани са изводите на съда, че тези разходи са били направени от ответника и в свой интерес в качеството му на съсобственик, ползващ имота за производствената си дейност, квалифицирайки ги по чл.61 ал.2 ЗЗД. За определяне на техния размер съдът е съобразил заключенията на назначените по делото експертизи, които са обективно и компетентно дадени.

Освен изброените необходими разноски, ответникът е претендирал прихващане и с разходи за ел.енергия, охрана и почистване на имота, но в тази част възражението се явява неоснователно, тъй като това са разходи, обслужващи дейността му, а не са предназначени за запазване на имота или за увеличаване на неговата стойност. Ето защо, правилно първоинстанционният съд ги е изключил от общия размер, до който е допусната компенсацията.

Съдът е изложил мотиви и по възражението на ищеца за погасяване по давност на вземането на ответника по възражението за прихващане. Тези мотиви са правилни и обосновани и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към тях.

В допълнение следва да се изтъкне, че необходимите разноски по възражението за прихващане се отнасят до различни дейности от тези, които са били предмет на предходния спор между страните, по който е формирана сила на присъдено нещо. Ето защо, тяхното разглеждане в настоящото производство не е преклудирано.

С оглед горното настоящият състав намира, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, постановено след пълен и задълбочен анализ на доказателства и приложение на съответните правни норми, поради което следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора, разноските за тази инстанция следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Водим от горното съдът

Р    Е   Ш   И  :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 258/14.06.2013 год. по гр.д. № 193/2012 год на Окръжен съд Добрич.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при условията на чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1)

2)